Еврото ще се срине скоро, ако сега Италия навлезе в криза подобна на гръцката

Регенсбург, 05.06.2018

Когато забушува кризата в Гърция, редица немски специалисти предупреждаваха, че взетите мерки са неправилни и че следващи кризи в Италия, Испания и други големи европейски страни ще сринат еврото.

Този вариант сега е много по-близо от тогава.

Икономическите показатели в Еврозоната сочат нагоре, а политиката на Европейската централна банка изглежда ефективна. Въпреки това критиката и то точно в Германия не престава. Коя е причината за това недоразумение.

В цяла Европа липсва единство относно  правилната политика на националните банки. Всеки се хваща за ЕЦБ. В Южна Европа биха желали ЕЦБ да направи още повече, за да подпомогне кризисните страни и да се отнася по-снизходително към банките. В Германия обаче често се смята, че ЕЦБ се грижела преди всичко за Юга – и в същото време унищожавала тук спестяванията чрез политиката си на ниски лихви. В тази страна критиката към ЕЦБ е особено твърда. Това би трябвало да ни накара да се замислим:

Дали тази критика не е справедлива? – Не, по-голямата част от критиката няма място, тъй като или се занимава с чисто немската перспектива или изисква неща от ЕЦБ, които тя не може и няма право да извършва.

Еврозоната е хетерогенна. Имаме разминаване в икономическата сила: Италия днес има съвсем други изисквания към Германия, нуждае се от една съвсем различна парична политика от тази на Германия. ЕЦБ трябва въпреки всичко да прави финансова политика като цяло. И тогава възниква въпрос от философско естество: Мнозина в Германия искат, ЕЦБ да дисциплинира политиката, да я принуди към икономии или към реформи на банките. Това обаче не е задача на ЕЦБ. Нека си зададем въпросите: Кои структурни реформи са правилните, коя е правилната финансова политика? Кой взема решенията за това? – EЦБ ли? Това би било прекалено и в крайна сметка би представлявало разрушаване на мандата й, което тогава не би могло да се нарече парична политика.

В момента ЕЦБ подкрепя кризисните страни от Еврозоната с милиарди, дава възможност на фирми да предприемат рискове. Тя прави активна политика. Такъв ли е мандатът й – питат редица немски финансисти.

Други водещи немски специалисти считат това за неправилен подход, тъй като подобен начин на разсъждения внушава следното: ЕЦБ и шефът й Марио Драги бил правел своята експанзивна политика само, за да облегчал дълговете на Италия. Това е внушение, което е безсмислено и погрешно. ЕЦБ дава възможност на всички евро-държави за евтино рефинансиране, включително и на Федералната република. Освен това Марио Драги има зад себе си преобладаващото мнозинство на 25-те членове на Съвета на Централната банка.

Дали пък не е вярно, че по време на кризата ЕЦБ ставаше след всяка степен на ескалация по-мощна, а накрая получи и банковия надзор.

Истината е, че ЕЦБ не се е борила за поемане на тези задачи – тя беше натоварена с тях, тъй като няма никаква друга институция в Европа, която да може да ги изпълни по-добре. Поради това, че преди всичко националната политика беше направила твърде малко, на ЕЦБ й беше стоварена тази роля – а това не биваше да се прави така. Ако след 2009 г. беше налице една координирана финансова политика, ако някой беше се справил с пропадащите банки и по този начин беше засилил икономиката, тогава ЕЦБ може би никога нямаше да трябва да започва изкупуването на държавни дългове.

Каква е вината на федералното правителство на Германия и други европейски правителства?

В САЩ например поне след финансовата криза беше проведена друга политика: ниски лихви, високи държавни разходи, бяха управлявани 500 банки във фалит. Така централната банка Federal Reserve (Fed) можа да приключи своята експанзивна парична политика много по-рано. Ако така бяха постъпили и в Европа, вероятно Италия и Испания нямаше да изпаднат толкова силно в беда. Тогава ЕЦБ нямаше да се налага да се намесва по този начин, по който тя постъпи през 2012 г.

И все пак в момента се клатушка Италия. Трябва ли отново да се намеси ЕЦБ там?

Разбира се, че с Италия не трябва да преживяваме отново такъв сненарий, какъвто се случи с Гърция.

Да се надяваме, че бъдещото италианско правителство, но също и сегашните френско и немско са си взели поука от миналото. Но голяма е опасността от това, че евроскептицизмът се е залостил много дълбоко в обширни части от Европа. В такъв случай цената ще бъде неизмеримо по-висока: кризата в Гърция трябваше да бъде овладяна за ЕЦБ и заради еврото. Но Италия е просто твърде голяма, за да може да бъде спасявана. Тя има 20 % от икономическото постижение на Зоната на еврото. Това създава голяма загриженост у немските икономисти, тъй като в такъв случай КРИЗАТА НЯМА ДА СЕ ОГРАНИЧИ САМО В РАМКИТЕ НА ИТАЛИЯ. Това ще развие центробежни сили, които не могат да бъдат овладяни! АКО ИТАЛИЯ СЕ СРУТИ, ТОГАВА ТОВА БИ МОГЛО ДА ОЗНАЧАВА И КРАЯТ НА ЕВРОТО!!!

Ама не можела ли ЕЦБ и там да се намеси?

Не, в такъв случай Европейската централна банка не може да се намеси така, както направи през 2012 г.  Досега тя защитаваше правителства и компании срещу спекулацията на пазарите. Такова нещо би могло все пак да се обясни с един паричнополитически мандат. Когато обаче ИЗБИРАТЕЛИТЕ открито застанат срещу „политиката  на спасявания“ и срещу еврото, тогава ЕЦБ не може да каже: вие сте против еврото, ама ние го искаме. При подобен подход тя би застанала против политическата воля на дадена страна, а не против спекулантите! В такъв случай биха били вързани ръцете на ЕЦБ.  Да предотвратим дадена страна да изостави еврото, няма нищо общо с паричната политика.

Сред висши и признати икономисти и финансисти в Германия възниква отново въпросът: МОЖЕ ЛИ ВСЕ ОЩЕ ДА СЕ СПАСИ ЕВРОПА?

Нека да си спомним 2000 година.

Решението за въвеждането на обща европейска валута „евро“ беше взето в Мадрид на 16.12.1995 г. и въведено на 01.01.1999 от следните 11 страни, членки на ЕС: Германия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Белгия, Холандия, Финландия, Ирландия, Люксембург, по-късно и от други. 

През 2000 г. Големите в Брюксел бяха обещали на нас европейците, че ще направят Европейския съюз „най-конкурентноспособния и най-динамичния регион на света“.

Обаче ... 18 години по-късно стана точно противоположното. Европейският континент икономически все повече и повече изостава зад гърба на други. Централистичната бюрокрация, високата младежка безработица в Средиземноморския регион, безотговорното свръхзадлъжняване на публичните бюджети, нулевата лихвена политика на ЕЦБ и липсващата смелост за действителни реформи  парализират Европа.

Докато САЩ покриват европески компании като Фолксваген, Сименс или Дойче банк с една реална икономическа война, Европейският съюз се упражнява в директен тоталитарносоциалистически интервенционизъм. Брюксел тласка целия континент към едно планово стопанство с подвключена система като на полицейска държава.

Борбата срещу преките пари, политиката на произволно отваряне на централните банки, „спасителните“ пакети за банки и широко скроените пазарни манипулации, като например изкупуването на фирмени дългове от ЕЦБ напомнят на ТОТАЛИТАРНИ МЕРКИ.

Все пак в съвсем близко бъдеще Европа няма да се срути!

Защото политиците в Брюксел са твърде много решени на всяка ценa да „спасяват“ пропадащи банки и свлекли се в криза страни-членки ЧРЕЗ ОЩЕ ПОВЕЧЕ ДЪРЖАВЕН ИНТЕРВЕНЦИОНИЗЪМ. Тяхната воля е несломима. Затова точно сега голям крах няма да има.  ПО-СКОРО ПРИНУДИТЕЛНО АДМИНИСТРИРАНИТЕ ОТ ЕС ПАЗАРИ ЩЕ БЪДАТ ЗАДУШЕНИ ЗА КАКЪВТО И ДА Е РАСТЕЖ.

Тази ситуация забележителният икономист д-р Даниел Щелтер описва справедливо като „ЛЕДНИКОВ ПЕРИОД“. (Stelter, Daniel (2016): Eiszeit in der Weltwirtschaft, Campus Verlag, 2016)

* Д-р Даниел Щелтер работи от 1990 г. в мюнхенския филиал на американската компания „Boston Consulting Group“, като от 2011 г. е известен публицист в изданията „Wirtschaftswoche“, „Manager Magazin“, „Handelsblatt“, „Sьddeutsche Zeitung“.