Национал-социалистическата германска работническа партия в херцогство Сакс-Кобург-Гота (1929-1945)

(Кратката история на един от „нашите“ кобургски роднини)

В този исторически баварски епизод става въпрос за Карл Едуард, херцога на Сакс-Кобург-Гота (управлявал това известно в цяла Европа херцогство от 19.07.1905 до 04.06.1945 г., когато е арестуван в Кобург от американската армия по нареждане на американското окупационно управление на Бавария.

            Карл Едуард е роден на 19.07.1884 г. в благородническо имение до гр. Ешер, английското графство Съри. Името му при кръщаването е Леополд Чарлз Едуард Джордж Алберт. Той е внук на британската кралица Виктория – баща му Леополд е четвъртият син на великата кралица на Британската империя, майка му е немска принцеса.

            Той е последният законно управлявал херцог на знаменитото херцогство Сакс-Кобург-Гота – от 1905 до премахване на монархията през 1918 г.

            От 1933 до 1945 г. той заема редица постове, между които президент на Германския червен кръст и обергрупенфюрер от SA (нацистките щурмови отряди) и от NSFK (Национал-Социалистическия Авио-Корпус).

            Неговата сестра Алис (1883-1981) е последната доживяла внучка на кралица Виктория. Негови кръстници на 04.12.1884 стават чичо му, престолонаследникът принц Едуард и лелите му – принцесите на Великобритания Елена и Луиза.

            След смъртта на Алфред-Александър, единствения син на херцога на Сакс-Кобург-Гота, през 1899 г. 14-годишният Леополд Чарлз Едуард е определен за бъдещ херцог.

            През 1899 г. новият херцог – сега вече под името Карл Едуард – заедно с майка си и сестра си се премества от Великобритания в Германия. Отначало живее в Щутгартския дворец на краля на Вюртемберг Вилхелм II.

            После се преместват в Потсдам и в своето развитие е под личното покровителство на своя братовчед, императора на Германия Вилхелм II. Завършва главната Пруска кадетска академия в Берлин-Лихтерфелде и следва право и държавни науки в университета в Бон.

            През 1905 поема управлението на херцогството Сакс-Кобург-Гота. Същата година се оженва за една племенница на немската императрица Аугуста Виктория.

            Младият херцог управлявал демонстративно консервативно и националистически. Бил страстен ловец и автомобилист, а по-късно се интересува силно и от въздухоплаването и стимулира през 2010 г. в Гота построяването на летище.

От 1913 Вагонният завод в Гота започва да произвежда и самолети.

През Първата световна война той участва отначало като генерал от кавалерията в главния щаб на 3-та армия. През декември 1914 е произведен в генерал от пехотата.

            Как запова разривът му с Великобритания?

            За да демонстрира безусловна лоялност към Германия, Карл Едуард подписва на 12.03.1917 г. един закон, който изключва принадлежността към Кобургския двор на чужденци, които водят война срещу Германската империя.

            На 17.06.1917 г. 17 бомбандировача от Завода в Гота извършват нападение над Лондон, което води до 160 убити и засилва антигерманските настроения. В резултат британският парламент приема законът за отнемане на титли и отличия (Titles Deprivation Act). Това става основание за отнемането от Карл Eдуард на всички британски благороднически титли и права и по този начин и на мястото му в Горната камара на английския парламент от крал Джордж V на 28.03.1919 г.

            В Германия започва революцията: на 09.11.1918 г. Съветът на работническите и войнишни депутати в Гота обявява Херцог Карл Едуард за свален. На 13.11.1918, по-късно от повечето други князе в Германия, той обявява своята оставка. От този момент нататък херцогството е разделено на два свободни града - Кобург и Гота. През 1920 г. Гота се присъединява към новосъздадената провинция Тюрингия, а Кобург влиза в Свободната държава Бавария.

            От 1918 до 1945 г. Карл Едуард и семейството му живеят обикновено през лятото в Замъка Каленберг, а през зимата в Кобург.

            Забележителни моменти от неговата нова дейност:

            От 1919 г. бившият херцог се съюзява с национално-консервативни и популистки кръгове:

От 1917 до 1922 той е член на Съюза на верните на Кайзера.

През декември 1919 той се запознава с водача на Свободния корпус Херман Ерхард, когото подкреопя както по идеи, така и материално. След провалилия се Кап-пуч укрива в Замъка Каленберг търсения със заповед за арестуване Ерхард.

През 1920 Карл Едуард става водач на бригадата Ерхард за окръг Кобург и водач на организацията „Consul“ за провинция Тюрингия.

Същите представителни функции Карл Едуард поема през 1923 г. в паравоеннатаорганизация-наследник „Съюз Викинг“ (Bund Wiking).

През 1926 преминава към членство в „Stahlhelmbund“(Стоманен шлем, съюз на фронтоваците), който той също подкрепя финансово. През 1930 става член на Общогерманското председателство на Стоманения шлем.

През 1932 г. става президент на Berliner Nationalklub (политически клуб на немското висше съсловие и център на националната десница, в който участват политици, благородници, военни и индустриалци, издигащи идеята за „национално съзнание“ върху антикомунистическа основа“).

            С ХИТЛЕР СЕ ЗАПОЗНАВА НА 14 ОКТОМВРИ 1922 Г. по време на 3-ия т.н. „Германски ден“ (организиран основно от „Немския народен съюз за отбрана и настъпление – DVST, най-крупнато, дейно и влиятелно антисемитско обединение в Германия след Първата световна война).

            През следващите десетилетия бившият херцог Карл Едуард се среща лично с „фюрера на третия Райх“ Адолф Хитлер най-малко 21 пъти (за толкова е документирано).

            След първите изборни успехи на NSDAP в Кобург през 1929 г. Карл Едуард подкрепя открито нацистката партия.

На 05.12.1929 херцогът и херцогинята участват в предизборното събрание на  NSDAP в кобургските дворцови ресторанти, където Хитлер е оратор.

На 18.10.1931 благородникът взема участие в марша на SA (Sturmabteilung) към Брауншвайг.

На 23.10.1932 г. Карл Едуард подкрепя Хитлер с открито възвание, публикувано във вестник „Coburger Nationalzeitung“, при изборите за общогермански президент срещу консервативния президент в момента Хинденбург.

След като хитлеровата NSDAP спечелва изборите за Райхстаг, Карл Едуард дава нареждане по случай изборната победа в Бавария на 09.03.1933 г. върху „Veste Coburg“ да се окачи знамето с пречупения кръст.

На 1 май 1933 г. благородният Карл Едуард става член на Национал-социалистическата германска работническа партия.

В резултат от всички тези активности Карл Едуард получава много почетни длъжности, за да може да се чувства като високопоставен член на NSDAP.

Затова пък загубва авторитета си в собствената си страна и в чужбина.

През 1933 той става член на общите SS, и то като „стимулиращ член“.

През юли 1933 е произведен в SA-групенфюрер в Щаба на върховния SA-фюрер, а през 1938 г. е повишен от Хитлер в SA-обергрупенфюрер.

На 01.12.1933 райхспрезидентът го назначава за президент на Германския Червен кръст, а през януари 1924 г. – за райхскомисар по доброволната болнична помощ.

През 1933 става райхспълномощник за Товарните превози.

През 1935 – Обергрупенфюрер на NSKK (Национал-социалистическия корпус на товарните превозвачи).

Други подаръци от националсоциалистите:

·                    1933 – сенатор в Сдружението за стимулиране на науката „Кайзер Вилхелм“ , което след войната е преименувано в Научно обединение „Макс Планк“.

·                    1934 – представител на германското правителство в чужбина.

·                    1935 – президент на Германко-Английското дружество в Берлин.

·                    1936 – депутат в Райхстага и президент на Асоциацията на германските фронтови борчески съюзи.

·                    1938 – президент на Постоянната международна комисия на бившите фронтоваци.

·                    По време на основаването на NSFK (Национал-социалистическия корпус на летците) през април 1937 г. той става почетен фюрер на германското въздухоплаване с ранг „летец-командор“ както и обергрупенфюрер от  NSFK.

Длъжностни назначения в икономиката:

Член на различни контролни съвети, например

·                    от 1928 - Wanderer Werke AG и Rhein-Metall-Borsig AG,

·                    от 1933 - Deutscher Ring Lebensversicherung AG,

·              от 1934 - Deutsche Bank und Discontogesellschaft, Deutsche Centralboden-Kredit AG,

·              от 1938 – председател в Europдische Gьter- und Reisegepдckversicherung AG.

Въз основа на неговия „международен опит“ националсоциалистът Карл Едуард представлява Германския Червен кръст и Германския райх преди всичко в чужбина.

От 1933 до 1944 г. той предприема пътувания в чужбина и 2 светвни пътешествия: през 1934 нацистът-благородник прави първото си световно пътеществие, продължило 4 месеца с посещение на Англия, Канада, САЩ, Япония, Китай, Сингапур, Индия, Египет и Италия. На XV-та международна конференция на Международния комитет на Червения кръст в Токио той представлява Германския райх – тук той е приет и от императора и императрицата на Япония.

През декември 1935 Карл Едуард е избран в Лондон за президент на Германо-аглийското дружество.

През януари 1936 г. представлява официално Райха при тържественото погребение на Обединеното кралство Джордж V.  По време на траурното шествие Карл Едуард крачи в 6-ия ред зад лафета със саркофага, облечен в генералска униформа на германския вермахт и на главата с шлем тип M35.

            От февруари до юни 1940 г., като президент на ГЧК и специален посланик на правителството на Райха, благородният нацист прави второто си световно пътешествие: през СССР и САЩ на връщане – цялото пътешествие продължава 5 седмици. Неофициалното пътуване до САЩ е прикрито като визита с хуманитарен, каритативен характер, но служи основно на позитивното представяне на Германия. На 18.03.1940 е приет от президента Франклин Рузвелт. На въпрос на журналист, дали евреите в Полша са подложени на разделно снабдяване и медицинска помощ, благородникът лъже, че Червеният им кръст не прави никакви разлики.

            На 30 април 1940 е приет официално от император Хирохито, като предава благопожеланията на германскяи райх по случай 2600-годишнината на Японската империя.

На 31 май 1940 Карл Едуард е в приятелската на райха Москва, където провежда разговори с председателя на Съвета на народните комисари (съветското правителство) Вячеслав Молотов.

            След края на войната карл едуард е арестуван в Кобург от американците и затворен до края на 1946 г.

            Пред следствието кобургският хитрец отрича всякаква вина, свързана с националсоциализма и прилага редица оневиняващи свидетелства, които го изпират до така степен, че в края на краищата той е освободен, като „съмишленик“ и “слабонатоварен“ във връзка с хитлеристкия режим, но натоварен с присъда - една глоба – обезщетение от 5 000 германски марки.

            Карл Едуард Херцог фон Заксен-Кобург и Гота умира от рак на 6 март 1954 в Кобург, като предпоследен бивш германски княз, на 70 годишна възраст. Погребан е в гробището на кобурготската династия в замъка Каленберг.

            (Веднъж великият Цицерон бил казал пред римския сенат “За мъртвия или добро, или нищо!“; друг път обаче, ядосан от деянията на виден мъртвец, произнесъл малко по-друга фраза: „За мъртвия или добро, или ИСТИНАТА!“)

            МАЛКО И МНОГО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО НАСЛЕДИЕ:

·                    Третият му син, Фридрих Йозиас принц на Заксен-Кобург и Гота (1918-1998) поема управлението на династията, а след смъртта му е наследен от най-стария си син Андреас, роден през 1943 г.

·                    Голямата дъщеря на Карл Едуард, принцеса Сибила (1908-1972), се омъжва през 1932 в Кобург за принц Густав Адолф Шведски, който катастрофира през 1947 г.

·  Общият син на принцеса Сибила и починалия шведски принц Густав, Карл XVI Густав (роден 1946), от 1973 г. е крал на Швеция.

Такава е накратко историята на „нашия“ кобургски роднина ...

Amin!