Как Китай иска да завладее света с 900 милиарда долара ...

(тихият вой на европейските ни началници и българското послушание)

Пекин-Берлин-софия, 14.05.2017

В Пекин тържествуват във връзка с „новия път на коприната“ – най-голямата програма за развитие след Плана Маршал. Определена част от Европа и примерно Германия са скептични – досега не са се отзовали на честолюбието на китайците.

Ето какво пишат германските медии по повод провеждащия се днес и утре Форум на високо равнище в Пекин – „Един пояс, един път“:

Китай призова и почти всички дойдоха: Повече от 100 страни от 4 континента изпратиха делегации, от Испания до Северна Корея и от Чили до Таджикистан.

Владимир Путин долетя, бирманския външен министър Онг Сан Суу Кюй, президентът на Филипините Родриго  Дутерте, а от Берлин ... – германската икономическа министърка Бригита Циприс.

Пекинчаните понасят през този уикенд затворени улици, нареждания  за сигурност и полицейско присъствие, каквото не е имало от години.

          Повод за срещата на върха: Комунистическата партия се радва на „Новия път на коприната“, издигнатата от държавния шеф Си Дзинпин инициатива (2013 г.), целта на която е да обвърже по-тясно държавите по продължение на старите търговски пътища по суша и вода към „Централната империя“ (журналистите обичат да използват по определени съображения това старо наименование на Китай)

          Със своите около 900 млрд. долара това е най-голямата инвестиционна програма от времето на Плана Маршал, чрез който след Втората световна война САЩ помогнаха на разрушената Западна Европа отново да стъпи на краката си.

Китай иска да инвестира в евроазиатската чужбина в тръбопроводи и електростанции, става въпрос и за мрежа от шосета, ж.п. линии, пристанища и летища между Азия и Европа – следователно за инфраструктура. Става въпрос за славата и влиянието на Китай, т.е. за геополитика.

          Кой ще спечели от този проект? На кого ще му се наложи да загуби? И защо „западните европейци“ в този случай са така въздържани, да участват в „Новия път на коприната“.

          ПЕЧЕЛИВШИТЕ

          Даже и когато китайските политици твърдят обратното, то: Големият евроазиатски „помощен“ проект е предназначен да помогне на самия Китай – на неговите строителни, стоманопреработващи и транспортни фирми, които са силно задлъжнели и са създали огромни свръхкапацитети.  Градовете и провинциите на Китай, на които принадлежат много от тези предприятия, разполагат самите те междувременно с прекрасна инфраструктура и затова вече не разполагат с големи поръчки, за да осигурят и по-нататък заетостта на милиони работници.

          От друга страна, от тяхното Ноу-хау и от парите на богатото китайско централно правителство могат да спечелят много страни от Южна Азия до Северна Африка, които се нуждаят от съвременни шосета и ж.п. линии. „И от кого всичко това – освен от Китай, където спирането на тока е по-скоро правило, отколкото изключение“. Защо пък да не спечели от това и Китай? Та нали Планът Маршал помогна някога не само на европейците, но също и на икономиката на САЩ.

          От китайските инвестиции повече от самите народи между Лаос и Мароко би трябвало да спечелят разбира се техните елити: там където текат милиарди, се изсмукват милиони – това вече го показа изграждането на китайските провинции, където през изминалите години стотици хиляди корумпирани служители бяха санкционирани.

ГУБЕЩИТЕ

В страни като Шри Ланка или Кения още днес протестират на улицата хора, които покрай проектите на Пътя на коприната се страхуват за своите права като притежатели и граждани. Китай е подготвен добре да снабдява маси от хора със жилища, транспорт, енергия и образование, но защитата на индивидуалните човешки права противно на посоченото не е силна страна на китайската система и относно демонстрации и политическа съпротива Пекин по принцип не проявява разбиране.

По съвсем друга причина пък Индия се плаши от инициативата за Пътя на коприната: Делхи се вижда обкъжен от Китай, тъй като някои от големите си проекти Пекин осъществява точно в Пакистан, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Индийският премиер Нарендра Моди е един от малкото от китайските съседи, които не пристигнаха на срещата на върха в Пекин – за разлика от президента на Русия Путин, който обаче също е притеснен от подобни грижи: и в бившите съветски републики Казахстан, Киргизия, Туркменистан и Белорусия Китай инвестира в големи мащаби и по този начин смущава „кръговете“ в световната сила Русия.

          СЪМНЯВАЩИТЕ СЕ: (тук сме и ние от РБ)

          От Европейския съюз в Пекин дойдоха министър-председателите на Полша, Унгария, Чехия и Гърция, както и от Италия – премиерът Паоло Джентилони, от Испания – премиерът Мариано Рахой.

Федералната канцлерка Меркел и премиерката Тереза Мей, за които Пекин направи големи опити да ги привлече, решиха да бъдат представени от министри. Те двете се отнасят скептично към плановете на Китай за т.н. „Нов път на коприната“ или по китайски – ЕДИН ПОЯС, ЕДИН ПЪТ.

          България очевидно пак послуша своята началничка, за всеки случай!

Германци обясняват така скромното си представяне:

Това се дължи от части на грубите методи, с които Китай се опитвал да прокарва своите методи. Тази сутрин европейски кръгове в Пекин били казали, че страните-членки на ЕС нямало да подпишат планирания докупент от срещата на върха, тъй като Китай бил отхвърлил европейските искания за прозрачни оферти, както и за високите екологични и социални условия.

От друга страна, западните европейци ги смущавало също геополитическото честолюбие на китайците, което предизвиквало не само Индия и Русия, но и ЕВРОПЕЙСКАТА ПЕРИФЕРИЯ, където имали собствен план: така например Пекин провеждал под названието „16 плюс 1“ форум, в който той координирал своите инвестиции в бивши страни от Източния блок, като Унгария, Сърбия и Румъния. Подобен формат Пекин търси и със средиземноморските покрайнини в рамките на ЕС.

(продължава ...)

. . . . .