За скоростите в ЕС след аншлуса от политическите слуги в бившите западни ЕО-страни на бившите СИВ-страни след вътрешнопартийните им преврати

ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПО-МЛАДИТЕ: СИВ – Икономическия съюз на страните от съветския блок от европейски държави, начело с Великия СССР ...

ЕО, респ. ЕИП – икономическата общност на страни от проамериканския блок от европейски държави, начело с ФРГ, Франция и Англия ...

          Държава, в която от държавен социализъм въз основа на тоталитарен комунизъм се премине към капитализъм, собственост на същите тоталитарнокомунистически членове и вождове, (извършили капиталистическия преврат), респ. заедно с техните в същия егоистичен дух възпитани деца,

още дълго ще си остава на втора и трета скорост, а даже, при определени престъпни обстоятелства, може да мине и на задна ... 

България и другите т.н. соцстрани отминаха назад в световната класация по БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ.

Китайската народна република изпревари 40 страни, които бяха преди нея за същия този ДЕМОКРАТИЧЕН ПЕРИОД, макар че ръководната й сила засега си остава Китайската комунистическа партия (Трябва да отбележим само:

·      ККП беше създадена през 1921 г.,

·      нейното висше ръководство след 1933 г. не живееше в Коминтерна в Москва, хотел „Люкс“,

·      КНР не беше член нито на „Варшавския договор“ - военния блок на европейските соцдържави, нито на техния икономически съюз СИВ,

·      През 1970-те години, когато ККП видя, че СССР ще продължи да оказва натиск върху ККП и КНР, за да ги държи в такова подчинение, в каквото държеше „братските“ БКП, ГЕСП, ПОРП, РКП, УПТ, ЧСКП, МНРП, Китай окончателно прекрати взаимоотношенията  си с КПСС и основните си икономически връзки със СССР и премина към разширяващи се контакти със САЩ, Великобритания, Франция, Швеция и др. държави,

·      Междувременно българското партийно и държавно ръководство възприе и повтори тезата на съветските другари, че ръководството на ККП е „предало интересите на световното комунистическо и работническо движение – се е продало на Америка и другите вражески капиталистически държави“,

·      Най-голямата военна сила в Европа и Азия, Съветският съюз, рухна през 1990-91 година, Китай не рухна, а неговият ръководител ДЪН СЯОПИН прокара тезата, че „незабавно трябва да бъдат използвани всички предимства на капитализма и социализма“ и предвиди през 1979 г. едни дълги за онова време и ситуация срокове, като каза пред част от ошашавените си другари, че Китай ще започне да строи социализма след 100 години!  (оттогава минаха 39 години – остават 61)

·      Ние, демократичните страни от проамериканския блок, започнахме неприключващия икономически преход по такъв начин, че изостанахме от много страни, които бяха по БВП след нас,

·      България напредва в резултат на сумарни фактори със скоростта на констенурка, предвождана все от някой ПАРТИЕН „божествен великан“ – я агент, я продажник, я неумник, я престъпник – но низко-поклонно раболепно и глупаво възхваляван(а) от „народните маси“, състоящи се от по 100 души от всеки голям град и от 10 000 софиянци-столичан(ц)и!

·      Икономически най-силната в Европа държава, Германия, в момента, като усети предстоящите неблагоприятности, навлезе в етап на „Лавиране“ – първо със САЩ и Русия, после в рамките на Икономически силния Югозападно-Северен Евро-съюз,

·      Втората по икономическа и военна сила държава САЩ са разтроени, къде да „настъпят“ и кого да настъпят – РФ, КНР или ЕС-западен.

·      Турция и Русия станаха сестрински държави икономически, че и военно, а България – държавен враг на Русия, сестринската на Турция държава.

·      В момента 60 % от българското население си избра след 2-седмично мислене за президент генерал Радев, който е хем НАТО-вски генерал, хем българофил, който не мрази Русия, защото знае, че кръвта на 200  хиляди руснаци и други етноси от бившата Руска империя са освободили бившено Българско царство  от Турция след 496 годишно владеене (първо – жестоко робство и геноцид, после – мохамеданизиране и преименуване, след това кротко самоподчинение на бившите роби пред феодала и накрая – отново зверства и геноцид, с цел недопускане на повече бунтове).

ПИТА СЕ:

          Имаме ли право да бъдем туркофоби към великия и приятелски народ на Турция, народа на Кемал Ататюрк?

          Имаме ли право да бъдем русофоби към великия и самопожертвувателен братски руски народ, народа на Пушкин, Тургенев и Лидия Русланова?

          Имаме ли право да бъдем американофоби към великия и приятелски народ на САЩ, народът на Макгахан, Скайлър и Джек Лондон?

          Имаме само в един случай – ако сме или глупави, или безсрамни, или неблагодарни ...

          (Толкова по „националния въпрос“, „демокрацията“ и „социализЪма“)