Лява ли е БСП? - БСП губи подкрепа не защото е лява партия, а защото не е достатъчно лява!

Проф. Иван Ангелов, Член-кор. на БАН

София, 24.12.2017

БЛЕСТЯЩ АНАЛИЗ В 35 ТОЧКИ!

1. Ще засегна само някои аспекти от моите виждания за БСП като лява партия. Ще се спра главно на нейната икономическа политика. Поради ограниченото време изложението ми ще бъде пестеливо и схематично, без да навлизам в подробна аргументация.

БСП е партия на лявата фразеология, когато е в опозиция и на дясната икономическа политика, когато беше на власт през част от последните 28 години. Сега е партия на острите разобличителни речи, които подкрепям, и на бледите, неизбистрени и несистематизирани леви идеи за алтернативна икономическа политика, която би провеждала, ако дойде на власт. Бедата е, че с такива неубедителни и неясни идеи, след като няколко пъти, ръководството е лъгало избирателите преди избори, не се идва лесно на власт. Гражданите на България очакват по-ясна, по-конкретна, по-категорична и по-убедителна алтернативна  лява икономическа политика, на провежданата сега от ГЕРБ. И категорични доказателства, че каквото обещава преди избори, ще го прилага и когато е на власт.

Започвам с това остро вътрешно противоречие между думи и дела в ръководството на БСП, особено по времето на Сергей Станишев, защото партията никога няма да спечели доверието на българските граждани и да поеме управлението на България, докато това противоречие не бъде окончателно отстранено и неговите носители извадени от висшето ръководство на партията. Съзнавам, че тези думи са силни, но те огразяват горчивата истина. Само почтени хора, неомърсени в далавери, с категорични леви убеждения, могат да провеждат лява икономическа и друга политика.

2. БСП е партия, която не умее да използва най-добрите си собствени професионалисти за лява икономическа политика. Ръководството на БСП се огражда с бледи, недостатъчно компетентни и неопитни личности, със силно бизнес ориентирано мислене, а когато партията е на власт, се  предоверява на хора с по-скоро десни или дясно-центристки разбирания и изолира свои способни професионалисти с леви убеждения. БСП като че ли се срамува да лансира високо интелигентен, широко скроен в мисленето си, верен свой човек, за министър председател и търси външни, често пъти – случайни персони, за този най-важен в държавата пост. Често се доверява на хора, които в миналото са й изменяли и са прескачали от партия в партия, отколкото на лоялните си  почтени професионалисти.

3. Икономическата платформа на БСП за последния конгрес и особено за последните избори на 26 март 2017 г. беше адресирана главно към бизнеса, а не към трудовите хора. Това беше изрично подчертано при представянето на платформата от Драгомир Стойнев - член на Изпълнителното бюро на Националния съвет. Нормално за парламентарните демокрации е бизнесът да е защитаван от десните партии, докато БСП трябва да защитава интересите на трудовите хора, интелигенцията, младото поколение, пенсионерите, дребния бизнес. А също и да се грижи държавната политика да е балансирана спрямо интересите на труда и капитала, а не да създава конфронтация между тях.

4. Предизборната платформа на БСП беше написана на трудно разбираем, сух професионален език. В нея нямаше конкретни ангажименти за засилване ролята на държавата в управлението на икономиката, на здравеопазването, образованието, науката, културата и на другите сектори; за политиката по собствеността и стопанисването; за съществени промени в политиката по заплатите, пенсиите; за отмяна на „плоските” преки данъци, за възстановяване на необлагаемия минимум, за диференциран ДДС, за данъците върху големите имоти и наследства и т.н., които да привлекат вниманието на левите и средни слоеве от избирателите. Някои десни партии имаха по-категорични и по-убедителни леви обещания, от тези на БСП. Това не можеше да не направи впечатление на избирателите.

5. БСП има противоречива, разкрачена политика по „плоските” данъци. Първоначално допусна груба политическа грешка като ги въведе. По-късно обяви че ще ги отмени, а след това се отказа от намерението си да ги замени с умерено прогресивни. Напоследък отново се ориентира към умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица с необлагаем минимум. Продължава обаче да мълчи по „плоския” данък върху печалбата. В партийното ръководство има влиятелни заможни хора, заинтересовани от запазване на ниските „плоски” данъци, защото са облагодетелствани от ниското облагане на собствените им доходи. И нищо чудно! Философите отдавна са доказали, че битието определя съзнанието. А световната и българската практика го е потвърдила категорично.

6. Още от началото на 1990-те БСП прие наложената ни отвън идея за форсирана поголовна приватизация и я прилагаше усърдно, когато беше на власт. По това тя не се различаваше от десните български партии. А трябваше и можеше да се застъпи за друга политика: запазване и равнопоставено пред закона състезание под икономическото слънце между държавна, частна и кооперативна собственост. Нека преуспяват тези, които работят по-добре, задоволяват по-успешно обществените потребности и са рентабилни. Известно е, че двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост.

На българския и чуждестранния капитал можеше да се предостави възможност да изгражда собствени частни предприятия, а не да му се подаряват нормално действащи рентабилни държавни предприятия, чиято продукция се приемаше на нашия и чуждестранния пазар.

Можеше да има някаква логика за приватизация само на лошо функциониращи губещи предприятия, за да бъдат оздравени и използвани от новите собственици. Нали казваха, че частникът е добър стопанин, а държавата е прахосник. Оказа се, че новите частни собственици съсипаха дори и рентабилните преди това, държавни предприятия. В годините на свое управление ръководството на БСП си затваряше очите пред тези безобразия, както правеха и десните партии. Избирателите трудно можеха да разграничат програмата и действията на БСП от тези на десните и центристките партии.Това водеше неизбежно до загуба на доверие в БСП. То беше недопустимо за лява партия. С такава платформа, без собствена категорична лява физиономия, не се печели доверието на избирателите.

7. БСП и сега не предлага реални мерки за възстановяване на поне част от ограбеното с приватизацията. Предложението „всичко на масата” по приватизацията, концесиите, държавните поръчки, мутрите и т.н. е привлекателно и красиво, но е неизпълнимо. Прилича повече на заклинание на веселяща се в кръчма компания. Дори цялата съдебна система да се занимава само с това, са нужни десетилетия, за да се ревизират дълбоко над 7500 приватизационни сделки, с многобройни последващи анекси, голям брой концесии, десетки хиляди държавни поръчки. Първоначалните собственици на много от тях са починали, а наследниците им едва ли могат да бъдат държани отговорни. Много от приватизираните дълготрайни активи са препродадени, т.е. препрани и новите честни купувачи не могат да бъдат наказвани и т.н.

Такъв свръхамбициозен наивен подход осъжда предварително на провал добрата идея за ревизия на престъпните приватизационни, концесионни и други сделки, дори да отпадне давността върху тях. А след като не може да се осъществи такава свръхамбициозно формулирана програма, все едно, че не се прави нищо или почти нищо! В мои публикации предлагам по-сромни, но реалистични подходи: първо, преглед на законосъобразността и целесъобразността на приватизацията на 80-100 най-големи и съмнителни обекти и, второ, пълна ревизия на имотите и доходите на 1000-1500 най-големи нови олигарси.

8. Известно е бедственото положение в здравеопазването. Причините за това са много. Една от главните е превръщането на болниците в търговски дружества. Тяхната работа сега се оценява не по лечебната дейност, а по финансовите им баланси. Това е безобразие! Напоследък БСП правилно критикува тези безобразия и внесе конкретни предложения за законодателни промени. ГЕРБ едва ли ще подкрепи тази промяна в Народното събрание. Питам, обаче, защо БСП не отмени този странен статут на лечебните заведения през годините, когато беше на власт? Защо допусна то да се бави толкова години? Това говори за неубедителна политика в здравеопазването. Подобно е положението в образованието, в науката. И не само там.

9. С постигания напоследък годишен растеж от 3-4%, а за последните 10 години – едва 2,2%, икономическата и социалната дистанция между нас и развитите страни в ЕС продължава да расте, а не намалява. Това е обосновано по-подробно в мои статии напоследък и едва ли е нужно да го повтарям.

Съществено подобрение в живота на хората е възможно само чрез ускорен догонващ растеж на производството с 8-10% средногодишно. Това обаче изисква многомилиардни инвестиции, повече и по-квалифицирани човешки ресурси, нови технологии и много време - 10-15 и повече години. Бедстващите милиони българи, лъгани до сега за щастливото бъдеще, обаче не могат да чакат толкова дълго. Ако през близките години не настъпят благоприятни промени, дори пословично търпеливият и робски покорен български народ може да сервира неприятни изненади на потъналите в охолство олигарси и самозабравилите се управници.

10. Скромно, но бързо начало на подобрение може да се постигне чрез нова доходна и данъчна политика. Най.общо казано, чрез разпределение и преразпределение на част от наличните блага от най-богатите към бедните и средните слоеве от населението. Защото сегашното съотношение е крайно несправедливо и вече непоносимо. Ръководителите на БСП произнасят прочувствени речи за бедността, но на практика не вникват дълбоко в тази елементарна истина и когато са на власт не предприемат необходимите радикални мерки за промени. А в последните си предизборни документи не поеха ангажименти за такива мерки. Това граничи с демагогия, която народът разбира и наказва.

Недопустимо е лява партия да постъпва така! А БСП го прави от много години с фалшивото оправдание че „няма пари”. Не е вярно че няма пари! В мои публикации през тази и предишните години съм доказвал, че чрез по-радикална нова доходна и данъчна политика могат да се осигурят годишно около 10 млрд. лева допълнителни ресурси в бюджета. Ако промяната е половинчата могат да се осигурят около 5-6 млрд. лева допълнителни приходи. Сега тези ресурси остават в най-богатата прослойка от 5-7% от населението, докато други 40-45% едва свързват двата края, а 50% мизерстват. Много от тях напускат България, за да търсят оцеляване в чужбина. А други преждевременно напускат този свят. Това е всеизвестна истина. Тя е известна и на ръководството на БСП, но то продължава да не реагира адекватно вече много години. Това е недопустимо за една истинска лява партия.

11. Новата политика по доходите означава намаление на дела на печалбата и повишение на дела на заплатите в общия размер на новосъздадената стойност. Това не е проста работа. И е много трудна, защото засяга дълбоки интереси. Но е наложителна! Защото ако не настъпи промяна по нормален начин, в недалечното бъдеще дори пословично търпеливите българи ще излязат на улиците и ще направят промяната сами, без да питат правителството и бизнеса. Предпочитам промяна чрез демократичните държавни и обществени институции. Но ако това се окаже невъзможно, не бива да се изненадваме от силови методи на улицата.

Политиката на БСП по доходите е противоречива и бледа. От много години тя прави прекалено много реверанси на крупния капитал за сметка на трудовите хора: работници, специалисти, интелигенция, младо поколение, дребен и среден бизнес, пенсионери. Това приляга повече на десните, а не на левите партии. Имам също предвид, че България е страната с най-ниските минимални и средни заплати, с най-ниските пенсии, с най-масова бедност, с най-голямото доходно разслоение в ЕС. Налагат се бързи радикални промени, но БСП не ги правеше, когато беше на власт. Преди последните избори дори ГЕРБ обеща по-голямо от БСП увеличение на средната заплата в края на мандата - до 1500 лв. Същото важи за заплатите на учителите. Нима това е допустимо за действително лява партия!

12. Ръководителите на БСП произнасят вълнуващи речи за потъналата в бедност България, но когато са на власт, а и в платформата си за последните избори, поеха съвсем скромни ангажименти по заплатите и пенсиите, оплаквайки се с липсата на пари. За пореден път подчертавам - не е вярно, че няма пари! В България има пари, но държавата не желае или не може да ги събере и използва за повишаване на доходите. В това отношение, когато е на власт, в очите на масовия избирател БСП не се различава съществено от десните партии.

13. Новата данъчна политика означава промяна в съотношението между нетна печалба или доход на работодателя и това, което държавата отнема за финансиране на важни национални програми от бюджета. Сегашната държавна политика фаворизира работодателя за сметка на обществените интереси, чрез орязване на постъпленията в бюджета. Държавните разходи в бюджетите на страните от ЕС са между 48 и 50%, в някои западноевропейски страни и повече. А в бедната България – 35-36% с тенденция към намаление. Данъчните и осигурителните приходи в бюджетите на страните от ЕС са 40% от БВП (а в някои страни до 48%), а у нас – едва 29%. Разумен компромис, като начало, би било повишение на държавните разходи в нашия бюджет до около 42-43% през следващите години.

Данъчната политика на БСП не се различава съществено от политиката на десните партии. Имам предвид общото равнище на данъците, съотношението между преки и косвени данъци, „плоските” преки данъци, единния ДДС, данъчно-осигурителните приходи в бюджета, данъците върху имоти и наследства и т.н.

14. Позорно за БСП е, че въведе най-ниските в ЕС „плоски” преки данъци, без необлагаем минимум. И още не е признала тази груба политическа грешка. Продължават да твърдят, че за онова време то било необходимо и полезно. Нищо подобно! Тези антисоциални и антиевропейски данъци никога не са били необходими и полезни за България! И не случйно, никоя развита икономика в Европа не ги прилага. Рекордно ниските „плоски” данъци у нас бяха полезни само за капитала и за заможните хора в ръководството на БСП.

15. Известно е също мекушавото поведение на БСП спрямо ДПС по „плоските” данъци, когато управляваха заедно. Ръководството на БСП се подчиняваше на диктата на либерални икономисти от ДПС, а не на ангажиментите си пред своите избиратели. БСП тогава трябваше да настоява за своята позиция, и ако е необходимо – да развали противоречивата коалиция с ДПС. Мнозинството от българите щяха да подкрепят такава национално отговорна постъпка. Поуката сега е – никога вече коалиция с ДПС! Тогава се допусна да доминират либералните възгледи на Сергей Станишев и неговия антураж, заедно с либералите от ДПС. Трудовите хора останаха излъгани. Десните сили в България и хора като Симеон Дянков продължават да са благодарни на Станишев, че БСП свърши тогава „мръсната черна работа” за тях.

16. Погрешната политика личи още по-релефно от преглед по отделните данъци:

„Плосък” данък върху доходите на физическите лица – въведен от 2008 г. с най-ниския в ЕС - 10% и без необлагаем минимум. В ЕС този данък е около 40% с необлагаем минимум. В някои източноевропейски страни, които прилагаха или още прилагат „плоски” данъци, данъчните ставки са много по-високи (Чехия – 22%, Естония – 20%, Патвия -23%, Румънния -16%, Словакия -25%, Хърватска – 40% и т.н.) и имат необлагаем минимум. Нашият данък върху доходите, въведен от правителството на Сергей Станишев е не само най-консервативен. Той е най-реакционен в Европа.

Спомнете си циничния лозунг на Станишев през онези години: с десни средства постигаме леви цели. Нищо подобно! Никакви леви цели не бяха постигнати с този данък. Обещаните по-големи постъпления в бюджета не се случиха. Годишните инвестиции спаднаха от 29 млрд. лв. преди въвеждането им, до 17 млрд. лв. в 2016 г. Провалът с притока на преки чуждестранни инвестиции е пълен. БСП не отмени този „плосък” данък, когато беше на власт, с Фалшивите оправдания с ДПС. И до сега политиката на БСП по този данък е противоречива. Ту обещава да го отмени, ту се отказва, ту отново обещава. Ръководството на БСП не смее да посегне на него. Може би защото се грижи повече за интересите на олигарсите и пази интересите на  някои заможни хора от висшето си ръководство..

17. Семейно данъчно облагане. Неговите предимства са безспорни и известни. То оставя повече средства на домакинствата и помага за повишаване на тяхното потребление. По него БСП дава обещания от години, но не го въведе, когато беше на власт. Къде е гаранцията, че сега ще изпълни обещанието си?

„Плосък” корпоративен данък – въведен от правителството на Станишев през 2007 г. с 10% облагане, при средно 30-32% в ЕС. България и тук е рекордьор с ниския си данък върху печалбата. В страните, които прилагат „плосък” корпоративен данък той е по-висок: в Хърватска е 20%, в Чехия 19%, Естония 20%, Унгария – 20%, Полша -19%, Румъния – 16%, Словакия – 22%, Словения – 17% и т.н. И до сега БСП не признава грешката си с въвеждането му, нито поема ангажимент за отмяната му. Доказано беше, че ниският корпоративен данък не привлича повече преки чуждестранни инвестиции, както обещаваха неговите автори. С въздействието и на други причини, техният приток се стопи до символичен минимум. Може  би и тук БСП пази интересите на свои заможни високопоставени личности. И се грижи за интересите на крупния български бизнес.

18. ДДС – под диктата на МВФ погрешно беше избрана единна ставка от 20%, докато в повечето европейски страни тя е диференцирана, с няколко изключения в най-развити страни. Ръководството на БСП не обръща внимание на предложенията за запазване на основната ставка от 20%, съчетана с 5% за лекарствата, детските стоки и учебните помагала и 25-27% за екстравагантните и луксозни стоки, купувани от най-богатите. По този начин ще бъде стимулирана раждаемостта, ще се улесни отглеждането и образованието на децата и ще се подпомагат възрастните хора, които са главни потребители на лекарства.

Имотни данъци и данъци върху големи наследства. У нас те са 2,0-2,5 пъти по-ниски от същите данъци в ЕС. Показателни са бюджетните приходи от доходи и имоти, като процент от общите приходи. Средно в ЕС са 32,4%, а в България – 18,5%. В Белгия са 35,1%, в Италия – 34,0%, в Австрия – 32,4%, в Испания – 29,3%, в Португалия – 29,2%, във Франция – 26,3% и т.н. БСП не промени и тази несправедливост, когато управляваше, нито пък възнамерява да го прави сега. И тук ръководството на БСП се грижеше главно за собствените си интереси и за най-богатите слоеве.

19. БСП няма ясна политика по стратегията за догонващо икономическо, социално и научно-техническо развитие на България, поне до 2030 година. За това дори не се говори. Няма и идеи. . Не се обръща внимание на предложенията на български икономисти по изготвянето на такава стратегия. Стратегията, изработена от моя колектив в 2002 г. за Догонващо икономическо развитие на България до 2020 година , не беше използвана от властите, в това число и от БСП, когато беше на власт. Дългосрочната стратегия е като дългите фарове на всяка икономика и на всяка държава. Държава, която се движи на къси фарове с дистанция от един 4-годишен мандат, рискува да се спъва често с тежки икономически, социални и други последствия. Левите политически формации по света държат да имат дългосрочен поглед, между другото и с оглед на справедливото балансиране между интересите на труда и на капитала. Всички големи и средни корпорации имат дългосрочни стратегии.

20. При такъв тесногръд икономически и социален поглед управляващите нямат представа с какъв темп трябва да се развиваме, за да скъсим изоставането си от най-развитите страни. Сега те се гордеят с 3,5-4,0% за две-три години, при положение, че за последните 10 години средногодишният ни темп на растеж е 2,2%. При такива ниски темпове, вместо да скъсяваме дистанцията си от развитите страни, ние изоставаме още повече.

21. Характерни са някои данни за изоставането ни по БВП на човек от населението през 1995 г. и 2016 г. В сравнение със средното за ЕС през 1995 г. сме изоставали с 17200 евро на човек от населението, а в 2016 г. с 21000 евро. Изоставането ни от Дания по този показател за двете години е съответно с 34200 и с 39800 евро, от Холандия съответно с 26100 и с 33500, от Австрия съответно с 24700 и с 30300 евро, от Белгия съответно с 23700 и с 28500 евро, и т.н. За действително скъсяване на изоставането ни от развитите страни би трябвало БВП у нас да нараства средногодишно поне с 8-9% до към 2030-2040 година. По тези фундаментални проблеми на нашето развитие изобщо не се мисли в ръководството на БСП. А в държавното ръководство – още по-малко.

22. Най-голямата опасност над България е демографската криза, която прераства в катастрофа. В 1988 г. бяхме достигнали почти 9 млн. души. Сега сме около 7 млн и сме се върнали до равнището на 1946 г., т.е. със 70 години назад. Към края на това столетие се очаква да спаднем до около 3,0-3,5 млн. души, т.е. до равнището на 1890 г. – с 200 години назад. Най-остра и най-опасна е кризата в българската етническа група, докато сред циганите такава криза няма – техният брой дори расте, поради високата раждаемост.

 В БСП напоследък има най-обща тревожна демографска фразеология, но няма конкретни идеи как да се смекчи кризата. А това ще бъде много сложно и трудно. Под въпрос е оцеляването на България като народ и държава. Обявените от ръководството на БСП идеи в тази област са толкова бледи и символични, че не решават нищо важно. А когато беше на власт БСП не се отличаваше от другите партии с демографското си бездействие.

23. Навършиха се 11 години от присъединяването ни към ЕС. Членството ни в ЕС има както положителни, така и отрицателни резултати. Българите сега могат да пътуват свободно из Европа, да работят и да се учат там. Получаваме значителни безвъзмездни средства от европейските фондове. Работещите в чужбина българи могат да превеждат част от доходите си на близки в родината, което им помага да оцеляват. Нашите магазини са много по-добре снабдени с вносни стоки. Но тази последна придобивка за нас (повече вносни стоки в нашите магазини) е същевременно придобивка и за тях, защото осигуряваме работа за стотици хиляди техни безработни.

24. България обаче плати много висока цена за тези положителни резултати. Бяхме принудени да отворим границите си за свободен внос на конкурентни стоки, далеч преди присъединяването, които смазаха неконкурентните ни производители в индустрията и земеделието. Българската икономика беше буквално разгромена. Наложиха ни да закрием преждевременно, при съмнителни обстоятелства, няколко ядрени блока, въпреки подкрепата на Международната агенция за атомна енергия във Виена. Два милиона българи бяха принудени да емигрират. Пропиляна беше квалификацията на стотици хиляди хора с висше и средно специално образование, за които държавата беше изразходвала над 100 млрд. лева. Настъпи масово изтичане на най-динамични млади мозъци и на изключително ценен генетичен потенциал. Тези млади хора създават там семейства, отглеждат деца, повечето от които никога няма да се завърнат в България. Годишният ни членски внос в ЕС вече е над един милиард лева. От Западна Европа ни налагат да живеем и мислим непременно като тях. В това число и да разрешим еднополови бракове. Предизвикаха масово преселение на милиони мигранти от Африка и Азия, а сега ги разпределят със задължителни квоти по страните членки. Добре че не сме привлекателни за тях, защото сме бедни. Лишихме се от голяма част от нашия национален суверенитет.

25. Като цяло, ако съпоставим плюсовете и минусите, резултатите от присъединяването са противоречиви. По най-нови оценки на видни германски, полски, чешки, унгарски, австрийски и други автори „ентусиазмът на Източна Европа за Европейския съюз се заменя от разочарование”. Макар и бавно, този процес протича и унас. Но ние нямахме друга разумна алтернатива в 2007 г. Нямаме я и сега.  Тревожно е, че изравняване между ползите и вредите (загубите) от членството ще се постигне някъде през втората половина на това столетие, ако въобще се постигне. Десните политици и икономисти твърдят, че членството ни е донесло само ползи и никакви негативи, във всички сектори. Това не е вярно. Суровите факти го опровергават.

26. До сега не сме чули цялостна и обективна оценка на БСП за резултатите от досегашното ни членство и за бъдещето на ЕС, в хода на предстоящите там големи реформи. Пасивното поведение на БСП по такъв кардинален за България проблем е трудно обяснимо. Разбира се, що се касае до бъдещето, БСП трябва да настоява не за напускане на ЕС, а за по-добра защита на националните ни интереси там, за извличане на по-голяма полза от членството ни и за превръщане на ЕС в демократично обединение на народите, а не на корпорациите, каквото е сега.

Вместо това, се хиперболизира предстоящото ни ротационно председателство на ЕС и се представя така, като че ли ние ще управляваме Европа през следващите 6 месеца. Чисто и просто, сега ни е дошел реда. А това е много далече от истината. С риска да опростя малко нещата и да си навлека умразата на някои запалени евроатлантици, смея да кажа, че през следващото полугодие България ще предостави за използване част от помещенията на НДК и свои хотели. Добре че на времето беше построена тази прекрасна сграда. Ще се грижим за прехраната, удобствата и сигурността на чуждестранните гости. Българи ще председателстват заседанията на Европейския съвет и на различните комисии и ще дават думата на желаещите да се изказват. Както и през всички досегашни години, решенията ще вземат ръководителите на няколко най-големи страни членки, с помощта на опитния и обигран персонал на Европейската комисия със символично участие на наши представители. Не знам с какво това ще стопли живеещите в бедност българи. Освен, че малко ще ги охлади, защото ще похарчим може би 100 или повече милиона лева и някакви милиони в евро. Всичко това изобщо не се обсъжда в ръководството на БСП. Поне не е известно на българската общественост.

27. БСП няма ясна позиция по такъв фундаментален проблем, като цивилизационния избор на България. Цивилизационният избор на държавите се прави и проверява от правителствата и народите в продължение на много години, при много сурови обстоятелства, а не с подписването на договор за членство, примерно в НАТО. Членството в НАТО, както беше направено бързо, без да се пита нашия народ, така бързо може и да се развали. И дано това стане по-скоро!

България направи своя цивилизационен избор като част от Славянската и Православната цивилизация преди векове и го затвърди през последните 150 години.

28. Традиционните ни приятелски отношения с Русия са сърцевината на тази цивилизация и на този наш избор. Русия изигра решаваща роля за освобождаването ни от турско робство и възстановяването на българската държава през 1878 г., въпреки откритата или прикрита съпротива на тогавашните западни цивилизации и техните държави. Всички големи европейски държави към 1875-76 г., особено след Априлското възстание, са били за натиск върху Турция, но никоя не е пожелала да изпрати войски. Само Русия се е съгласила да го направи, като пожертва стотици хиляди свои синове. Добре е това да се знае и помни от сегашните фанатични български русофоби. И от любителите на пренаписване на историята.

29. Съветският съюз ни помогна след Втората световна война на Парижките мирни преговори в 1946-47 г. България, като една от победените държави (заедно с Германия), да се запази в предвоенните си граници. Нещо повече, Съветската делегация е настоявала за излаз на България на Бяло (Егейско) море, но делегациите на САЩ, Великобритания и Франция не са го допуснали. Благодарение на категоричната опозиция на Съветската делегация, са били отхвърлени териториалните претенции на Гърция, с подкрепата на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия, Индия и други, за 10% от нашата територия (Родопите и Пирин). Нашите предвоенни граници останаха непокътнати, благодарение на твърдата подкрепа на Съветската делегация, начело с Молотов. Това у нас почти не се знае в по-широките кръгове, и особено от младото поколение. Властите грижливо премълчават тези факти. Зачертават се и от учебниците, с цел да се изтрие от националната памет след няколко поколения.

30. Съветският съюз ни помогна между 1944  и 1989 г. за превръщането на България от изостанала земеделска в средно развита индустриално-аграрна държава. През последните 28 години голяма част от изграденото през тези години беше разрушено.

Без колебание, познавайки добре историческите факти, мога да заявя, че без активната роля на Русия през последните 150 години България сега едва ли щеше да я има на картата на Европа, в настоящия й вид. Ние вече почти загубихме Русия като приятел в най-голяма нужда. Не знам на кого ще разчитаме в бъдеще при нова сложна ситуация на голяма нужда. Знам само, че не можем да разчитаме на НАТО и на ЕС. Те ще помогнат на нас толкова, колкото помогнаха на Кипър след турското нахлуване през 1974 г.

31. На този фон ми е трудно да разбера двояката, витиевата, на моменти противоречива позиция на ръководството на БСП спрямо Русия, през последните 20-25 години, въпреки желанието на над 75-80% от българите за приятелски отношения с тази страна. Срамно беше поведението на българското (уж социалистическо) правителство през 2014 г. по конфликта в Украйна, а също и прекратяването на строителството на АЕЦ Белене и на газопровода „Южен поток” , под американски и европейски диктат!

Отделните бледи, дори половинчати положителни стъпки спрямо Русия напоследък, не могат да изтрият натрупаните съмнения. Трудно ми е да забравя посещението на Вигенин в Киев през феврари 2014 г. няколко дни след въоръжения преврат или изказванията на нашия министър на отбраната (социалист) за уж „провокационните” полети на руски самолети над международни води в Черно море. Още повече, след публичното изявление на Бойко Борисов, че ако има война ние ще воюваме срещу Русия на страната на НАТО. С други думи, ще направи това, което Цар Борис III не посмя на извърши през Втората световна война, въпреки натиска на Хитлер.

32. За голяма част от изброените грешки в икономическата политика на БСП е виновно нейното ръководство. По редица елементи на тази политика то нямаше и няма избистрени леви концепции. Има обаче направления, където, според мен, то би желало да провежда по-категорична лява политика, но за това му пречат различията с коалиционните партньори, които имат други схващания. При по-категорично настояване, в някои случаи ръководството на БСП би могло да убеди коалиционния си партньор в своята правота, но в други случаи не умее да го прави или коалиционният партньор е непреклонен. При коалиционно управление, особено със силен партньор, сериозни компромиси са неизбежни. А възможностите на БСП за маневриране при избора на коалиционен партньор у нас са силно ограничени, почти липсват. Достатъчно е да се прегледа списъкът на сегашните парламентарни партии.

33. Избистрено категорично ляво управление е възможно само при самостоятелно управление. Това обаче в нашите настоящи условия е много трудно постижимо. То предполага постигане на около 125 депутатски места от БСП. Теоретически то е възможно, но много, много трудно! Първо, само ако ръководството на БСП предложи на избирателите категорична лява, социално ориентирана предизборна платформа. Второ, ако ги убеди, че програмата е реално осъществима. Трето, ако спечели тяхното доверие, че предизборните ангажименти ще бъдат изпълнени. Че никога вече няма да допуска лява предизборна фразеология в опозиция и дясна реална политика, когато е на власт. Няколкото отклонения в миналото се помнят от избирателите и лесно няма да се забравят. А и политическите противници на БСП ще ги напомнят, за да попречат на евентуална лява победа.

34. Едно от важните условия за успешна лява социална политика са тесните връзки на БСП със синдикатите. За съжаление, през последните 28 години БСП не успя да установи такива връзки. Не могат дори да се договорят за съвместно честване на 1 Май. А камо ли за общи акции в защита на наемния труд! И двата големи синдиката (КНСБ и Подкрепа) поддържат дистанцирани независими отношения с БСП. Вместо да са топли, отношенията на БСП със синдикатите са леко хладни. Нужни са усилия да се позатоплят!

Много е важно идеите на БСП да достигат до избирателите в оригиналния им вид. Дори и брилянтните платформи, формулирани в кабинетите, не струват нищо, ако не достигнат до ушите и мозъците на избирателите. Известно е, че идеите стават материална сила само когато овладеят масите. За това може да помогне създаването на собствена интелигентна телевизия на БСП. Ръководствата на БСП все още не са убедени в това.

35. ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Към БСП има недоверие в обществото. Тя загуби голяма част от електоралната си подкрепа. Това стана не защото БСП е лява партия, а понеже не е достатъчно лява! БСП също носи част от отговорността за престъпната реставрация на дивия балкански капитализъм у нас. Ръководството на БСП не провеждаше твърда политика в защита на трудовите хора, на младото поколение, на интелигенцията, на малкия и средния бизнес, на пенсионерите. Вместо това то правеше твърде много реверанси пред крупния капитал. Няколко пъти излъга избирателите си – обеща едно в опозиция, а правеше друго, когато беше на власт. Съюзът с ДПС й създаваше допълнителни проблеми. В бъдеще не трябва да има коалиция с ДПС!

БСП се нуждае от радикално ляво избистряне в най-висшето си ръководство. Лява политика могат да провеждат само хора с искрени леви убеждения. БСП трябва да се отличава категорично от другите партии с по-големите си грижи за трудовите хора. И да има пълно единство между думи и дела!

ЩО Е БСП?

1. БСП е партия на лявата фразеология, когато е в опозиция и на дясната икономическа политика, когато беше на власт през част от последните 28 години. Сега е партия на острите разобличителни речи, които подкрепям, и на бледите, неизбистрени и несистематизирани леви идеи за алтернативна икономическа политика, която би провеждала, ако дойде на власт. Бедата е, че с такива неубедителни и неясни идеи, след като няколко пъти, ръководството е лъгало избирателите преди избори, не се идва лесно на власт. Гражданите на България очакват по-ясна, по-конкретна, по-категорична и по-убедителна алтернативна лява икономическа политика, на провежданата сега от ГЕРБ. И категорични доказателства, че каквото обещава преди избори, ще го прилага и когато е на власт.

Започвам с това остро вътрешно противоречие между думи и дела в ръководството на БСП, особено по времето на Сергей Станишев, защото партията никога няма да спечели доверието на българските граждани и да поеме управлението на България, докато това противоречие не бъде окончателно отстранено и неговите носители извадени от висшето ръководство на партията. Съзнавам, че тези думи са силни, но те огразяват горчивата истина. Само почтени хора, неомърсени в далавери, с категорични леви убеждения, могат да провеждат лява икономическа и друга политика.