Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2016 21:54 - Предизвикателство към Русия: НАТО рискува световна война в Европа
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 762 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 08.06.2016 23:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Предизвикателство към Русия: НАТО рискува световна война в Европа

战俄罗斯 : 约冒着世界大战欧洲 - 德国经济新闻201667

 

Берлин, 07.06.2016, 00:52 – статия на австрийски журналист

(авторът на статията е роден през 1944 в Тел Авив, Израел; завършил е Френския лицей във Виена през 1961 г., от 1961 до 1977 е пресаташе на концертното обединение „Виенските симфоници“, от 1965 до 1995  - редактор на в. „Залцбургски новини“,  от 1995 до 2006 е главен редактор на вестника. Същевременно от 1972 е главен редактор на специализираното списание „Австрийски икономист“. От 1997 до 2000 г. е модератор на дискусионното предаване на австрийската телевизия ORF „По същество“)

Опасността от военен сблъсък на Запада с Русия нараства. Този път като парадокс не Русия предизвиква кризата, а НАТО, което осъществява експанзия на Изток и с това прекалено провокира Русия. Би трябвало да се запитаме:

Кой би могъл наистина да иска такъв сблъсък, който лесно може да прерасне в световна война?

            Украинският президент Петро Порошенко иска да блъсне Запада на страната на своята държава в конфликт с Русия.  Порошенко говори за една „правилна война“ с Русия, при която било трябвало да се помогне на Украйна. Доминираните от САЩ НАТО и Евросъюз действително провеждат непрекъснато двусмислени мерки, които които разбира се не удовлетворяват изцяло украинските желания, но задължават двeте западни организации.

            НАТО СЕ ПРЕДСТАВЯ ЗА ПРИЯТЕЛ И ПАРТНЬОР НА УКРАЙНА

            Преди няколко дни стана определянето на бившия генерален секретар на НАТО, Андерс Фок Расмусен, за съветник на украинското правителство. Това е понастоящем апогеят на една поредица от действия и споразумения, които най-добре могат да се илюстрират с декларацията на сегашния генерален секретар на НАТО, Йенс Столтенберг от декември 1915: „NATO stands by Ukraine politically and practically, and that, as the country works to strengthen its security and institutions, it has a committed friend and partner in NATO.“

            Украйна не е член на Европейския съюз, но влезлият в сила от 1 януари 2016 г. договор за присъединяване превръща страната в един de-facto-член на ЕС. В договора освен това се подчертава не само икономическото сътрудничество, но изрично се изтъква вмъкването на Украйна в отбранителната политика на общността.

            Тази констатация се разглежда във връзка с разпоредбите на т.н. „Лисабонски договор“, който предначертава от 2009 г. тясно сътрудничество на ЕС с НАТО. В рамките на силно интензивираното понастоящем сътрудничество между висшата представителка на ЕС за външна политика и сигурност, Фредерика Могерини, и генералния секретар на НАТО, Йенс Столтенберг, се работи за отдавна дискутираната, но никога ефективно реализирана отбранителна политика на Евросъюза.

            В ИЗТОЧНАТА ЧАСТ НА ЕВРОСЪЮЗА НАТО ГРАДИ ЕДИН ОТБРАНИТЕЛЕН ВАЛ

Порошенко не се уморява да изисква при това продължаването на санкциите срещу Русия. И в действителност сътрудничещите си в рамките на групата G7 икономически водещи държави се обявиха преди няколко дни за запазване на тези икономически вредни както за Русия, така и за ЕС ограничения.  Съответното определяне на жалоните вече се проведе в рамките на ЕС. Санкциите трябваше да принудят Русия отново да предаде на Украйна окупирания през 2014 г. полуостров Крим и да спре стремящите се към Русия сепаратисти в Изтока на Украйна.

И двете неща не се случиха. За окупирането на Крим вече почти не се говори, а в източна Украйна отново и отново в кратки интервали припламват огньовете на гражданската война. Това състояние няма да бъде с нищо променено и от продължаването на санкциите.

            В Брюксел, седалището на двете организации, ЕС и НАТО, тези дейности се разглеждат като легитимни мерки за защита на приятелската страна Украйна, която била заплашена от агресорът Русия. Окупацията на Крим освен това се разглежда като оправдание за въоръжаването по източните граници на ЕС. Така наречената „Група за бързо реагиране“ – Very High Readiness Joint Task Force (VJTF) –започна в началото като една малка, включваща няколко хиляди войници, единица, но ще се развива до 2017 г. до 40 000 души.

При следващата среща на върха на НАТО на 8 и 9 юли 2016 във Варшава трябва да бъде взето решението за операционната способност (Operational Capability).

            НАТО подчертава, че тази единица трябва да служи за успокояване на населението в бившите страни-членки на Източния блок: Страхът от една руска инвазия съществувал както и преди, а окупирането на Крим засилвал този страх.

Към всичко това НАТО строи ракетни бази на източната периферия на ЕС: от няколко дни е в действие едно съоръжение в Румъния, а в Полша е предвидена още една установка. Протестите на Москва се пренебрегват с твърдението, че инсталациите не били насочени срещу Русия, а били служели само за защита от ракетите с далечен радиус от Близкия Изток.

РАЗШИРЯВАНЕТО НА НАТО НА ИЗТОК ЗА РУСИЯ Е ЗАПЛАХА

            И в действителност тук се инсценира конфронтация с Русия, която представлява  удължена във времето акция срещу несъществуващия вече Съветски съюз. Спомените на хората, които в някогашните държави от Източния блок страдаха от руската диктатура, тук играе една решителна роля. Освен това годините на студената война закрепиха в обикновеното съзнание на американците Русия като постоянна заплаха. Анексията на Крим отново съживи тази картина. Повтарящите се декларации на руския президент Владимир Путин, който нарича пропадането на Съветския съюз грешно историческо развитие, в тази връзка не оказват помощ.

            Западът пък не отчита това, че Крим не е някакъв си полуостров, който Русия била завладяла своеволно. В Крим руският Черноморски флот е стациониран въз основа на един договор между Русия и Украйна. Тесните контакти между Украйна и НАТО донесоха перспективата, че руският флот внезапно би се оказал вътре в НАТО. Такива изгледи предизвикаха аларма в Москва и по този начин окупацията на Крим се оказа близкоразбираема, отбранителнополитическа реакция спрямо дейностите на НАТО.

            И от тази перспектива трябва да бъде разглеждано развитието в Източна Украйна. С de-facto-вмъкването на Украйна НАТО се приближава непосредствено до самата руска граница. От столетия за Москва поддържането на една буферна зона към Запада се счита за неотменимо. Така едно тясно сътрудничество с Белорусия и Украйна се разглежда като безусловно необходимо.  Още приемането на балтийските държави Естония, Латвия и Литва в НАТО беше за Москва проблемно, така че запазването на Калининградска област като руски енклав между Литва и Полша се разглежда като подходящ коректив. Разширяването на НАТО към Балтика затова и не предизвика големи напрежения. Настаняването в Украйна обаче напротив, направи нищожно започналото преди няколко години предпазливо сближаване между Русия и НАТО и разруши това покълващо взаимно доверие.

            УКРАЙНА НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ ВОЕННА, А ОТ ИКОНОМИЧЕСКА ПОМОЩ

            На Украйна не й трябват военни мускулни игри, а спешно една широкообхватна и щедра икономическа помощ. Положението на страната е катастрофално, бедата на хората разтърсваща. Необходими биха били инвестиции от крупен порядък – според оценките около 50 млрд евро година след година, за да се построи инфраструктурата и да се развие производството и стимилират услугите.

ПО ТОВА ОБАЧЕ ЗАПАДЪТ НЕ БЕШЕ И НЕ Е ГОТОВ. Влязлото в началото на 2016 г. в сила споразумение за присъединяване с ЕС също не допринася за решаването на икономическите проблеми на страната, тъй като Общността генерално не осъществява никаква активна политика за растеж.

В разговорите между представители на ЕС и Украйна бяха дискутирани мерки, такива каквите те бяха приложени в Гърция. Никаква особено окуражаваща перспектива: Гръцката икономическа стойност през 6-те години от санирането на страната от ЕС се снижи с 1/3.

Западът се задоволява с дребни финансови помощи за Украйна, които само да предотвратят заплашващата тази държава платежонеспособност.

            ВЪВ ВОЙНСТВАЩИЯ БЛИЗЪК ИЗТОК НАИСТИНА ИМА ОПАСНОСТ ОТ СВЕТОВНА ВОЙНА

Докато в Източна Европа се изостря една криза, то в Близкия Изток се разгръща  един сблъсък, който заплашва съществено НАТО, а с това и САЩ да се окажат във война с Русия.

            В региона кипи борба за доминиране между Турция, Иран и Саудитска Арабия. Понастоящем този сблъсък е прикрит от борбата срещу „Ислямска държава“ и от сирийската гражданска война. След приключването на тези конфликти обаче неминуемо ще се избухне конфронтацията между трите държави. Това вече се вижда от малките боричкания, които непрекъснато се наблюдават.

            В сериозната фаза обаче ще задействат задълженията за оказване на помощ:

Турция е страна от НАТО, а Иран е партньор на Русия. Близките до правителството руски медии тържествуваха само преди няколко дни за „новата“ дружба с Техеран, макар че вече отдавна съществуват тесни връзки.

Една война между тези две страни за овладяването на коридора между Иран и Средиземно море, т.е. на страните Ирак, Сирия и Ливан, несъмнено ще извика на дневен ред НАТО и Русия.

            Саудитска Арабия също иска да доминира в региона. Традиционната дружба със САЩ вярно че в момента е напрегната, но все пак неминуемо ще изиграе роля при военно сблъскване.

            Докато в Източна Европа не се забелязват желания за война и благодарение на това Украинският конфликт би могъл да бъде смекчен, то в Близкия Изток готовността за кърави борби може да се види ежедневно и у всички участници.

Ето защо е НЕРАЗБИРАЕМО, това, че НАТО чрез безумното разширяване на Изток унищожи базата за разговори с Москва:

САМО ЕДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ВАШИНГТОН И МОСКВА МОГАТ ДА ПРЕДОТВРАТЯТ ТОВА, ТУРЦИЯ, ИРАН И САУДИТСКА АРАБИЯ ДА ПРЕДИЗВИКАТ СВЕТОВНА ВОЙНА!

            Или една световна война е желана?

Толкова ли е силно влиянието на военните, че да могат да предизвикват кризи, които да поставят значението им начело?

Или фабрикантите на оръжия са тези, които в условия на мир не могат да правят бизнес и умело подклаждат войни?

Или мнозина политици, които не са в състояние да решават поставените пред тях задачи, считат, че една война би била ефективно средство да отклонят хората от своята собствена неспособност?

Люлеят ли се военолюбците в илюзията, че тук заплаха са само „локални“ битки в Украйна или в Близкия Изток, а във Вашингтон, Москва или Брюксел няма да замирише на кръв?

            Трябва ли да отговорим утвърдително на всички тези въпроси или едно взаимодействие не осигурява достатъчно премислени мерки, а случайни обстоятелства тласкат към една повишена опасност от война?

 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3307172
Постинги: 3364
Коментари: 877
Гласове: 883
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30