Моят първи коментар е предизвикан от желанието ми да се солидаризирам с правилното според мене мнение на Здравко Дунов от БАН и  е следният:

            „Браво господин Дунов! Вие сте абсолютно прав! Отдавна тази нещастна държавица трябваше да разбере истината за БАН като форма на науката и да предприеме необходимата реорганизация! Вместо това, когато преди 6 години беше направена оценка от международната научна комисия за БАН, тогавашните директори в това научно заведение се прегрупираха по твърде често безобразни начини - само и само да запазят постчетата си на администратори. Ако в България управляваха наистина хора, привърженици на европейско развитие в добрия смисъл на този израз, то те отдавна щяха да извършат категоричната реорганизация на БАН, която трябваше да се случи. Ако някой се интересува от това, нека да пита - ще му разкажа подробно или ще го насоча към съответните компетентни институции на държави в Европа - те не са чак толкова далече, та досега не бяха потърсени за съвет!!!“

            Казах по-горе, че това е първият ми коментар по тази статия и по ситуацията с БАН в момента, тъй като, ако се наложи, ще имам и следващи коментари, които ще бъдат още по-ясни, остри и конкретни.

Аз лично не вярвам, че БАН ще се оправи и ще тръгне скоро по правилен съвсем различен от досегашния път. Но тогава би била заплашена наистина от падение, а има все пак рационален изход.

Всяка неидентифицирана структура, все едно дали е партия, научна институция или какъвто и да е друг вид организация, при такова бездействие за промяна и развитие в края на краищата залинява и пропада ...

При всички бъдещи отговорни действия на държавата към българската наука и нейните средища трябва да се има предвид една стара максима: