Какво ще означава лихвената промяна в САЩ за близкото бъдеще на Европа и света Националната банка на САЩ взе историческо решение: За пръв път от почти 10 години тя повиши лихения процент, по който банките могат да си заемат пари. До какво ще доведе това за ежедневието в Европа? НАПРАВЕНА Е МАЛКА СТЪПКА, НО ТЯ ЩЕ ИМА ГОЛЕМИ ПОСЛЕДИЦИ: Вечерта на 16.12.2015 Националната банка на САЩ, Fed, леко повиши лихвения процент. Вместо широчина на диапазона от 0 до 0,25 % сега е в сила диапазон от 0,25 до 0,5 %. Това повишение е повратен момент в парично/кредитната политика: След избухването на финансовата криза през 2007 редица национални банки силно намалиха основните лихвени проценти, за да стимулират с евтини пари световната икономика. А сега, най-малкото в САЩ се отива към едно леко повишаване. Какво ще означава това за световната икономика? ЗАЩО ФЕДЕРАЛНИЯТ РЕЗЕРВ ЗАВЪРТЯ ВИНТА НА ЛИХВИТЕ? Защото една продължителна политика на евтините пари може да доведе до опасни спекулативни балони. Тя подмамва инвеститори и потребители да тръгнат към напомпването на високи рискове. Така че все някога FED трябваше да тръгне в обратната посока. Моментът сега изглежда благоприятен за целта: Броят на безработните в САЩ отново падна на нивото от преди финансовата криза, стопанството пък силно укрепва. Ултраниски лихви, които да подтикват стопанството, следователно не са вече необходими. В този смисъл повишаването лихвите е преди всичко една нормализация. ДАЛИ ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА СКОРО ЩЕ ПОСЛЕДВА ТОЗИ ПРИМЕР? Не! ЕЦБ ще продължи своя курс на ниски лихви – наскоро тя даже втвърди този курс. Банката държи основната лихва при нищожните 0,05 %, освен това изкупува всеки месец държавни дългове и други ценни книжа на обща стойност 60 млрд. евро, за да подтисне пак дългосрочните лихви. Тази програма на купуване на кредити банката продължи най-малкото до март 2017. С тези мерки тя иска да подобри конюнктурата и да задвижи миниинфлацията в Европространството нагоре. Някои експерти предупреждават, че ЕЦБ вследствие на повишаване на лихвения процент в САЩ трябва да извършат сега даже повече, за да задържат лихвите в Еврозоната ниски. "ЕЦБ би могла да се окаже принудена да стане още по-експанзивна, за да предотврати нарастване на лихвите в Еврозоната“ казва Марсел Фратчер, директор на Германксия институт за икономически изследвания (DIW). ДО КАКВО ЩЕ ДОВЕДЕ ПРОМЯНАТА В ЛИХВЕНАТА ПОЛИТИКА ЗА ЕВРОПА? Повишената американска лихва би трябвала да се отрази забележимо върху потребителите и фирмите преди всичко чрез обменния курс. Още след вземането на решението на Fed настъпи понижаване стойността на Euro Chart спрямо долара. С това вероятно ще продължи една дълготрайна тенденция. Тъй като когато лихвите в САЩ нарастват, доларът става по-атрактивен за вложителите. Това води до редица последици, като например следните: ** Един скъп долар би оскъпил вноса от доларовото пространство; инфлацията в Европа би могла леко да нарастне от това. Цените на бензина вероятно ще нарастнат малко, тъй като петролът се търгува в долари. ** Продуктите от Европа биха били по-благоприятни на световния пазар. Това би могло леко да стимулира експортното стопанство на ЕС. ** Почиващите при пътувания в САЩ би трябвало да живеят в условията на по-лош обменен курс. НАИСТИНА ЛИ ЕРАТА НА НИСКИТЕ ЛИХВИ В АМЕРИКА ПРИКЛЮЧВА? Не, все още не! Основната лихва, погледнато исторически, все още е екстремно ниска. А Federal Reserve вече каза, че той ще покачва този централен лихвен процент само предпазливо. Ако той „закрачи“ твърде бързо напред, доларът твърде бързо би поскъпнал. Тогава американският експорт би се „прекършил“ и заедно с него и американският прираст. Такива рискове Fed не иска да поема. КАКВИ ЩЕ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА ОСТАНАЛИЯ СВЯТ? Евтините американски пари са се изсипали по целия свят. В много страни фирми, потребители, но също и държави поемаха дългове в американската валута, тъй като лихвите много продължително бяха така приятно ниски. Фирмите в Китай по някои оценки държат фирмените си кредити в долари, но правят печалбите си в юани. В световен мащаб дългът в долари извън САЩ съгласно статистиките на Банката за международни разплащания в средата на 2015 г. е бил 9,8 билиона долара. Освен за Китай, преди всичко за Малайзия, Индонезия, Филипините, Мексико, Турция, Чили и Южна Африка дълговете в американски долари силно са нараснали. Когато доларът покачва стойността си спрямо другите валути, обслужването на дълговете на държави и фирми става значително по-скъпо. Освен това редица инвеститори биха започнали да изтеглят парите си от развиващите се страни, тъй като поради високите лихви вложенията в САЩ ще са отново по-атрактивни. И двете обстоятелства са вредни за развиващите се страни, тъй като се случват точно в един момент, когато държави като например Бразилия или Турция и без това икономически отслабват.