Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.03.2014 10:30 - Валери Найденов - Украинската центрофуга и българското пране
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 711 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.03.2014 10:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Валери Найденов - Украинската центрофуга и българското пране

04.03.2014, в. „24 часа”

Краят на статията:Тази центрофуга се нарича олигархия, плосък данък, неравенство, безработица и демографска катастрофа. Точно като в Украйна.

(За една историческа връзка на Валери Найденов с Украйна:

         Бабата на Валери по майка е разстреляна през 1937 г. в Днепропетровск, Украйна. Ето данните, които имам за нейната жестока съдба, описани в публикацията ми „Българи, репресирани от Сталинската банда – част 1” (6.8.2013):

71. Невена Велкова ГЕНЧЕВА

Род. в Пирдоп, българка. Емигрирала от България през 1923 г. в СССР. Работила като учителка по български език и литература в българската гимназия в гр. Преслав.

Предложена за разстрел под № 66 на лист 41 в списък от 21.10.1937 г., състоящ се от 152 души, от които 141 за разстрел и 11 – за присъда 2-ра категория, т.е. лагери не по-малко от 15 години. Списъкът е изготвен от началника на 8-ми отдел на Главното управление на Държавна сигурност на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД), старши майор от ДС Цесарски и е утвърден от членовете на Политбюро на ЦК на ВКП(б) Сталин, Молотов, Каганович, Ворошилов и Микоян с личните им подписи). Документът е номериран от л. 37 до л. 49 и понастоящем се намира в архива на руския президент Путин. През 1937 година бил репресиран целия педагогически колектив на българската гимназия в Преслав. Те били обвинени,  че са националисти и членове на измислена от властите българска  националистическа организация, която уж се е борела за самостоятелна федерация в Украйна.  Генчева и колегите й са разстреляни в затвора в Днепропетровск.

 

Пълен текст на статията на Валери Найденов:

Народите в Украйна уж бяха заживели в разбирателство, но ето че пак се скараха. Защо стана така? Отговорът е много исторически, но аз бих се ограничил до думите на Клинтън – “Икономиката, глупако!”. Гладният човек по-лесно налита на скандал.

Можем ли от украинския скандал да си направим някои изводи за светлото бъдеще на България? Според мен, да - където неолиберализмът е на власт, народът е винаги гладен и го избива на етнически скандали. И в Украйна, и в България има плосък данък, идеала на всяка олигархия.

Там има и нещо като валутен борд, макар че им се налага често да го редактират. И у нас, и у тях има небивала демографска криза. Ние сме намалели с 2 милиона, Украйна, с около 5, но татарите в Крим се множали неудържмо.

Нашият мегдан е доста по-културен от техния майдан, тъй като по-енергичните млади българи масово емигрират.

А това изпуска революционната пара. Четох едно изследване, според което 90 на сто от украинците мечтаели да работят на Запад.

Ако не дай си боже Брюксел отвори шлюза, 20 милиона украинци веднага ще нахлуят в Стария континент и накрая ще ни изгонят всичките.

Това е и една от причините, поради които България бие 45 милионната Украйна като износител на проститутки за Западна Европа. В момента, в който украинките получат безвизов режим, на бизнеса му е спукана работата. Цените ще паднат до дъното. Украинките са естествени блондинки и се търсят поне 10 пъти повече, отколкото нашите мургавелки.

Друга аналогия - управлението на Украйна също е в ръцете на олигарси, които натрупаха първоначално милионите от схеми “на входа и на изхода”, а след това откровено разграбиха най-апетитните предприятия на безценица. Принципите на прехода са точно същите, което води до подобни резултати.

Разбира се, техните олигарси са лъвове в сравнение с нашите котараци.

Да вземем Янукович и неговата знаменита резиденция. Представете си у нас Първанов (или Плевнелиев) да си приватизира резиденцията в “Бояна” през няколко офшорки, после да бутне сградите и да построи нови за около 200 милиона евро, спестени от закуски и командировки. А всенародната любов? У нас това все още не е възможно, май.

Но освен че не е подвластен на лицемерната скромност, украинският о.з. президент Янукович има славна биография. Като младеж е осъждан веднъж за грабеж и втори път за побой. Амнистиран е по случай 50 години от Октомврийската революция, което ще рече, че в някое дълбоко кътче на сърцето му все още блещука късче любов към комунистическите идеали.

Родният олиарх е далеч по-прилежен и скромен. Или ако не е съвсем скромен, не се бърка лично в политиката. И когато все пак се забърка, прави го инкогнито и после отрича всичко. Културен човек е българският олигарх.

Но геополитическата поука за Москва е една и съща. Ако тя наистина разчита на източноевропейските олигарси да бъдат проводници на руските интереси, значи залага на карта, която рано или късно ще бъде надцакана.

От една страна, заради тях населението постепенно се обръща срещу Русия. А това трупа майданно напрежение. Тъкмо си позиционирал някой свой човек на върха, и площадът го подгонва.

От друга страна, олигарсите имат странната фикс идея да си държат парите било в Швейцария, било в офшорките. Затова колкото повече пари трупат, толкова повече зависят от западните служби. Накрая стигат до това деликатно положение, при което интимните им части са стиснати така яко в западното менгеме, че те престават да обръщат внимание какво се случва с източно ориентирания им задник. Имам предвид украинските олигарси, разбира се. Българският олигарх все пак се съобразява с това, че България е член на НАТО и на ЕС. Но украинският е осъден на шизофрения. Дори сърцето му да е в Кремъл, портмонето му е в Белия дом.

У нас много хора са убедени, че Янукович е ляв политик. Значи виновен за украинските събития са пак комунистите с тяхната сбъркана лява икономическа политика. Те, изглежда, не са чували, че днешният икономически модел на Украйна е десен, хиперкапиталистически и неолиберален. Също като у нас, лява ръка – десен джоб.

Самият Янукович бе любимец на МВФ и на Световната банка само преди 2 години.

         Тогава той следваше техните рецепти с огромен ентусиазъм. Стигна се дотам, че в. „Уолстрийт джърнъл“ нарече неолиберлните реформи на Янукович “истинска трансформация”. И предрече, че той скоро ще стане звезда на икономическата либерализация. По същото време и наш Дянков бе отличник. Така че, ако нещо цепи Украйна на парчета, то е точно неолибералният икономически модел, присаден в източноевропейската действителност.

Тези дни Стив Ханке каза, че ако Киев бе спазвал правилата на борда като България, нямало да си докара днешните неприятности. Но не се сети да го каже миналата година. Нито пък по-миналата. Истината е, че г-н Ханке си няма и хал хабер от Украйна. Просто няма как да си интегриран плътно с бившия СССР и да поддържаш неизменно равнището на хривната спрямо долара. Когато твоят главен търговски партньор поддържа 10 – 20 на сто инфлация, трябва или също да девалвираш, или да фалираш.

Ако можеше Украйна да се премести на брега на Атлантическия океан, бордът ала Ханке щеше да е напълно възможен. Само че нямаше да е нужен.

У нас също се трупа подобно валутно разминаване, макар и доста по-бавно.

Четох едни сметки на видния статистик Величка Рангелова. Тя сравнява инфлацията в България и в Европа, след като вързахме лева за еврото. Ножицата между тези две инфлации е така разтворена, че днес едно евро би трябвало да струва 4,85 лева. Това значи, че в сравнение с 1997 г. нашите стоки се продават 2,5 пъти по-трудно както в чужбина, така и у нас.

Подобно на България, Украйна също се радваше на бърз икономически растеж до 2008 г., но после за две години нейният БВП рухна с цели 15 на сто. Това е една от причините, поради които народът обърна гръб на Тимошенко и през 2010 година Янукович успя да се върне на власт, обещавайки реформи и Европейски съюз. Последва временно възстановяване, но през 2013 година Украйна отново влезе в рецесия и положението пак стана нетърпимо.

         В крайна сметка, ако се абстрахираме кой бил руснак, кой бандеровец и кой татарин фашист, очевидно е, че на народа му е писнало да живее в мизерия и да го управляват олигарсите на прехода. И тъй като Европа не пуска най-енергичните украинци да емигрират, те трупат гняв и се обвиняват един друг.

България, разбира се, е далеч от украинските страсти, но не можем да отречем, че напоследък емоциите доста се изостриха. Тези нападения на тълпи срещу джамии преди 5 или 10 години бяха немислими. Сякаш народът ни е завъртян в една центрофуга, която отделя мургавите от светлите, християните от мюсюлманите и красивите от селяндурите.

Тази центрофуга се нарича олигархия, плосък данък, неравенство, безработица и демографска катастрофа. Точно като в Украйна.

 

Източник: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3497436  




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 4006254
Постинги: 4190
Коментари: 877
Гласове: 1138
Архив
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930