Прочетен: 1598 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.07.2016 17:17
Зверствата на Сталин и Хитлер са сравними
斯大林和希特勒的暴行相媲美
За Хитлер вече писах, а сега за другия „герой“ на 20 век…
Прословутият „рицар на Великата революция“ Феликс Едмундович Дзержински имаше една мисъл, която висеше обикновено във всяко съветско или българско управление на милицията:
„Чекистом может быть лишь человек с холодной головой, горячим сердцем и чистыми руками“.
Но ръцете, изцапани с кръвта на невинни хора, не могат да се изчистят с никакъв спун!
Йосиф Висарионович, страхувайки се за своята власт, не е подбирал нито средствата, нито се е ограничавал с броя на жертвите – стотици хиляди комунисти и некомунисти, които е трябвало да бъдат отстранени от живота, за да не направят нещо против вожда.
Най-характерни са годините на Великия терор (1937–1938), но с по-малка сила и интензивност това се отнася и за годините до смъртта на главния болшевик и „вожд на всички народи“, както го нарича и българският агент на НКВД в Коминтерна и бъдещ любим вожд на българския народ, Вълко Червенков.
За фалшифициране на съдебните дела и създаване на мита за всевъзможни заговори и разклонени „шпионски и диверсионно-терористични“ организации на следователите им са били необходими „самопризнанията“ на обвиняемите, те са били единственият уличаващ момент. Защото никакви други доказателства за съществуването на всички тези „вражески“ организации не са съществували.
Изтезанията са били официално санкционирани и препоръчвани като метод на водене на следствието през 1937 година. По спомениете на бившия военен прокурор Афанасиев, при него по време на разпит е бил през 1940 г. бившият народен комисар на вътрешните работи Ежов и е разказал, че именно Андрей Вишински през май 1937 г. на среща със Сталин в присъствието на Ежов е намекнал върху необходимостта за прилагане на насилие и е развивал теорията за непригодността на хуманното отношение с враговете, тъй като нали и царските полицаи не се били церемонили с революционерите. Сталин само възкликнал „E, вие вижте сами, а Тухачевски трябва да бъде заставен да говори“.
Признанието на маршал Тухачевски и другите „военни заговорници“ e било изтръгнато. Следва шумна вестникарска кампания, съд и разстрел.
След това практиката за изтръгване на показания става повсеместна. През юли 1937 година в Москва на съвещание-инструктаж на ръководителите на регионалните НКВД в хода на подготовката на масови арести наркомът Ежов и неговият заместник Фриновски направо заявили на чекистите, че те „могат да прилагат и физически методи за въздействие“.
Това, че разрешението за повсеместное прилагане на инквизиции на арестуваните е било дадено именно през 1937 година, потвърждава самият Сталин: през януари 1939 г. той със специална шифрограма съобщил на регионалните ръководители на партията и НКВД, че „прилагането на физическо въздействие в практиката на НКВД е било допуснато от 1937 г. с рарешение на ЦК на ВКП(болшевики). Налице е неободимият документ.
Сталин, имайки пълният и едноличен контрол над органите на държавната сигурност, в годините на Големия терор не само е задавал общото направление на репресиите, но е и определял квоти за разстрелите и осъжданията на лагер, а освен това непосредствено е давал указания на наркома Ежов, кого да арестува, как да води следствието по конкретни дела и в много случаи е изисквал прилагането на жестоки инквизиции.
Запазени са собственоръчните резолюции на Сталин върху постъпилите до него от Ежов протоколи от разпитите на арестуваните, в които той е изисквал „да се бие“.
Например: На 13 септември 1937 г. в писмено искане до Ежов Сталин изисква: „Да се пребие Уншлихт, за да издаде той агентите на Полша по области (Оренбург, Новосибирск и т.н.)“.
Друг пример от 2 септември 1938 на съобщение от Ежов за „вредителство в каучуковата промишленост“ Сталин поставя забележка: „NB Валтер (немец)“ и „NB(да се пребие Валтер)“.
Личната сталинска кръвожадност е зафиксирана и в неговите бележки за побой в публикуваните вече т.н. списъци за разстрел.
Всеобхватна и ужасяваща картина на изтезанията е дал Солженицын в книгата си „Архипелаг ГУЛАГ“. В главaта, посветена на следствието са изброени много всевъзможни видове изтезания и мъчения. Всичко това разбира се е въз основа на многобройни свидетелства на хора, преминали през ада на съветските затвори и лагери.
Трудно е да бъдат изброени всички видове мъчения:
Много денонощия без сън за следствения,
Стойка – най-разпространеният метод – многочасово стоене на колена,
Удари с гумени палки,
Чували с пясък,
Завързване на краката за ръцете и т.н.
Документите на НКВД не по-малко красноречиво свидетелстват за повсеместното разпространение на различни форми на мъчения и издевателства. В Специалния отдел на НКВД на Белоруския военен окръг:
„Арестуваните се заставят да стоят на стълба и на един крак в продължение на денонощие и повече, да клякат до 1700 пъти с Библията в протегнати, да джавкат като куче и т.н.“. Всичко това се е съчетавало с методи на психическо въздействие. Когато нищо не е помагало, чекистите са поставяли фалшифицирани подписи на арестуваните под протоколите за разпит.
В Управлението на НКВД за Житомирска област са действали с особен размах. В справка на секретариата на НКВД от 8 януари 1939 г. четем: „В резултат от жестокия побой на арестуваните виковете и стоновете на последните се чуваха на улицата, което би могло да стане достояние на масите“. Ето защо повече от всичко НКВД се грижело за това, някак си кухнята на издевателствата да не получава разгласа.
Тук-таме, както например в Управлението на НКВД за Ленинградска област, на всеки следовател е бил установен лимит – на ден не по-малко от пет „признания“. А те се стараели ...
Арестуваният през 1937 г. в Ленинград А. К. Тамми си спомня за един от най-големите садисти: „Карпов отначало млатеше с табуретката, а после душеше с кожен ремък, застягайки го бавно...“. Става дума за Георги Карпов – бъдещ генерал и председател по въпросите на Руската православна църква. По същото време в Ленинградското НКВД е работел и друг чекист – Иван Карпов – също направил кариера – от 1954 г. той възглавява КГБ на Естонската ССР. Никой от двамата карповци никога не е бил наказан...
Мъченията и изтезанията толкова бързо влезли в арсенала от средства на НКВД, че станали своего рода навик. Чекистите придобиват вкус и биели даже и тогава, когато водели вече осъдените на разстрел. Това разбира се е било вече без всякакъв практически смисъл, остава само да се чудим на подобни прояви на зверска злоба по отношение на жертвите.
Примерно в НКВД на Грузия чекистите особено свирепствали спрямо своите осъдени колеги: Осъдения Михаил Дзидзигури започнали да бият пред очите на другите осъдени, още щом те били наблъскани в камиона, за да бъдат отведени на мястото за разстрел.
Преди разстрела на Морковин: „Савицкий и Кримян го обвиняваха в това, че той не им присвоил поредните специални звания и издевателски го попитали: „E, как сега ще ни присвоиш званията?“.
Друг случай: Парамонов във вътрешния двор нa затвора до смърт пребил осъдения Зеленцов и в камиона, отвеждащ до мястото на разстрел го отвели вече мъртъв. Парамонов обяснил, че бившият му началник му правел живота тежък. На мястото на растрела: „Нахвърляха се върху съвсем безпомощни хора със завързани ръце и безпощадно ги биеха с ръкохватките на пистолетите“. В обвинителното заключение по делото на Савицки, Кримян, Парамонов и други бивши сътрудници на НКВД на Грузия, осъдени през 1955 г., се казва, че указанието за побоя над осъдените им е дал първият секретар на ЦК на Комунистическата партия (болшевики) на Грузия Ляврентий Берия: „ Преди да ги изпратите на оня свят, им пребийте мутрите“.
Сътрудниците на НКВД внасяли елементи на творчество и злодейска фантазия не само в практиката на изтезанията, но даже и в разстрелите:
В Управлението на НКВД за Вологодска област решили изведнъж да пестят патроните и убивали осъдените с брадва и чук. Отначало удряли с чук арестувания по главата, а после го клали с брадвата. След време в официалните документи на НКВД това било квалифицирано като „несъветски, престъпни методи“ по изпълняване на присъдите. (Представете си само, какво осъзнаване!)
1937 и 1938 година стават апотеоз на изтезателното следствие. Само по този начин могла да бъде осигурена масовата фалшификация по делата.
Но и след т.н. Голям терор изтезанията не престанали.
Пример: нарушаването на човечността, отбелязана на 3 януари 1940 г. от главния прокурор на Военно-морския флот: той съобщава, че на въпрос относно прилаганите побои, началникът на Специалния отдел на Флота Лебедев открито заявил: „Бил съм и ще бия. По този въпрос имам директивата на Берия“.
Такава директива наистина имало, но не от Берия, а от самия Сталин! Тя е останала в сила до 1953 г., т.е. до смъртта на диктатора-вожд.
До кпоследните си дни Сталин остава привърженик на прилагането на изтезания при дознанието по политически дела.
Неговата жестокост в особена степен се е проявявала в последните месеци от живота му.
Диктатор лично давал указания на министъра на ДС Игнатиев, в какво направление да води следствието и да прилага изтезания на арестуваните. Като направил забележка на Игнатов, че „чекистката работа това е груба работа и привел примера с Дзерджински, който не бил се гнусял от мръсната работа и при който за физическите разправи имало „специални хора“. ...
След завършване на Големия терор все пак оставали някои особено усърдни в изтезанията. После и тях ги разстреляли, което е било закономерно за СССР.
Някои от тези разстреляни палачи са били с лекота реабилитирани. Два примера:
Вениамин Агас, който е нанасял побоите на командарм 1 ранг Федко и е участвал в изтезанията и на т.н. арестувани военни заговорници (известното дело на маршал Тухачевски), е бил реабилитиран на 9 ноември 2001 г.
Бившият началник на Управлението на НКВД за Свердловска област Дмитрий Дмитриев (Плоткин), също е реабилитиран от Главната военна прокуратура на 9 декември 1994 г. А все още са запазени в архивите документите, съгласно които по прякото нареждане на Дмитриев неговите подчинени за пребивали арестуваните.
Така протече опитът за отстраняване на д...
Несвободните общества са принудени да иг...