Военно-промишленият комплекс на Китайската народна република в развитие
Регенсбург, 03.06.2016
Военно-промишлените комплекси на най-големите държави в света представляват важен сектор в икономиката на тези държави. Всяка година за финансиране на въоръжените сили се изразходват стотици милиарди долари. Износът на оръжие и военна техника достига около 200 млрд. долара.
По американски данни картината на военните разходи за най-големите държави през 2014 г. (в млрд. долари) е била следната:
САЩ – 575 , Китай – 148 , Русия – 78 , Великобритания – 57 , Япония – 55 ,
Франция – 53 , Индия – 45 , Сауд. Арабия – 44 , Германия – 44 , Ю. Корея – 33.
Ръст в сравнение с 2013 г. (в %) са имали следните държави: Китай – 6 , Русия – 13 , С. Арабия – 3 , Ю. Корея – 3.
Стремителнят ръст на икономиката в началото на 20 век доведе до мащабен военен конфликт – Първата световна война. В резултат на тази война световната карта се измени, като възникнаха няколко десетки нови държави.
След Първата световна война разходите за армиите и новите видове оръжия съществено се увеличиха. В началото на Втората световна война страните-агресори Германия и Япония имаха милитаризирани икономики и изразходваха за своята военна мощ значителни частни и държавни средства. По време на войната навсякъде се използваха нови видове въоръжения – танкове, самолети и артелирийски системи. За победата на съюзниците в тази война допринесоха не само героизмът на войниците, но и по-високаата степен на развитие на военната промишленост.
След Втората световна война започна нова надпревара във въоръжаването между САЩ и СССР. За нуждите на ВПК се изразходваха милиарди долари и рубли: военните разходи в СССР достигаха 15 – 20% от държавния бюджет, а в САЩ – средно 25 %.
В началото на 21 век САЩ проведоха активни бойни действия в Близкия Изток и военните разходи достигаха 40 – 45 % от държавния бюджет.
Между 1998 и 2000 г. Русия също излезе активно на пазара на въоръженията. Това стана възможно благодарение на увеличаване на разходите за военната промишленост на Руската федерация, разработването на нови технологии и по-агресивната международна политика.
Понастоящем търговията с оръжия достигна сумата 300 млрд. долара в световен мащаб. На първо място това се определя от увеличаването на средствата за отбрана на страните от Източна Европа и Азия.
Тази тенденция е изгодна преди всичко за страните-експортьори на оръжие Русия, САЩ, Германия, Франция и Великобритания, тъй като осигурява същественото вливане на пари в техники икономики.
В последните години конкурент на основните страни-експортьори на оръжие представлява продукцията на Военно-промишления комплекс на Китай.
НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Към момента на смъртта на Мао Дзъдун през 1976 г. Китайската народна република представляваше огромна и бедна милитаризирана страна с най-голямата армия в света: 4 милиона войници, 15 000 танка и бронемашини, над 45 000 артелирийски оръдия и ракетни уредби, над 5 000 бойни самолета.
Освен редовните въоръжени сили съществуваше и така нареченото кадрово опълчение от 5 мил. души, съсредоточено в 2 000 териториални полка, въоръжени със стрелково оръжие, артилерия и миномети.
Цялото това море от оръжие беше изключително от местно китайско производство. През 1980 г. в Китай работеха почти 2 000 предприятия на военната промишленост, в които милиони работници произвеждаха всички видове обикновено въоръжение, а също и ракетно-ядрено оръжие. В онзи момент Китай притежаваше най-развития военно-промишлен комплекс сред всички страни от т.н. „трети свят“, като отстъпваше по нивото на военното производство и военните технологии само на СССР и страните от НАТО.
Китай беше ядрена държава с достатъчно развита ракетно-космическа програма:
* през 1964 г. бе взривена първата китайска атомна бомба,
* през 1967 г. бе извършен първият успешен старт на китайска балистична ракета,
* през април 1970 Китай пусна първия си спътник – така КНР стана 5-тата в света космическа държава,
* през 1981 г. Китай пети в света след САЩ, СССР, Великобритания и Франция пусна на вода своята първа атомна подводна лодка.
До началото на 1980-те години Китай оставаше единствената страна в света, която активно се готвеше за световна ядрена война: Председателят Мао беше убеден, че такава война с масово прилагане на атомно оръжие е неизбежна и ще се случи скоро. И ако в СССР и САЩ даже в разгара на „студената война“ непосредстено за ядрения апокалипсис се готвеха само въоръжените им сили и военно-промишлените комплекси, то в маоистки Китай с тази подготовка бяха заети почти всички. Навсякъде се копаеха бомбоубежища и подземни тунели, почти 1/4 от предприятията бяха евакуирани на така наречената „трета линия на отбраната“ – в отдалечените планински райони на страната. Две трети от държавния бюджет на Китай в онези години отиваше за подготовка на война.
По оценки на западни експерти през 1970-те години до 65 % от средствата, предназначени в КНР за развитие на науката, са отивали за изследвания, свързани с военните разработки. Пускането на първия китаец в космоса се планираше още през 1972 г. Но пари за едновременна подготовка към пилотирана космонавтика и незабавна ядрена война не стигаха – тогава икономиката и финансите на народната република бяха още слаби.
При такава милитаризация армията и Военно-промишленият комплекс на Китай неизбежно бяха въвлечени във всички сфери на живота и икономиката на старната. Това беше своеобразна „обратна конверсия“ – когато армейски части и военни предприятия освен преките си задачи се занимаваха и с осигуряване на продоволствие и гражданска продукция. В рядовете на Народно-освободителната армия на Китай (НОАК) се наброяваха няколко т.н. производствено-строителни корпуси и селскостопански дивизии. Бойците от селскостопанските дивизии освен с военна подготовка се занимаваха със строителство на канали, садене на ориз и отглеждане на свине в индустриални мащаби.
НАЧАЛОТО НА РЕФОРМИТЕ
Ситуацията започна радикално да се променя в началото на 1980-те години, когато укрепилият властта си в армията, страната и партията Дън Сяопин започна своите преобразования.
Макар че неговите икономически реформи са широко известни, малко хора знаят,че първата стъпка към тях стана отказът от подготовка за незабавна война. Много опитният Дън притежаваше здравия разум, за да схваща, че нито САЩ, нито СССР в действителност не искат „горещ“ световен конфликт, още повече пък ядрен, а наличието на собствена ядрена бомба дава на Китай достатъчно гаранции за безопасност, позволяващи да се откаже от тоталната милитаризация.
Според Дън Сяопин за първи път в най-новата история Китай получава възможност да съсредоточи усилията си върху вътрешното развитие, като постепенно укрепва националната си отбрана. Говорейки пред ръководителите на Китайската комунистическа партия, той даде своя формула за конверсия: „Съчетаване на военното и гражданското, мирното и немирното, развитие на военното производство с опора върху пускането на гражданска продукция“.
Почти всички знаем за китайските свободни икономически зони, с които започна триумфалното шествие на китайския капитализъм. Но почти никой не знае, че първите 160 обекта в първата свободна икономическа зона – ШЪНДЖЪН – са построени от хора с пагони – 20 000 войници и офицери от Народно-освободителната армия на Китай. В щабните документи на НОАК тези зони се наричаха по военному – „специален експортен район“.
През 1978 г. гражданската продукция в китайския военно-промишлен комплекс представляваше не повече от 10 % от производството, а през следващите 5 години се увеличи двойно.
Показателно е, че Дън Сяопин, за разлика от Михаил Горбачов, не поставяше задачата конверсията да се проведе бързо, а за 1980-те години беше набелязано делът на гражданската продукция в китайския ВПК да бъде увеличен до 30 %, а към края на 20 век – до 50 %.
През 1982 г. с цел реформиране на Военно-промишления комплекс беше създадена „Комисия по науката, технологията и промишлеността в интерес на отбраната“. Именно на тази комисия бяха възложени задачите по конверсия на военното производство.
Почти веднага структурата на ВПК на Китай беше подложена на радикални изменения: по-рано цялата военна промишленост на Китай по догмите на сталинския СССР беше разделена към 7 строго секретни „номерирани министерства“.
Сега тези министерства с номера престанаха да бъдат скривани и получиха граждански наименования:
Второ Министерство на машиностроенето стана Министерство на ядрената промишленост, Трето – Министерство на авиационната промишленост, Четверто – Министерство на електронната промишленост, Пято – Министерство на въоръженията и боеприпасите, Шесто — Китайска държавна корпорация по корабостроене, Седмо – Министерство на космическата промишленост (към него се отнасят както балистическите ракети, така и „мирните“ космически системи).
Всички тези разсекретени министерства учредили свои търговско-промишлени корпорации, чрез които оттам нататък трябваше да бъдат развивани съответни граждански производства и търговията с гражданската продукция.
Така например „7-мо министерство“, което стана Министерство на космическата промишленност, учреди корпорацията „Великата стена“. А сега това е пироко известната в света „China Great Wall Industry corporation“, е една от най-крупните компании в областта на производство и експлоатация на комерчески спътници на Земята.
През 1986 г. в Китай беше създадена специалната Държавна комисия на машиностроителната промишленост, която обединява управлението на гражданското министерство на машиностроенето, произвеждащо цялото индустриално оборудване в страната и Министерството на въоръженията и боеприпасите, произвеждащо всички артилерийски оръдия и снаряди. Това беше направено с цел повишаване на ефективността на управление на националното машиностроене. Отсега нататък цялата военна промишленост, осигуряваща многобройната китайска артилерия, е подчинена на граждански задачи и гражданско производство.
По-нататъшни промени в структурата на БПК на Китай бяха проведени през 1987 г., когато многото създадени за ядрената война предприятия от „третата линия на отбраната“ бяха закрити или преместени по-близо до транспортните възли и големите градове, или пък бяха предоставени на местните власти за организиране на граждански производства. През 1987 г. на местните власти бяха предадени 180 крупни предприятия, които по-рано влизаха в систамата на военните министерства. Тогава и десетки хилядиработници от министерството на атомната промишленост на Китай, заети по-рано с добива на уран, бяха преориентирани към добива на злато.
През първите години китайската конверсия се развиваше бавно и без големи постижения: през 1986 г. например предприятиата на ВПК на Китай експортираха за чужбина около 100 наименования гражданска продукция, получавайки за това всичко 36 милиона долара, една твъде скромна сума даже и за още неразвита икономика.
Първото десетилетие на икономическите реформи в Китай мина при много благоприятна външнополитическа и външноикономическа обстановка.
От края на 1970-те години до събитията на площад Тянанмън се случваше своеобразен „меден месец“ за комунистически Китай и страните на Запада.
САЩ и съюзниците им се стремяха да използват Китайската народна република, открито конфликтуваща със СССР, в качеството й на противове на съветската военна мощ.
(продължава)
. . . . . . . .
