Племето Дулу и неговият антипод Нушиби – ч. 2: От Мохеду къхан до Ашина Хълу

Regensburg, 05.03.2019

Императорът щедро надарява гостите и сключва съюз с обединени сили да воюват срещу източните тудзю-есци. Тун Йеху го моли да определи срок. Но Сйели къхан (頡利可汗 , владетелят на Източния тюркски каганат, 620-630) се уплашил много и сключил условия за мир, за да не водят война помежду си. Тун Йеху-хан моли императора за брак през 625 г. Императорът, след като се съветва с подчинените си, казва: „Западните тудзюе-сци са далече от нас; да се надяваме на помощ от тях е невъзможно: необходимо ли е да се влиза в брачно родство с тях“? Фън Деи му отговаря: „Съдейки по сегашните обстоятелства, по-удобно е да се влезе в контакт с отдалечените и да се нападнат по-близките. Аз моля да се съгласите на брак, за да заплашим северните Ди; а като се утвърдим, ще се решим на мерки“. Така императорът се съгласява на брака и нарежда на княз Дао-ли да се отправи към западно-тюркския двор. Тун Йеху-хан остава доволен и заедно с Дао-ли изпраща Чженчжутун Сидзин, а за сключване на договора подарява на императора венец, обсипан със скъпоценни камъни, златен колан и 5 хиляди коне.

Убиецът на Тун Йеху-хан, Мохеду, заема през 630 г. престола на Западния тюркски каганат като 6-ти владетел с името Мохеду Къхан (莫賀咄可汗), известен в новата литература като Кюлюг Сибир хан. (Византийците считат, че той е Органа).

Мохеду изпраща посланик с дарове.

От самото начало на управлението си той предизвиква недоволството на племената.

Пo време на управлението „Джен-гуан“ (627-649), през 631, Мохеду моли императора за брак, но той му отказва, като издва указ: „Сега династията на тудзюе е в смутни обстоятелства и още не е решено, кой ще управлява. Защо да се занимаваме с брака? Нека всеки сам да управлява своя аймак (район) и да не се нападат един друг“. С това се отлага признаването на владеенето Западния край и тюркският хаганат се оказва в безсилие. Народът, основно от нушиби, се подчинява на Съ Йеху къхан  (肆葉護可汗); даже от рода на самия Мохеду постепенно се отказват от него и с обединени сили го нападат. Мохеду бяга към Алтайските планини, където Нишу (阿史那泥孰) го убива и обявява Съ йеху (631-633) за главен хан.

Още с възкачването се на престола Съ йеху тръгва да усмирява тйелесците Сюеянто (薛延陀, най-голямото от 15-те уйгурски племена), но е разбит от него. Бил е недоверчив, упорит и неумел в управляването на подчинените си. Малкият хан Или, т.е. управителят на Нушиби, му оказва голяма помощ. Съ йеху по клевети го екзекутира заедно с целия му род, поради което народът е изумен. Освен това, ненавиждайки и Нишу, тайно замисля да го убие. Нишу бяга в Карашар (焉耆, Йенци).  Скоро след това Мубу Даган с войници от Нушиби решава да плени Съ Йеху и да го свали от власт. Йеху с конен отряд бяга в Кандзюй и умира там. Велможите връщат Нишу от Шарашар и го издигат на престола под име Нишу Дулу хан (阿史那泥孰 – лично име, 咄陆可汗, Дулу къхан – тронно име).

Бащата на Дулу-хан, Мохъ Шъ (莫賀設), е бил поданик на Йеху хан и хазарски вожд; по време на управлението на У дъ е идвал в двореца на императора. Император Тай Дзун сключва с него клетвено задължение, като решават да бъдат братя. След смъртта на Йеху мястото му заема Нишу. Нишу изпраща чрез посланик до Двореца съобщение, че не смее да носи титлата хан. Тогава императорът изпратил чиновника си Лю Шан-ин с грамота, давайки му титлата, освен това му изпраща знаме и голямо количество копринени тъкани. Нишу изпраща посланик да изрази благодарността му. На другия ден императорът Гао-Дзу, угощавайки посланика в тронната зала Лян-и-дян, казва на Чан-сун У-дзи: Сега и чужденците се подчиняват. Било ли е това в древността? У-дзи вдига чаша и му пожелава 1000 години живот. Императорът се покланя и благодари и вдига тост за Тай-дзун.

След смъртта на Дулу-хан, по-малкият му брат с лично име Тун’ъ или Ашина Тун’ъ (阿史那同俄) е поставен на престола с името Шаболo Силиши къхан (沙钵罗咥利失可汗, 634-659). На 3-тата година Шаболо-хан изпраща посланик в двореца с местни произведения и моли за брак. Императорът го похвалил и нищо повече.

Ханът разделя владенията си на десет рода и съответно 10 аймака. Във всеки род поставя по един вожд за управление. На всеки вожд дава по една стрела, поради което те се наричат Десетте стрели (十支箭).

Те се разделят на североизточна и югозападна страна. В 5-те североизточни рода на Дулу (咄陸) са поставени 5 велики Чжо (啜). Те живеят на Изток от река Чуй; на 5-те югозападни рода Нушиби (弩失畢) са поставени 5 велики Сидзини (俟斤), като тези родове живеят на запад от Чуй. Подчинените на всяка стрела образуват аймак, а общо са наречени аймаците с 10 наименования.

Народът не е обичал Дулу-хан. Тун Тутун от неговия род го напада с войниците си. Шаболо Силиши със своите хора побеждава Тун Тутун, но не успява докрай: поради това Силиши с по-малкия си брат Були Ше бяга в Харашар. 阿悉結闕俟斤(Асидзие Цюе Сидзин) и Тун Тутун събират велможите и решават да поставят Юйгу Ше за главен, а Силиши за малък хан. Но става така, че Тун Тутун е убит, а Юйгу Ше разбит от своя Сидзин. Така Силиши отново получава предишните земи. Впоследствие западните родове (Нушиби) сами са принудени да поставят на власт Юйгу Ше под името Ипи-хан (乙毗沙钵罗叶护可汗, Йипи Шаболо Йеху къхан, 640-641).

Ипи-хан дълго воюва със Силиши, като и от двете страни загиват голям брой хора. Накрая, при река Или, те сключват договор, според който земите на запад от тази река ще бъдат във владение на Дулу, а на изток – под властта на Силиши. Оттогава Западният тюркски хаганат окончателно се разделя на две ханства.

Дулу-хан поставя ордата си по западната страна на планините Цзихъ и я нарича Северна орда. Той поставя под властта си владенията Сяоми и Гйегу (Хягасъ). Тутун Сълйефа извършва нападение срещу Силиши. Последният, тъй като не получава помощ от никъде, бяга в Баханна и умира. Велможите поставят на престола сина му под името Идзюйлиши Ипи-хан, но и той след една година умира.

Главният Нушибийски старейшина поставя на власт Гяна, син на  Бихъду-Шеху, под име  Ипи Шаболо Йеху къхан (乙毗沙钵罗叶护可汗, лично име 阿史那薄布, Ашина Баобу).

Императорът Тай Дзун му изпраща при него военния съветник Чжан Да-ши с бунчук (бойно знаме във форма на опашка) и грамота. Ханът поставя орда по северната страна на река Суй-хъ под названието южна орда, на изток близо до река Или. Куча, Шан-шан, Цзюймо, Тухоло, Харашар, Ши, Шъ, Хъ, Му и Кан са се намирали под негов контрол.

По това време съюзът Дулу постепенно увеличава войските си и има няколко сражения с Шаболо Йеху. Случва се така, че посланиците и на двамата хана пристигат в императорския дворец. Императорът им заповядва да се помирят и да прекратят войната, Дулу не желае да послуша и изпраща Тутун от Ши с войска. Тутунът убива Йеху-хан в сражението и завладява неговото ханство. Нушиби не се подчиняват и се разбунтуват. Дулу напада Тухоло и го завладява; след това напада И-чжеу. Западният наместник Го Хяо-къ, с 2.000 бойци лека конница му нанася удар откъм  Угуцзюй и го разбива. Дулу с войски от племената Чуюе и Чуми обгражда Небесните планини, но без успех. Хяо-къ го подгонва на север, превзема града на чуйския Сидзин, стига до планината Гйесо, избива около 100 души, покорява рода Чуми и се връща. Дулу-хан е бил дързък и високомерен. Той задържа посланика Юан Хяо-и и нагло му казва: аз съм чувал, че синът на небето в държавата Тан има воински дарби. Сега ще отида да завоювам Кангюй: вижте, мога ли да се сравнявам със Сина на Небето и с други? Той удря с обединени сили по Кандзюй и Даоми, а когато ги разбива, пленява всички, включително и подчинените, за себе си. Полководецът му Нишу Чжо се разсърдва и отнема своята плячка. Дулу показно му отсича главата и я поставя на показ. Тогава Хулуву, пълководец на Нишу-Чжо въоръжен напада Дулу-хан. Убити са много хора от двете страни и в държават настъпва голямо брожение. Той иска да се обърне за защита на Тухоло, но велможите го съветват на се върне в своето владение. Ханът не ги послушва и с войската си, преминавайки река Йе, стига до владението Ши. Почти всияките му приближени се разбягват; така той остава да защитава град Ханши. Асидзи Цюе Сидзин го напада. Поразеният Дулу превзема град Байшуйху и остава да живее там.

Нушиби не искат Дулу да стане хан и изпраща посланик до Двореца да моли за издигането на друг хан. Императорът изпраща преводача  Вънвуин с грамота за голям държавен печат, за да може той заедно с велможите да избере способен от потомците на тюркските ханове и да му предаде грамотата. Така издигат сина на Йицюйлиши Ипи къхан (乙屈利失乙毗可汗, 639-640) под името Йипи Шегуй къхан (乙毗射匮可汗, 642-650).

Като се изкачва на престола, Йипи-Шегуй връща всички китайски посланици в столицата Чан’ан, а нушибийците изпраща с войски да обсадят град Байшуйху. Дулу излиза пред града и с шум от тимпани и тръби се приближава за сражение. Нушиби не успяват да устоят и загубват много убити и взети в плен. 

След тази победа Дулу поканва при себе си предишните племена. Те всички отговарят: Нека да бъдат убити всички, хиляди хора и да остане само един, но и тогава няма да отидем при него. Дулу вижда неразположението на хората към него и отива в Тухоло. Ипи Шегуй изпраща в Двореца посланик с дарове от местни произведения и моли за брак. Императорът поисква ханът във връзка със споразумението да му отстъпи петтe владения: Кучa, Хотан, Кашгар, Чжуцзюйбо и Цун-лин. Поради отказа бракът не се случва. Тогава Ашина Хълу (阿史那贺鲁, по-късно - Шаболо къхан) вдига бунт и овладява целия хански аймак.

Хълу е внук на Шидянми къхан от пето коляно, син на Ибули Ше Шегуй Дълъ Циоюе. Когато Ашина Бучжен се връща в своето владение, Дулу-хан дава на Хелу достоянието на Шеху за местото на Бучжен. Той е живеел до река Долосъ на 1500 ли от Си-чжеу точно на север и владее хората от петте племена: Чуюе, Чуми, Гусу, Гэлолу и Нушиби. Когато  Дулу бяга в Тухоло, Йипи-Шегуй го преследва с войските си. Хелу нямал постоянно местопребиваване. Неговото племе е разсеяно. Имало е три рода - Шушеди, Чумугун и Поби - , които настояват пред хана за Хелу като невинен. Ханът се ядосва и иска да екзекутира Шушеди заедно с другите. Поради това те с няколко хиляди свои шатри и с Хелу се подчиняват на Китай.

Императорът ги похвалва. При започналата война с Куча Ашина Хелу го моли да му позволи като вожд да излезе отпред. Наредено е да му бъде даден чин главнокомандващ на походните войски по пътя за Гунци, да бъде нагостен в тронната зала Дзя-шеу-дян, щедро да бъде награден, да се снабди с нова униформа и да бъде повишен в главен управител на Яочи;