Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2013 15:15 - Бившият секретар на Сталин в Политбюро за морала на Ленин
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1094 Коментари: 0 Гласове:
0



Бившият секретар на Сталин в Политбюро за морала на Ленин

 

 „Уви, когато аз дойдох в Политбюро, Ленин вече беше разбит от паралича и практически не съществуваше. Но той беше още в центъра на общото внимание и аз можах да узная много за него от хората, които през всичките последни години бяха работили с него, а също и от всички секретни материали на Политбюро, които бяха в моите ръце. Можах без затруднение да отделя лъжливото и лицемерно прославяне на „гениалния” Ленин, което се извършваше от управляващата група с цел да се превърне Ленин в икона и да се управлява от негово име по право от неговите верни ученици и наследници. При което това не беше трудно – аз виждах в разрез фалшивия Сталин, кълнящ се на всички публични изяви във верност към гениалния учител, а в действителност искрено ненавиждащ Ленин, тъй като Ленин стоеше пред него като главно препятствие към достигането на властта.

В своя секретариат Сталин не се стесняваше и от отделните негови фрази, думи и интонации аз ясно виждах, как той в действителност се отнася към ленин. Впрочем, това го разбираха и другите, например Крупская, която малко по-късно (през 1926 г.) казваше: „Ако Володя беше жив, то сега той щеше да лежи в затвора” – за това свидетелства Троцки в книгата си за Сталин, френско издание, стр. 523).

Разбира се, „какво щеше да стане, ако беше ...” винаги се отнася въм областта на фантазията, но аз много пъти съм мислил за това, каква би била съдбата на Ленин, ако той беше умрял десет години по-късно. Тук разбира се всичко би зависело от това, щеше ли той навреме да отстрани (тоест през годините 1923-1924) Сталин от политическата арена. Аз лично мисля, че Ленин не би направил това. През 1923 г. Ленин искаше да снеме Сталин от поста Генерален секретар, но това желание беше предисвикано от две причини: първо, Ленин чувстваше, че умира, и той мислеше не за своето лидерство, а за наследството (и поради това изчезнаха всички съображения за свое мнозинство в ЦК и за отдалечаването на Троцки); и второ, Сталин, виждайки, че с Ленин е свършено, се разпаса и започна да се подиграва и с Крупска, и с Ленин. Ако Ленин беше още здрав, Сталин никога не би си позволил такива изпълнения, би бил яростен и послушен привърженик на Ленин, но тихомълком би създал свое апаратно мнозинство и в нужния момент би изхвърлил Ленин, както направи със Зиновиев и Каменев.

И е забавно да си представим, какво би се случило после, Ленин би бил  обвинен във всички уклони и грешки, ленинизмът би станал такава ерес, както троцкизмът, щеше да се изясни, че Ленин е агент, да речем, на немския империализъм (който и го е изпратил за шпионска и прочеее работа в Русия в пломбирания вагон), но че революцията все пак е успяла благодарение на Сталин, който навреме р поправил всичко, навреме е разобличин и изхвърлил „изменниците и шпионите” Ленин и Троцки. И току виж, Ленин вече не е вожд на световната революция, а тъмна личност. Възможно ли е това? Достатъчно е да се спрем на примера с Троцки, който, както се оказва, не бил централната фигура в октомврийския преврат, не бил създател и вожд на Червената армия, а просто бил чуждестранен шпионин. Защо да не е така и с Илич? Е, да речем, Ленин след смъртта на Сталин, може би, щяха да го „реабилитират”. А Троцки реабилитираха ли го?

Когато започнах да се занимавам с истинските материали за истинския Ленин, ме порази неговата обща черта със Сталин: и у двамата имаше маниакална жажда за власт. Цялата дейност на Ленин е пронизана като с червена нишка от лайтмотива: „каквото и да става да се задържи на власт”. Може да се предположи, че Сталин просто се е стремил към властта, за да може да я използва по чингисхановски, и не особено се е интересувал от други съображения, например: „А за какво ми е тази власт?” – докато Ленин беше жаден за власт, за да има в ръцете си мощен и незаменим инструмент за построяване на комунизма и се стараеше да задържи властта в свои ръце за тази цел. Аз мисля, че това предположение е близко до истината. Личните моменти играеха в ленинския стремеж към власт по-малка роля, отколкото у Сталин, и във всеки случай по-друга роля.

Аз се опитвах да установя за себе си, какъв е моралният облик на Ленин, не на онзи „историческия”, „великия” Ленин, какъвто го представя всяка марксистка пропаганда, а на ози, какъвто той беше в действителност. По най-истински и автентични материали аз трябваше да констатирам, че неговият морален уровен не беше много висок. Преди революцията лидер на неголяма крайно революционнасекта, в постоянни интриги, гризане и ругатни в други също такива секти, в не много красива непрекъсната борба за касата, подаяния от братски социалистически партии и буржоазни благодетели, овладяване на малко вестниче, изгнание и ом, изгнание и заглушаване на съперниците, не подбиращ средствата, той предизвикваше отвращение у Троцки, който между другото морално беше по-чист и порядъчен. За съжаление, нравите, които въведе Ленин, определиха и нравите на партийната върхушка и след революцията. Аз ги открих и у Зиновиев, и у Сталин.

Но величието на Ленин? Тук бях внимателен.

Известно е, че когато един човек убие и ограби своята жертва, той е престъпник. Но когато на един човек му се отдаде да ограби цялата страна и да убие десет милиона човеци, той е велика и легендарна историческа фигура. И колко нищожни и отвратителни мегаломани, ако им се отдаде да дойдат на власт в голяма страна, стават велики хора, каквато и вреда да са донесли на страната си, а заедно с това и на други страни.

Аз стигнах по-скоро до мнението, че Ленин беше добър организатор. Това, че му се е отдало да вземе властта в голяма страна, при най-близко разглеждане говори много за слабостите на противниците му (шампиони в революционната разруха), за тяхното неумение и отсъствие на политически опит, за общата анархия, в която неголяма група прилично организирани ленински професионални революционери се е оказала по-умела и едва ли не единствената нещо струваща организация. Особен ленински гений през цялото време аз някакси не можах да открия.

Какво искаше Ленин? Разбира се, осъществяване на комунизма. Към тази цел след вземането на властта Ленин и неговата партия тръгнаха направо. Известно е, че в течение на 3-4 години това доведе до пълна катастрофа. В по-късните партийни изложения това срамежливо се изобразава не като крах на опита за построяване на комунистическо общество, а като крах на „военния комунизъм”. Това разбира се е една най-обикновена лъжа и фалшификация. През тези години се провали комунизмът въобще. Как Ленин прие този провал?

Официалните ленински изявления говорят за това, как Ленин е бил принуден да изобрази отстъплението на партията пред провала. Мене ме интересуваше, че Ленин в действителност е размишлявал за този провал. Ясно е, че откровените мисли на Ленин са могли да ги знаят само в най-близкото му обкръжение, в частност, двете му секретарки, Глясер и Фотиева, с които той е работен целодневно. Аз исках да открия от тях, какво е казвал Ленин по този повод, в откровени разговори с тях. Отначало това не беше така лесно. На първо време за секретарките на Ленин аз бях „човекът на Сталин”. Не скоро, след няколко месеца, през цялото време срещайки се с тях по работа, аз предизвиках у тях друго впечатление: че аз съм „човекът на Политбюро”, а сталински помощник съм формално. Тогава постепенно можах да заговоря с тях за Ленин. И накрая можах да поставя въпроса, че, докато наистина е мислил за НЕПа, считал ли е той, че ние сме пред крах на комунистическата теория или не. Секретарките ми казаха, че и те са поставяли въпоса пред Ленин именно така. Ленин им отговорил: „Разбира се, ние се провалихме. Ние мислихме да осъществим новото комунистическо общество по заповед на щуката. Между другото, това е въпрос на десетилетия и поколения. За да не загуби партията душата, вярата и волята за борба, ние трябва да изобразяваме пред нея връщането към пазарната икономика, към капитализма като някакво временно отстъпление. Но за себе си ния трябва ясно да виждаме, че този опит не успя, че току така изведнъж да се промени психологията на хората, навиците им от вековния живот, е невъзможно. Можем да се опитаме на натирим населението в новия строй със сила, но възниква въпросът, бихме ли запазили властта в тази всеруска месомелачка”.

Аз винаги съм размишлявал над тези думи на Ленин, когато след мяколко години Сталин започна да осъществява всеруската месомелачка, да подкарва народа към комунизма със сила. Оказа се, че ако не се спираме пред десетки милиони жертви, това може и да стане. А властта при това може да се запази. Ленин спря Кронщатския метеж и Антоновското въстание. Сталин не се спря пред архипелага ГУЛАГ. ...”




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5641304
Постинги: 5026
Коментари: 877
Гласове: 1361
Архив
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031