Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.12.2016 17:55 - Чия беше „Юлската концепция-1987“ – на Дън Сяопин или на Тодор Живков
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 708 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Чия беше Юлската концепция-1987“ – на Дън Сяопин или на Тодор Живков

На 28 и 29 юли 1987 г. на пленум на ЦК на БКП Живков лансира идеи, според които България трябва да осъществи радикални реформи и либерализация, което беше опит да се „изпревари“ съветската „перестройка (преустройство)“.

На 9 септември 1976 г. умря Мао Дзъдун.

На 7 ноември 1976 г. фактическата власт в ККП и Китай пое Дън Сяопин – отначало частично, а през 1981/82 - изцяло.

През 1985 г. Живков изпрати голямо послание на Горбачов, в което констатира драматичните неблагополучия на „реалния социализъм“ и посочва много от причините за изоставането и изпадането в дълбока криза на т.н. „социалистическа общност“. Без да се казва направо, че вината е в този, който е начело, като звучене посланието представлява подобие на обвинителен акт срещу съветското ръководство. Освен това Живков прави предложение за голямо реформиране на системата, по специално на Съвета за икономическа общност, което пък на практика е поучаване на Учителя по „перестройка“. Проява на голяма дързост! Ще я прости ли Горбачов, ще я остави ли без последствия? – Малко вероятно. Мина време и се дочу, че посланието е останало без отговор. Ето първото последствие – един ръководител на партия и държава да не отговори на писмо на друг ръководител на партия и държава е суперрядък прецедент, чието най-меко тълкувание е „охлаждане на отношенията“. Разбира се, лично между тях двамата.

През май 1987 г. Тодор Живков е на официално посещение в Китайската народна република. Приема го бащата на преуспяващата китайска реформа Дън Сяопин. На разговора с много участници от двете страни присъства и един български журналист със задачата да информира после другите български журналисти. Малко след началото на срещата Дън Сяопин запалва цигара. Подтикнат от това и като има пред вид, че е най-накрая на дългата редица китайци и българи, този журналист решава и той прикрито да запали. Но една издайническа нишка дим се извива нагоре и много погледи се объщат към него. Ужасна конфузия. Но в този момент Дън Сяопин го поглежда, усмихва се и край на инцидента.

          Разговорите приключват. Живков и придружаващите го си тръгват, изратени на вратата от домакина. Журналистът отново естествено е последен. Когато го вижда, Дън Сяопин подава ръка и от преводача журналистът разбира, че Дън му казва: „А, колегата пушач!“

          Окуражен от вниманието към него, българският журналист решава да се възползва, представя се, какъв е и моли за интервю. При това говори на френски, като има предвид, че Дън е учил във френско училище в Китай и е работил пет години във Франция. Отговорът на Дън е: „Вие не знаете ли? Аз избягвам да давам интервюта.“

          „Зная и все пак журналистът е длъжен да опита“, на което Дън категорично отговаря с усмивка: „Съжалявам, не мога да ви дам интервю, но съм любопитен да чуя, какво искате да ме попитате“.

          Българският журналист не задава тогава въпросите си, а представя темата, която го вълнува: Има ли изгледи от реформите в Китай да се изведат икономическите закони на социалистическата система и тя да се развива закономерно, от обективни стимули, а не субективното мислене на партийни ръководители да определя как да се действа?

          Дън Сяопин отговяра следното на българския журналист:

Наистина, класиците не са ни оставили формулирани закони на нашата социално-икономическа формация. Има се предвид например законът за стойността при капитализма. Закон се извлича от реалния живот, а тогава социализмът е бил само бъдеще. Но ние трябва да търсим, да опитваме и най-важното – много да работим, особено при това разделение на света, когато за всички е важи законът за конкуренцията, в каквато се намират и двете системи. Социалистическото общество и неговата икономическа база трябва непрекъснато да се обновяват и развиват не само кат оцялост, а преди всичко във всяка страна поотделно и в сътрудничество с другите. Не само поради различните национални условия, но и колкото повече реформаторство, толкова по-големи са изгледите за открития и успехи. Не трябва само да се чака, какво ще направи някой по-голям брат и да бъде последван с копиране. А законите рано или късно ще е оформят като обективна необходимост и закономерност. Не в Китай, а в резултат от активните реформи във всички социалистически страни, разбира се, и в България. Живков има интересни прогресивни виждания. За съжаление трудно ще може да ги реализира. Пречат му и затова преди малко на срещата казах, да действа тайно“ (При тези думи Дън Сяопин с многозначителен поглед вдига глава нагоре и рязко повтаря: „Сериозно ще му попречат!“) Интересният разговор Дън приключва с думите: „Нали се разбрахме, това не беше интервю, без публикация.“

          Видяното по време на това посещение в Китай впечатлява силно Живков и той говори с възхищение за свободните зони, вноса на модерни технологии, предприемачеството и търговете, пазарните отношения и голямото разнообразие от качествени стоки. По време на полета над Сибир на път за Москва и България Живков повежда разпален разговор с членовете на делегацията, като отбелязва, че китайците са предприели реални реформи, без лозинги, фразеология и празнословие. И са се захванали със сърцевината на проблемите в решаващите сега научно-техническа и икономическа сфери. Те преди всички ще излязат от кризата. Повече от милиард народ, а вече сами се изхранват, дори имат зърно и за износ. Дън Сяопин е умен и прозорлив, и умее да ги накара да го следват.

          След като стигат до Иркутск, Живков заминава с малък самолет за Москва на разговор с Горбачов, за да му разкаже впечатленията си от Китай, а останалите от делегацията и придружаващите ги лица заминават направо за България....

          Това посещение в Китай на българска делегация е първото в историята на взаимоотношенията на България и Китайската народна република. Скоро след това Председателят на Държавния съвет на КНР Джао Дзъян посети България – София и Варна. Във Варна Джао Дзъян посети тогавашния Институт по корабна хидродинамика към ДСО „Корабостроене“ ...

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3308615
Постинги: 3367
Коментари: 877
Гласове: 884
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30