Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2018 13:48 - Как да се освободим в България, Европа и Света от мошениците във властта
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1789 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Как да се освободим в България, Европа и Света от мошениците във властта

Wie befreien wir uns in Bulgarien, Europa und in der Welt von den Gaunern in der Macht

Регенсбург, 15.11.2018 (един ден преди Великия протест)

Един велик в своята тясна специалност и във философските си възгледи немски учен ни предостави през 1966 г. следната забележителна мисъл, която справедливо може да бъде положена в основата на нашите анализи и синтези в областта на науката и практиката на обществото:

    По време на жизнения му път пред един почтен характер стоят много различни пътища, за да постигне напредък. При същата интелигентност и енергичност и на същото място пред един мошеник всичките тези пътища също са открити. Покрай тях обаче също и други, по които почтеното момче не тръгва. Затова мошеникът има повече шансове да напредне и вседствие на този негативен подбор на характери се получава едно обогатяване на високите обществени слоеве с мошеници!“

          Какво виждаме на практика?

          От същия велик учен и философ през 1983 г. (когато той е бил вече почти на 90 години) научаваме, че

„Ако попитате кой да е мислещ човек на Земята, как си представя той идеалната държава, то най-удивителното обстоятелство, което Вие трябва да признаете, е, че всички хора ще Ви говорят в основни линии едно и също, независимо от силно различаващите се техни мнения по другите въпроси. Един и същ отговор ще Ви дадат и диалектическите материалисти, и спиритуалистите, убеденият католик, протестантът и мюсюлманинът, представителят на Запада и представителят на антипарламентарните държави, ученият и работникът, гражданинът на червен Китай, индиецът или пакистанецът, белият или цветнокожият.

В идеалата държава би трябвало да се постигне това, че децата да се обучават в училище без насилие над тях, за да им е интересно да се учат, за да ги обучат на това, какво трябва да знае задължително съвременният човек, за да получат те още в детството си представа за различните професии и за да могат съзнателно да избират онова, към което те са най-склонни. За да изучават те освен родния си език и „световен език“, на който трябва да умеят да говорят всички жители на Земята.

В идеалната държава материалното състояние, общественото положение и другите аналогични признаци не трябва да играят роля при сключването на браковете. Би трябвало в държавата да господства пълната справедливост, за да не страда никой от произвола на някакви си властващи лица, за да може всеки да изразява мнението си по всякакви въпроси, но и затова, политиците стоящи начело на държавата, да не бъдат зависими от „стадото“ на некомпетентни невежи.

В идеалната държава не трябва да има войни, престъпления, икономически кризи и безработица, а и никой не трябва да се страхува от старостта и болестите. За да заработват всички достатъчно и на никого да не се налага да извършва подлост (или по-точно да я извършва принуден към това от обстоятелствата), за да има всеки достатъчно свободно време, което да може да използва според своите представи.

Необходимо е, изцяло да бъде изключено незаконното обогатяване, да изчезне спекулацията във всичките й разновидности, подкупът на чиновниците и изобщо всяко заплащане, което не е оправдано от обществена необходимост.

Доколкото целите на всички хора биха съвпадали, то различието между групите хора се свежда до избрания от тях път на прехода към подобна идеална държава. Едни казват, че идеалната държава може да възникне само след като всички хора станат ревностни католици, други считат, че това може да стане възможно едва след пълната победа на комунизма, трети са на мнение, че това е мислимо само в свободно общество и т.н. Това, че хората, имайки еднаква цел, предлагат различни пътища за достигането й, е свързано с обстоятелството, че те само частично познават истината. За да се знае истината, трябва да се провеждат изследвания, така че предлаганите по различен начин и с различни медии идеи да станат пособие за желаещите да усвоят казаното основите на политическите знания, които са особено нужни за обединяването поетапно и едновременно на земните жители в тяхното Свободно и Рационално Самоуправление.

Съвкупността от съвременните науки е толкова огромна, че никой не е в състояние да я усвои. Още преди 150 години е било пресмятано, че на човек са му необходими 537 години за това (без да се вклюва и изучаването на чуждите езици), а днес съответните числа за същата сфера биха имали астрономичен порядък. Затова е съвсем естествено, че се извършва специализация и всеки човек усвоява само една малка част от натрупаните от човечеството знания. Но съществуват и области на знанието, които не се поддават на специализация, а между тях и такива, които могат да процъфтяват само тогава, когато обществеността ги следи и се отнася към тях с разбиране!

Една от тези „интегриращи дейности“ представлява работата на властващия (човекът, който стои начело на държавата, независимо дали е диктатор, крал, президент или министър-председател). Не е задължително Властващият да е специалист в областта на икономиката, пропагандата, създаването на парламентарно мнозинство, геополитиката или нещо подобно. Неговата особеност се състои в това, че той и без да е специалист по отделни въпроси, трябва да има качеството да се ориентира във всички тези области в такава степен, че да предвижда не само най-близките,  но даже и далечните последствия от предприеманите мерки. За да постигне това, на Властващият не са му дадени на разположение 537 години, а понякога той трябва да вземе важно решение за 24 часа, при това решение, което, ако е погрешно, ще доведе до нещастието на милиони хора. Властващият не бива да бъде твърдоглав като Сталин или безволев ветропоказател като Николай II. Той трябва да може да различава истинските си приятели от лъжливите, трябва да бъде отличен познавач на хората – та нали неговия съветник може да бъде съвършено честен човек, но може да се окаже и фанатик или глупак! Не трябва да се изненадваме, защо добрите властващи се срещат толкова рядко!

За разлика от Властващия шеф, министрите имат все пак право да притежаватн определена специализация . Но и те трябва да умеят да виждат положението в цялост, в противен случай всеки от тях би защитавал само своите тесни интереси и в края на краищата на Властващия шеф би му се наложило да разгадава загадката: моите заобикалящо ли са откачени или аз съм си загубил ума? Всичко, което сме прочели, се отнася не само до Юлий Цезар, Александър Македонски или Чингис-Хан. Всичко това в умален вид е справедливо и за областните управители, кметовете на общините и по-надолу. Общото за всички тях е, че и те не бива да бъдат тесни специалисти само в някоя област.

В особено незавидно положение се оказват парламентаристите, т.е. така наречените народни представители, ако разбира се парламентът не е необходимо за някого да се превърне в празна говорилня:

Ако трябва да сме точни, парламентаристите трябва да притежават същите способности, които трябва да се проявят и при Властващия шеф, неговия министър и освен това трябва да притежават способността да убеждават другите. Много важно е и това, те да умеят да различават истинските познавачи на даден въпрос от бърборковците, както и това да умеят в случай, че не разбират конкретния въпрос, самите те да замълчат и да заставят и некомпетентните да замълчат! Разбира се такива хора могат и да оцелеят, напускайки парламента с голяма гуша и кокоши мозък! – Ето защо обществеността трябва да бъде политически достатъчно зряла, а не се ограничава примерно само в рамките на възгласи, като „Оставка!“, „Мръсници!“, „Мошеници!“.

Що се отнася до избирателите, на пръв поглед изглежда, че и те би трябвало да притежават качествата, които искат от добрия Властващ, но тъова е фактически невъзможно. За щастие, грешките на избирателите имат свойството на разсейването, както е и при стрелбата: отклоненията от целта надясно се компенсира от отклоненията вляво. Освен това известна помощ на избирателите може да даде и съвременната наука и техника; вероятно би било добре, ако всички политици в задължителна процедура биха минали на детектора на лъжата. Това, разбира се, не трябва да води до забрана за свободни дискусии на политически теми. Въпросът за съотношението между Свобода и Забрана е твърде сложен. В древността римляните са се отличавали със стремеж към демокрация, но във времена опасни за Рим, са избирали диктатор, който е вземал оперативните решения, без да се съветва с тогавашния римски „парламент“.Но ... трябва да напомним, че такъв диктатор е бил избиран за срок не повече от 6 месеца! И това е било за добро ... Между демокрацията и Властта винаги трябва да съществува разумно равновесив, някакъв среден път. При това винаги трябва да се помни, че държавата съществува за народа! Злоупотребите със Свободата трябва да се пресичат, но не по пътя на забрана на Свободата! По-късно римската държава е станал империя, но не защото така са решили римляните (както е бил случая с избор на диктатор), а защото тази държава е била станала толкова огромна, че политическите инстинкти не са били готови за това.

Много важен въпрос представлява съотношението между светоглед и политика.

И наистина, ако различните политици имат еднаква информация и трябва да заемат позиция относно едни и същи обстоятелства, те се придържат към различни гледни точки, в ависимост от това, какво е тяхното отношение към политиката: виждат ли те в политиката начин да заемат по-висок пост, искат ли да блеснат пред публиката и да удовлетворят своето Честолюбие или се стремят да подобрят живота на хората! И даже в случая, когато двама политика се опитват да изпълнят честно своя дълг, техните мнения могат да бъдат съвършено различни – в зависимост от това, как те оценяват нашия земен живот: като подготовка за вечен живот или атеистично? Само ако светогледите на двамата политици съвпадат, на  тях няма да им е трудно да изработят общо мнение.

Ако се замислим върху казаното, отчитайки това, че хората често виждат едно и също нещо по различен начин, тогава целта на сегашните политици може да бъде формулирана в следния вид:

Така да се организира общественият живот и така да се насочат усилията, че да се даде колкото може повече щастие на колкото може повече създания (в по-широкия смисъл е добре да говорим не само за хора, а за създания, доколкото съвестните хора не бива да допускат, примерно да се измъчват животни или да се вреди на природата). И това всичко тук на Земята, защото ние нищо конкретно не знаем за възмездието след смъртта. Естествено е обаче да допускаме, че добрият, честен живот на Земята няма да служи като повод за наказание в задгробния живот ...

Но какво означава „щастие“?

За това можем да спорим, макар, че интуитивно това понятие е ясно за всеки. Няма да кажем нещо ново, ако дадем следното определение за щастието: успех и удовлетвореност. У всеки човек понятието за успех и задоволство може да бъде различно и в това няма нищо лошо. Има хора, например, които не биха желали да бъдат на мястото на английската кралица или на севернокорейския вожд. Трябва да правиш това, което е на сърцето ти, за което си ти индивидуално създаден.

Обществото не може да съществува без това. Стремежът към щастие, към по-съвършена организация изисква постоянни промени. При тези промени са възможни и грешки, затова преди да бъдат осъществявани в законодателен ред изменения в живота на цялото общество, е целесъобрано да се извършва предварително изпробване на заплануваните нововъведения в малки, по възможност изолирани общности, за които са се намерили доброволци. Резултатите от подобен социален експеримент се анализират от социолози и само в случай на тяхното положително заключение нововъведенията да се предлагат за цялата страна. При това трябва да се отчитат както фактически остарелите, но устойчиви традици, така и  известният консерватизъм на хората и способността им да възприемат новото.

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3308631
Постинги: 3368
Коментари: 877
Гласове: 884
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30