Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2013 15:08 - ГРЕХОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ - ОТКРИТО ПИСМО на инж. Иван Георгиев от Варна
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1073 Коментари: 0 Гласове:
1



ГРЕХОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ИНСТИТУЦИИ - ОТКРИТО ПИСМО на инж. Иван Георгиев от Варна

До бивши, настоящи и бъдещи депутати в Народното събрание на Р България

 

          Дами и господа,

          Повод да напиша това писмо и до Вас е словесният цирк наблюдаван в НС и по обсъжданата тема „Регионално развитие и инфраструктура в Р България”.

Искрено се надявам да отделите поне 15 минути, за да прочетете настоящото писмо написано от българин наивник и да изразите отношението си предприемайки конкретни позитивни действия в защита на българските интереси.

Регионът Девня-Провадия от 1954 г. досега винаги е бил обект на изключително внимание от страна нa българските правителства, обществени и научни институции, а след промяната на обществено-икономическата система и от крупни финансови и икономически корпорации от западните държави. Този интерес не е случаен. В света няма друг маломерен по площ регион, където да са в начилчност трите водещи условия и изисквания за осъществяване на мащабно по обем производство на содови продукти:

А. Наличието на колосални залежи от сол – повече от 9,100 млрд. тона – Мировското находище, Провадия.

А1. Неизчерпаема наличност на варовик – „Девня-варовик”

         Б. Изградени производствени мощности за преработката на суровините в химически продукти (на второ място по производство на калцинирана сода в света, 1,2 млн. тона годишно – Девня).

         В. Изграден пристанищен терминал за износ на произведената продукция – Варна-Запад – само на 6 км от заводите.

         Изграждането на Завода за калцинирана сода „Карл Маркс” – Девня ускорява не само проучванията за обема на сол в Провадийско, но и води до ускоряване на сондирането за промишлена експлоатация. От съществено значение при експлоатацията на солното находище за потенциалната сеизмичност е наличието на разломни структури. С най-голяма амплитуда на неотектонични движения се харектеризират Плаженския и Провадийския разломен сноп. Сондажите тук са осъществявани на разстояние 300 метра един от друг, обстоятелство водещо до поредица фатални усложнения, които влияят за нормалната производствена експлоатация на солния масив през последните 35 години. Прибавяйки и отклонението от вертикалната права при турбореактивното сондиране от 0,5 до 1 градус, водещо до намаляване разстоянието между сондажите, респективно до намаляване геомеханичната устойчивост на масива. Например при начален хоризонт 2000м на размиване при отклонение 0,5 градус разстоянието между сондажите намалява с 18,5 метра, а при 1 градус отклонение, разстоянието намалява с 37 метра. В Мировския масив са прокарани повече от 46 сондажа, но в режим на екстракция са били 42 сондажа с начални работни хоризонти от 1000, 1250, 1750, 2000 м, при височина на солното тяло над 3500 м, със състав 73 % сол и 27 % мергел. С Постановление на МС от 1965 г. от Мировския масив се определя да се добие 303 мил. т. сол, представляваща 6,2% от установената тогава наличност от 4,896 млрд т. Досега са извлечени около 105 мил. т. сол,преставляващо 1,15% от установените наличности сега като са образувани свободни камерни обеми, превишаващи 85 мил. мі, а в хоризонтален аспект камерите заемат площ 330 дка, чиято осреднена дълбочина е 1364 м.

         През 1974 г. в експлоатация влезе шламоотвал „Падина” за депониране на заводските промишлени отпадаци от Девненските химически заводи. Неговият капацитет е 68-70 мил. мі вместимост. Досега тук са „складирани” 64-65 мил. мі диспергирани промишлени продукти, обстоятелство, изискващо фирмата „Солвей-Соди” да търси терен от 3000 дка за изграждане на нов шламоотвал. Капацитетът на настоящия шламоотвал приключва в края на 2014г.

         В края на 1996 г. фирмите „Солвей” и „Шише-джам” закупуват химическите заводи „Соди” и „Карл Маркс” за 160 мил. щ. долара, а като подарък получават пазарите в 32 страни. В това време в Саудитска Арабия се изгражда содов завод с капацитет 250 000 т. на стойност 240 мил. щ. долара, т.е. при нас е осъществена приватизация на цена 7,4 пъти по-ниска от световните котировки. През 1996 г. за 11 месеца валутните приходи на СОДИ АД възлизат на повече от 78 млн щ.долара.

         За да затвори обръча на производствено-търговските си апетити, „Солвей-Соди” отправя искане към МС за предоставяне на концесия върху пристанищния терминал № 7 от Пристанище „Варна-Запад”, но правителството отхвърля този иск с Решение № 552 от 22.07.2006 г., тъй като пристанището е от национално значение.

„Солвей-Соди” сключва и концесионни договори с „Провад-Сол” и кариера „Девня-Варовик” през 1999г при годишно парично коцесионно възнаграждение от 2% от нетните приходи.

         Констатации на наши и английски специалисти, обследващи Мировския масив, посочват: „При положение съществуващите целици (пространството между сондажите) да са приети като квадрати, то 69 % от тях се оказват в състояние на срязване. Като се вземат под внимание техните размери, оперативни налягания в камерите и якостта на солно-скалната маса, съществува определен потенциал за разрушаване на междукамерните целици от натиск. Десет сондажа са аварирали, десет са консервирани, единадесет са уязвими спрямо геомеханичн аустойчивост. Десет от авариралите и консервираните сондажи, имащи ограничен резерв от сол, пораждат въпроса, дали заслужава да бъдат ремонтирани. Три сондажа са със среден риск спрямо геомеханична устойчивост. Главен фактор за сляганията се явява сумарно добитото количество сол като интеграл на всички размери и обобщаващо увеличаването на изкуствената порестост.”

         Всички по-горе посочени негативни констатации, при положение, че от масива и в бъдеще трябва да се добива сол за промишлени цели, ни задължават да се приложат мероприятия, целящи възстановяване на устойчивостта на масива до състояние, съществувало преди 45 години.

         Последователното запълване на неперспективните за бъдеща експлоатация свободни камерни обеми с диспергирани производствени отпадъци от девненските заводи би способствало за изпълнението на горепосочената цел. Изравнените показатели на налятите диспергирани продукти в камерите с тези на целиците създават реални условия за прокарване на нови сондажи върху сега съществуващите 30 целици, последвано от 122 нови сондажа, при което разстоянието между сондажите няма да бъде както досега 300 м, а има възможност да бъде 525, 600 или 690 м.

         Изпълнението на предлаганата тук разработка изисква изготвянето на проект, чиято реализация води до значими показатели, имащи взаимна зависимост в количествен и качествен аспект:

         Подобрява екологичната среда в региона Провадия-Девня – земя-въздух-вода;

         Възстановява геомеханичната якост в масива, с което се премахват съответните предпоставки за генериране на локални земни трусове;

         Премахва необходимостта от изграждане на нови депа за складиране на заводските промишлени отпадъци от девненските заводи по подобие на шламоотвал „Падина” и „Дренака”, за които в противен случай биха били необходими десетки милиони мі инертни материали;

         Увеличава добива на сол с минимум още 1.458 млрд. т. сол, като разработваната повърхност от 7,02 % нараства до 35,43 %;

         Шламоотвал „Падина” ще продължи да функционира практически за неограничен период, без да се надстроява с каквито и да било инертни материали до прекратяване на производтсвената и търговска дейност на заводите;

Удължава няколко десетки пъти експлоатационния период на тръбопроводите, по които и в бъдеще ще се пренася пепелно-алкалният флуид от „Солвей-Соди”, ТЕЦ „Девня” до шламоотвал „Падина”;

         Всички диспергирани производствени отпадъци от девненските заводи ще се пренасят до Провадия по безтръбен способ;

         В Мировския масив в експлоатация ще бъдат само 20-22 сондажа, които ще осигуряват 130 % от потребностите на заводите, т.е. 2,4 мил. тона сол годишно.

В интервал на повече от 600 години c добив на разсол при сегашния обем нямa да се търсят нови източници на сол.

         През м. май 2004 г. разработката, състояща се от 45 стр. текст и 13 скици, беше предоставена на „Солвей-Соди”.

         С Решение № 530 от 17.01.2008 г. МС на РБ удовлетвори молбата на „Солвей-Соди” и предостави площ от 10 000 дка в района на селата Манастир, Добрина, Житница и субсидия от 517980 лв за проучване на полезни изкопаеми. За отбелязване е, че министърът на екологията Джевдет Чакъров оповести това решение отделно, но не посочи отпуснатата сума.

         На 16.05.2008 г., с вх. № 606 до министър-председателя С. Станишев, предоставям своята разработка, придружена с писмо, в което изразявам своето мнение, че взетото горепосочено Решение няма разумен аналог в света. В писмото си искам да бъде предоставена Обосновката на „Солвей-Соди” за иска да й бъде предоставен терен за проучване.

         С писмо изх. № 2891-09 от 14.01.2010 г. Министерският съвет (вече с премиер Б. Борисов) отговаря, че „договорът между Правителството и „Солвей-Соди” за проучване на подземни богатства е прекратен по взаимно съгласие”.

         Но с Решение на МС № 741 от 14.07.2010 г. „МС на РБ предоставя терен от 49900 дка на „Солвей-Соди” в същия регион (Манастир-Житница-Добрина) за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми.

         На 12.07.2012г. при посещението си в гр.Варна на президента на Р.България, с вх.№ 9402364 е заведен комплект документи и разработка касаеща добива на сол в Провадийско. На 16.08.2012 г. получох писмо от канцеларията на президентството с което ме уведомяват, че предоставеното от мен предложение за добив на сол в региона на гр. Девин е предоставено за запознаване от секретаря по икономика и развитие на регионите и инфраструктурата в президенството. Отговорът ме изненада, че в тази най-висша институция у нас работят чиновници чиито умствен мързел ги е обладал напълно. Добивът на сол-разсол се осъществява в региона на гр. Провадия а не в гр.Девин. На 15.11.2012 г. получавам писмо от канцеларията на президенството , в което се съобщава: „Президента на Р.България няма правомощия по този закон, поради което кореспонденцията е предоставена на зам.министъра на економиката и енергетиката за становище”. С писмо № 04-20-241 от 24.10.2012.г. зам.министър г-жа Евгения Харитонова препоръчва документацията да я предоставя на вниманието на фирмата концесионер – „Провадсол” – препоръка която съм извършил преди 8,5 години. Явно, че и в тази институция работещите боледуват от умствен мързел – не желаят да четат или отговорите им са добре разработена методика за защита икономическите интереси на чужди корпоративни фирми.

         В интервал на 5години три правителства, трима областни управитела на Област Варна, Президентска институция на Р България подробно са запознати с проблема за експлоатация на солното находище в Мирово и никоя от тях не е дала отрицателна оценка, но всички ми препоръчват да кореспондирам с концесионера – препоръка която съм осъществил още през 2004 г. Нещо повече с писмо №04-16-198/ от 30.07.2013 г Зам.министър на икономиката и енергетиката г-жа Анна Янева ми съобщава следното:” С настоящето писмо Ви уверявам, че Миннистерството на ИЕ оценява направените в писмото Ви предложения за запълване на сондажните камери, получени при разработването на Мировското солно находище с цел възстановяванe геомеханичната якост на масива и премахване на съответните предпоставки за генериране на локални земни трусове, за създаване на реални условия за прокарване на нови сондажи в съществуващите целици, за премахване на необходимостта от изграждане на нови депа за складиране на промишлени отпадъци по подобие на шламоотвал „Падина” и „Дренака” и смятам, че същите тябва да бъдат предложени на ръководството на „Провадсол”.

         С писмо №РД-13-9400-168(1) / от 12.06.2013 г областната институция на Варна ми съобщава следното:” Към настоящия момент концесионера изпълнява всички количествени и качествени параметри на договора за концесията..., а с действията си сме oтговорни пред държавата и обществото за спазването на законите и моралните норми”.

         А какво пише в концесионния договор от 05 октомври 1999 г:

Т.5 Определя основните права и задължения по концесията както следва:

Т.5.1 Основни права на концесионера:

Т.5.1.1 Да добива подземно природно богатство – каменна сол, чрез добив на разсол от находището „Мирово”.

Т.5.1.4. Да извършва за своя сметка и след предварително съгласуване с концедента и с компетентните държавни органи необходимите дейности за експлоатационно проучване само в границите на концесионния обект – Т.1 (Мирово)

Т.5.2.1. Да добива подземно природно богатство – каменна сол от находището „Мирово” съгласно клаузите на концесионния договор и минималната производственв програма.

         Какво покритие можем да открием в отговорите на държавните институции и посочените клаузи от концесионния договор при положение, по искане на концесионера две правителства се състезават и предоставят друг терен нефигуриращ в концесионния договор – района на с.Манастир – 10000 декара и 49900 декара плюс сумата от 517980 лева за проучване на подземни природни богатства. Подарък, който от 14.02.2013 г. вече се изпълнява, като сондирането се осъществява чрез сонда монтирана на автомобил марка МАN №РВ4839РН и са достигнали дълбочина превишаваща 1700 метра.

         Какво се търси в този район? Сол или шистов газ? Независимо, че с Решение от 18.01.2012 г. Народното събрание забрани проучванията за наличие на шистов газ на наша територия.

         Игнорирането или недооценяването на прилаганата нова технология за експлоатация на Мировското солно находище от българските държавни институции крие катастрофални последици за природата и жителите на региона. През последните 40 години ( времето на промишления добив на сол) в Мировския масив са регистрирани повече от 200 земетресения с магнитут над 1,5 по скалата на Рихтер, като 15 от тях са с магнитут 3,5-4,4.

         Да се упреква монопола „Солвей Соди”АД, че със всички средства търси и регистрира печалба ще бъде погрешно. Монополистът не е майка Тереза. В два поредни борда на директорите на „Провадсол” като член на борда на директорите беше дългогодишния началник Приемна на МС г-жа Соня Божикова. Сега на нейно място е г-н Божидар Данев – Председател на Българската стопанска камера.

         С писмо №РД-13-9400-1689(7) и Областната администрация Варна изпраща становището на МИЕ до „Провадсол”, но до сега няма отговор от тяхна страна.

         Да се предоставят терени за търсене на нови находища на сол от две правителства надпреварващи се в слугинаж на чужди фирми е не само безумие а чисто престъпление спрямо екологичното бъдеще на България и спокойния живот на жителите от Провадийския регион. Предоставените площи за проучване са .обследвани преди 50 години заедно с тези в Мировския масив, но там количествата са по-малко от тези ,които сега се разработват в Мирово. Да се предоставят площи за търсене на неметални богатства на „Солвей Соди” за търсене на неметални подземни богатства при положение че от досега доказаните наличности е добита сол 1,15% сол в интервал на 50-годишна промишлена експлоатация, да се предоставя терен от 3000 декара за изграждане на ново шламово депо за депониране на диспергирани промишлени отпадаци от Девненските химически заводи, да се обрича живота на живущите в региона във вечно напрежение и несигурност за утрешния ден трудно може да се възприеме от обикновения българин, че управниците от правителствата ни сега са хора с нормален разсъдък В целия свят една от най-тревожните теми сега е промяната на климата и екологията, а нашите правителства ни връщат в ерата на варварството. Сега съществуващите свободни обеми на сондажните камери, които непрекъснато ще се увеличават са сериозен потенциал не само за появата на локални трусове в размивания контур, но и от такива породени от сеизмична активност в България и в други страни. От сега нататък възникването и честотата на локалните земни трусове ще зависят от количеството добита сол, водещо до прогресивно намаляване геомеханичната устойчивост на масива. Продължаването на добив на разсол прилагайки досегашната технологична схема означава самите ние да превръщаме масива в тунел без опорни стени, в който се водят артелерийски сражения. Предлаганата нова технологична методика поражда необходимост от друга философия и дух на експлоатация на солното находище в бъдеще и да отхвърлим от живота си израза:”След мен и потоп”. Реализацията на разработката не е пъзел с конюктурно предназначение, а има страдегическа насоченост за настоящето и бъдещето не само за региона, а и за страната ни. Касае се за цялостно устройство и осъществяване на единна територия – направление придобило определението геоурбанистика. Тя обхваща основни сфери на човешкия живот: труд,обитаване, обслужване, отдих и инфраструктура.

         Фирма „Солвей-Соди” е в стадий на подготовка за изграждане на нов шламоотвал. Мероприятието едва ли е най-удачното решение не само от финансови съображения, но и от гледище опазване националния фонд на природната среда. Нямяме нито основание, нито право да унищожаваме природните дадености на страната ни, която е от малкото изключения в света да притежава четири сезонен климат. Такъв строеж, изграждан на основание целесъобразност, задоволяващ локални корпоративни интереси трудно би се вместил в нравствените критерии и интереси на бъдещите поколения и духовността на нацията ни. Територията на България е бедна на природни суровини за да проявяваме немарливост, мързел или себичност спрямо възможностите, които определена идея може да подготви база за стратегическа разработка, целяща по-рационалното им оползотворяване.

         Субектите във Варненския регион създаващи мащабни по обем промишлени отпадаци са „Солвей-Соди”, ТЕЦ Варна и „Агрополихим” няма да имат потребност от нови депа за складирането им, а сега ползваните могат да се рекултивират. Вместо преустановяване насипването на фосфогипс в местността „Дренака” министър Мирослав Найденов предоставя нови 181 декара на „Агрополихим” през юни миналата година. Осъществяването на затворени тясно фирмени програми не винаги трябва да бъдат подкрепяни от принципала-държавата, дори и когато тя не е ангажирана с финансово участие при тяхната реализация.

         Да се продължи експлоатацията на Мировския масив, прилагайки настоящата технология при сегашен обем на добив 2,4 милиона тона сол означава камерните пространства да се увеличават с близо 1,846млн.куб.м, а при изпълнението на Решението на МС от 1965 г.свободните камерни обеми ще бъдат повече от 230 млн. куб.м, факт водещ до ликвидирането на геомеханичната устойчивост на масива.

         Логично следва да поставим следния въпрос: На територията наречена България има ли политици – държавници от висшите етажи на държавната администрация, които да защитават настоящето и бъдещето на народа си?

 

гр. Варна, 01.11.2013 г.

инж.Иван Георгиев - тел.: 052 729 359 ; 0886 685260

 

Забележка: Писмото е изпратено на 1 ноември 2013 г. на електронните пощи на следните депутати:

РЪКОВОДСТВО НА НС: Миков, Бисеров, Манолова

АТАКА: Сидеров, Чуколов, Шопов, Станилов

ДПС: Местан, Цонев, Имамов

БСП: Станишев, Паунов, Мерджанов, Михалевски, Янкова, Нинова, Курумбашев, Стоилов, Алексиев

ГЕРБ: Борисов, Цветанов, Велчев, Главчев




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3308615
Постинги: 3367
Коментари: 877
Гласове: 884
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30