Болшевишкото минало и олигархичното бъдеще – трагедията на Крим

         Както известно, Руската федерация възникна на 25.12.1991 г. (Б. Елцин) върху част от територията на бившия Съветски съюз, създаден на 30.12.1922 г. (Вл. Ленин) върху част от територията на бившата Руска империя, която е основана на 22.10.1721 г. (Петър I Велики). Преди това руските княжества са обединени в едно царство на 16.01.1547 г. (Иван IV Грозни).

         Съгласно най-новите данни на руската археология първият човек се е появил в Сибир преди 2-3 милиона години. Съгласно еврейската религия Адам е първият човек.

         Древноруската държава е възникнала през 882 г. под ръководството на новгородския княз Олег на територията на сегашна Украйна и се е наричала Киевска Рус. През 1132 г. Киевска Рус се разпада на 6 основни княжества и още няколко по-малки територии. В средата на 13 век голяма част от Русия е завладяна от Златната орда на монголския хан Батий, внук на Чингис-хан. Друга част е завладяна от Полша и Литва.

         В средата на 15 век Златната орда се разпада на 4 ханства: Кримско, Астраханско, Казанско и Сибирско. В края на 15 в. Окончателно се оформя Великото Московско княжество (1497 – Сборник закони на руската държава).

         В средата на 16 в. по времето на цар Иван Грозни към Руската държава са присъединени Казанското, Астраханското и Сибирското ханства.

         Основен враг на Русия през 16 и 17 век е Кримското ханство, което извършва многократни нападения срещу Русия. През 1571 г. кримският хан Девлет I нанася жесток удар на Русия, като изгаря столицата Москва и унищожава или откарва в плен жителите й. На следващата година Русия разгромява кримската войска.

През 17 век започва управлението на династията Романови. Тогава е „освоен” Източен Сибир и Русия се разпростира до Тихия океан, Охотско море и Чукотка. През 1654 г. Украйна влиза с право на автономия в Руската държава.

През 1712 г. цар Петър I премества столицата от Москва в Санкт-Петербург, побеждава военно Швеция и през 1721 г. обявява Руската империя.

При императрица Екатерина II и следващите царе Руската империя се разширява, като след продължителни войни заграбва нови територии.

Кавказката война приключва с покоряване на северокавказките народи и включването на Северен Кавказ към Руската империя.

 Казахски племенни съюзи влизат доброволно в състава на Русия, но Бухарското и Хивинското ханство са присъединени чрез война едва през 1876 г.

В Кримската война 1853-1856 г. Русия претърпява поражение, през 1977-78 – печели срещу Османската империя.

Сегашните 21 автономни републики на РФ са присъединени към Руската империя в следния хронологичен ред:

15-16 век    Коми

1523-1551   Чувашия (бивша част от Волжска България и Златната орда)

1552            Марий Ел (бивша част от Волжска България, после от Златната орда, Казанското ханство и през 1552 завоювана от Руското Царство)

1552            Мордовия (бивша част от Волжска България, след това в Казанското ханство)

1552            Удмуртия (бивша част от Казанското ханство,  през 1731 започва масово насилствено покръстване - в християнство)

1552            Татарстан – 3,8 мил. (1593 – разрушаване на всички джамии)

1554-1557   Башкортостан (Башкирия) – 4 мил.

1632-1638   Саха (Якутия)

1639-1689   Бурятия (присъединена по договор с Китайската империя през 1689)

1727-1758   Хакасия (100-годишен сложен и болезнен преход от Китайската към Руската империя)

1739-1827   Кабардино-Балкария (1739-1774 – Кабардиния, 1827 – Балкария)

1756            Джунгарско ханство (сега Република Алтай)

1763-1764   Адигея (повечето адиги са изгонени в Османската империя)

1771            Калмикия (Калмицко ханство)

1774            Северна Осетия

1784            Карелия (взета с война от Швеция)

1802            Дагестан (7 феодални владения)

1828            Карачаево-Черкезия (по руско-турския Адрианополски мирен договор)

1859            Чечня

1810            Ингушетия

1914            Тива (от 1758 част от Китайската империя, взета от Китай, след падането на Цинската династия)

Съгласно „Информация на първия специален отдел на НКВД за количеството на арестуваните и осъдени за времето от 1 октомври 1936 г. до 1 юли 1938 г.” арестуваните по национален състав 1.420.711 души представляват 28 националности, от които 46,3 % са руснаци.

Репресиите срещу народите на СССР – депортации и разстрели:

КАЛМИКИ:

През декември 1943 г. депортирани в Сибир. От 97-98 хил. депортирани на заточение умират от 1943 г. до 1950 г. над 40 хил. През 1956 останалите живи калмики са реабилитирани.

КАРАЧАЕВО-ЧЕРКЕЗИ:

На 2 ноември 1943 г. депортирани в Средна Азия и Казахстан. Реабилитирани на 12.01.1957 г.

ЧУВАШИ:

През 1920-те години се е обсъждала идеята за промяна на Чувашката АССР в Българска АССР и преименуване на чувашите в българи. Това не е прието и е осъдено както следва: „…чувашките буржоазни националисти, се стремят да използват българската теория за произхода на чувашкия народ за своите враждебни цели. В редица работи, издадени от тях през 20-те години, се пропагандираше твърдението за това, че чувашите били единствените преки и чисти потомци на волжско-камските българи и се допускаше буржоазно-националистическа идеализация на епохата на държавата Волжска България. В работите на Д. П. Петров (Юман), М. П. Петров, А. П. Прокопьев-Милли и други краеведи българският период се изобразяваше като «златен век» в историята на чувашкия народ, игнорираха се социално-класовите противоречия и наличието на гнета на експлоататорите в тази държава. В същите тези години буржоазните националисти разгърнаха кампания по преименуването на чувашите в българи, а Чувашката АССР предлагаха да се нарече «Българска» ”.

Особено място в историята на Руската империя и Украйна едновременно заема Кримското ханство и последвалата му автономия след преминаването от Османската към Руската империя.

По време на нашествието на хуните на полуостров Крим се установяват тюркски народи. След унищожаването на Златната орда от Тимур, те сформират независимо Кримско ханство през 1441 г. под управлението на династията на Чингис хан.

През 1475 г. кримските градове са превзети от войските на Османската империя и са пряко подчинени на Високата порта до 1774 г., когато попадат под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е анексиран от Руската империя.

През 1921 г. е създадена Кримската автономна съветска социалистическа република. Народът на Крим състоящ се до този момент основно от кримски татари е подложен на две големи трагедии: гладът от 1921-22 и гладът от 1932-33 г.

ГЛАДЪТ ОТ 1921-1922:

Това е масов глад по време на гражданската война в Русия на териториите, контролирани от болшевиките. Пикът на този глад е от есента на 1921 до пролетта на 1922 г. Съгласно данните от официалната статистика, той обхваща 35 губернии с общо население 90 милиона, от които са гладували 40 милиона (съгласно съветските данни – 28 милиона). Жертвите на глада са около 5 милиона души.

Една от гладуващите зони е полуостров Крим.

В бившата столица Бахчесарай умират от глад 55 % от жителите, в Белогорск – 48 %, в Евпатория – 43 %, в Старий Крим – 41 %, във Феодосия – 36 %, в Ялта – 29 %, в Керч – 28 %, в Симферопол – 13 %, в Севастопол – 11 %.

Общо умират от глад 100 хл. Жители на Крим, от които 60 % - кримски татари.

ГЛАДЪТ ОТ 1932-1933:

В Украйна умират от глад между 6 и 7 милиона души. Жертвите в Кавказ и Казахстан са повече от един милион.

На 18 май 1944 г. цялото население от кримски татари насилствено е депортирано в Средна Азия като форма на колективно наказание за поведението му по време на нацистката окупация. Около 46 % от депортираните умират от глад или болести.

На 26 юни 1944 г. са депортирани и арменци, българи и гърци – също в Средна Азия. До края на лятото 1944 г. е завършено цялото етническо прочистване на Крим. През 1967 г. кримските татари са реабилитирани, но голяма част от тях не получават право да се завърнат по родните си места до края на съществуването на СССР.

Общо от Крим са били изселени 228 543 души, от които 191 014 кримски татари (повече от 47 000 семейства). От всеки трети възрастен кримски татарин е получена подписана декларация, че той е запознат с постановлението за Изселване и че в случай на бягство от мястото на специалното селище на заточение го заплашва присъда от 20 години каторжен трудов лагер.

Динамика на етническия състав на Крим от 1897 до 2001 г.:

Етнос         1897                   1939    1959     1979      1989     2001

руси        180,963(33.11%)  49.6%  71.4%   68.4%   65.6%   1,180,441 (58.5%)

украинци 64,703(11.84%)   13.7%   22.3%   25.6%   26.7%      492,227 (24.4%)

кр.татари  194,294(35.55%) 19.4%      0%     0.7%     1.9%      243,433 (12.1%)

Други депортирани народности през 1941-44:

черноморски германци (1941) – 45,000; гърци (1944) – 70,000; българи (1944) – 17,000; румънци, поляци, азербайджанци, корейци, гърци и италианци.

         Бъдещето в състава на Олигархичната Руска федерация предстои – благодарение на агресията на руската армия.

         Можем да предположим, че референдуми в посочените тук 21 автономни републики от РФ няма да се състоят, тъй като ще са незаконни съгласно правилата във Федерацията.