Тайният двигател, ДС, Аз, Начо Папазов, Т. Живков, Л. Брежнев и други лица

От тази прекрасна история изтекоха 32 години, т.е. 2 години повече от приетия в Англия срок за давност на държавните тайни. Дойде време да я разкажа публично.

         1976 г. ... Бяха изминали почти 3 години от моето завръщане от гр. Рощок, ГДР, където през лятото на 1973 защитих в Университета своята дисертация в научната област „Машинна динамика”.

         На 1 септември 1973 трябваше да продължа работата си в Научно-изследователския и проектно-конструкторски институт по корабостроене във Варна, където бях работил до началото на докторантурата ми (1.09.1969), но поради прищевките на зам. генералния директор на ДСО „Корабостроене” бях държан безработен почти 2 месеца.

На 18.10.1973 г. бях назначен със заповед в отдел „Корабно дизелостроене” на НИПКИК за научен сътрудник 2 степен и въз основа на признатия 8-годишен трудов стаж получих заплата 150 лв.

Скоро този отдел се отдели от НИПКИК и се превърна в База за внедряване на корабни дизелови двигатели (БВКДД), създадена за цялостна подготовка за производството на големи корабни дизелови двигатели (мощност около 20 000 к.с.) по закупения лиценз от швейцарската фирма ЗУЛЦЕР. Тази фирма е добре известна в света, а там производството и проектирането на дизелови двигатели е започнало 2 седмици, след като великият изобретател Рудолф Дизел патентувал своето изобретение.

По това време българското корабостроене беше в изключителен възход – България строеше кораби за много страни, сред тях и Китай. Лъжедемокрацията ликвидира след 1999 г. българското корабостроене до основи, а Китай сега е водещата корабостроителна страна в света. Забележително развитие на нещата ...

По онова време се реши да се строят у нас главните и спомагателните двигатели на българските кораби, произвеждани във Варна, Русе и Бургас, вместо да се купуват, тъй като те представляваха 10 - 20 % от стойността на кораба. Бяха вече проектирани в НИПКИК и построени различни по предназначение кораби в трите корабостроителници - 1000 т., 5000 т., 10000 т., 23000 т., 35000 т. – и започваше строителството на 100 000 т. танкери, от които бяха построени два.

От 10.02.1974 г. със заповед на ректора на ВМЕИ – Варна работих и като хоноруван асистент по „Техническа механика”.

Със заповед от 4.03.1975 г. бях повишен в научен сътрудник 1-ва степен, а основната ми заплатата стана цели 165 лв.

Едновеменно с това със заповед на ВМЕИ Варна от 7.03.1075 г. отново станах хоноруван асистент по „Техническа механика”, а на 15.10.1975 г. - хоноруван асистент по „Динамика на корабните ДВГ”.

Участвах активно в научните форуми по механика и ДВГ в национален и варненски мащаб,  включително със свои доклади и организирах заедно с един свой колега Научен семинар по корабни дизелови двигатели във Варна, който се провеждаше в нашата База (БВКДД).

И така, дойде 1976 г., която ме въвлече в една „специфична” история:

В началото на годината кандидатска (сега се нарича докторска) дисертация по един нов вид двигатели защити във ВМЕИ – Варна един варненски инженер. Както разбрах малко по-късно от неговия научен ръководител проф. Емил Станчев (който през 1965 г. беше ръководител на моята дипломна работа „Надлъжни трептения на валопровода на първия български 5000 т. кораб „София”), този човек е бил дотогава сътрудник на секретаря на Окръжния комитет на БКП – Варна по индустрията, инж. Страхил Христов. Работил е в тогавашния Завод за дизелови двигатели „Васил Коларов”, бивш „ВАМО”, а след като избухна демокрацията – отново „ВАМО”. Страхил Христов извикал в Комитета (тогава като се кажеше „Викат те в Комитета!”, се разбираше или Окръжния, или Градския ...) и му казал, че има сътрудник, който е изобретател и трябва да му помогне да направи и защити дисертация. Станчев не се опънал много – колко му е една дисертация! – и действал по партийната повеля.

До започване на практическа работа по създаването на този „нов двигател”, никой не беше разбрал, откъде варненския „Дизел” е взаимствал идеята.

Всичко се разви с необикновени темпове след защитата на дисертацията:

Предстоеше 11 конгрес на родната Партия. Трябваше да се напишат Тезиси, а единият от разделите трябваше естествено да е за науката и техническия прогрес. Тогава председател (министър) на ДКНТП (Държавния комитет за наука и технически прогрес) беше др. Начо Папазов, член на ЦК, бил е и секретар на ЦК – много партийно вдъхновен човек – обичаше да обещава велики неща, особено пред Първия в партията-държава, др. Живков.  

Конгресът се проведе в края на март и началото на април 1976 г. В един от текстовете в раздел „научно-технически прогрес” беше записано, че у нас ще се създадат нов вид двигатели и т.н. (Това може да се провери лесно в оригинала).

Накратко за златната информационна нишка:

Страхил Христов подава на Начо Папазов – Папазов подава на др. Живков – Живков – подава на Политбюро – политбюро подава на Ангел Балевски, член на ЦК, председател на БАН.

Живков свиква разширено заседание на Политбюро, което преминава доста интересно. Най-добре за това заседание би могъл да свидетелства проф. Златанов от Военната академия (водещ партиен консултант по ДВГ), но не зная дали е между живите. Живков в неговия свеж стил започнал заседанието приблизително така: Първо ще говорят по-умните от мене, а накрая аз. Казвай, Балевски! Присъстващите учени въртяли, сукали, казвали, че това не е така лесна работа, че първо всичко требва да се провери и тогава могат да дадат достоверно становище. Начо Папазов обаче обяснил, че всичко е наред и не трябва да го увъртаме – а напред по пътя на техническия прогрес! В такива случаи нашите учени, така както лично аз съм ги запомнил от тези светли години, кротко се навеждаха и тръгваха по предначертания от Партията път – Тя в края на краищата ги е и издигнала, тя винаги има право! След постигане на естествен консенсус, бай Тошо се разпоредил: Да се създаде веднага Секретна лаборатория, всички научни сили – там! И да учудим света!

Току-що възникналата в аванс група, нещо като лаборатория, стана свръх секретна и приведена под ежедневното наблюдение на Държавна сигурност – чрез двама офицери: др. Манастирски (той беше май вече пенсиониран или към пенсия) и майор Петко Русев (и той колега от Морското училище).

Всичко течеше толкова бързо, че дори и аз, енергичният младеж мигах с очи, защото след всяко мигане идваше нова изненада. Първо 11 конгрес, после Секретна лаборатория, после Редовната лятна среща на Първите секретари на братските партии от евросоцстраните в Крим ... Там беше върхът: След като прехвърлили един по един успехите в строителството на развития социализъм в Лагера, др. Леонид Брежнев, който много обичаше др. Живков, го запитал: Тодар, а как у Вас? И тогава бай Тошо изтърсил: Другарю Брежнев, нашите учени създадоха двигател, който става за всичко. Тук героят на Съветския съюз от след войната го запитал: А за танкове! Живков казал: За всичко и за танкове! Брежнев се зарадвал и смутолевил: Ну, тогава да въоръжим армията на Варшавския договор с вашия двигател. Действайте, товаришч Жиукоу! Льоня поради възрастова парализа не можеше да казва „в”, а „у кратко” (Както в сегашния български парламент някои не могат да кажат „л” и при клетвата казват: „Заквех се!)

Че като се върна този ми ти генерален секретар в София, да видите каква значи скорост!!!

Междувременно ми наредиха да отида в София при Начо Папазов със „специална задача”. Папазов ме посрещна все едно, че идвам от Крим: радушно, любезно, потупвайки ме, прегръщайки ме – едва тогава разбрах, колко е топла партията! Къде работите др. Ганчев – обясних му! Край – от утре напускате по моя заповед и се явявате в Тайната лаборатория, без да казвате на никого, какво ще правите там. Разбрах, че сте динамик – на Вас възлагам да изследвате динамиката на новия двигател – предстои Ви блестящо бъдеще! Вървете!

Литнах към Варна (струваше ми се, че летя по-бързо от самолета!) и от този момент нататък „кацнах” за 10 месеца в „Тайната лаборатория” на 4-ия етаж на Административната сграда на завод „Васил Коларов” (наскоро я разрушиха, след като ликвидираха и завода и сега там има някаква чуждестранна търговия).

Договорът ми с тайната лаборатория започна да тече на 1 юли 1976 г.

Живков нареди на Огнян Дойнов да контролира от Политбюро Лабораторията и той започна висшия контрол един ден с посещение за няколко часа. На първия секретар на ОК на БКП Тодор Стойчев наредиха да контролира ежеседмично. На всички беше наредено да оказват пълно съдействие на страхотната работа, от която се чакаше да позлати България. Огнян Дойнов каза, че всичко друго в двигателостроенето е маловажно и удари брадвата на Базата по корабни дизелови двигатели, която, въпреки купения от държавата лиценз, залиня и накрая се стопи. Преди това съветските братя много се бяха зарадвали, че България ще строи Зулцер. Но нашето ДСО „Корабостроене”, което беше под висшето ръководство на същия Огнян Дойнов, все питаше руските корабостроителни делагации у нас, дали не е по-добре да спрем работата по този лиценз, защото е трудна, а има и други възможности. Съветските другари доста ни се чудеха и все повтаряха: Почему же, внедрете лиценза. След третото или четвърто запитване те кандисаха и казаха тихо: Ну хорошо, прекратете го, щом толкова искате. Тогава генерален директор на ДСО „Корабостроене” беше един от сегашните активисти на БСП – Варна.

Двамата офицери от ДС почти ежедневно искаха от нас работещите в лабораторията да знаят истината – ще стане ли от това Чудо нещо или нищо?!

Аз повтарях въз основа на извършените от мене теоретични изследвания и на показаните плачевни експериментални резултати, че нищо не може да излезе и няма да излезе. Моят приятел от Морското училище Петко Русев ми каза: Напиши го тогава това твое мнение! Отговорих му: Добре, но първо ти ми дай всички досегашни документи по въпроса от всички страни! Той възкликна: Абе, Ганчев, ти чуваш ли се? Ти ли ще бъдеш мой агент или аз твой??? Казах му: първо ти мой – и после аз твой. Русев: Добре, ето ти всички материали, вземи ги, без някой да разбере, в къщи и ги прегледай. Но да знаеш, че ако някой само разбере какво си позволявам, съм уволнен! Разбра ли ме? – Разбрах те! – Сигурен съм, че нищо не си разбрал и така както те познавам, зная че ще си ги прекопираш, ама карай – само ги пази!

После Русев го подгониха началниците му от Варна и София и едва се спаси!

След 10 ноември продължаваше няколко месеца да работи в ДС, но когато настъпи департизацията, отказал да си върне членската книжка от БКП и го уволниха незабавно. Затова пък оставиха няколко мръсници и хитреци от старат ДС, които им бяха удобни на „новите демократи”. Когато разбрах за това, се ядосах много и го потърсих, за да го спася, но беше късно. За разлика от много други КаДеСари, той остана безработен, после го взеха някъде за охрана и отдавна не съм го виждал и чувал за него. Беше достоен и честен Човек. За такива като него Петьофи казва в своята чудесна творба: „Да бе обрал света поне ...”

Нещата с тайната лаборатория се развиха по следния начин:

В началото на септември дойде Тодор Живков да види с очите си Чудото на 20 век – един час след като откри Аспаруховия мост. С него бяха Начо Папазов и други висши лица, но и Иван Славков, тогава генерален директор на БНТ. Тъй като секретността беше пълна, само на Живков и Папазов беше разрешено да влязат в помещението с изпитвателния стенд с двигателя, а на Славков забраниха, а той даже си носеше и една камера и искаше да прави снимки! Но не би!

Пуснаха за няколко минути великия двигател, бай Тошо се зачуди и наведе глава към двигателя за да послуша прекрасната му песен. „Изобретателят” го предупреди: Др. Живков, внимавайте да не стане нещо! После протече смразяващ исторически разговор: За какви превозни средства става вашият двигател, другари? Отговорът на изобретателя беше: За всички – по земя, вода и въздух! И колко е по-лек от обикновените? – попита Живков. В този момент хитрият Начо Папазов стоеше зад гърба на Вожда и показа на Изобретателя с пръсти – 2. Вдъхновеният изобретател отговори: А, не два пъти – поне 5 – 10 пъти. Живков ахна и разговорът приключи с ясното пътеуказващо нареждане към замръзналия Начо: Др. Папазов, дайте на тези хора всичко, оказвайте всякаква възможна подкрепа и напред!

Заминаха си величията и какво мислите стана: двигателят поработи още малко и маховикът му хвръкна. Представете си само, ако това беше станало, когато Вождът си беше навел главата, какво щеше да се случи?! Беше наредено, случилото се да се пази в строга тайна от Живков, за да не се ядоса, а все ще измайсторим нещата. Колегите ми се усмихваха и единият от тях ми каза: Др. Ганчев, ако маховикът беше хвръкнал докато главата на бай Тошо беше над него, сега щяхме да сме останали без държавна глава!

Но тогава все пак беше 1976 – държавната глава, хубава или лоша, си остана още 13 години ...

Един месец след като се счупи показният образец, на 7.10.1976 г. бе свикан Експертен съвет, в който взе участие и тогавашният директор на Института за изобретения и рационализации инж. Иванов и аз поисках от него пред заседанието на съвета да ми предостави цялата налична патентна информация за подобен род двигатели. Информацията беше отначало скрита от мене, но все пак успях да я получа през декември 1976 г.

Тъй като постигането на „грандиозния очакван успех” се забави, в Лабораторията дойде на среща с колектива заместник-председателят на КНТПВО Колю Колев. След това на 8 април 1977 г. се състоя втори Експертен съвет, за който се опитаха да предотвратят участието ми. Председателят на Съвета проф. Иван Златанов все пак се видя принуден да ме покани и аз отново и още по-обосновано докладвах виждането си. Отново без резултат!

Тогава реших да се срещна с Тодор Живков, но не успях. Спомням си, че портиерът ми каза при този неуспешен опит: „Разбирам те, момче, но нема да успееш!” - „Не, ще се срещна! – Нема да се срещнеш - и други са искали, но не са успевали! Па ако се срещнеш все пак, йла да ми кажеш”

Разбрах, че в партията-държава е настъпило пълно задръстване!

На 31 май 1977 г. прекратих работата си в Тайната лаборатория, без да ме интересува, какво ще се случи.

Тогава ме извикаха в Градския комитет на БКП-Варна първият секретар Илия Георгиев и секретарят по промишлеността Павел Йорданов. Въртяха ме, сукаха ме словесно, обясниха ми, че „не бива да саботирам важната партийно-държавна задача, а да се връщам в лабораторията и да помагам!”. Като нямах друга възможност, какво да им кажа, ги запитах: „Ако др. Живков Ви накара да поквасите Варненския залив, ще се захваните ли с тази неблагодарна задача? Впрочем като ви гледам, може и да се захванете, но аз – не!”

Оставиха ме и повече не ме видяха ...

Но за всичките ми „действия” беше научил естествено и председателят на КТССМ (Комитета за транспортно, строително и селско-стопанско машиностроене) инж. Върбан Джамбов, за който бях чул, че е трети братовчед на Тодор Живков. Под негово висше ръководство бяха всички предприятия на транспортното дело. Извика ме в София и проведохме изчерпателен разговор по същество. Тогава научих и за даваните преди мене отрицателни становища за „новия двигател” – основното от тях беше до Живков и Папазов и беше написано още на 14.06.1976 г. от специалистите на ДСО „Автопром” и Лабораторията за двигатели и автомобили (бивш Научно-изследователски институт по двигатели и автомобили – НИПКИДА) инж. Васил Драганов Василев, инж. Георги Найденов Гогов и д-р инж. Никола Борисов Попов. В това становище категорично се отхвърляше като вредно каквото и да било започване на работа по този двигател!

Джамбов ме изпрати в незабавна командировка до ГДР с формулировка, която не съответстваше на поставената пред мене проучвателна задача – изрично ми каза, че „макар и малко роднина на др. Живков, все пак се страхувам от него, защото веднъж вече ме дра заради мнението ми, което е като вашето!” И добави: „Все пак др. Живков не е специалист по двигатели – той дава мило и драго от някоя трънка да изкочи заек!”

Върнах се след една седмица и му предадох конфеденциално получената в ГДР информация относно подобни двигатели – естествено отрицателна и не би могла и да бъде друга!

Джамбов обаче направил изложение пред Живков и Папазов, при което се е разбрало, кой е „противникът”. Можете да си представите, как е изглеждал в очите на Живков, измамилият го председател на Научно-техническия прогрес.

Тогава Папазов решил да ме заплаши, за да бъда „охладен”, та ако ще затихва тази афера, то поне да затихне кротко, без виновни ... така е затихвала 20 години преди това и компартийната афера със „Софийското море”.

ЗАПЛАХАТА:

Папазов имаше една „сянка” казваше се Хачик Хайрабедян – „пратеник за специални поръчки”. Той често посещаваше Тайната лаборатория и се държеше много любезно със всички. Другарят Хайрабедян ми се обади по телефона и ми каза:

„Ще дойда да се видим с тебе, но не в лабораторията, а у вас, в къщи!”

. . . . .