Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2016 00:17 - Статията на Путин „РУСИЯ И ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ СВЯТ“ (пълен текст)
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.03.2016 00:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Статията на Путин „РУСИЯ И ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ СВЯТ“ (пълен текст)

Вестник „Московские новости“, 27.02.2013 г.

http://www.mn.ru/politics/20120227/312306749.html

 В мои статии аз вече съм засягал ключовите външнополитически предизвикателства, с които се сблъсква Русия днес. Наред с това, тази тема заслужава по-подробен разговор – и то не само затова, защото външната политика се явява неотменима част от всяка държавна стратегия. Външните предизвикателства, променящият се свят около нас, ни заставят да вземаме решения в областта на икономиката, културата, бюджетни и инвестиционни решения. Русия съставлява част от големия свят – и от гледна точка на икономиката, и от гледна точка на разпространението на информацията и от позиция на културата.

Ние не можем, а и не искаме да се самоизолираме. Ние разчитаме на това, че нашата откритост ще донесе на гражданите на Русия повече благосъстояние и култура, но и ще укрепи доверието, което все повече се превръща в дефицитен ресурс.
Но ние последователно ще изхождаме от собствените ни интереси и цели, а не от продиктувани ни от някого решения. Русия я приемат с уважение и се съобразяват с нея само тогава, когато тя е силна и здраво стои на собствените си крака. Русия на практика винаги се е ползвала от привилегията да провежда собствена, независима външна политика. Така ще бъде и занапред. Нещо повече, аз съм убеден, че световната сигурност може да бъде обезпечена само заедно с Русия, а не с опити да бъде тя „изпързаляна”, да бъдат отслабени нейните геостратегически позиции, да бъде нанесен ущърб на отбранителната й способност.
    Целите на нашата външна политика имат стратегически, неконюнктурен характер и съставляват отражение на уникалното място, което заема Русия на световната политическа карта, на нейната роля в историята, в развитието на цивилизацията.

Ние, несъмнено, ще продължим активният и съзидателен курс към укрепване на световната сигурност, отказ от конфронтация, на ефективно противодействие на такива предизвикателства като разпространението на ядрено оръжие, регионалните конфликти и кризи, тероризмът и наркозаплахата. Ще направим всичко, за да обезпечим получаването от Русия на последните достижения в областта на научно-техническия прогрес, а нашите предприемачи – да получат достойно място на глобалния пазар.

Ще се стремим към това, че формирането на новата система за устройство на света, основаваща се на новите геополитически реалности, да бъде извършвано плавно и без ненужни сътресения.

КОЙ ПОДКОПАВА ДОВЕРИЕТО?

Както и преди, аз смятам че към най-важните постулати се отнасят неделимият характер на сигурността за всички държави, недопустимостта на хипертрофираното използване на сила и безусловното спазване на основните принципи на международното право. Пренебрегването на всичко това, води до дестабилизация на международните отношения.

ИМЕННО ПРЕЗ ТАЗИ ПРИЗМА НИЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ НЯКОИ АСПЕКТИ ОТ ПОВЕДЕНИЕТО НА САЩ И НАТО, които не се вписват в логиката на съвременното развитие, опират се на стереотипи от блоковото мислене.

ВСИЧКИ РАЗБИРАТ КАКВО ИМАМ ПРЕДВИД. Това разширяване на НАТО, включващо и разполагането на нови обекти на военната инфраструктура и плановете на алианса /с американско авторство/ за разполагане на нови системи за ПРО в Европа. Не бих засягал тази тема ако подобни игри не се провеждаха в непосредствена близост до границите на Русия, ако те не разклащаха нашата сигурност, ако те не работеха против стабилността в света. Нашата аргументация е добре известна, няма отново да я предъвквам, но за съжаление тя не се възприема от западните партньори, избягват я.

Безпокои това, че въпреки че контурите на нашите „нови” взаимоотношения с НАТО все още не са окончателно очертани, Алиансът вече създава „земни факти”, които далеч не способстват за формирането на доверие. На свой ред, подобно поведение удря с рикошет по задачи от глобален мащаб, пречи на установяването на позитивен дневен ред в международните отношения, затормозява и конструктивното им пренареждане.
Цялата поредица въоръжени конфликти, оправдавани с постигането на хуманитарни цели, подрива осветеният през вековете принцип на държавния суверенитет. В международните отношения се образува още един вакуум – морално - правен.

Често казват – правата на човека са първични по отношение на държавния суверенитет. Без съмнение, това е така – престъпленията срещу човечеството трябва да бъдат наказвани от международен съд. Но когато, използвайки това положение, с лекота се нарушава държавният суверенитет, когато правата на човека се защитават отвън и на избирателна основа – и в процеса на „защитата” се смазват същита права на цяла маса хора включително най-основополагащото и свято – правото на живот – тогава вече иде реч не за благородно дело, а за елементарна демагогия.

Важно е ООН и Съвета за сигурност да могат ефективно да противодействат на диктата от страна на редица държави, както и на диктата на международната арена. Никой няма правото да си присвоява прерогативи и пълномощия на ООН особено по отношение на употребата на сила спрямо суверенни държави. Става дума преди всичко за НАТО, което се опитва да се нагърби с твърде несвойствени за „отбранителен” съюз функции. И всичко това е повече от сериозно. Ние помним как напразно призоваваха към спазването на правните норми и към елементарна човешка порядъчност държави, които станаха жертви на „хуманитарни” операции и на експорт на „ракетно – бомбена демокрация”. Тях не ги чуха, а и не желаеха да ги чуят.

Изглежда, че у натовците и преди всичко у САЩ, се е оформило едно своебразно разбиране за сигурността, което е фундаментално различно от нашето. Американците са обзети от идеята да си обезпечат абсолютна неуязвимост, което – ще отбележа – е утопично, както в технологичен, но така също и в геополитически план. Но тук, по същество, е и същината на проблема.

Абсолютната неуязвимост на един означава абсолютна уязвимост за всички други. С такава перспектива обаче е невъзможно да се съгласим. Отделен е въпроса, че поради ред известни причини, много страни предпочитат да не говорят за това открито. Отново ще подчертая, че нарушаването на принципа за единство и неделимост на сигурността – при това въпреки многократните декларации за съблюдаването му и привързаността към него – крие най-сериозни опасности. В крайна сметка – включително и за тези държави, които инициират такива нарушения.

„АРАБСКАТА ПРОЛЕТ” – УРОЦИ И ИЗВОДИ.

Преди година светът се сблъска с нов феномен – почти синхронни демонстрации в много арабски държави против авторитарните режими. „Арабската пролет” първоначално се възприемаше като надежда за позитивни промени. Симпатиите на руснаците бяха на страната на тези, които се домогваха към демократични реформи.

Много скоро обаче стана ясно, че в много от страните, събитията се разгръщат не по цивилизован сценарий. Вместо утвърждаване на демокрацията, вместо защита на правата на малцинствата – изтласкване на противника, преврат, когато доминирането на една сила бъде заменено с още по-агресивното доминиране на друга сила.

Негативна окраска на развитието на ситуацията там придаде вмешателството отвън за поддръжка на една от страните във вътрешните конфликти включително и самият силов характер на това вмешателство. Стигна се дори до това, че редица държави под прикритието на хуманитарни лозунги и с помощта на авиацията се разделиха с либийския режим. И като апотеоз – отвратителната картина аже не на средновековна, а на някаква първобитна разправа с Муамар Кадафи.

Не може да се допусне опитът на някои, „либийският сценарий” да бъде реализиран в Сирия. Усилията на международната общност трябва да бъдат насочени преди всичко към постигането на вътрешносирийско помирение. Важно е да бъде постигнато скорошно прекратяване на насилието, без значение откъде произтича то, да бъде дадено началото най-сетне на общонационален диалог, без чуждестранно вмешателство и при уважаване суверенитета на страната. Това ще създаде предпоставки, обявените от държавното ръководство мерки за демократизирането на страната, да бъдат реално изпълнени. Главното е да не се допусне възникването на пълномащабна гражданска война. За намирането на този ключ е работила и ще работи руската дипломация.

Научени от тежкия опит, ние сме против приемането на такива резолюции от Съвета за сигурност на ООН, които биха се възприели като сигнал към военно вмешателство във вътрешносирийските процеси. Именно ръководейки се от този принципен подход, Русия заедно с Китай, не допусна в началото на февруари приемането на резолюция, която както други преди, би могла да бъде прочитана нееднозначно, а на практика би стимулирала насилствените действия на една от страните във вътрешния конфликт.

В тази връзка, отчитайки крайно рязката, на границата на истерията реакция от руско-китайското вето, бих искал да предпазя нашите западни колеги от съблазънта да прибягнат отново към по-рано използваната проста схема: има одобрение на Съвета за сигурност з тази или онази акция – добре, няма ли обаче такова одобрение – ще създадем коалиция от заинтересувани държави. И ще ударим.

Самата логика на такова поведение е контрапродуктивна и твърде опасна. Тя няма да доведе до нищо добро. Във всеки случай – тя няма по никакъв начин да способства за урегулирането на ситуацията отвътре в преживяващата конфликт страна. Но което е още по-лошо – ще предизвика по-нататъшно разбалансиране на цялата система за международна сигурност, подкопава авторитета и централната роля на ООН. Напомням, че правото на вето в Съвета за сигурност не е каприз, а неотменима част от устройството на света, закрепена в Устава на ООН, между другото – именно по настояване на САЩ. Смисълът на това право е именно в това, решенията срещу които възразява дори един постоянен член на Съвета за сигурност, не могат да бъдат състоятелни и ефективни.

Много разчитам на това, че САЩ и другите държави ще отчетат печалния опит в тази насока, натрупан досега и няма да се опитат да задействат без санкция на Съвета за сигурност на ООН силов сценарий в Сирия. Въобще не мога да проумея откъде тази войнственост. Защо не достига търпение да бъде изработен един проверен и балансиран колективен подход, още повече че в случая със споменатия проект за „сирийската резолюция”, такъв подход вече се очертаваше. Оставаше само да бъде изискано от въоръжената опозиция да стори същото като от правителството – да изведе от градовете бойните подразделения и отрядите си. Отказът това да бъде направено е циничен. Ако ние искаме да обезопасим мирните граждани – а за Русия това е първостепенна цел – необходимо е да бъдат вземани под внимание всички участници във въорженото противопоставяне.

И още един аспект. получава се така, че в страните преминали непосредствено през „арабската пролет”, както по-рано в Ирак, руските компании губят трупани с десетилетия позиции на местните пазари, лишават се от сравнително значителни търговски договори. А освободените ниши се запълват от икономически оператори от тези именно държави, които са се забъркали със смяната на управляващите режими.

Може да възникне мисълта, че самите трагични събития в определена степен са били стимилурани не от грижа за правата на човека, а от нечия заинтересуваност в рамките на тази пазари. какъвто и да е отговорът обаче, ние не можем с олимпийско спокойствие просто да наблюдаваме всичко това. И имаме намерение активно да работим с новите власти на арабските страни така щото активно да възстановим нашите икономически позиции.

Като цяло, случващото се в арабския свят е доста поучително. Събитията показват, че стремежа да бъде внедрена демокрация посредством използването на силови методи може – а често и довежда, до абсолютно противоположен резултат.От дъното се надигат сили – в това число и религиозни екстремисти, които се опитват да променят самата посока на развитието на страните, светският характер на тяхното управление.

Ние в Русия винаги сме имали добри контакти с умерените представители на исляма, чието светоусещане е близко до това на руските мюсюлмани. И сме готови да развиваме тези контакти вкл. и при сегашните условия. Заинтересувани сме от активизирането на търговско - икономическите връзки с всички арабски страни в т. ч – повтарям – и с тези, преживели непосредствено период на вътрешнополитически сътресения. Нещо повече. Виждам реални предпоставки за това, Русия в пълна мяра да запази водещите си позиции на близкоизточната сцена, където ние винаги сме имали много приятели.

Що се отнася до арабо-израелският конфликт, то „вълшебна рецепта”, с помощта на която да би могло да бъде намерен изход от ситуацията там, досега не е намерена. Но в никакъв случай не бива да отпускаме ръцете. Отчитайки в частност, нашите близки отношения и с ръководството на Израел, и с палестинските лидери , руската дипломация ще продължи на двустранна основа и във формат „близкоизточен квартет”, активното си съдействие за възстановяване на мирния процес там, координирайки своите стъпки със страните от Арабската лига.

„Арабската пролет” също така ярко ни демонстрира, че световното обществено мнение в наши дни се формира по пътя на най-активно задействане, лансирано от информационните и комуникационните технологии. Може да се каже, че интернет, социалните мрежи, мобилните телефони и т.н. се превърнаха – наред с телевизията – в ефективен инструмент, както на вътрешната, но така също и на международната политика. Това е един нов, изискващ осмисляне фактор,в частност и заради това, че прокарвайки и занапред уникалната свобода на общуването в интернет, да бъде същеверменно минимизиран риска от използването му от терористи и от престъпници.

Все по-често е в ход и употребата на такова понятие като „мека сила” – комплекси от инструменти и методи за постигане на външнополитически цели без използване на оръжие, а за сметка на употребата на информационни и други лостове за въздействие. За съжаление, нерядко тези методи се използват за увеличаване и провокиране на екстремизма, сепаратизма, национализма, за манипулиране на общественото съзнание, за директно вмешателство във вътрешната политика на суверенни държави.

Следва ясно да се различава – къде е свободата на словото и нормалната политическа активност и къде се задействат противоправните инструменти на „меката сила”. Може само да бъде приветствана работата на хуманитарните и благотворителни неправителствени организации. В това число – на тези, които активно критикуват властта. Обаче дейността на „псевдо-НПО”, другите структури, преследващи при поддръжката им отвън, дестабилизация на обстановката в едни или други държави, е абсолютно недопустима.

Имам предвид случаите в които активността на неправителствените организации не произтича от интереси /и ресурси/ на някакви местни социални групи, а се финансира и пекунства от външни сили. В света днес съществуват многобройни „агенти за влияние” на големите държави, блокове, корпорации. Когато те действат открито – тогава това е просто една от формите на цивилизования лобизъм. В Русия също имаме такива институти – Россътрудничество, фондът „Руски свят”, наши водещи университети, разширяващи търсенето на талантливи студенти в чужбина.

Но РУСИЯ НЕ ИЗПОЛЗВА НАЦИОНАЛНИТЕ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ, НЕ ФИНАНСИРА ТАКИВА НПО, ЧУЖДЕСТРАННИ ПОЛИТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПРОВЕЖДАНЕТО НА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ. Не действат така също нито Китай, нито Индия, нито Бразилия. ние считаме, че влиянието върху вътрешната политика и върху обществените настроения в другите страни трябва да бъде провеждано изключително открито – тогава играчите ще се отнасят максимално отговорно към своите действия.

НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ЗАПЛАХИ.

Сега във фокуса на всеобщото внимание е Иран. Наистина, извън всякакво съмнение е, че Русия се тревожи от нарастващата заплаха за военен удар по тази държава. И ако това се случи, то тогава последствията ще бъдат наистина катастрофални. Невъзможно е да си представим техният реален мащаб.

Убеден съм, че решаването на проблемите трябва да става само по мирен път. Ние предлагаме да бъде признато правото на Иран да развива своя ядрена гражданска програма включително и правото да обогатява уран. Но това да бъде направено в замяна на поставянето на иранската ядрена едйност под надлежния и всестранен контрол на МАГАТЕ. И ако това се случи – да бъдат тогава отменени всички действащи против Иран санкции включително и едностранните. Западът прекалено се увлече по „наказването” на отделни държави. Едва ли не – хваща се за санкционната, а и за военната палка. напомням, че не сме в 19-ти, а даже не и в 20-ти век.

Не по-малко сериозна се очертава ситуацията около корейската ядрена проблематика. Пхенян, нарушавайки режима на неразпространението, открито заявява своите претенции за правото да притежава „военни атоми”, вече два пъти проведе изпитания на ядрени заряди. Ядренията статус на КНДР за нас е неприемлив. Ние неизменно се обявяваме за денуклеаризация на Корейския п-ов, при това с изключително политико-дипломатически средства, призоваваме към скорошно възстановяване на шестстранните преговори там.

Съдейки обаче по всичко, не всички наши партнЬори споделят такъв подход. Убеден съм че сега трябва да бъде проявявана особена акуратност. Недопустими са опитите да бъде изпитвана устойчивостта и твърдостта на новия лидер на КНДР, които по същество биха провокирали единствено необмислени контрамерки.

Напомням, че Корея и Русия имат обща граница, а съседите, както е известно, не се избират. Ще продължаваме активният диалог с ръководството на тази страна, ще развиваме добросъседските връзки, едновременно насочвайки Пхенян към решение на ядрения проблем. Очевидно е, че да се направи това ще е по-лесно ако на полуострова бъде укрепена атмосферата на взаимно доверие, бъде възстановен междукорейският диалог.

На фона на страстите около ядрените програми на КНДР и Иран, неволно започваш да се замисляш за това, как възникват рисковете от разпространяване на ядреното оръжие и кой ги подсилва. Имам усещането, че зачестяването на случаите на грубо и даже силово вмешателство отвън във вътрешните работи на страните може да стимулира едни или други авторитарни режими /а и далеч не само тях/ към придобиване на ядрено оръжие. Един вид, ако си имам атомна бомба под ръка, то тогава никой няма да ме закача, защото собствената кожа е по-скъпа. А пък този, който няма такава бомба – той нека да чака „хуманитарна” интервенция.

Харесва ли ни или не, но това че външното вмешателство навежда към такъв ред на мисли – това е факт. Затова и т.нар. „страни на прага”, които се намират на разстояние една протегната ръка от технологията на „военния атом” не намаляват, а напротив – увеличават се. В тези условия нараства значението на създаваните в различни части на света зони, свободни от оръжия за масово унищожение. По инициатива на Русия започна работа по обсъждане на параметрите на такава зона и в Близкия изток.

Необходимо е да бъде направено всичко щото съблазънта от снабдяването с ядрено оръжие да не привлича никого. В тази насока и самите борци за неразпространение е нужно да се преустроят и преди всичко тези, които са свикнали да наказват други държави с помощта на военна сила, не давайки възможност на дипломацията да поработи. Така беше например в Ирак, проблемите в който след почти 10-годишна окупация само се задълбочиха.

Ако най-накрая успешно бъдат изкоренени стимулите, подтикващи държавите към придобиване на ядрено оръжие, то ще стане възможно на основата на действащите договори да бъде създаден международен режим за неразпространението му, всеобщ и траен. Такъв режим би давал възможност на всички заинтересувани държави в пълна степен да се ползват от благата на „мирния атом” под контрола на МАГАТЕ.

За Русия това би било крайно изгодно доколкото ние активно работим на международните пазари, строим нови АЕЦ на базата на съвременни, безопасни технологии, участваме в създаването на многостранни центрове по обогатяване на уран и складове за съхраняване на ядрено гориво.

Тревожи бъдещето на Афганистан. Ние, както е известно, поддържахме военната операция по оказване на международна помощ на тази държава. Но международният военен контингент под егидата на НАТО не реши поставените задачи. Терористичната и наркозаплаха, идващи от Афганистан, не намалява. Обявявайки напускането си от тази страна през 2014 г., американците се занимават със създаването там и в съседни държави на военни бази без внятни мандат, цели и срокове на функционирането на тези бази. Нас това, разбираемо е, не ни устройва.

Русия има очевидни интереси в Афганистан. И тези интереси са съвръшено понятни. Афганистан е наш близък съсед и ние сме заинтересувани от това, тази страна да се развива стабилно и мирно. И главното – да престане да бъде постоянен източник на наркозаплаха. Незаконният трафик на наркотици се превърна в една от най-острите заплахи, която подрива генофондът на нациите, създава хранителна среда за корупция и престъпления, води към дестабилизация на обстановката в самия Афганистан. Бих отбелязъл, че производството на афгански наркотици не само не намалява, но през миналата година се е увеличило с почти 40%. Русия се сблъсква с истинска хероинова агресия, която нанася огромен ущърб на здравето на нашите граждани.

Отчитайки мащабите на афганската наркозаплаха, тя може да бъде преодоляна само от целия свят и опирайки се на регионалните организации – Шанхайското сътрудничество, Съветът на независимите държави и ОДКБ. Ние сме готови да разгледаме сериозно разширяване на участието на Русия в обезпечаването на операция за помагане на афганския народ. Но при условие, че международният контингент в Афганистан ще действа по-енергично в наш интерес, ще се заеме с физическото унищожаване на наркопосевите и нелегалните лаборатории.

Активизирането на мероприятията по линия на наркотиците вътре в Афганистан трябва да бъде съпровождана от надеждно пресичане на маршрутите за транспортиране на опиатите към външните пазари, пресичане на финансовите потоци, обезпечаващи нарокооборота, блокиране на доставките на химически вещества, използвани за производството на хероин. Целта – изграждане в региона на комплексна система за антинаркотична сигурност. Русия реално ще съдейства на ефективното обединяване на усилията на международната общност така че да бъде постигнат коренен прелом в борбата с глобалната наркоугроза.

Трудно е да бъде прогнозирано как по-нататък ще се развива обстановката в Афганистан. Историческият опит ни учи, че чуждестранното военно присъствие там не е донасяло никога на тази държава успокояване. Само афганците са в състояние да си решат сами собствените проблеми. Виждам ролята на Русия в това, че с помощта на другите държави-съседи, да помогне на афганския народ да създаде устойчива икономика, да повиши способността на националните въоръжени сили да противостоят ефективно на заплахите от тероризма и наркопрестъпността. Ние не сме и против това, към процеса на национално помирание да се присъединят и представителите на въоръжената опозиция включително и талибаните – но при условие, че те се откажат от насилието, признаят конституцията на страната, скъсат връзките си с Ал Кайда и другите терористични групировки. По принцип считам, че построяването на мирен, стабилен, независим и неутрален Афганистан е напълно постижимо.

Застиналата от години и десетилетия трайна нестабилност създава хранителна среда за международния тероризъм. Всички признават, че той е едно от най-опасните предизвикателства пред международната общност. Искам да обърна внимание, че кризисните зони, пораждащи терорстични заплахи, се намират в близост до руските граници – значително по-близо в сравнение с границите на европейските или американските пратньори. В ООН е приета Глобална антитерористична стратегия, но се налага впечатлението, че борбата с това зло все още се води не по единен универсален план, последователно, ав режим на реагиране на парче – на острите и най-варварски проявления на терора, когато общественото възмущение от наглите акции на терористите съвсем се надигне. Цивилизованият свят не може да чака трагедии от мащаба на нюйоркската атака на терористите от септември 2001 г. или нов Беслан и едва след това, спешно, да действа колективно и решително.

Далеч съм от това да отричам постигнатите резултати в борбата срещу международния терор. Тях ги има. В последните години чувствително укрепна сътрудничеството между спецслужбите и правоохранителните органи на различни страни. Но резервите в антитерористичното взаимодействие са налице. За какво изобщо говорим тук – все още и тук са запазени двойните стандарти, терорстите в различните държави се възприемат по различному: като „лоши” и „не толкова лоши”. За последните не съществува „против” да бъдат използвани в политическата игра, например за разбиване на неугодни управляващи режими.

Ще кажа и това, че в профилактиката на тероризма навсякъде трябва да бъдат задействани съществуващите обществени институти – средствата за масова информация, религиозните обединения, НПО, образователната система, науката и бизнеса. Необходим е междурелигиозен и в по-широк план – междуцивилизационен диалог. Русия е полирелигиозна държава и у нас никога не сме имали религозни войни. Ние бихме могли да дадем своя принос в международната дискусия по този въпрос.

ПОВИШАВАНЕ НА РОЛЯТА НА АЗИАТСКО-ТИОХООКЕАНСКИЯ РЕГИОН.

В съседство с нашата страна е най-важният център на глобалната икономика – Китай. Стана модно да се разсъждава за неговата бъдеща роля в глобалната икономика и международните отношения. През миналата 2012 г., китайците излязоха на второ място в света по обем на БВП и в най-близка перспектива според оценките на международни в т.ч. и американски експерти, ще надмине по този показател САЩ. Расте и общата мощ на КНР вкл. възможността за проекция на силата му в различни региони.

На първо място, убеден съм че ръстът на китайската икономика е в никакъв случай не заплаха, а предизвикателство, носещо в себе си колосалният потенциал на деловото сътрудничество, шанс да бъде уловен „китайският вятър” в „платната” на нашата икономика. Ние трябва по-активно да установяваме нови кооперационни връзки, взаимно впрягайки технологичните и производствените възможности на нашите две страни, задействайки – разбира се се с ум – китайският потенциал за целите на стопанския подем на Сибир и Далечния изток.

На второ място, със своето поведение на световната арена, Китай не дава повод да се говори за негови претенции за доминиране. Действително, китайският глас звучи по света все по-уверено и ние приветстваме това доколкото Пекин споделя нашето виждане за формиране на равноправен светопорядък. Ще продължим да си оказваме един на друг поддръжка на международната арена, съвместно ще решаваме острите регионални и международни проблеми, ще увеличаваме взаимодействието си в Съвета за сигурност на ООН, БРИКС, Шанхайското сътрудничество, Г-20 и други многостранни механизми.

На трето място, между нас са закрити всички крупни политически въпроси в отношенията ни с Китай вкл. главният въпрос-пограничният. Изграден е траен, оформен с юридически обвързващи документи, механизъм на двустранните връзки. Между ръководствата на двете държави е постигнат безпрецедентно високо равнище на доверие. Това позволява и на нас, и на китайцитеда действаме в духа на истинското партньорство, на основата на прагматизма и при отчитане на нашите взаимни интереси. Създаденият модел на китайско-руските отнешения е твърде перспективен.

Казаното, разбира се, не означава че всичко между нас и Китай е безпроблемно. Едни или други трусове имат своето място. Нашите търговски интереси в трети страни далеч не съвпадат, не ни устройва съвсем и сложилата се структура на стокооборота, ниското равнище на взаимните инвестиции. Ще следим внимателно и за миграционни потоци от КНР.

Главната ми мисъл – процъфтяващ и стабилен Китай е нужен на Русия и на свой ред – уверен съм – на Китай е нужна силна и успешна Русия.

Много бързо расте и друг азиатски гигант – Индия. С нея Русия я свързват традиционно приятелски отношения, съдържанието на които е определено от ръководствата на двете страни като особено привилегировано стратегическо партньорство.

От неговото укрпеване ще спечелят не само нашите страни, но цялата формираща се СИСТЕМА НА ПОЛИЦЕНТРИЧНОСТ в света.

Пред очите ни се случва не само ръстът на Китай и Индия, но и повишаването на относителната тежест на целия Азиатско-Тихоокеански регион. В тази насока се откриват нови хоризонти за ползотворна работа в рамките на руското председателство на Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество. През септември т.г. ние приемаме среща на високо равнище на тази организация във Владивосток, готвим се активно, създаваме нова инфраструктура, което само по себе си ще способства за по-нататъшното развитие на Сибир и Далечния изток, ще позволи на нашата страна в още по-голяма степен да се включи в динамичните интеграционни процеси в „новата” Азия.

Придаваме и ще продължгим да придаваме приоритено значение на взаимодействието с партньорите от БРИКС. Тази уникална структура, създадена през 2006 г., най-нагледно от всичко символизира преходът от монополярност към по-справедливо устройство на света. Тя обединява 5 държави с население почти 3 милиарда души, притежаващи на крупните развиващи се икономики, колосални трудови и природни ресурси, огромни вътрешни пазари. С присъединяването на Южна Африка БРИКС придоби в пълния смисъл глобален формат и още сега нему се падат 25% от световния БВП.

Ние все още само свикваме да работим в този състав, нагаждаме се един към друг. В частност, предстои да установим по-тясна координация помежду ни по външнополитическия дневе ред, по-плътно да работим на площадката ООН. Но когато „петорката” БРИКС се разгърне истински, нейното влияние върху световната икономика и политика ще бъде доста осезаемо.

През последните години руската дипломация, нашите делови кръгове започнаха да отделят по-голямо внимание на развитието на сътрудничеството със страните от Азия, Латинска Америка и Африка. В тези региони, както и преди, са силни искрените симпатии към Русия. виждам в качеството на една от ключовите задачи за предстоящия период увеличаването с тях на търговско-икономическото сътрудничество, реализацията на съвместни проекти в областта на енергетиката, инфрастурктурата,инвестициите,науката и техниката, банковия бизнес и туризма.

Нарастващата роля на споменатите континенти във формиращата се справедлива система на управление на глобалните икономика и финанси отразява дейността на Г-20. Считам, че това обединение ще се превърне скоро в стратегически важен инструмент не само за кризисно реагиране, но и за

ДЪЛГОСРОЧНО РЕФОРМИРАНЕ НА СВЕТОВНАТА ФИНАНСОВО-ИКОНОМИЧЕСКА АРХИТЕРКТУРА.

Русия ще пердседателства Г-20 през 2013 г. Несъмнено тие трябва да използваме председателските функции и за усилване на съвместната работа на Г-20 с другите многостранни структури, преди всичко с Г-8 и разбира се – с ООН.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ФАКТОР.

Русия е неотменима, органична част от Голяма Европа, от широката европейска цивилизация. Нашите граждани се чувстват европейци. На нас далеч не ни е безразлично как се развиват нещата в обединена Европа.

Ето защо Русия предлага да се върви към създаване на единно икономическо и човешко пространство от Атлантика до Тихия океан – общност, наричана от руските експерти „Сюз на Европа”, който само ще укрепи възможностите и позициите на Русия в нейния икономически поврат към „Нова Азия”.

На фона на подема на Китай, Индия, на други нови икономики, много остро се възприемат финансово-икономическите трусове в Европа-предишен оазис на стабилност и ред. Поразилата еврозоната криза не може да не засяга интересите на Русия – преди всичко с оглед на това, че ЕС се явява нашият най-голям външноикономически, търговски партньор. Очевидно е и това, че от състоянието на нещата при европейците, до голяма степен зависят преспективите за развитие на цялата световна икономическа конструкция.

Русия активно се включи в международните мерки за подкрепа на пострадалите европейски икономики, последователно участва в изработването на колективни решения по линия на МВФ. Не изключваме по принцип и възможността за оказване в редица случаи и на директна финансова помощ.

Наред с това считам, че наливането на външни финансови инжекции е в състояние да реши проблема само частично. За пълното поправяне на ситуацията се изискват ЕНЕРГИЧНИ МЕРКИ ОТ СИСТЕМЕН ХАРАКТЕР. Пред европейските ръководители стои задачата за провеждане на мащабни преобразувания, принципно променящи множество фонансово-икономически механизми., обезпечаващи истинска бюджетна дисциплина. Ние сме заинтересувани от силен Европейски съюз – такъв, какъвто го виждат напр. Германия и Франция, заинтересувани сме от реализацията на мощния потенциал на партньорството между русия и ЕС.

Днешното ниво на взаимодействие между Русия и ЕС, все пак, не съответства на глобалните предизвикателства, преди всичко на плоскостта на повишаване конкурентноспособността на нашия общ континент. Отново предлагам да се поработи в посока на създаването на хармонична общност от икономики от Лисабон до Владивосток. А в бъдеще да отидем и на създаването на зона за свободна търговия и даже на още по-задълбочени механизми на икономическа интеграция. тогава ние бихме получили общ континентален пазар на стойност трилиони евро. Има ли съмняващ се, че това би било перфектно, би отговаряло на интересите на русите и европейците?

Трябва да се замислим и за по-задълбочено коопериране в сферата на енерегетиката – дори чак до създаването на единен Европейски енергокомплекс. Най-важните крачки в това направление – строителството на газопроводите „Северен поток” – по дъното на Балтийско море и „южен поток” – по дъното на Черно море. тези проекти бяха подкрепени от правителствата на много държави,в тях участват най-големите европейски енергийни компании. След ввъвеждането им напълно в експлоатация, Европа ще получи надеждна и гъвкава, независеща от нечии политически капризи система за газоснабдяване, което ще позволи не формално, но реално да бъде укрепена енергийната безопасност на континента. А това е особено актуално в светлината на решенията на някои европейски държави да съкратят или изобщо да се откажат от използването на ядрена енергия.

Директно ще кажа, че лобираният от Европейската комисия „Трети енергиен пакет”, насочен към изместване на руските интегрирани компании, не укрепва нашите отношения. Но той – отчитайки нарасналата нестабилност на алтернативните на Русия доставчици на енергийни ресурси – освен това и изостря системните рискове за самата европейска енергетика, отблъсква и потенциалните инвеститори в нови инфраструктурни проекти.

В беседите си с мен, мнозина европейски политици ругаят този „пакет”. Трябва да бъде събрано мъжество и да бъде премахнато това препятствие по пътя на взаимноизгодното ни сътрудничество.

Считам, че истинско партньорство между Русия и Евросъюза е невъзможно докато се запазват бариерите, пречещи на човешките и икономическите контакти и на първо място – визовият режим. Отмяната на визите би станал мощен импулс за реална интеграция между ЕС и Русия, би помогнала много и за разширяването на културните и деловите връзки особено между средния и малкия бизнес. Заплахите за европейците от страна на т.нар. икономически емигранти от Русия са в голямата си част измислени. Нашите руски имат къде да приложат своите сили и умения у дома си, в родината, а и тези възможности стават все повече.

През декември 2011 г. ние съгласувахме с ЕС „съвместни крачки” към безвизов режим.

Да бъдат те осъществени е възможно и то без всякакво забавяне. Имам предвид да продължим да се занимаваме и то най-активно с този въпрос.

РУСКО-АМЕРИКАНСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ.

През последните години беше направено немалко за развитието на руско-американските отношения. Но все пак, засега не се удава да решим въпроса за фундаменталното изменяване на матрицата на тези отношения, като и преди те са подложени на приливи и отливи. Тази неустойчивост на партньорството с Америка – отчасти е следствие на трайността на някои стереотипи и фобии. Нагледен пример за това как Русия я възприемат на Капитолийския хълм. Но главният проблем е в това, че двустранният политически диалог и сътрудничеството не се опират на траен икономически фундамент. Обемът на двустранната търговия далеч не отговаря на потенциала на икономиките на нашите страни. Същото е и с взаимните инвестиции. По този начин, застрахователната мрежа, която би предпазвала нашите отношения от конюнктурни спадове, така и не е създадена. Върху това трябва да се работи.

Не способстват за подобряване на взаимното разбирателство и редовните опити на САЩ да се занимават с политически инженеринг, в това число – в региони, които са традиционно важни за нас, а даже и в хода на предизборните кампании в Русия.

Повтарям, че американската авантюра със създаването на система за ПРО в Европа предизвиква у нас законни опасения. Защо тази система ни безпокои нас повече отколкото другите? Та защото тя засяга съществуващите само у Русия на този театър сили за стратегическо ядрено сдържане, нарушава установения от десетилетия военно-политически баланс.

Неразривната връзка между ПРО и стратегическите настъпателни въоръжения е отразена в подписания през 2010 г. нов Договор за стратегическо неразпространение. Договорът влезе в сила и работи нелошо. Това е крупно външнополитическо достижение. Ние сме готови да разглеждаме различни варианти на това, което може да съставлява наш съвместен с американците дневен ред в областта на контрола над въоръженията за предстоящия период. Неотменно правило при това трябва да стане балансът на интересите, отказът от опити чрез преговори да се постигат едностранни преимущества.

Напомнам, че аз още на президента Джордж У. Буш, на срещата в Кенебанкпорт през 2007 г., му предлагах решение на проблема за ПРО, което – ако бъдеше прието – би изменило привичният характер на руско-американските отношения, би придвижило ситуацията в едно позитивно русло. Нещо повече, ако тогава бяхме успели да постигнем пробив по ПРО, то в буквалния смисъл биха се открили шлюзовете за построяване на нов, близък до съюзнически, модел на взаимното сътрудничество и в много други чувствителни области.

Не се получи. Би било, навярно, полезно да бъдат огласени записите на разговорите в Кенебанкпорт. През последните години от руското ръководство бяха правени и други предложения, само и само да се договорим по ПРО. Всички те са още в сила.

Във всички случаи, не ми се иска да бъде сложен кръст на възможността за търсене компромисни варианти на решението на проблема ПРО. Нежелателно е нещата да стигнат до разполагането на американската система в такива мащаби, че това да наложи реализацията на нашите обявени контрамерки.

Неотдавна имах беседа с Хенри Кисинджър. С него ние се срещаме редовно. И аз напълно споделям тезиса на този голям професионал за това, че в периоди на международна турбулентност, тясното и доверително взаимодействие между москва и вашингтон е особено наложително.

Въобще в отношенията ни със САЩ ние бихме били да отидем наистина далече, да извършим качествен пробив, но само при условие, че американците на дело биха се ръководили от принципите на равноправното и взаимноуважително партньорство.

ИКОНОМИЧЕСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ.

През декември миналата година, най-накрая беше завършен многогодишният маратон на присъединяването на Русия към Световната търговска организация /СТО/. Не мога да не отбележа, че на финалния отрязък, администрацията на Обама и ръководителите на редица водещи европейски държави активно способстваха за постигането на окончателните договорености.

Ще кажа откровено, по този дълъг и трънлив път, не един и два пъти ни идваше да „затръшнем вратата” и въобще да захвърлим тези преговори. Но ние не се поддадохме на емоции. В резултат – постигнат беше благоприятен за нашата страна компромис – съумяхме да обезпечим интересите на руските промишлени и селскостопански производители с оглед на предстоящото нарастване на конкуренцията отвън. нашите икономически субекти получават съществени допълнителни възможности за излизане на световните пазари и за цивилизована защита там на техните права. Именно в това, а не в символиката на присъединяването на Русия към световния търговски клуб, виждам главният резултат.

Русия ще съблюдава нормите на СТО, както и всички свои международни задължения. Разчитам, че също така честно и по правилата ще играят и нашите партньори. Пътьом ще отбележа, че ние вече пренесохме принципите на СТО в нормативно-правната база на Единното Икономическо пространство /ЕИП/ на Русия, Белорусия и Казахстан.

Ако се опитаме да проанализираме как ще придвижим руските икономически интереси на международната арена, става ясно, че ние все още само се учим да правим това системно и последователно. Все още не достигат уменията, с които разполагат много наши западни партньори, грамотно да лобираме на външнополитическите площадки изгодни за родния бизнес решения.

Задачите в това направление, с отчитане приоритетите на иновационното развитие на страната, които стоят, са повече от сериозни – да бъдат обезпечени на Русия равноправни позиции в съвременната система на световните стопански връзки, да бъдат сведени до мининум рисковете, възникващи при интеграцията ни в световната икономика, в това число и в контекста на споменатото ни влизане в СТО и предстоящото ни присъединяване към ОИСР.

Като въздуха ни е необходим по-широк, недискриминационен излаз на външни пазари. Засега с руските икономически субекти зад граница, много-много не се церемонят. Предприемат срещу тях ограничителни търговско-политически мерки, издигат технически бариери, поставящи ги в по-неизгодно положение в сравнение с техните конкуренти.

Аналогична е и картината с инвестициите. Ние се стремим да привлечем в руската икономика чуждестранни капитали, създаваме за тях най-привлекателни отрасли, допускаме ги и до действително „лакоми” парчета и в частност горивно-енергийният комплекс. А нашите инвеститори в чужбина не ги приветстват особено, а често и демонстративно ги отблъскват встрани.

Не е нужно да отиваме далеч, за да дадем примери. да вземем историята с германския „Опел”, който така и не успяха да придобият руски инвеститори – даже независимо от това, че тази сделка я одобри правителството на ФРГ и беше позитивно възприета и от германските профсъюзи. Или пък въпиющите ситуации, когато руският бизнес, вложил солидни средства в чуждестранни активи,просто не му позволяват да встъпи в правата си на инвеститор. Това особено често се случва в Централна и Източна Европа.

Всичко това навежда на мисли за необходимостта да бъде усилено политико-дипломатическото съпровождане на действията на руските предприемачи на външните пазари, да бъде оказвана по-плътна поддържака на крупните, знакови делови проекти. Не трябва да се забравя и това, че Русия е в състояние да предприема огледални ответни мерки по отношение на тези, които прибягват към открито недобросъвестна конкуренция.

Правителството и предприемаческите съюзи би следвало по-тясно да координират своите усилия във външноикономическото направление, по-настойчиво да бъдат прокарвани интересите на руския бизнес, да му се помага да усвоява нови пазари.
Бих искал да обърна внимание върху такъв съществен фактор, който до голяма степен ще определя ролята и мястото на Русия в сегашните и в бъдещите международни политически и икономически разпределения и това е огромната територия на нашата страна. Дори и да не заемаме сега 1/6 част от сушата на планетата, но така или иначе Руската федерация е най-голямата държава, с най-богата ресурсна база, която е без аналог в света. Имам превид не само нефтът и газта, но също така горите, обработваемата селскостопанска земя, запасите от чиста, прясна питейна вода.

Т.е. територията на Русия – това е източникът на потенциалната й сила. По-рано, огромните ни пространства служеха на нашата страна преимуществено като буфер срещу външна агресия. Сега, при правилна икономическа стратегия, те могат да се превърнат в най-важната основа за повишаване на конкурентноспособността й. Ще спомена, в частност, бързонарастващият в света ДЕФИЦИТ НА ПРЯСНА ВОДА. Може да се предскаже, че още в недалечното бъдеще ще се ръзгърне геополитическа конкуренция за водни ресурси, за възможността да бъдат произвеждани водоемки стоки. В ръцете ни се оказва силен коз. Нашата страна разбира, че с предоставеното ни богатство трябва да се разпореждаме пестеливо и грамотно.

ПОДДРЪЖКАТА НА СЪОТЕЧЕСТВЕНИЦИТЕ И ХУМАНИТАРНОТО ИЗМЕРЕНИЕ.

Уважението към своята страна се определя още и от това как тя е способна да защити правата на своите граждани и съотечественици зад граница. Важно е никога да не се забравя за интересите на милиони съотечественици, живеещи в чужди държави, както и на нашите граждани, заминаващи зад граница на почивка или по служба. Подчертавам: Министерството на външните работи и всички дипломатически и консулски преставителства са длъжни в денонощен режим релана помощ и подкрепа на съотечествениците ни. Реакцията от страна дипломатите ни при възникнали колизии между наши съграждани и местни власти, инциденти и произшествия, транспортни аварии и т.н, трябва да бъде незабавна – без да се чака докато средствата за масова информация започнат да бият тревога.

Ние ще се домогваме по най-решителен начин до изпълнението от властите на Латвия и Естония на многочислените препоръки от авторитетни международни организации относно спазването на общопризнатите права на националните малцинства. Не може да има примиряване с позорния статус „негражданин”. А и как бихме могли да се примирим с това, че всеки шести латвийски жител и всеки 13-ти жител на Естония като „неграждани” са лишени от основни политически, избирателни и социално-икономически права, от възможността свободно да ползват руски език.

Да вземем например състоялият се преди няколко дни в Латвия референдум по статуса на руския език, който отново нагледно демонстрира пред международната общност остротата на проблема. Та до участие в референдума отново не бяха допуснати повече от 300 хил. „неграждани”. И съвсем в никакъв аршин не се побира отказът на латвийската ЦИК да предостави на делегацията на Общствената камара на Русия сатут на наблюдател на референдума. А на международните организации, отговорни за съблюдаването на общоприетите демократични стандарти сякаш им бяха запушени устите. Въобще начинът, по който проблематиката по правата на човека се използва в международния контекст, едва ли може да ни устройва. Първо, САЩ и другите западни държави се стремят да узурпират правозащитничеството, да го политизират напълно и да го използват като инструмент за натиск. Критика по свой адрес те изобщо не търпят, възприемат я свръхболезнено. Второ, ОБЕКТИТЕ ЗА ПРАВОЗАЩИТЕН МОНИТОРИНГ СЕ ПОДБИРАТ ИЗБИРАТЕЛНО, ДАЛЕЧ НЕ ПО УНИВЕРСАЛНИ КРИТЕРИИ, А ПО УСМОТРЕНИЕТО НА ПРИВАТИЗИРАЛИТЕ ПРАВОЗАЩИТНАТА ДЕЙНОСТ ДЪРЖАВИ.

Русия изпитва на гърба си необективността, предвзетостта и агресивността на задействаното против нея крикарство, което понякога преминава всякакви мислими граници. ......



Тагове:   русия-путин,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3308631
Постинги: 3368
Коментари: 877
Гласове: 884
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30