Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 10:35 - Автобиографията на Мао Цзе-дун от 1936 година
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 636 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2014 10:36


Автобиографията на Мао Цзе-дун от 1936 година

 

… Аз дадох на Мао дълъг списък с въпроси, в отговорите на които да разкаже за себе си. Почувствах се почти толкова смутен от любопитството си, колкото един японски емиграционен чиновник трябва да се чувства от нахалността си. Върху петте или шестте групи от въпроси, които поднесох, Мао говори дълги нощи под ред, като почти не се спираше на себе си или на ролята, която е играл в описаните събития. Започнах да се страхувам, че напразно ще чакам да ми предаде исканите подробности. Личеше, че той смята собствената си личност за маловажна. Както всички комунисти, с които се срещнах, и той обичаше да говори само за комитети, организации, армии, революции, битки, тактика, „мерки” и така нататък, а нарядко споменаваше за личния си живот.

По едно време сметнах, че нежеланието му да засяга субективни неща или проявите на другарите му като личности, може би се дължи на скромност, страх или подозрение спрямо мен, а може би го смущава мисълта за цената, която е определена за главите на мнозина от тях. По-късно открих, че въпросът не стои така, защото мнозина наистина не си спомняха личните преживелици. Когато започнах да събирам биографии, откривах все по-често, че комунистът е в състояние да разкаже всичко, което е станало в юношеските му години, но веднъж обаче свързал се с Червената армия, той престава да съществува вече като личност и ако не се поставя настойчиво въпросът, няма да чуете повече за него, а само разкази за армията, съветите или партията. Те могат да говорят до безкрайност за датите и условията, при които са се водили битките, за придвижванията напред и отстъпленията назад пред хиляди непознати места. Тези събития изглежда, че имат за тях някакво колективно значение, не защото са творци на историята като личности, а защото Червената армия е била там и зад нея се възправя органичната сила на една идеология, за която те се борят. Туй представлява интересно откритие, но затруднява повествованието.

Една нощ, когато вече беше отговорено на всички други въпроси, Мао посочи списъка, на който бях поставил заглавието „Личен живот”. Той се усмихна на въпроса: - Колко пъти сте се женили? (По-късно се разнесе слухът, че съм запитал Мао, който е привърженик на еднобрачието, колко жени има). Той посрещна с недоверие поканата ми да разкаже своя живот. Възразих му, че това е много по-важно от дадените сведения по другите въпроси. – Хората желаят да узнаят какъв човек сте, - казах аз, - когато прочетат онова, което сте казали. Така например, Вие ще опровергаете някои от ширещите се лъжливи слухове.

Напомних различните съобщения за смъртта му, че някои хова вярваха, че Мао говори свободно френски, други, че е невж селянин, че трети го описваха като умиращ туберкулозен, докато пък имаме и такива, които поддържаха, че е безумен фанатик. Той остана доста поразен, когато разбра, че хората си губят времето да правят догадки за него. Съгласи се, че подобни слухове трябва да бъдат разсеяни. После наново погледна написаното от мен.

- Да предположим, - проговори той най-после, - че просто отмина въпросите Ви и вместо това Ви дам едно описание намоя живот? Мисля, че това ще е по-ясно и накрая по този начин всички ваши въпроси ще получат отговор.

- Но точно това и искам! – извиках аз възбудено.

В няколко срещи нощем, които последваха, ние заприличахме на заговорници, укрили се в оная пещера с масичката, покрита с червена покривка, с мъждукащите свещички между нас – аз пишех, докато капнех за сън. До мене седеше У Лян-пин и превеждаше мекия ючняшки говор на Мао, в който „чи” става на „ги”, Хунан на Фунан и „ча” на „ца”. Мао разказваше по памет и аз записвах, докато говореше. Както казах, записанот осе превеждаше отново и поправяше. Може би написаното няма литературни достойнства, защото се наложиха поправки в синтаксиса на търпеливия У:

(следва разказаното от Мао)

- Роден съм в селото Шао Шан в Сян Тан Сиен, хунанска провинция, през 1893 г. Баща ми се казва Мао Чжен-шен, а моминското име намайка ми е Вен Чи-мей.

- Баща ми беше беден селянин и още твърде млад е бил принуден да постъпи в армията, поради големите си дългове. Дълги години той е бил войник, по-късно се прибрал в селото, където съм се родил. Чрез спестяване той скътал малко пари и от дребната търговийка и друга работа успял да откупи земята си.

- Като средна ръка селяни, моето семейство притежавало петнадесет „му” земя. От нея годишно се получавало към 60 тана ориз (3,888 кг.). Петте члена семейството изяждаха 35 тана, като на всеки се падаха по седем тана (453 кг.) и ни оставаше ежегоден излишък от 25 тана. От продажбата му баща ми успя да закупи още 7 „му”. Така станахме „богато” селско семейство. Вече можехме да произведем до 84 тана ориз годишно.

- Когато бях на десетгодишна възраст и притежавахме само 15 „му” земя, петте члена на семейството ни бяха: баща, майка, дядо, по-малък брат и аз. След като придобихме още 7 „му”, дядо ми умря, но се роди още едно братче. Все още разполагахме  с излишък от 49 тана на годината и от тях баща ми непрекъснато се замогваше.

- Докато бяхме още средна ръка селяни, баща ми започна да пренася и търгува с ориз, от което спечели много пари. След като стана „богат” селянин, той се посвети изцяло на тази търговия. Нае селски ратаи и прати нас децата и жена си на стопанството. Започнах да работя на нивите ошр като 6-годишен. Баща ми нямаше магазин за търговията си. Той просто закупуваше ориза от бедните селяни, пренасяше го до града и го продаваше на търговците на по-висока цена. През есента, когато се засяваше оризът, той наемаше  още един работник, така че по едно време трябваше да се хранят 7 гърла. Семейството ни се хранеше скромно, но винаги имаше достатъчно.

- На 8-годишна възраст ме изпратиха в местното първоначално училище. Там учих до 13-годишната си възраст. Рано призори и късно вечерта аз работех на нивите. През деня четях конфуциевите сборници и „Четиримата класици”. Учителят ми принадлежеше към суровата школа. Беше строг и жесток и често биеше учениците си. Поради това аз избягах от училището, когато бях на 10 години. Изплаших се и не семеех да се прибера у дома, за да не бъда бит, а се отправих по посока на града, вярвайки, че той се намира някъде в долината. Три дни наред скитах, докато най-после бях намерен от близките си. Тогава научих, че съм се въртял на едно място в скитане и че съм успял да измина само 8 ли разстояние от дома ми.

- След като се прибрах у дома си, за моя голяма изненада, условията се подобриха донякъде. Баща ми стана по-внимателен, а учителят склонен към повече умереност. Резултатът от постъпката ми ги порази много силно. Това излезе една успешна „стачка”.

- Баща ми поиска от мене да водя семейните книги, още щом научих няколко букви. Поиска да се науча да си служа със сметалото. Понеже настояваше много на това, започнах да работя върху сметките нощно време. Той беше строг възпитател. Дразнеше се да ме гледа, че стоя без работа и ако нямаше книги за водене, пращаше ме на нивата. Той беше избухлив човек и често ни биеше – мене и братята ми. Не ни даваше никакви пари, а получавахме много оскъдна храна. На 15-то число от вески месец той правеше известни отстъпки на работниците си, като им даваше яйца и ориз, но никога месо. А на мене не даваше нито яйца, нито месо.

- Майка ми беше мила жена, щедра и милостива и винаги готова да сподели това, което имаше. Тя съчувстваше на бедните и често им даваше ориз, когато идваха да просят по време на глад. Тя не можеше да прави това, когато баща ми беше там. Той не одобряваше благотворителността. Често пъти у дома имаше караница по този въпрос.

- В семейството ни имаше две „партии”. Едната се представляваше от баща ми – ръководната, управляваща партия. Опозицията с епредставляваше от мене, майка ми, брат ми, понякога и слугата. В „Обединения фронт” на опозицията, обаче съществуваха различия в мненията. Майка ми проповядваше политиката на косвеното нападение. Тя критикуваше всеки открит израз на чувства и опитите за открит бунт срещу управляващата сила. Тя заявяваше, че това не е китайска политика.

- Когато пораснах и станах 13-годишен, открих един мощен аргумент в споровете с баща ми, като цитирах класиците. Любимите обвинения на баща ми срещу мене бяха несиновно държане и ленност. Срещу тях аз цитирах пасажи от класиците, като заявявах, че по-старите трябва да извършват повече работа от по-младите, че баща ми е три пъти по-стар от мене, следователно трябва да върши повече работа. И заявявах, че когато достигна възрастта му, ще бъда далеч по-енергичен.

 - Старият продължаваше да „трупа богатства” или онова, което се смяташе за голямо състояние в това малко село. Сега вече не закупуваше земя, а само ипотеки върху имотите на други. Капиталът му нарастна до 2 000 или 3 000 долара.

. . . . .

(продължава)

 



Тагове:   Китай,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3587543
Постинги: 3466
Коментари: 877
Гласове: 926
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930