Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.04.2014 09:33 - Науката винаги се прави с държавна подкрепа
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 633 Коментари: 0 Гласове:
0



Науката винаги се прави с държавна подкрепа

„Можем да станем спа курорт на богатите”

Председателят на БАН пред в. СТАНДАРТ, 3 април 2014

София. Неотдавна Българската академия на науките (БАН) предложи национални цели, около които страната ни да се обедини. Какво може да ни издърпа от кризата, как бизнес и наука ще работят заедно и достатъчни ли са парите от Европа за иновации и изследвания, "Стандарт" попита председателя на БАН акад. Стефан Воденичаров.

 

- Акад. Воденичаров, усилено се говори за реиндустриализация. Кои са областите, в които БАН може да подаде ръка на бизнеса?

- Да възвърнем нормалния стопански живот в страната е належаща задача. В БАН винаги са се появявали продукти, които след това са били основа на цели клонове от индустрията. Например откритието на акад. Наджаков за фотоефекта в телата, което е в основата на създаването на ксерокса и други подобни методи. Изследванията на акад. Румен Цанев послужиха за основа за откриването на ДНК-кода на човечеството.

Методът на акад. Ангел Балевски за леене с противоналягане е най-голямото техническо изобретение в България, намерило място в целия свят. Не искам да говоря, че първите изчислителни машини също са направени от колеги в БАН, първият интернет в България пак е минал през БАН. Винаги колегите от академията са поставяли основа, която трябва да бъде надграждана. Необходимо е индустриалците в България да бъдат подкрепяни и учените да намерят възможност за по-тесни контакти с тях. Искаме да създадем един академичен индустриален клуб, място за дискусия между учени и успешни бг индустриалци кои от продуктите, които учените създават, могат по някакъв начин да помогнат на българската индустрия. И обратно - дали те са заинтересовани от разработване на нещо, което нашите учени могат да направят. Според мен пречка е, че в България няма законова рамка за мотивация на изследователи и индустриалци. По света има доста добри примери как човек с добра идея в една държава, където тези въпроси са решени разкрепостено, прави империя за милиарди. У нас сякаш има геноцид. Аз не знам и не познавам някой колега, която на базата на свои научни разработки е станал по-състоятелен. От друга страна - какви са стимулите за един индустриалец да отдели част от приходите си, за да ги вложи в научни изследвания? Трябва да се направи законът за иновациите, и то във вид, в който да бъде полезен. Трябва да се направи и един гаранционен фонд - един индустриалец, когато рискува свои пари за такова нещо, да знае, че някакъв процент от неговия риск ще бъде покрит. Другият въпрос е свързан с получаването на заеми от банките за такива дейности. По света, когато се работи с кредити за иновации, лихвата е много малка. Коя е българската банка, която подпомага индустрията на страната?

- Как стои въпросът с парите за наука, доволен ли сте от новата оперативна програма?

- В разстояние на една година всички учени и изследователи в България се борихме за програмата "Наука и образование", за да се получи една по-голяма сума. В началото тръгнахме от 500 млн. евро за наука. В момента сумата, отделена само за наука, ще бъде към 130-140 млн. Разделете ги на 7 г. и вижте какво остава. Говорим за нужда от иновации и в същото време няма финансова подкрепа. Преди около месец и половина тук на гости бе съветникът на г-н Барозу по наука, една английска професорка, която ни каза буквално следното "Не вярвайте, че парите от европейските конкурси са тези, които ще подкрепят науката. Те са само глазурата, основната част от тортата трябва да идва от бюджета на държавата". Европейските програми подпомагат, те не могат да бъдат основата, а ние очакваме всичко да дойде оттам.

- Вие разработихте 5 приоритетни цели за развитие на страната...

- Ние сме една от малкото държави, която не е дефинирала каква иска да бъде след 20-25 г. Нацията трябва да проведе дискусия помежду си какво иска и как да го постигне, и всеки управляващ да спазва това, което е решено. Вместо това идват различни правителства, всяко със своя програма и посоката се сменя много лесно. Така средствата, които са вложени в един проект, нямат приемственост. Затова предлагаме тези цели - да бъдат подложени на обсъждане и, ако се приемат, да се знае, че в следващите години посоката е тази. Първото нещо е свързано с духовността на държавата. Всички виждаме, че цялата ни нация духовно обеднява и критериите за духовни ценности вече не са критерии за поведение в обществото. Акад. Антон Дончев казва, че човекът се ражда сляп като коте, нищо не вижда. Но като му сложиш едни очила, които се казват "култура", той започва да вижда и разбира света. И когато тези очила са зацапани, получаваш грешна представа за заобикалящия те свят. В тази част от предложението си засягаме и демографските проблеми. А, за да има съживяване на стопанския живот, предлагаме 4 направления. Едното е свързано с това малкото суровини, които имаме, да не излизат навън като суровина, за да не ставаме суровинен придатък на някого, а да се преработят в стоки. Което означава, че ние трябва да възстановим някои клонове на индустрията, които с лека ръка затрихме. Следващото нещо е възвръщането на нивото на нашето селско стопанство, което разрушихме. Трябва да възвърнем културите и животинския фонд, които са създадени специално за българските климатични условия. Държавата да подпомогне създаването на семейни ферми, които поддържат затворен цикъл, за да се върнат хората обратно. Следващото нещо е туризмът да се превърне в индустрия. Сега имаме само ски и морски туризъм. А над 40% от минералните извори на Европа се намират в България. Тя може да стане един прекрасен рехабилитационен център за богатите държави. Първо, ще предложим много по-добри цени, второ, ще запълним легловата база, но това означава да оправим и въпроса с инфраструктурата, да развием културния туризъм, защото тези хора ще се нуждаят от забавления. Ако направим това, може би ще променим профила на туристите в България - няма да идват на алкохолен туризъм. Друга област са различните билки и растения с лечебни свойства. Те могат да станат част от това, което прави фармацията в Швейцария - добавки за храна. И не на последно място, някои клонове от индустрията, които имат добри традиция. Първо ще кажа, защото съм малко пристрастен към темата - специалното производство. Българската отбранителна индустрия още живее, макар и в едни по-тесни граници, работи само за износ.

- Навършвате 145 г. при много ограничен бюджет, как се оправяте с него?

- Във връзка с тези 145 г. получихме от правителството една подкрепа само за честването, за което благодаря. Но бюджетът ни е абсолютно същият. Имаше индикации, че ще бъде увеличен. Предизборни обещания имаше. Миналата година успяхме поне да осигурим минималните заплати на хората, за да не излизат в неплатен отпуск. Големият проблем е, че заплатите в академията са най-ниските в бюджетната сфера в България. Един млад научен работник започва с малко над 400 лева. Това също е едно недобро разбиране от всички досегашни управляващи. Ако искаме институция, която да има експертно ниво за държавата, трябва да се грижим за подновяване на хората, които работят в нея. Някои продължават да ни казват: "Вземайте проекти, за да се издържате от тях". Науката винаги се прави с държавна подкрепа.

 



Тагове:   наука-бан,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3315702
Постинги: 3376
Коментари: 877
Гласове: 886
Архив
Календар
«  Декември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031