Племето Дулу и неговият антипод Нушиби на фона на Западно-тюркския каганат – ч. 1: От Або къхан до Мохеду къхан

Regensburg, 05.03.2019

Обстановката в Западния тюркски каганат през 7 век

От Або къхан до Мохеду къхан.

В западната част на Тюркския каганат Або къхан (阿波可汗), който е син на Муган къхан (木杆可汗), се скарва с Ашина шету (Шаболюе къхан - 沙缽略可汗), син на Йисидзи къхан (乙息记可汗), поради което те разделят хаганата на две части. Або къхан постепенно се засилва, като на изток се простира до Дулдзин, а на запад – зад Златните планини.  Тйеле  (铁列), Куча – Чю цъ (龟兹) , Иву и жителите на Западния край, биват покорени от него. Когато Чулохoу (莫何可汗, 阿史那处罗侯 - Ашина Чулохоу) взема Або къхан в плен, на неговото място е поставен синът на Янсу-тъдзин (鞅素特勤), т.е. внук на Шидианми (室点密), с име Нили къхан (泥利可汗).

След смъртта на Нили, 604 г., синът му  Ашина Даман (阿史那达曼), поема властта под името Нидзюе Чуло къхан (泥厥處羅可汗). Майка му Сянши (向氏) е родена в Китай. Нили умира скоро след раждането на  Даман и тогава майка му се жени за по-малкия си девер Поши. В края на управлението на първия император от династията Суй (581-618), Кай хуан (開皇), известен след смъртта му като Уън-ди (文帝), Поши заедно с Сянши заминава за  двореца на императора, но поради объркване на датата те остават в столицата и живеят в Хунлусъ (мястото за изчакване на големи гости). Чуло-хан (Даман) няма постоянно местопребиваване, а живее основно в предишната Усунска страна. Той поставя на власт двама малки ханове, като им дава за управление части от своето ханство. Единият от тях живее в Ши-го (Кеш) на север и управлява „всички“ тюркски княжества (т.е.  Кипчак и Тюркистан); другият живее на север от Куча, а страната му се нарича Инсо. Във всяка пета и осма луна те се събират да правят жертвоприношения на духовете. Ежегодно се изпраща важен чиновник да принася жертва на предците в онази пещера, която те са обитавали род след род (в центъра на Алтайския възел). В началото на управлението на Дайе (大业, т.е. периодът януари 605 - март 618 г.), 605, Чуло-хан започва да господства с беззаконие. Той води война с тйелэсците, които накрая успяват да го разбият. В същото време придворния чиновник Пей Дзюй, пристигайки от Дунхуан (敦煌) в Западния край, получава сведение за размирици във владенията на Чуло-хан и след като научава, че Чуло-хан тъгувайки за майка си Сянши, която след смъртта на Чуло се е върнала в родния си Китай, донася за всичко в двореца на императора Ян. Ян-ди (煬帝,楊廣) изпраща при Чуло-хан  придворния чиновник Цуй Гюн-су (Сы-чао Пе-чже) с утешителнa грамота. Гюн-су казва на Чуло-хан: „Династията на Тудзюе, макар че управлява една държава, всъщност е разделена на две, враждуващи една с друга. От вече 10 години продължава войната помежду ви и никой от вас не можа да покори другия – оттук е ясно, че Цимин къхан (启民可汗,603-608)  е всъщност равносилен с държавата на Чуло-хан. Сега Цимин има милион войници в своите владения; като стана васал на Сина на небето (т.е. императора), той изпитва нелицемерна преданост към него. Защо е така? Досадно му е, че даже тебе не може да усмири – защо унижено служи на Сина на небето, за да получи помощна войска от Китай, а след съединяването на двете велики царства той възнамерява да унищожи хана. Всички молиха господаря да утвърди този план. Синът на Небето не му се противопоставя и след непродължително време войската ще тръгне на поход. Хане! Твоята майка Сян-шъ е родена като китайка. Тя се върна в столицата и живее в хотела. Като научи за указа на Сина на Небето, тя се уплаши за твоята гибел. По цял ден проливайки сълзи до вратите на двореца, тя молеше Сина на Небето да изпрати посланик да те покани като хан да се покориш на Китай и да помолиш за милост и почести еднакви с тези на Цимин. Синът на небето склони към прошка и после изпрати тук посланик. Хане, ако се обявиш за васал и приемеш указа с поклон, то царството ти вечно ще бъде спокойно, а майка ти ще се наслаждава на дълголетие; в противен случай трябва да се предполага, че Сянши е измамила Сина на Небето и непременно ще бъде екзекутирана, а главата й ще бъде изпратена в твоята орда. Войските на Великата Династия Суй, подсилени със северните задгранични войски, ще те обградят от две страни и гибелта ти ще е близка. Защо, хане, ти спестяваш два церемониални поклона и подлагаш на смърт сърдечно болната си майка, заради едната дума – да се наречеш васал – губиш царството на хуните?“. Чуло-хан, както изслуша това, почувства страх, и стана; той се просълзи, направи два поклона и с коленопреклонение прие грамотата. Гюн-су каза още на Чуло-хан: „Когато Цимин се покори на Китай, тогава покойният император го беше похвалил и наградил изключително щедро; и затова войската му стана силна, а царството богато. Хане! Ако ти после се поддадеш и пожелаеш да оспориш благоволението, трябва силно да си привързан към Сина на Небето и с цялата си искреност да изложиш своите чувства. И тъй като поради отдалечеността на пътя ти не можеш лично да се явиш в Двореца, то трябва да окажеш една услуга, за да докажеш усърдието си на васал“. Каква, попита Чуло-хан? Гюн-су каза: “По-малкият син на Цимин, Мо-хедо Ше, се  ожени за дъщерята на тогонския владетел (Тогон, 吐谷渾,  Tǔyщhщn, Туюйхун, сянбийска държава, 285-663); сега Синът на небето даде дъщеря си И-чен на Цимин. Страхувайки се от величието на Сина на Небето, последният прекъсна връзката си с тогоните; по тази причина тогоните са озлобени срещу Китай и не внасят данък. Хане, ако ти помолиш за разрешение да ги накажеш, то Синът  на Небето несъмнено ще се съгласи. Ако Китай ги удари от вътрешна страна, а ханът от външна, то поражението не подлежи на съмнение. След това ти можеш да се явиш лично в Двореца; защото няма да има препятствия по пътя ти; а после можеш да се видиш и с престарялата си майка. Ще ти бъде ли приятно?“ Чуло крайно се зарадва и веднага изпрати до Двореца посланика с дарове. Императорът реши да се отправи на запад на лов. През 6-тото лято, 610 г., чиновникът Вей Цзе беше изпратен при Чуло-хан с предложение за среща с императора във владението Да-деуба: но жителите на това владение не се съгласиха. Чуло-хан се извини пред посланика и под друг предлог се отказа от срещата. Императорът силно се разгневи и не знаеше, какво да направи. Случи се, че старейшината Шегуй изпрати посланика да моли за брак. Пей Дзюй в обяснението по този случай пише: „Чуло-хан не се появява в Двореца, надявайки се на своето могъщество. Осмелявам се да изкажа мнението си – да бъде отслабен с хитрост.  Трябва да бъде разделена неговата държава и тогава лесно ще е да бъде усмирен. Шегуй е син на Дулу, внук на Дату-хан. Той е наследствен хан; управлявал е близо до западната част. Сега, както се чува, е загубил длъжността си и се намира под зависимостта на Чуло-хан: затова е и изпратил посланика за сключване на съюз за помощ. Желателно е, посланикът му да бъде приет с отлична почест, а Шегуй – обявен за главен хан. Тогава силата на тудзю-евците ще бъде разделена на две части“. Ти разсъждаваш правилно, каза му императорът; след което заповяда на чиновника Пей Дзюй непрекъснато да посещава околността на двореца и малко по малко да намеква и подсказва на посланика за това. Императорът извика посланика  в тронната зала (Жен-фън-дян) и като му намекна за непокорността на Чуло-хан, каза: „Шегуй има добра душа и аз мисля да го поставя за главен хан. Сега трябва да се събере войска за унищожаването на Чуло-хан, а после да пристъпим към работите с брака“. Императорът поиска бамбукова стрела с бяло перо, за да я подари на Шегуй; и каза при това: тази работа трябва да стане така бързо, както лети стрелата. По обратния път посланикът мина през земите на Чуло-хан, който взе стрелата и поиска да задържи посланика, но той се освободи с измама. Шегуй се зарадва изключително; нападна с войската си Чуло-хан и напълно го разби. Чуло-хан изостави жената и децата си и с няколкохилядна конница от приближените си избяга на изток; но по пътя беше ограбен и като се отклони от Гао-чан на изток, се разположи до планините Шеломан – съгласно доноса на Цюй Боя, управителя на Гаочан (高昌) , до господаря.  Императорът заповядва на чиновника си Пей Дзюй, като вземе Сянши с необходимата й прислуга, веднага да се отправи за крепостта Юй-мън-гуан в град  Цзин-чан (金昌). Цюй изпраща от името на Сянши специален пратеник, който да съобщи на Чуло-хан за предложеното от Двореца и да му направи най-убедителни внушения. След това ханът пристига в Двореца, показвайки весел вид. В седмата година, т.е. 611, през зимата Чуло-хан е представен на императора в Лин-шо-гун, където му е даден обед. Чуло-хан с поклон благодари и казва: „Аз управлявах всички владения на запад и не можех преди това да дойда в Двореца за поклонение. Сега се явих късно и моята вина за това е много голяма; затова аз чувствам трепет в сърцето си и не мога да изразя всичко, което чувствам“. Императорът отговори: „В миналото тудзюе-сците се обезпокояваха и ограбваха един друг и досега не можеха да живеят спокойно. Сега, когато спокойствието е възстановено от всички четири страни, тудзю-есците се превърнаха в едно семейство. Например, на небето свети едно слънце и всичко е спокойно. Ако бяха две или три слънца, биха ли могли тогава всички твари да се наслаждават на спокойствие? По подобен начин и ти, хане, управлявайки множество дела, по-рано не можеше да се видиш с мене. Сега, виждайки хана при себе си, сърдечно се радвам. Хане, бъди откровен и не се безпокой заради мислите си“. През следващата година (т.е. 612), на Нова година Чуло-хан, поздравявайки Господаря, каза: „От небето надолу, от земята нагоре, в цялото пространство, осветено от слънцето и луната,  само един свещен мъж е хан. Днес е велик 346 ден. Да бъде светият мъж хан, дните твои да са вечно както днешния ден“. Господарят назначи Чуло-хан да го следва във войната срещу Корея (т.е. Когурьо, Сев. Корея) под името Гйесан-хан и го надари много щедро. През десетата година (т.е. 614), първия месец, му даде дъщеря си Син-и, подари му хиляда специални кафтана и 10 хиляди къса копринени тъкани. Императорът искаше да го изпрати в предишните владения; но войната в Ляодун попречи на това и ханът го съпровождаше при всеки поход. По време на бунтовете в Цзянду (т.е. през 618), той следвайки Хуа Цзи, пристигна в Хебей; преди провала на Хуа Цзи той избяга обратно в столицата и беше убит от северните погранични тудзю-евци.

По-голямата част от владенията на запад от Юй-мън се намират под властта на Шегуй (射匮可汗). Той се противопоставя на Източния Тюркски каганат. След смъртта на Шегуй по-малкият му брат Тун Шеху наследява  престола с името Тун Шеху-хан (统叶护, Tун Йеху, 618-628/630). Tун Йеху е под защитата на племенния съюз Нушиби, но племенният съюз Дулу. Дулу не получава част от таксата от Пътя на коприната, за разлика от Нушиби, вдига въстание под ръководството на  чичото на Тун Йеху, Мохеду къхан (莫賀咄可汗), който убива Тун Йеху и като представител на Дулу управлява  Западно-тюркския каганат до 631 г.

Тун Йеху-хан е бил храбър, имал способността да съобразява. Всяко негово сражение се е увенчава с победа; така той присъединява към своите земи Тйеле, побеждава Персия и Дзибин. Имал е няколко стотин хиляди войници. Пренася ордата от Ши-гоу (Кеш) на север в Цян-Цюан. По-късно простира властта си върху целия Западен край. През 619 г. Йеху изпраща посланик в императорския дворец. Тъй като Хъ сан изпитвал непримирима злоба към Йеху, помолил да убият Хъ сан. Императорът не се съгласява.