Днешното писмо на папа Франциск до д-р Ангела Меркел по случай срещата на върха Г-20

Ватикан, 07.07.2017,     15:00 MET

Писмо на папа Франциск до д-р Ангела Меркел, Федерална канцлерка на Федералната република Германия, по случай срещата на Г-20 (в Хамбург на 7 – 8 юли 2017)

          (пълен текст)

До нейно превъзходителство

Госпожа д-р Ангела Меркел

Федерална канцлерка на ФРГ

          След нашата кратка среща, състояла се във Ватикана и в отговор на Вашето любезно запитване бих желал да Ви изпратя някои размисли, които аз, заедно с всички пастири на католическата църква, считам за важни във връзка с поредната среща на държавните и правителствени ръководители на икономически водещите нации в света и най-високите авторитети на Европейския съюз (G20). Така аз следвам една традиция, която беше започната от папа Бенедикт XVI през април 2009 относно срещата на върха G20 в Лондон. Моят прешественик също е писал на Ваше превъзходителство през 2006 г., когато Германия получи председателството на Европейския съюз и на G8.

          На първо място бих желал да изразя пред Вас и събралите се в Хамбург носители на отговорност моето одобрение за положените усилия за обезпечаване на правителственото ръководене и на устойчивостта на световната икономика със специалното отчитане на финансовите пазари, на търговията, на данъчните проблеми и на общия световноикономически растеж, който да бъде устойчив (сравнете с Комюникето на срещата на Г-20 в Ханджоу на 5 септември 1915 г.). Както се вижда от работната програма на срещата, тези усилия са неделимо свързани с вниманието, което ще бъде посветено на сегашните конфликти и на световния миграционен проблем.

          В апостолското писание „Evangelii gaudium“, програмния документ на моя понтификат към вярващите католици, аз предложих 4 принципа на действие за изграждането на братски, справедливи и мирни общества: Времето е по-стойностно от пространството; Единството натежава повече от конфликтът; Действителността е по-важна от идеята и Цялото е подчинено на частичното.

          Тези насоки за действие разбира се принадлежат към столетната мъдрост на цялото човечество и затова аз вярвам, че те могат да бъдат полезни и като принос в решенията при срещата в Хамбург, а също така и за оценката на резултатите от нея.

          Времето е много по-ценно от пространството.

Сериозността, многообразието и сложната връзка между световните проблеми са от такъв вид, че за тях няма никакви непосредствени и съвършени и задоволяващи решения. За съжаление бежанската криза, която не може да бъде отделяна от проблема за бедността и се изостря от въоръжени конфликти, е доказателство за това. Противно на това е възможно да бъдат пуснати в ход процеси, които предлагат прогресиращи, а не травматичиращи решения, които в сравнително кратко време могат да доведат до заселването на хора, което има предимства.

Това напрежение между пространство и време, между ограниченост и пълнота обаче изисква точно противоположно движение в мисленето на управляващите и на силните. Едно ефективно решение, което по необходимост ще се разпростре в определен период, ще стане възможно само, ако крайната цел на процеса е била зададена ясно още при нейното планиране.

Поради това е необходимо да намери място АБСОЛЮТЕН ПРИОРИТЕТ в разбирането и в сърцата на управляващите както и при всяка фаза на провеждането на политически мерки за бедните, бежанците, страдащите, прогонените и изключените – без разлика на нация, народността принадлежност, религия или култура –             а също така да бъдат отхвърлени въоръжените конфликти.

На това място не мога да подмина да отправя към държавните и правителствени ръководители на G20 и към цялата световна общност апел относно трагичната ситуация в Южен Судан, в зоната на Чад, на Хорнс в Африка и Йемен, където има 30 милиона души, които нямат никаква прехрана и никаква вода за оживяване. Спешната задача е да се застане пред тези ситуации и да се окаже     непосредстена подкрепа на онези народи, ще бъде индикатор на сериозност и на честност на дълга, в средни срокове да се реформира световната икономика. Същевременно това ще бъде гаранция за нейното здравословно развитие.

          Единството тежи повече от конфликта.

          Историята на човечеството ни представя и в наши дни една широка панорама от актуални или потенциални конфликти пред очите. Войната същевременно никога не е решение. Във връзка наближаващия 100 годишен юбилей на Нотата за мир на Бенедикт XV към управниците на водещите война народи ми е легнало на сърцето да помоля света, да постави край на толкова многото „ненужни кървави бани“.

Целта на срещата на върха G20 и на други подобни годишни срещи се състои в това, икономическите различия да се решават мирно и да се намерят общи финансови и търговски правила, които да разрешават интегралното развитие на всички, за да може да бъде изпълнена Агенда 2030 и целите на едно устойчиво развитие (Сравнете с Комюникето на Г-20 в Ханджоу). Това обаче няма да бъде възможно, докато всички страни не се включат в това да намалят назначително конфликтните огнища, да спрат сегашната надпревара във въоръжаването и да се откажат от непосредствено или опосредствено участие в конфликтите, както и да се обединят по това по честен и прозрачен начин да дискутират по всички различия в мненията.

Налице е едно трагично противоречие и една непоследователност между фиктивното единство на общите форуми по икономически или социални теми от една страна и активното или пасивно съгласие с военни конфликти от друга старна.

          Действителността е по-важна от идеята.

          Катастрофалните идеологии от първата половина на 20 век бяха заменени с нови идеологии за абсолютната автономия на пазарите и на финансовата спекулация (сравнете с „Evangelii gaudium, 56“). Последните оставят след себе си болезнена следа на изключването, на отхвърлянето и даже на смъртта.

          (продължава)

.....