Oбосновка на великоруската външна политика (Граф Игнатиев - историческо свидетелство)

Източник: „Исторический вестник”, Санкт-Петербург, 1916, преведен на български през 1986 г.

Десетата руско-турска война през 1977/78 г. донесе освобождението на българския народ от 5-вековното османско робство и нанесе смъртоносен удар на Османската империя, който няколко десетилетия след това доведе до окончателния й разгром под ръководството на великия водач на турския народ Кемал Ататюрк.

В тази война за свободата на България бяха убити и ранени десетки хиляди руснаци, украинци, финландци, сърби, черногорци, румънци и българи.

Забележителният представител на външната политика на Руската империя генерал граф Николай Игнатиев (посланик в Истанбул) разкрива по кагоричен и недвусмислен начин основните цели и характеристики на тази политика. Ето част от неговите мисли, публикувани през 1916 година:

„Без съмнение войната е голямо зло, обаче не най-голямото в историческия живот на народите. И без война могат да се претърпят редица политически и духовни поражения, които да се отразят тежко на устройството и бъдещето на държавата. Всяко увлечение от европейски съображения, непроверени от гледна точка на изключително руските интереси, всяко безкористно великодушие в политиката може да нанесе непоправима вреда на Русия.

. . . . .

За успеха на нашата политика не само на Изток, но и въобще в Европа, най-важното е да си изясним и поставим целта, към която ние трябва неизменно и единодушно да се стремим, придържайки се неотклонно към определен начин на действие и оставайки равнодушни към европейските събития, които нямат отношение към нашите преки интереси.

По-голямата част от европейските държави не случайно, а обосновано е враждебна на Русия по различни причини. Следователно за нас Европа е безопасна само тогава, когато политическото равновесие и съгласие между западноевропейските държави е нарушено.

Ясно осъзната цел и правилната оценка от руска гледна точка ще ни позволи да се възползваме от всички случайни обстоятелства в Европа, за да постигнем убедително желания резултат. Отсъствието на корист в политиката всъщност не е нищо друго, а доброволно отказване от поверените ни общонародни, действителни интереси (които трябва да бъдат святи за дипломатите) заради лекомисленото ни тщеславие или страх, недостойни за един велик народ.

Русия е проиграла много благоприятни случаи при опазванет на интересите си на Изток, много време е изгубила и е понесла напразни жертви, но ако имаме умна политика и твърдо ръководство, то ние ще имаме успехи в бъдеще.

За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия.”