(за обучение на онези, които допускат греха да мразят Исляма и вярващите в Него)

1. Слава на Бог, най-великия, изпълнен с благоволение и милост.

Той създаде всичко, включително човека.

Нему отреди специално място, честта да бъде Божи пълномощник

И накрая го дари с разум,

Пречисти неговите чувства и му

Даде душевно прозрение – така че да може да вниква в Природата,

Да разбира себе си,

Да различава Бог чрез дивните му знаци

И да го възхвалява за истина, почит и единство.

2. За олицетворение на това велико доверие

На човека беше дадена воля,

За да могат неговите действия да бъдат

Отражение на Божията воля и закон

И неговата мисъл, избирайки свободно,

Да изпита върховната радост

От хармонията с твореца

И с великата драма на света около него,

С негово собствено душевно развитие.

Но сътворен, макар и от най-добрата форма,

Той наруши единството, когато неговата воля се изврати

И той избра неравния път на несъгласието.

3. Тъга и болка, егоизъм и падение,

Невежество, отчаяние и безверие

Отровили неговия живот и той

Видял образа на злото във физическия,

Духовния и моралния свят и

В него самия.

4. Тогава неговата душа

Се вдигнала срещу него и неговото собствено

Несъгласие предизвикало несъгласие

Между ближните му.

И той започнал да се страхува от силния

И да подтиска слабия,

Да се хвали с успех и да проклина в нещастие.

Да бягат един от друг,

Преследвани от призраци,

Защото истината и реалността на

Единството беше напуснала тяхното съзнание.

5. И когато хората се разпростряха

По целия свят и се образуваха народите,

Говорещи различни езици

И съблюдаващи различни обичаи и закони,

Злото се разпространи в раси и народи

И те се разединиха.

Човешкото братство беше двойно забравено –

Първо между индивидите

И после между народите.

Арогантност, егоизъм и безверие

Посяли кълнове в обширни почви,

А мир, доверие, любов и справедливост

Изгаснали сред маси от хора.

6. Но бог с Неговото творчество, милост и любов,

Който опрощава и направлява индивиди и народи

И превръща в добро дори това, което ни изглежда зло.

Никога не изоставя

Измъчените души, обърнали взор към Него,

Нито групи от мъже и жени, които

Се вслушват в неговата воля и закони,

И укрепва един и друг

В единство и истина.

Съшо така народите, които обитават

Планини и долини в пек и студ,

В райони плодородни и безплодни,

В общности, които бродят из земи и морета.

Ловуват, пасат стада,

Обработват почвата, претърсват морета

За храна, петрол, богатства и

Скъпоценности и изкопават от недрата на земята

Скъпоценни камъни, метали

Или складирана енергия или упражняват

Изкуство и сили,

Произвеждат несметни богатства

С оръдия на простодушното човечество

Или живеят скромен живот в съзерцание.

7. Те всички са деца на Бог

И ще разделят с Него любовната грижа

И трябва да бъдат във владението Му

В единство и хармония.

И така сиянието на това единство

Е осветило всички епохи и народи

Чрез избраните от Бог апостоли,

Които слезли да обитават сред хората,

За да споделят радости и тъжби,

За да страдат за тях и с тях

И дори повече от смъртните.

Така че тяхното послание и

Живот да изпълнят вътрешната

И непроменима цел на Всевишния

Да направлява човек в съдбата му.

И вечно тази светлина,

Това мистично сияние на Божията воля

Е светило и ще огрява с неизразимо великолепие.

8. И много са формите, под които

Техните послания са доставяни

В зависимост от нуждите на времето

И разума на хората.

И разностранен е бил техният живот,

Както и тяхната отговорност.

Но те всички са свидетели на истината

За Божието единство, мощ, благоволение

И обич.

(следват главите от 9 до 41) . . . . .