История на Каталуня – подем, разгром, подем, разгром, ...
Историческите сведения за Каталуния започват от около 1000 години преди Христос, когато иберите са населявали Пиренейския полуостров.
Преди заселването от кроманьонския човек (Homo sapiens) в района са живели неандерталци, както сочат находките в пещерата Cova Gran de Santa Linya.
В историческо време Каталуния е била населена от ибери, а по-късно крайбрежието й е било под влияние на картагенците.
В края на 3 век пр. Хр. тя изпада под влиянието на Римската империя. В 19 г. след Хр. римляните издигат тази област в римска провинция Hispania Tarraconensis. Още през 1 век сл. Хр. в района на сегашна Каталуния се настанява християнството.
В хода на процеса на разпадане на Imperium Romanum през 418 г. в територията на сегашна Испания идват вестготите, но едва след битката във Vouillй през 507 г. те се установяват твърдо на Иберийския полуостров. Вестготското царство се установява най-устойчиво в южната част на Пиренеите.
До 11 век тук в сила е готския правен кодекс от 654 г., като и включването на южния пиринейски район в т.н. Франкска гранична територия (Marca Hispanica) не променя нищо по този въпрос.
Но запазването на местната самостоятелност не е означавало културна изолация. Пиринейският район винаги е бил предпочитана област за културен и търговски обмен между Близкия Изток и Британските острови.
По време на военните стълкновения межсу Царството на франките и арабите в края на 8 и началото на 9 век в северната част на принадлежащата днес към Испания автономна провинция Каталуния и в днешната френска Северна Каталуния възникват няколко графства, които отначало са били подчинени на всетфранкския респ. френския крал, но през следващите столетия са ставали все по-самостоятелни.
Граф Вилфрид Барселонски, наричан Косматия (Guifrй el Pilуs, 845-11.08.897) обединява графствата Урхел (Urgell), Серданя (Cerdanya), Барселона и Жирона (Girona) под свое господство и основава династията на графовете на Барселона.
В края на 10 век каталунските графства се освобождават от господството на западнофранкския крал. Освен тези политически подбудители голяма роля изиграва духовният водач Aбат Олиба (Oliva), който между другото е бил предстоятел на тогавашния културен център на Каталуня, Абатството на гр. Рипол.
Чрез брака между графа на Барселона Рамон Беренгер (Raimund Berengar IV) и Петронила (Petronila), престолонаследничката на Арагон, през 1137 г. от Арагон и провинциите идентични със сегашна Каталуня възниква едно държавно обединение, което е познато като Короната на Арагон.
Вследствие и на други династични връзки и завладявания това обединение през високото и късното средновековие се превръща във водеща сила на Западното Средиземноморие.
Негов стопански и културен център е била каталунската част, Принципатът Каталуня (т.е. Княжество Каталуня), чийто търговски флот е владеел Западното Средиземноморие.
През 1469 г. Фердинанд, престолонаследникът на Арагонската корона, се жени за своята братовчедка Изабела, престолонаследничката на Кастилия. Двамата влизат в историята като „католическите крале“.
Но това отначало е било само един личен съюз, така че вътрешнополитическата самостоятелност на Каталуня се запазвала.
По време на Френско-Испанската война 1635-1659 възникват сепаратистки движения в Испания. През 1640 г. Португалия успешно възстановява независимостта си (след смъртта на последния португалски крал през 1580 г. тя е била присъединена към Испания).
ЕФЕКТЪТ НА ДОМИНОТО:
Каталуня, респ. Арагон също правят опит да възстановят предишната си независимост, но не успяват.
В т.н. Пиренейски мир Испания е трябвало да предаде каталунските области северно от Пиренеите (историческото графство Rossellу или Roussillon, Северна Каталуня) на Франция, а останалата Каталуня остава в Испания.
В испанската война за престола (1700-1713), в която е ставало въпрос за наследник на трона след смъртта на бездетния крал Карл II, повечето каталунци са подкрепили хабсбургския претендент за трона ерцхерцог Карл против бурбонеца Филип Анжу (Philipp Anjou). С мирния договор от Утрехт в качеството си на победител Philipp V наказва Каталуния жестоко:
През 1714 г. Барселона се предава на бурбонските войски, през следващите години каталунските институции са разтурени, с което се слага край на каталунското самоуправление.
В памет на това събитие от 1980 г. 11 септември, денят на капитулацията от 1714 г., се отбелязва като Национален ден на Каталуня - Diada Nacional de Catalunya.
От 1812 до 1814 Каталуния е била част от Френската империя и разделена отначало на 4, а после на 2 френски департамента.
По време на Втората република Каталуня през 1931 г. получава временна автономия.
От 1934 до 1936 автономията е суспендирана и е отменена с победата на Франсиско Франко в Испанската гражданска война през 1939 г.
В хода на прехода от фашистка дидктатура към демокрация през 1977 г. е възстановена временна автономия на Каталуня.
Въз основа на демократичната испанска конституция от 1978 г. Каталуня получава през 1979 г. статут на автономия.
През 2006 Каталуня получава нов автономен статут с разширени права.
През 2016 г. започна нов етап в борбата на каталунския народ за освобождаване от испанско владичество....
