Националният фронг на Франция и предстоящите през юни парламентарни избори
Създадената през 1972 г. патриотична дясна партия „Национален фронт“ набира с всяка изминала година все по-голяма сила, засега.
Основна причина за това е недоверието на френския народ в двете бивши народни партии – „Социалистическата“ от ПЕС (на досегашния президент Оланд) и „Съюз за народно движение“ от ЕНП (на предишния президент Саркози).
Председателка на Националния фронт от 16.01.2011 г. до 28.04.2017 г. е Марин Льо Пен. Те я депутат в Европейския парламент в 3 мандата – 13.06.2004, 07.06.2009 и 25.05.2014 г.
Във френското Национално събрание Националният фронт беше представен от 1972 до сега, както следва:
1973: 1,33 %; 1978: 0,29 %; 1981: 0,18 %; 1986: 9,65 %, 1988: 9,66 % (0 oт 577); 1993: 12,42 % (0 от 577 мандата);
1997: 14,94 % (1 от 577)
2002: 11,34 % (0 от 577)
2007: 4,29 % (0 от 577)
2012: 13,60 % (2 от 577)
В Европейския парламент Националният фронт е със следния брой депутати, избрани на съответните избори:
1984: 10,95 % (10 от 81 мандата за Франция)
1989: 11,73 % (10 от 81)
1994: 10,52 % (11 от 87)
1999: 5,69 % (5 от 87)
2004: 9,81 % (7 от 74)
2009: 6,34 % (4 от 74)
На последните евроизбори 22/25.05.2014 г. от 28-те страни-членки на ЕС бяха избрани общо 751 депутати, от които за Франция – 74.
На тези избори Националният фронт се оказа най-силната френска партия: 2014: 24,86 % (24 от 74).
На днешния втори тур на президентските избори двете най-силни до 2012 г. партии – социалистическата на Оланд и дясната на Саркози – не участват, тъй като те се провалиха на първия тур и не можаха да стигнат до втори.
Какъвто и да е резултатът от президентските избори днес – Макрон или Льо Пен – на следващите парламентарни избори през юни, след 35 дни, новото разположение на политическите сили в Националното събрание ще е във вреда на споменатите бивши „народни“ партии, т.е. партии на статуквото, но във полза за Националния фронт и за Автентичната левица на Меланшон. Националният фронт е вероятно да има вече не 2, а около 50 депутата.
За неинформираните до този момент – и Макрон, и Меланшон са бивши членове на Соц.партията ...
Едно е сигурно: в резултат на засилващата се икономическа криза в Европа и света ще се засилва и кризата между страните в Европейския съюз и страните от зоната на еврото. Причината: Водачите на ЕС нямат още никакъв план за основно реформиране на този съюз, така че да се постигне необходимата степен на рационална устойчивост на обществата в него.