Подигравката-похвала на журналистката Дърева за политолога Станишев

(66 страници, които разтърсиха Европа)

През 2008 г. Станишев написа и публикува кратък философско-политологичен труд, който се оказа най-забележителното постижение на научната мисъл в БСП (ако изключим разбира се някакви си там книги на Александър Лилов, като примерно тритомника „Диалогът на цивилизациите”).

Брошурката си купих, като прежалих 5 лв. Първо разгледах най-внимателно корицата, представляваща пълна каша за това, що е социализъм и каква е социалистическата връзка между баба Тонка и Роза Люксембург или да кажем между Георги Кирков и Герхард Шрьодер. После научих под внушение от предпоследната страница, че Роза Люксембург е била съпруга на Карл Либкнехт. От там си направих и извода, че най-вероятно и Надежда Крупская е била съпруга на Йосиф Висарионович, а не на Владимир Илич ...

Но нека оставим другарката Дърева да говори, а ние да загубим малко време да прочетем, за да се насладим на високото интелектуално и политическо ниво на председателя на ПЕС – дословно и със запетайките:

         „Драги почитатели на изящната словесност!

         Една тънка книжица е приковала вниманието на просветената аудитория, носи се от ръка на ръка и от трамвай на трамвай, предизвиква нестихващ шок и ужас сред литературната критика, тресе и втриса дълбокомудрата теоретична мисла.

         Тази книжица с провокационното заглавие „Защото сме социалисти”, е написана за 5 дни, по-точно за 5 вечери, което е нов абсолютен световен и олимпийски рекорд. Прочее имаше един съветски (забележете – съветски филм „Пет вечери”). Антон Дончев написа „Време разделно” за 40 дни, толкова отнел на Балзак „Дядо Горио”, а Лопе де Вега на всеки 7 дни стъкмявал по една пиеса. Но Сергей, нашият млад дебютант, ги разби окончателно и безвъзвратно.

         Пред нас е закъснелият, но дързък дебют на един напълно непознат и неизвестен автор, пръснал преди това, небрежно, из пресата няколко анализа на тема „Що е международно положение и има ли почва у нас”. Нашият млад дебютант Сергей Дмитриевич Станишев е личност многостранна (много странна). В МГУ имени Ломоносова той е състудент на Александър Иванович Херцен и Михаил Сергеевич Горбачов, на Андрей Дмитриевич Сахаров и Иван Сергеевич Тургенев, на Антон Павлович Чехов и Феодор Иванович Тютчев, на Николай Иванович Бухарин и Михаил Юриевич Лермонтов, на генерал Николай Григориевич Столетов и даже – на Олег Владимирович Дерипаска. През деня той е гмурец, рокер, ватман и актьор, по вечерно време е писател, а в останалата част от денонощието танцува с вълци, сиреч управлява държавата и даже – цяла партия, ей тъй, между другото, по съвместителство.” (И.Г.: А? Тези не бяха ли вече в по-добрия свят, когато Серго е следвал там, в по-лошия свят?)

         (Тук прекъсвам Дърева, за да ви кажа, че когато прочетох една вечер това, заплаках от радост, че най-после се е родил нов Благоев; а днес, когато отново чета и препрочитам предговора на Дърева и книжицата на Председателя, и когато заседава важният пленум на ЦК на 24-летницата, който ще самоизключи и вълците, разбрах кого е имала тайно предвид тази другарка, иначе забележителна журналистка ...)

         „Закъснелият дебют е поредното доказателство, че никога не е късно да бъдеш разобличен в своята изконна социалистическа същност. Авторът ту се присламчва към германските социалдемократи, ту се примъква към английските лейбъристи, ту се въвира при американските демократи. Изобщо, той перз цялото време се прави на демократ, изобразява себе си и своята партия като защитници на свободата и демокрацията, дори една от главите на неговата книжица се нарича „45 години стигат!” Но истината лъщи издайнически от всеки ред и междуредие, да не говорим за откровенията в главите „Терористи ли са партизаните?”, „Септември ще бъде май”, за да стигнем дъното на самоизобличението – „Говорит Москва!” и „Иде ли?” (социализмът, сиреч – иде ли, задал ли се е или се митка нейде из пътищата на времето). Като своеобразен връх на авторовата безпринципност се извисява твърдението, че БСП е готова да се коалира и с извънземните, стига те да имат неблагоразумието да се коалират с нея.

         (Тук прекъсвам словеснопрелестната Дърева,  за да се посмеете или поплачете – всеки според това, дали е антисоциалист или пък случайно социалист ...)

         Интересно, колко ли от прочели за пръв път тези редове, биха желали да се запознаят с целия предговор, написан от Дърева, респ. с цялата книжица на Великана???