Мнението на Китай за ролята на Сирия в промяната на отношенията между Турция, Русия и САЩ

Ситуацията в Сирия доведе до промени в отношенията между Турция, Русия и САЩ. В началото на 2017 г, освен в участъци, намиращи се под контрол на екстремистката организация „Ислямска държава“, и други райони внезапно стихнаха след влизането в сериозни боеве, но също така неочаквано затихнаха и безразборните боеве против въоръжената опозиция, с участието на войски на Русия и Сирия, на турски войски и кюрдски въоръжени формирования. Опозиционната коалиция и правителството на страната подписаха споразумение за прекратяване на огъня, а също така започнаха да се готвят за мирна конференция по политическо урегулиране на сирийския въпрос в столицата на Казахстан - Астана.

          Всички тези признаци показват, че конкретното споразумение за прекратяване на огъня се различава от двете предишни кратки примирия – тези мирни преговори имат по-устойчив международен фон.

          В действителност, триъгълникът "САЩ, Русия, Турция" през 2016 г. претърпя съществени промени – сътрудничеството на Русия и Турция замени алианса на САЩ и Турция, ставайки главната движеща сила за ситуацията в Сирия. Изменението на геополитическата структура на Сирия засяга коригирането на външната и вътрешна политика на Турция, Русии и САЩ, обаче истинската причина се заключава в намаляването на американското стратегическо влияние в региона.

          Турция навлезе в геополитическата борба

Турция се вмъкна във всестранното стратегическо съревнование на силите. Кризата в Сирия съвпадна с периода на масовото стратегическо изчезване на САЩ от Близкия Изток, а САЩ нямат нито възможност, нито желание мащабно да навлизат в работите по регионалната сигурност.

САЩ преди всичко подтикват Турция, Саудитска Арабия, Ирак и други страни да игрят определени роли, като в частност Турция се разглежда от Америка в качеството й на важна стратегическа опора в сирийската политика.

По въпросите за режима на Ал-Асад, проблема с кюрдите, борбата с "ИД", приема на бежанци, военното сътрудничество и т.н., Турция се стремеше да поддържа единство на мненията със САЩ. През септември 2015 г. при непосредственото и мащабно участие на Русия в сирийския конфликт, започнаха да се проявяват противоречия между Турция и Русия в стратегическите цели и тактическите действия.

След свалянето на руския изтребител Турция се сблъска с всестранното противопоставяне на Русия, ситуацията в Сирия бързо се разгърна в неблагоприятно за Турция направление, указаните по-горе обстоятелства и вътрешнополитически конфликти в Турция, социалните проблеми на страната доведоха до сумарен ефект във формирането на редица сериозни политически кризи.

          Обаче главният съюзник на Турция – САЩ изобщо не играят ключова роля  и не дават пряка поддръжка. Важността на стратегическата полза на САЩ за Турция съществено се снижи.

          За решаването на вътрешната и външната криза президентът на Турция Ердоган започна по-реалистична позиция, отношенията с Русия се затоплиха и подобриха, страните търсяткомпромис по сирийския въпрос.

Във връзка с това настъпи реструктуриране на кабинета на близкия до Америка  Ахмет Давутоглу, беше направена съществена политическа отстъпка на Русия, независимо от недоволството на армията.

          Значително укрепнаха отношенията между Турция и Русия, а в същото време отношенията между Турция и САЩ изглеждат твърде слаби, в действителност се укрепва участието и гъвкавостта на Турция в регионалните работи.

След визитата на президента на Турция Ердоган в Русия на 9 август 2016, страните започнаха серия от преговори по нерешените ключови въпроси. Сега Турция става една от страните на триъгълника, а не "дребосък" между двата гиганта - САЩ и Русия.

          Освен това стратегическото затихване на САЩ в Близкия Изток намали стратегическата зависимост на Турция от САЩ, постепенно излизат на показ скрити по-рано противоречия от миналия стратегически алианс на Турция и САЩ.

Проблемът с Фетхулаха Гюлен се прояви именно на този фон.

През декември 2014 г. съдът в Турция издаде нареждане за арестуването на Гюлен, прокурорът в Истанбул заяви, че той е лидер на въоръжена престъпна организация и към САЩ бе отправено искане за неговото предаване.

По онова време делото не привличаше общественото внимание, а Турция изобщо не разглеждаше предаването на Гюлен като важен показател за турско-американските отношения. След опита за държавен преврат, проблемът Гюлен отново искочи на повърхността, основно поради бързото отслабване на стратегическите отношения на САЩ и Турция.