Как България снабдяваше СССР с уран при създаването на първата съветска атомна бомба

На 24 юли 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман предупреждава Сталин на конференцията на съюзниците в Потсдам: “Ние имаме ново оръжие с необикновена разрушителна сила“.

На 6 и 9 август 1945 г. американците хвърлят атомните бомби върху Хирошима и Нагазаки.

СССР забележимо е изоставал в създаването на ядреното оръжие и нямало откъде да вземе уран в промишлени количества. Ако изоставнето е било продължило и по-нататък, то т.н. „първа социалистическа държава в света е можела и да не просъществува“. За създаването на първите съветски реактори е бил необходим много уран. Откъде да намери СССР жизнено необходимата суровина?

***********************************************************************************************************
През 1943 г. по нареждане на Съвета на народните комисари на СССР е бил организиран Отдел за радиоактивни материали към Комитета по геология. Теоретични разработки Съветския съюз вече е имал, но суровинната база е била нищожна.

На 22 декември 1943 г. началникът на  Лаборатория №2 на Академията на  науките на  СССР Игор Василиевич Курчатов изпраща Записка до зам. председателя на СНК на СССР Михаил Первухин: „Тясно място в решаването на проблема както и преди остава въпросът за запаси от уранова суровина“.

На 8 април 1944 г. по пряко нареждане на Държавния комитет на отбраната започват широки търсения за уран върху цялата територия на СССР. Резулатите през първите години са били нищожни.

Крупни местонаходища на уран в СССР са били открити едва през 1950-те години.

Неочаквано за тогавашните специалисти той се оказал широко разпространен метал, образуващ големи залежи. Първите крупни запаси от уранова руда били намерени в Узбекистан, Таджикистан и Туркмения. Средна Азия се оказала най-богатата ураноносна провинция. НО ПРЕЗ 1940-ТЕ ГОДИНИ НИКОЙ НЕ Е И ПРЕПОЛАГАЛ ЗА ТОВА!

*************************************************************************

През ноември 1944 г. голяма съветска делегация под ръководството на началника на 4-и специален отдел на НКВД В. Кравченко пристига в България. Специалистите от СССР изучили резултатите от геологичното разузнаване на местонаходището на уран край връх Готен в Софийска област. Два месеца по-късно Държавния комитет на отбраната подготвил Постановление №7408 от 27 януари 1945 г. за подпис от Сталин само до двама души в страната – народния комисар на външните работи Вячеслав Молотов и народния комисар на държавната сигурност Лаврентий Берия.

**************************************************************************

„Строго секретно, от особена важност.
1. Да се организират в България търсения, разузнаване и добив на уранови руди в урановото находище Готен и в неговия район, а също така геоложко проучване  на други известни или можещи да бъдат открити находища на уранови руди и минерали.

2. Да се възложи на НКВнР (др. Молотов) да проведе преговори с правителството на България за създаването на смесено българо-съветско акционерно дружество с преобладаването на съветския капитал за провеждане на търсения, разузнаване и добив на уранови руди в находището Готен и неговия район, а също и провеждането на геоложко изучаване на други известни или  можещи да бъдат открити находища на уранови руди и минерали в България.

Преговорите с българските власти и цялата документация по създаването и оформянето на акционерното дружество да се провежда, говорейки за находища на радий“.

***************************************************************************

На 27 септември 1945 г. комисарят от ДС 3-ти ранг Павел Судоплатов възглавил новосъздадения отдел „С“ при НКВД на СССР. Той се занимавал с добива и обобщените данни по създаването на ядреното оръжие. В своите спомени „Спецоперации. Лубянка и Кремъл 1930-1950 г.“ Судоплатов пише:

„Урановата руда от Бухово (България) беше изполвана от нас при пускане на първия атомен реактор. В Судетските планини на Чехословакия урановата руда се оказала от по-ниско качество, но също беше използвана от нас. НА ДОСТАВКИТЕ ОТ БЪЛГАРСКИ УРАН ПОРАДИ ПО-ВИСОКОТО НЕГОВО КАЧЕСТВО СЕ ОТДЕЛЯШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВНИМАНИЕ. Димитров (български комунист и ръководител на Коминтерна) лично следеше за хода на урановите разработки. Ние изпратихме в България повече от 300 минни инженери, като ги отзовахме спешно чрез армията: районът на Бухово се охраняваше от вътрешните войски на Народния комисариат по вътрешните работи. От Бухово постъпваше примерно по 1,5 тона уранова руда на седмица“.

Добивът, преработката и доставката на уранова руда от България в СССР е ръководил Игор Александрович Щорс – минен инженер, братовчед на героя от Гражданската война Николай Александрович Щорс и известен като смел разузнавач. На 21.06.1941 г. той завършил специалната школа на НКВД, а през 1944 г. е участвал в операциите  „Монастырь“ и „Березино“. Самата му биография е подсказвала колко българският уран е бил важен за СССР. Споменатите 300 минни инженери са били отзовани от армията, която е воювала в Западна Европа.

***************************************************************************

На 9 ноември 1945 г. зам. председателят на СНК на СССР Берия подписва Постановление на СНК на СССР No. 2853-82сс „За мероприятията по организацията на Съветско-българското минно дружество“.

На 15 август 1946 г. на Сталин бил представен „Отчeт за състоянието на работите по проблема за изполване на атомната енергия за 1945 г. и 7 месеца от 1946 г.“

В него е записано следното:  „В чужбина Първо главно управление (НКВД) провежда работи в България на Готенското надодище, в Чехословакия – на Яхимовските рудници и в Саксония – на рудниците Йохангеоргенщат. През 1946 г. по задграничните рудни предприятия е дадено задание да се добият 35 тона уран като руда. Експлоатационните работи на тези рудници за започнати през април-май 1946 г, за 3 месеца на 20 юни 1946 г. са добити 9,9 тона уранова руда, в това число в Чехословакии 5,3 тона, в България -  4,3 тона и в Саксония — 300 килограма.“     

***************************************************************************

На 25 декември 1946 г. СССР пуска първия ядрен реактор в Еропа – „Ф-1“.

На 18 юни 1948 г. заработва първият съветски ядрен реактор, произвеждащ оръжеен плутоний – „А-1“, „Аннушка“. Първите съветски ядрени реактори са използвали метален уран с природно съдържание на изотоп 235U около 0,7 %.

***************************************************************************

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ от 02.03.2016)

На 20.06.1956 г. Съветско-българското минно дружество е закрито. На негово място заработва Управление „Редки метали“, което се намираше на пряко подчинение на Министерския съвет на НРБ. До 1970-те години уранът в България се е добивал по класически минен метод. След това въведоха методa на подземно извличане, чрез напомпване на разтворител в ураноносните земни слоеве. Разтворът на различните соли на урана се е изпомпвал на повърхността и металът е бил извличан по химически начин във фабрични условия. Българските комбинати по обогатяване на уран бяха построени в периода 1958-1975 г. в Бухово (ПХК „Металург“) и Елешница (завод „Звезда“). Te извличаха метал с чистота до 80%, във вид на азотист оксид - U(3)O(8).

ОБЩО ОТ 1946 ДО 1990 г. в БЪЛГАРИЯ СА БИЛИ ДОБИТИ 16 255,48 ТОНА УРАНОВА РУДА. СССР Е ПОЛУЧИЛ ОТ НРБ ПОЧТИ ЦЕЛИЯ ДОБИТ ОБЕМ УРАН.  Изключение правят само последните партии обработен, но не изпратен в СССР метал през 1990 г.

***************************************************************************

Ако се умножи добитото количество руда по средното съдържание на уран в нея, ще се получи, че ЗА 45 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ Е ДОСТАВИЛА НА СССР ОКОЛО 130 ТОНА ЧИСТ МЕТАЛ.

***************************************************************************

В построената с помощта на СССР първа атомна електроцентрала на Балканите, АЕЦ Козлодуй, която имаше 4 блока с реактори „ВВЕР-440“ и два блока с „ВВЕР-1000“, реакторите „ВВЕР-440“ се зареждаха с 42 т. уран с чистота 3,5 %, а „ВВЕР-440“ – с 66 т с чистота  3,3-4,4 %. Това представлява около 12 т чист метал за първоначално зареждане на всички 6 реактора, без отчитането на презареждане, свързано с изработването на ядрено гориво.

През 1988 г. в България работят 47 уранови мини, с общ добив от 662 тона за съответната година, което е било 1,5% от световния добив.

През 1992 г. добивът на уран в България е обявен за икономически неизгоден и е преустановен. Към 2014 г. доказаните запаси уран на територията на България се равняват на 35 374 тона. Най-големите находища са Бухово, Симитли, Елешница, Момино, Белозем, Марица и Смолян.

***************************************************************************

СПРАВКА ЗА УРАНОВИТЕ НАХОДИЩА В БЪЛГАРИЯ:

*информация на Дичко Диков и Илия Божков „Урановите находища в Република България – състояние и потенциал“, Списание на Българското геологическо дружество, 2014, кн. 1-3, с. 131–137.

(Доказани запаси, добив и средно съдържание на уран в българските находища)

№   Находище                       Запаси, т.   Добит уран, т.  Съдърж. на уран, %

1    Бухово (1946-90)            4611,79           4219,4             0,084

2    Пробойница (1985-89)   654,2               24,7                 0,045

3     Курило(1955-63)            526,2               252,1               0,098

4     Сборище (1971-90)        207,23             102,5               0,069

5     Сливен (1962-81)           317                  317                  0,106

6     Габра (1983-89)             153,6               51,6                 0,119

7     Бялата вода (1972-89)   464,13             243,7               0,053

      1981-90)   –                      141,3               –

8     Костенец (?)                   156,82                                     –

9     Бели Искър (1956-60)   79,4                 79,4                 0,131

10   Парт. поляна (1961-62) 14,7                 14,7                 0,104

11   Сенокос (1987-90)         235,71             78,2                 0,048

12   Игралище (1982-90)      169,41             11,9                 –

13   Беслет (1964-69)            57,9                 57,9                 0,087

14   Доспат (1957-89)           1168,55           760,7               0,084

15   Смолян (1958-90)          1844,46           1090                0,099

16   Наречен (1959-62)         58,1                 58,1                 0,05

17   Здравец (1988-90)          247,82             7,6                   –

18   Сърница (1964-69)        34,5                 34,5                 0,066

19   Планинец (1959-60)      19,1                 19,1                 0,144

20   Смоляновци (1985-89)  992,3               37,2                 0,038

21   Симитли (1984-90)        2334                28                    –

22   Елешница (1956-90)    6115,17           3840                0,044

23   Мелник–Златолист (1966-73)  235,3   91,2                 0,053

24   Селище (1961-68)          –                      181,5               0,09

1970-90)                                 313,4               –

25   Момино (1975-90)         4219,52           1238,3             –

     уч. Церетелево (1984-90)                       393,8               –

26   Белозем (1982-90)         3145,48           559,2               –

       уч. Трилистник (1981-90)        –          40,6                 –

       уч. Дебър (1985-90)       –                      91,6                 –

27   Маноле (?)                      1027,69           –                      –

28   Хасково (1977-90)         1089,95           538,3               –

29   Марица (1984-87)          2675,49           0,5                   –

       уч. Навъсен (1978-90)   –                      143,4               –

       уч. Троян (1989-90)       –                      12,1                 –

30   Орлов дол (1969-87)      1059,5             713                  –

       Владимирово (1979-86)     –                      128,6               –

       Мъдрец (1974-85)          –                      217,9               –

31   Окоп–Тенево (840,52)   840,52             142,8               –