Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2014 12:48 - ЩАЗИ-капитан Матиас Варниг – най-довереният немски приятел на Владимир Путин
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 966 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.08.2014 11:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

ЩАЗИ-капитан Матиас Варниг – най-довереният немски приятел на Владимир Путин

03.08.14 (по немски материали)

http://iliaganchev.blog.bg/novini/2014/08/18/shtazi-kapitan-matias-varnig-nai-dovereniiat-nemski-priiatel.1290281

В Кремъл той си влиза и излиза когато пожелае: Матиас Варниг, един от най-мощните хора в руското стопанство, спада към последните силно доверени хора на Путин на Запад.

Историята на една мъжка дружба

Когато Владимир Путин е на посещение в немската столица, тогава е неотменно едно посещение на Фугерщрасе - 35 в Берлин-Шьонеберг. Защото там, където ресторанти, барове и кафенета са едно до друго и развяват флаговете си, се намира любимият ресторант на руския президент, „Кафенето на артистите” (https://www.facebook.com/ilia.ganchev/media_set?set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=1#!/photo.php?fbid=4484828494855&set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=3&theater).

„Какво ще си поръча президентът, не е ефектно”, издава една млада сервитьорка. Той яде или цюрихски шницел за 18,50 евро или Бьоф Строганоф за 21 евро. „Към това той изпива една „Радебергер Пилз” от Саксония”, разказва дамата, както тя твърди любимата бира на Путин. „Президентът никога не си поръчва от най-скъпите ястия”.

Верността на Путин към „Кафенето на артистите” не е случайна, тя е свързана със собственика и главен готвач Щефан Варниг. Тъй като Путин го е виждал още като малко момче да играе с двете му дъщери. Бащата на Щефан е в края на краищата много добър приятел на руския президент: това е Матиас Варниг.

Немецът, на който руският президент има доверие, е на 59 години, среден на ръст, с бикова структура, неговият окосмен венец е сребристо-сив. (https://www.facebook.com/ilia.ganchev/media_set?set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=1#!/photo.php?fbid=4484821334676&set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=3&theater) В тази страна повечето хора си мислят, че никой друг германец няма толкова тясна дружба с руския президент, както бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер от ГСДП. Това обаче е заблуда.

Връзката на Варниг с Путин е по-стара и е била здрава още преди руснакът да се издигне в един от най-властните хора в света. Варниг се среща с държавния президент далеч по често отколкото Шрьодер. Или отколкото повечето държавни и правителствени ръководители. Докато те често трябва да чакат месеци за една аудиенция, Варниг влиза и излиза от Кремъл. Двамата мъже се били виждали „по правило всеки 3 седмици”, твърдят в Москва.

Варниг и Путин имат много общи неща

         Матиас Варниг и Владимир Путин – това е историята на двама души, свързани помежду си с много неща. И двамата са израснали в братски социалистически страни, и двамата са бивши агенти на тайните служби, чиито жизнени пътища са се кръстосали по-скоро случайно отпреди четвърт век. Проявили са си симпатия, прекарали са много време заедно, помагали са си. И когато Путин се добира до центъра на властта, Варниг се издига до един от най-силните икономически мениджъри на Русия. Германецът е един от малкото, на които недоверчивият човек от Кремъл все още вярва.

Колкото и да е специфично отношението между Путин и Варниг, все пак има нещо закономерно. То отразява тясната лична преплетеност между немското и руското стопанство и политика. И то говори за десетилетните изградени връзки, които се срещат на почти всички нива. Те са причината, поради която на немската икономика й е така трудно след санкциите против Русия. Мениджъри от формата на Варниг са си построили тесни мрежи. Мрежи, чиято дейност понастоящем се затруднява от конфликта в Украйна, даже може би е заплашена.

         За Варниг ударите също наближават все повече. Миналата седмица ЕС постави най-важните собственици на банка „Русия” в черния списък: путинските довереници Юрий Ковалчук и Николай Шамалов. Преди това САЩ замразиха имуществото на Банка Русия и забраниха трансакциите с нея.

Варниг познава двамата банкери добре. Тъй като от 2003 г. той е член на Надзорния съвет на кредитния институт, който се счита за „Банката на Путиновите приятели”. От европейско-американските наказателни мерки е засегнат също така вторият по големина кредитен институт на кремълската държава, банката ВТП с почти 100.000 служители. И тук Варниг е контрольор за дружинката.

Има обаче и още по-важни мандати, които притежава Германецът – и и то в суровинната индустрия: Варниг е заседнал в Надзорния съвет на „Роснефт”, най-големия енергиен концерн на света. На корпорацията се падат 5 % от глобалния добив на суров нефт. В Русия нефтът се транспортира от „Транснефт”, който разполага с повече от 70.000 километра тръбопроводна мрежа. И тук жижаме в Контролния орган кого: Варниг!

А в „РУСАЛ”, най-големия световен производител на Алуминий, той е даже председател на Надзорния съвет. Длъжността му била осигурена лично от Путин, за да смекчи бурния спор между собствениците, всичките те – мощни олигарси.

В „Газекспорт” Варниг е също на оперативна функция, а именно като изпълнителен директор на Nord Stream AG („Северен поток”), експлоатиращото дружество на газопровода, който води от руското пристанище Виборг през Балтийско море до германския Лубмин. Тук се затваря обръчът! Защото председател на тамошния акционерен съвет е още един друг приятел на Путин: Герхард Шрьодер – бившият канцлер от ГСДП.

(https://www.facebook.com/ilia.ganchev/media_set?set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=1#!/photo.php?fbid=4484836855064&set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=3&theater).

Близостта на тези трима мъже помежду им беше документирана съвсем наскоро: Това стана вечерта на 28 април 2014 г. в 22.30 ч, когато бившият федерален канцлер беше засечен пред пищния дворец на Юсупов на улицата.

(https://www.facebook.com/ilia.ganchev/media_set?set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=1#!/photo.php?fbid=4484845175272&set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=3&theater)

В този момент се втурна една тежка черна лимузина „Мерцедес”: от колата слезе Владимир Владимирович, който сърдечно прегърна Шрьодер и „на патерица” го поздрави по случай 70-ия му рожден ден.

(https://www.facebook.com/ilia.ganchev/media_set?set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=1#!/photo.php?fbid=4484869415878&set=a.4484821014668.1073741850.1714422063&type=3&theater)

Снимките от тази топла сцена осигуриха възмущение в Германия. В края на краищата Украйна тъкмо отиваше към гражданска война, както е известно предизвикана от подкрепата на Русия за сепаратистите от Донецк (бившия град Сталино) и Луганск (бившия Ворошиловград).

На споменатите снимки може да се види и един човек в тъмен костюм, който в Германия едва ли някой би могъл да познае: Матиас Варниг, който канеше на Гала-вечерята.

Варниг и неговата роля повдигат редица въпроси.

Как можа този човек, за когото е известно толкова малко, да се издигне до една от ключовите персони в руското стопанство?

Преди всичко: Как е възникнала тази близост до Владимир Путин?

Търсенето на отговорите води далече назад в миналото.

(продължение)

Годината е 1974 ... Офицерите от ЩАЗИ, които целенасочено са се спрели на учениците от Нидерлаузиц, имат лека игра. Не ставало въпрос за нищо друго по-малко освен за социализма, който трябвало да се защитава и подобрява, казали те на ученика. За целта им трябвали талантливи хора като него: Матиас Варниг, 18-годишен и секретар на Съюза на свободната германска младеж (немския комсомол), веднага се съгласява. Той се задължава да стане щатен сътрудник.

С това е предначертан по-нататъшният жизнен път на младия мъж. Министерството решава за него, какъв трябва да стане и какво трябва да прави той за това. Малко преди своята матура той подава молба за членство в ГЕСП (Германската единна социалистическа партия). Вместо да отбие военната си служба, той завършва 6-месечно основно обучение във войсковото поделение на ЩАЗИ.

На 1 април 1975 г. започва неговата кариера. Варниг е обучен за агент в отдела за външен шпионаж (HVA), той трябва д астане OibE („офицер за специално предназначение”. За целта трябва да води за прикритие цивилен живот: той следва в Източноберлинския Висш институт по икономика, което не е известно на състудентите му, че има работа с хора от тайните служби. Псевдонимът му в ЩАЗИ е „Икономистът”.

         Варниг и остава ОСП, когато след следването си е назначен в министерството на външната търговия на ГДР. Това е перфектно работно място за индустриаленшпионаж. В частен аспект животът му също преминава в строго установена траектория. Варниг се жени на 24 си рожден ден, а скоро след това се раждат и синът му Щефан и дъщеря му Клаудия.

Малко по-късно за маладия баща се изпълнява мечтата на всеки шпионин: той е изпратен във вражеската страна. Заедно със семейството си Варниг се преселва в Дюселдорф и настанява в жилище в квартала Билк. Официално верният на системата човек работи в търговската мисия на ГДР на ул. „Граф Адолф”, недалече от главната ж.п. гара. Под прикритието на търговски представител той шпионира. Псевдонимът му е „Артур”.

Варниг е талант. Неговият непринуден и свободен вид му дават лекота да установява контакти. Човекът на ЩАЗИ, роден в провинция Бранденбург, знае как бързо да се приспособи към новото обкръжение. Все едно дали става дума за Круп, Райнбраун или Тисен, или пък за БАСФ, Дата Бекер или Дрезднер Банк – младият агент достига безпроблемно до чувствителни информации.

Голямото професионално бъдеще в омразния капитализъм

         Докато други доносчици на ЩАЗИ след падането на стената поради миналото си трябваше да се простят с кариерата, агентурната дейност представлява за Варниг точно обратното: тя е неизбежният фундамент за едно голямо професионално бъдеще в рамките на омразния капитализъм. Варниг винаги вече е бил насам-натам и в двете системи. Затова и той не се притеснява, че неговото пребиваване във Федералната република ще се прекрати.

Федералната служба за защита на конституцията има подозрения и наблюдава Човека от Изток. По време на тези наблюдения „конституционните защитници” разговарят незащитено по служебната радиовръзка. ЩАЗИ подслушва. През август 1989 тя връща Варниг в родината, където той още няколко месеца работи в Източноберлинската централа на тайните служби.

         Още един втори положителен допълнителен ефект му носи на Варниг успещното време в ЩАЗИ: той превъзходно е вплетен в мрежата на системата на ГДР, без кой-знае колко да е видим. И когато Правителството на министър-председателя от ГЕСП Ханс Модроу застава на власт, министърката на икономиката Криста Луфт привлича Варниг за „референт”. Луфт казва, че Варниг й бил преложен от Личен състав и че „наистина се бил оказал изпълнителен и лоялен специалист”. Малко след това Варниг се оказва на масата на преговорите относно „Германско-германския Икономически и Валутен съюз”.

         Варниг полезно пледира за Дрезднер Банк

         Там се случва още една съдбоносна среща. По време на една служебна командировка до Бон той се среща с Волфганг Рьолер, президента на Дрезднер Банк. Варниг успява даже да въодушеви и спечели за себе си харизматичния банков мениджър. Ролер отчаяно търси персонал за експанзията на Изток. „Какво искате да правите, щом като ГДР вече я няма?”, пита Рьолер младия мъж. Варниг, който тогава е на 35 години, остава изумен и благодарен, когато чува офертата на банковия шеф.

         На 20 май 1990 Варниг започва при новия работодател, като направление на работата му е Източна Германия и Агенцията по приватизация. Негов началник е Бернхард Валтер, отговарящ в Председателството на банката за ГДР и Източния блок (на когото по-късно става наследник). Той  изпраща протежето с и в Лондон, за да изучи по-добре банковия бизнес.

         Готовността на варниг да се учи и неговото разбиране за западната система, съчетани с опита му и мрежата му на Изток, го правят много скоро ценен за Банката. Само една година след старта Валтер му възлага една изключително отговорна мисия: „Нали говорите руски?” – Само лош ученически руски, отговаря Варниг. Валтер възразява: „Вие владеете езика, така е написано във Вашата биография.”

         Когато се пише историята, Варниг отново е актуален: Дали за преговорите по дълга със Съветския съюз или за първите стъпки за навлизане на Дрезднер Банк в нова Русия – съветът му е търсен. Председателят Валтер му вярва, натоварва го с това да се позанимае със страната. Той не бива да се занимава с нищо друго, освен да следва точно развитието. В заключение Варниг дава съвет на своята банка да подаде сигнал. Неговото предложение е: Откриването на Представителство в Санкт Петербург. Франкфуртската централа се съгласява. Ръководител на проекта ще бъде Варниг.

...

         Санкт Петербург, октомври 1991. Матиас Варниг търпеливо седи в неуютното предверие на едно бюро в Градската управа. Той се надява, най-после да може да се добере до човека, който работи зад вратата: някакъв Владимир Путин. Същият още не върховен политик, а един целеустремен чиновник, отговарящ за международните отношения в кметството. Още по онова време днешният президент е оставял своите гости да чакат пред вратата. Осем часа били това за Варниг! Но той знае, че в Русия „се нуждаят от дълго вдишване”, както обяснява през 2007 на в. „Ди Велт”. Който очаква нещо от някого и не може да заповядва, трябва и в нова Русия да чака. А Варниг иска нещо важно от Путин: В края на годината тря    бва да бъде открито първото представителство на Дрезднер Банк в Санкт Петербург. Варниг твърди, че това е първата му среща с човека, който отсега нататък ще заеме централната роля в живота му.

         И тъй като руският на германеца бил мизерен, той водел преводачка със себе си. Путин слушал няколко минути, след което загубил търпение и възкликнал: „Lassen Sie den Quatsch, sprechen wir Deutsch, fьr Ьbersetzungen habe ich keine Zeit" (“Оставете глупостите, говорете на немски, за преводи нямам време”), с което покорил Варниг. Последният можел добре да се справя с грубия тон. Във всеки случай разговорът приключил успешно. Дрезднер банк, както било планирано, открила представителството си на 12 декември 1991 г.

         Варниг заживява в хотел, а семейството му остава в Германия. Особено през уикендите той се чувства самотен. Путин често го кани на вилата си. Говорят си на немски, пият немска бира, сухото фризийско „Йевер”, тъй като любимата путинова марка „Радебергер” не е на разположение. Двамата установяват, че животът им е протекъл по съвсем подобен начин. И двамата са от едно поколение, и двамата са се оженили млади, и двамата имат по две деца. От среща на среща разговорите ставали все по-доверителни – те разбират, че в този нов свят са нещо като духовни роднини.

Общата зимна ваканция на Варнигови и Путини

         Един удар на съдбата закрепва двамата още по-здраво един към друг.

         . . . . . (продължава)

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3315746
Постинги: 3376
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031