Опит за развитието на икономическите взаимоотношения между Варненска област и две китайски провинции

На 17.11.2014 г. по мое предложение се осъществи първата ми среща с областния управител на Варна Стоян Пасев, на която представих идеята си за създаване и развитие на ТРИСТРАННО ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ КИТАЙ, БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНИЯ, като Варненска област и град Варна  започнат осъществяването на тази идея чрез сътрудничество с южнокитайската провинция Джъдзян и главното й пристанище Нимбо (с което Варна е „побратимена“ от юни 2004 г.).

Идеята дойде в резултат на редица мои проучвания на стила и постиженията на Китай през последните години в икономическото реформиране и разширяването на контактите със Запада.

*******************************************************************************************

Разширявайки и обобщавайки тези проучвания, предложих на областния управител на Варна Стоян Пасев да се проведе в непосредствено бъдеще работна среща на представители на варненските общини, камарите-средища на бизнеса във Варна, синдикалните областни ръководства,  варненските университети и научни центрове и на лица, които в близкото минало ( след 1991 г.) имат определен опит и принос във връзка със създаване на свободни икономически зони във варианта ЗОНИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ.

В съответствие с това на 20.01.2015 г. в Областната администрация – Варна се проведе набелязаната работна среща, в която участваха отзовали се на поканата на областния управител представители на горепосочените видове институции. Сред присъствалите бяха:

*******************************************************************************************

1. Областен управител на Варна – Стоян Пасев; 2. Зам. областен управител – Кристиян Богоев; 3. Зам. областен управител – Цветомир Петров; 4. Гл. секретар на Облстна администрация Варна – Хаик Ованезов; 5. Председател на ОбС на Община Аврен – Марин Черкезов; 6. Зам. кмет на Община Аксаково – Димитринка Димитрова; 7. Председател на ОбС на  Община Аксаково – Светлана Добрева; 8. Зам. кмет на Община Белослав – В. Цонев; 9. Зам. кмет на Община Бяла – Костадин Самарджиев; 10. Зам. кмет на Община Варна – Пейчо Пейчев; 11. Кмет на Община Ветрино – Димитър Димитров; 12. Кмет на Община Вълчи дол – Пенка Йорданова; 13. Милен Бакърджиев – Община Вълчи дол; 14. Кмет на Община Девня – Атанас Кузев; 15. Председател на ОбС на Община Девня – Васил Иванов; 16. Председател на ВТИК – Иван Табаков; 17. Изп. директор на СКВ – Огнян Спасов; 18. Председател на Българска национална асоциация по корабостроене и кораборемонт" /БНАКК/, Варна - Иван Даскалов; 19. Директор на Регионална агенция за предприемачество и иновации Варна (РАПИВ) – доц. Димитър Радев; 20. Председател на СРС на КТ”Подкрепа” Варна – Васил Василев; 21. Председател на КНСБ – Рег. съвет Варна - Илия Илиев; 22. Асоциация ВСУ „Черноризец Храбър“ – доц. Яни Янев; 23. Варненски свободен университет – зам. ректор проф. Павлов; 24. ВВМУ „Н. Вапцаров“, Зав. междунар. сътрудичество – Иво Йоцов; 25. Медицински университет Варна – Деян Грънчаров; 26. Медицински университет Варна – проф. Тодорка Костадинова; 27. Център по хидро- и аеродинамика – проф. Румен Кишев; 28. Момчил Вълков – представител на колектива, разработил предложение за ЗСИ – Варна (1991), фирма ЗСИ; 29. Георги Лазаров – Българо-китайско дружество Варна (осн. 1991); 30. Йовчо Йовчев – фирма „Черноморски дракон“ и и други.

*********************************************************************************************

В уводното си слово областният управител на Варна обоснова необходимостта за засилване на темпа на икономическото развитие на Областта чрез активизиране на представителите на науката, бизнеса и общините с конкретни идеи, предложения и проекти.

В дискусията взеха участие с кратки информации за дейности на институциите си следните участници: Кметът на Девня г-н Кузов ; Зам. ректорът на Медицинския университет – проф. Костадинова; Кметът на Вълчи дол – г-жа Йорданова; Председателят на КТ Подкрепа г-н Василев; Вицепрезидентът на ВСУ и бивш участник в колектива за изготвяне на закон за Зоните за свободно предприемачество  доц. Янев; Гл. архитект на Варна г-н Бузов; Председателят на Общ. С. на Аврен г-н Марин Черкезов и други .

ОСНОВЕН ДОКЛАД-Презентация по постигнатото и пропуснатото в икономическото развитие на Варна след промените и възможностите за нови преки чуждестранни инвестиции чрез организиране на ефективно сътрудничество с ЕС и Китай направих аз.

            В заключение Областният управител съобщи, че се предвижда организиране на среща с варенските депутати в близко време по проблемите на областната икономика и втора среща в рамките на един месец за дискусия по конкретни предложения от страна на общините, науката и бизнеса.

*******************************************************************************************

След това областният управител се срещна в София с китайския посланик.

На 30.05.2015 областният управител прие по тяхна молба група китайски бизнесмени от гр. Циндао (главното пристанище на провинция Шандун) начело с председателя на Административния комитет на Свободната търговска пристанищна зона в Циндао Уан Хуаюе. Гостите бяха доведени от напредналите в българо-китайското сътрудничество представители на Плодивската индустриална зона и Пловдивската българо-китайска асоциация.

*******************************************************************************************

До края на 2015 г. Бургас и Пловдив напреднаха бързо в насока на конкретните си икономически контакти и взаимодействие с Китай.

*******************************************************************************************

Още в началото на промените комисията на Ричард Ран и другите му колеги посъветваха аргументирано Варна да тръгне по пътя на Хонконг и превърне града и околността в Зона за свободна икономическа инициатива. Аз лично познавах онази част от групата на Ран, която тогава посети Варна и аргументира подробно идеята (забележка: по това време бях зам.кмет на Варна по стимулиране на стопанството)

ИЗМИНА ЧЕТВЪРТ ВЕК ОТ ТОГАВА, НО ВАРНА НЕ НАПРАВИ НИКАКВА СЕРИОЗНА КРАЧКА ДОСЕГА В ТАЗИ НАСОКА.

Да се надяваме на бъдещето, което всички бихме желали да е по-светло и плодотворно!

***************************************************************************************

Тук публикувам своя доклад пред областното съвещание от 20.01.2015 г. От него всеки български читател може да схване, каква е историята и причините за икономическия застой на Варна и областта. Казаното в този доклад едва л исе отнася в по-малка степен и за редица останали и изостанали области на РБ.

****************************************************************************************

Път към ускоряване на икономическото и технологично развитие на област Варна                                            Областна администрация Варна, 07.01.2015

(F. 1)                     Още в самото начало на прехода през 1990 г. българското правителство се обърна с предложение към Американската търговска камара за консултативна помощ. След като група американски експерти във взаимодействие с видни български икономисти се запознаха с икономическото състояние на страната, в заключение през октомври тя изготви известният на всички документ:

„Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България“.

(F. 2)           Групата се ръководеше от д-р Ричард Ран и Роналд Ът, като в нея участваха още: Питър Уолисън (юридически експерт), проф. Питър Хил (агро-експерт), Мери Буш (директор на Федералния резервен фонд и банков експерт) и Гордън Зиболд (президент на компанията „Глобъл Тикнолъджи Рисърсиз“).

Глава 12 от Доклада – „Зона за свободна инициатива в България: "Хонгконг" на Източна Европа“ засягаше конкретно Варненския регион.

В нея недвусмислено се даваше следния съвет: „Търсейки нови пътища за развитие, България трябва да отдели особено внимание на създаването на зона за свободна инициатива от типа на Хонгконг или Сингапур. Провеждането на съвременна либерализирана политика, първоначално приложена в зона от 500 или 1 000 кв. км, би създало единствен по рода си в Източна Европа стопански климат за инвестиране, създаване на работни места, развитие на износа и квалификация на кадрите. …“

(F. 3)           Имайки предвид създадените с Указ № 2242 от 17.07.1987 г. за свободни безмитни зони 5 СБЗ, в доклада се казва: „От твърде ограничения успех на съществуващите зони за свободна търговия в България става ясно, че предоставените им възможности и наложените ограничения не съответствуват на тези, прилагани в международен план.“

СБЗ бяха създадени, както следва:

·      С РМС от 07.03.1988 се създадоха първите две – СБЗ Русе (площ 1857 дка) и СБЗ Видин (I етап – 700 дка и II етап – 7000 дка);

·      С ПМС от 31.05.1989 възникна СБЗ Бургас;

·      ПМС от 26.12.1989 учреди ЦБЗ Свиленград (20 дка под наем);

·      и с ПМС от октомври 1990 се утвърди СБЗ Пловдив.

 

 

 

1

Особено интересни и пътеуказващи си остават следните информации в т.12 от Доклада:

„Издигането на Азия като център на производство, предназначено за експорт, се дължи най-вече на свободните икономически зони. Свободните пристанища на Сингапур и Хонгконг повдигнаха жизнения стандарт на своето население до второ място в Азия /след Япония/ чрез свеждане до минимум на митническите и данъчни такси. Корея, Тайван и Малайзия видяха в своите зони за обработка на стоки за износ - индустриални паркове със специален статут (освободени от данъци и относително небюрократизирани), катализатори за преориентиране на икономиката си от затворена към открита. В последно време Китайската народна република, Мавриций, Индия и Доминиканската република станаха лидери в изграждането свободни икономически зони.“

„Една частна Корпорация "Черно море", използваща чужд и местен частен капитал, би могла да се заеме с изграждането в България на зона за свободна инициатива с размера на Хонгконг. За постигането на тези цели, правителството на България би трябвало да приложи определени стимули на свободния пазар, както това се прави в най-добрите свободни зони. Земята трябва да се предлага под наем, а не да се продава на чуждите фирми, за да се избегне притежанието и от чужденци. Българските граждани и българското правителство ще участват в подялбата на доходите, натрупани чрез даваните под наем земи на зоната. Тези приходи би трябвало да съответстват на размера на либерализирането на деловия климат в зоната. България има възможност да набере опит чрез пълни, а не частични реформи и да реализира собствена икономическа изгода в такава зона за свободна инициатива. Нещо повече, в условията на нарастващата конкуренция на международния пазар, такава стратегия може да превърне България в синоним на непропуснати възможности в очите на международния бизнес. Най-голямата печалба за българския народ от тази дейност, биха били новите работни места, новите технологии, новия опит в управлението, допълнителните източници на стоки и услуги и по-високия жизнен стандарт. …“

(F. 4)           За голямо съжаление тези думи се оказаха пътеуказващи още дълги години за реформатора Дън Сяопин и неговите наследници, но не и за домашните политици и държавници. Докато ние охулихме и прогонихме експертната група на Ран, в Китайската народна република превърнаха САЩ от враг в консултант, помощник и инвеститор, заедно с такива крупни инвеститори като първите 100 от общо 500 топ-фирми в света съгласно класацията ФОРТУНА (водещи компании от Япония, Ю. Корея, Германия и др. развити страни – даже от Тайван, с когото още не бяха спрели военно-морските престрелки): по инициатива на Дън Сяопин в народната република от септември 1984 до юни 1988 г. бяха създадени първите 14 свободни зони за икономическо и технологично развитие, разположени по крайбрежието и двете корабоплавателни реки.                                                                       2

Да припомним фактологически нещата у нас по този проблем:

(F. 5)           Всъщност за пръв път идеята за създаване на свободни икономически зони в България е дадена от русенеца Стефан Чолаков в монографията му от 1931 г.  „Свободните зони у нас и възможности за устройството им". На стр. 8 в главата „Необходимостта от създаване свободна зона в Русе“ той казва:

„Новосъздадените условия в Централна Европа представляват доста възможности за реализирането на един … план: Чехо-Словашко днес изпраща голяма част от своите стоки за близкия изток през Хамбург, а пътят оттам до Черно море трае около 45 дни… Друга част чехо-словашки стоки минават през Триест. Този именно чехо-словашки трафик би могъл да представлява един сериозен обект за нашите пристанища Русе и Варна. Това обстоятелство е било правилно преценено от Варненската търговско-индустриална камара и тя независимо от писмените постъпки, които е направила в Прага през м. февруарий 1927 година, изпрати в Чехо-славия и специална делегация, която да третира въпроса за привличането транзита на чехо-словашки стоки за близкия изток по пътя Братислава – Дунава – Русе – Варна с тамкашните правителствени и търговско-промишлени среди. Делегацията завършва с успех възложената й задача, като успява да заинтересува с проекта представители на Пражкото правителство, търговски камари, стопански организации и влиятелни в чехската столица лица. Твърде вероятно е, че тези проучвания от българска страна подбутнаха и ромънското правителство да побърза с внасянето в ромънския парламент на законопроекта за създаването на свободни зони в Браила, Галац, Кюстенджа и Гюргево. Но пътя по Дунава през Русе за Варна има преимущества, които ромънците не ще могат му отне, въпреки създаването на свободни зони при техните пристанища и предприетите от тях строежи на нови ж.п. линии с цел да се съкрати пътят от Чехо-Словашката граница до Браила. … На първо място необходимо е създаването на свободни зони на пристанищата в Русе и Варна, които ще допуснат свободното складирване и манипулиране на стоките, без да бъдат те подлагани на митнически контрол. Тези свободни зони ще осигурят продоволствието на Черно-морските държави с чехски стоки и през месеците, когато навигацията по Дунава е преустановена. … Веднъж постигнати тези резултати с Чехо-славия, ние не се съмняваме, че новият път към близкия изток ще привлече вниманието и на предприемчивите австрийци, германци и унгарци и по този начин трафика на чужди стоки през България и особено през Русе ще се твърде много засили. …“ По-нататък Чолаков казва нещо поучително и за нас днес:

                                                                                                                                    3

 

„От тези нови перспективи за стопанското възмогване на Русе не трябва да се дезинтересират избранниците на града в община и парламент, и институтите, които имат за задача да се грижат за стопанския напредък на страната и по-специално на русенския край. Интересът, който представлява този въпрос преди една година и който съществува и понастоящем в средата на русенското гражданство, не трябва да се допусне да изгасне.

Този хубав проект, който носи светли дни на Русе, дни изпълнени с интензивна стопанска дейност не трябва да допуснем да бъде провален и заглушен от свойствения на българина песимизъм и отрицание към новите форми на стопанска дейност. Случаят не е такъв, че да чакаме да видим, какво ще направят „другите“ – в случая нашите съседи, защото, когато те вече го направят, за нас ще бъде твърде късно да го последваме. …“

(F. 6)           Българският интерес от участие в по-ново време в т.н. Дунавско-Черноморска стратегия, беше подчертан от президента Плевнелиев през 2013 г.

За втори път идеята на Чолаков от 1931г., но вече за комплексна свободна икономическа зона, беше издигната чрез Доклада на Ран, т.12.

Как и до каква степен това беше подето от варненското общество и власт?

След изборите за 7-мо Велико народно събрание на 10.06.1990 продължи взаимното остро политическо противопоставяне и обществото наложи създаване на времени управи вместо дотогавашните общински и областни народни съвети.

(Ф. 7)                    На 20.09.1990 г. съгласно протокол от заседанието на варненските политически сили бе определен Временен изпълнителен комитет на Община Варна с председател и кмет Войно Войнов и още 10 члена от различните политически сили, както и Временна областна управа.

Периодът на действие на това временно общинско ръководство (от 03.10.1990 до 20.10.1991) съвпадна с действията по предложената Варненска зона за свободна инициатива.

На 8 ноември 1990 г. във Фестивалния комплекс във Варна се проведе среща по повод създаване на Зона за свободна инициатива Варна (ЗСИ – Free Enterprise Zone). Тази среща изигра ролята на социална поръчка за действие.

Възникнаха два екипа, които независимо един от друг направиха две предложения за Зоната.

(Ф. 8)                    Единият екип предложи и проект на „Закон за свободни зони за преприемачество“, който на 6 февруари 1991 г. беше изпратен от председателя на СДС – Варна инж. Христо Кирчев до правителството със следната резолюция:

„За г-н Филип Димитров с молба за съдействие пред Народното събрание“.

Екипът беше в състав: Михаил Балчиклиев, Асен Григоров, Йордан Коев, Стоян Хадживеличков, Яни Янев, под председателството на д-р Илия Жеков, с участие в икономическата обосновка на Валентин Бонев. Текстът на проектозакона е в размер на 20 страници и 16 страници обосновка.

                                                                                                                                    4

В края на тази обосновка е предложен вариант „ за изграждане на площ от 520 кв.км. на територията на общините Варна, Белослав, Девня и части от Аксаковската и Авренската общини с общо население около 350 000 човека“. В заключение на проекта е следната т. 3:

„До решаването на указаните въпроси МС да разгледа и утвърди на основание на правата си и в съответствие с Указ 2242 създаването на зона за експорт между индустриалните зони на градовете Варна и Девня със северна граница магистрала „Хемус“.

 (Ф. 9)         Другият екип предаде на 12 март 1991 г. „Проект на Зона за свободна инициатива“. Този екип представляваше работна комисия, създадена през ноември 1990 г. от Община Варна и Временната областна управа на Варненска област и беше в следния състав:

Председател: ст.н.с. ктн Никола Грудев Дуков

Зам. председател: дипл. ик. Милко Атанасов Мавров – н-к упр. в Обл.Н.С.

Членове: 1. Инж. Момчил Георгиев Вълков – гл. дир. на комбинат „Електрон“

2. н.с. кин Николай Михайлов Петков – Ин-т по воден транспорт – Варна

3. дипл. ик. Михаил Тодоров Мархолев – ЗФК „Благой Касабов“

4. дипл. ик. Георги Атанасов Томов – х-к Митница Варна

5. ст.н.с. Божидар Христов Христов – юрист в ИВТ

6. дипл. инж. ик. Мария Христова Вангелова – Тер. Упр. по съобщенията

7. дипл. ик. Илиян Симеонов Стефанов – асистент в ИУ – Варна

8. дипл. ик. Добромир Димитров Димитров – техн. и орг. експерт.

          Задача на работната комисия по ЗСИ бе „да извърши всички необходими проучвания /икономически, юридически, финансови и др./ и на тази база Областта или Общината да направят проект-предложение пред компетентните органи ВНС и МС за създаване на зона за свободна инициатива с център град Варна“.

          В хода на разработката бяха направени консултации с експертната група на д-р Ричард Ран, както и с редица български специалисти – индивидуално и от името на фирми, стопански и обществени организации (СБЗ по указ 2242 в Русе, Бургас, Пловдив, Видин и Свиленград; Съюза на учените във Варна; юридически експерти; специалисти в областта на социологическите науки; Полихим – Девня, ИВТ – Варна, ТИЦ – Варна, Агропромпроект – Варна и др.), беше оказана помощ от общините в Аврен, Девня, Балчик, Добрич, Варна и Обл. НС Варна, осъществиха се контакти с експерти от Световната банка, както и с представители на различни чуждестранни фирми и служители от държавни институции на развити страни.

(F. 10)         Проектът на работната комисия на Дуков е в размер на 34 страници и се състои от следните раздели:

I.     Териториален обхват на ЗСИ (520 кв.км., 19 селища, 354 000 жители)

II.   Основни фактори, определящи възможностите и предимствата за

изграждането на ЗСИ с център Варна

III. Основни характерни особености и тенденции в развитието на икономиката

на територията на предлаганата ЗСИ                                                                     5

IV.         Специализация на зоната и очертаващ се ефект от нейното създаване и

развитие

V.  Необходими условия за успеха на зоната

(F. 11, F. 12)         (Икономически показатели и трудови ресурси)

 

Материалите по създаване на ЗСИ бяха обсъждани от Временния

изпълнителен комитет, но до единно ясно становище не се стигна, народното събрание също ги разгледа и нищо не реши по въпроса, политическите размирици продължаваха с пълна сила, на 15.06.1991 г. СДС се разцепи, като част от депутатите създадоха нова парламентарна група „СДС-Център“ и на 13.10.1991 г. бяха  проведени следващите парламентарни избори и спечелени от СДС с малка разлика пред БСП.

          Така важната за страната икономика отстъпи място на политиканстването.

          През ноември 1991 г. започнаха работа новият Общински съвет с председател Пламен Герасков (от общо 51 съветника – 27 от СДС) и кмет Христо Кирчев, както и новият Областен управител от СДС Кирил Йорданов. В изборната програма на СДС и кмета беше заложено създаването на ЗСИ Варна, но тя не се осъществи.

          След като се видя, че Правителството и Народното събрание нямат и намерение да дават приоритет на този важен за икономиката на региона и страната въпрос, започна ориентация поне към повторение на това, което вече е направено от години по Указ 2242 - СБЗ в Русе, Бургас, Пловдив, Видин и Свиленград.

(Ф. 13)        На 8 януари 1993 г., един месец след падането на Филип Димитров от власт и създаването на правителството на проф. Беров, кметът на Община Варна издаде следната Заповед № 15:

„Във връзка с изпълнение точка 297-5 от протокол № 18 от 16.12.1992 г. на Общинския съвет – Варна, нареждам:

Да се сформира работна група, която да разработи проект-предложение за Свободна безмитна зона – Варна.

Работната група да има следния състав:

I. Представители на общинската администрация:

1. Илия Ганчев – зам.кмет по „Стимулиране на стопанството“

2. Янко Ковачев – р-л сектор „Промишленост“

3. Николай Георгиев – р-л сектор „Търговия и туризъм“

4. Евгений Цотов – р-л сектор „Транспорт и съобщения“

5. Георги Петков – консултант.

          В работната група да бъдат поканени:

II. Представители на варненските делови среди:

6. Николай Божилов – председател на ВТИК (Варн. Търг. Инд. Камара)

7. Иван Табаков – гл. секретар на ССИГ (Съюз за своб. инициатива на гражданите)

8. Стоян Щарбаков – председател на Българска морска камара

III. Представители на колектива на д-р Илия Жеков, разработил проект за СЗП (Закон за СЗП)                                                                                                                6

9. Йордан Коев – бизнесмен

10. Яни Янев – юрист

IV. Представители на колектива на Никола Дуков, разработил проект за ЗСИ – Варна

11. Милко Мавров – н-к „Икономическа служба“ – Обл. управа        

12. Николай Петков – експерт ИВТ

V. Представител на водеща варненска търговска фирма

13. Иван Пенов – зам.гл. директор на фирма „Лазур“.

За главен ръководител на екипа определям Илия Ганчев.

За координатор на работната група определям Георги Петков.

                                                                       Кмет на Община Варна: (Хр. Кирчев)“

          В течение на 3 месеца Работната група по тази заповед проведе консултации със специалисти, срещи с бизнеса, консултации на територията на СБЗ в Бургас и Пловдив, както и с ръководителя на СБЗ в Русе; проведоха се няколко заседания на Постоянната комисия по стимулиране на стопанството към Общинския съвет – Варна, не бе получено никакво съдействие от централната власт. На 31.03.1993 г. Общинският съвет одобри извършената работа и решенията от заседанията на ПК по СС и взе следното решение III-2: „Да се обяви конкурс за проект на СБЗ, съгласно условията в раздели VI и VII от Становището на работната група.

          В заключение нищо не се случи по въпроса - както тогава, така и в годините след това и работата по ЗСИ и СБЗ – Варна угасна.

 

(F. 14)         В по-ново време във връзка с търсенето от страна на институциите на път към ускоряване на икономическото и технологично развитие на Региона може да се отбележи като най-съществена инициативата поета от Областния управител на Варна Яни Янев през  юни 2005 г. за създаването и развитието на Високо-технологичен бизнес инкубатор (официално открит на 21.06.2005 г.), който, както е известно, по-късно се превърна в РАПИВ – Регионалната агенция за предприемачество и иновации.     През юни 2005 г. правителството предостави за 10 години на Сдружение “Високотехнологичен бизнес инкубатор” – Варна, безвъзмездното право на ползване на недвижим имот – частна държавна собственост в Аспарухово, до моста.    Сдружението "Високотехнологичен бизнес инкубатор" имаше 23 членове, сред които всички университети в града, община Варна, юридически и физически лица. Негов изпълнителен директор стана доц. д-р инж. Димитър Радев (бивш директор на Института по хидро- и аеродинамика – Варна), а председател на управителния съвет на сдружението – областният управител Яни Янев.   Сдружението „ВТБИ – Варна“ си постави за цел да подпомогне развитието на високотехнологичните дейности в новосформиращите се малки и средни предприятия, чрез създаването на високотехнологичен бизнес инкубатор и високотехнологичен парк. Паркът да съдейства за увеличаване на заетостта, производството и конкурентоспособността на предприятията във Варненска област.                                                                                                         7

          Вместо да бъде подпомагана и стимулирана към развитие, задълбочаване и разширяване, дейността на това средище на бизнеса в продължение на няколко години бива затормозявана поради нехайно отношение към това начинание в насока икономически и технологичен прогрес на Регион Варна.

          Въпреки това РАПИВ постигна успех в утвърждаването си и признаването в европейски мащаб и разработи няколко европроекта.        

          В същото време на забавяне и подценяване на реални мерки към симулиране на същинската икономика, в други страни в Европа и Азия особено се открояват с ефективността си подобни начинания и действия.

          Най-ярък пример за лавинообразно израстване на икономиката са създадените от 1984 до 2013 г. в Китай все нови и нови и все по-съвършени в организацията и постиженията си ЗОНИ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО И ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ.

(F. 15)         Пионери у нас в изучаването и прилагането на опита от тези китайски постижения са все още само бизнес-средите и регионалните власти в Област Пловдив и град Пловдив, които смело и устойчиво се обвързват във взаимно изгодно сътрудничество с проспериралия китайски югоизточен град Шънджън.