ТОДОР ЖИВКОВ ЗА МАФИЯТА (1993)

„Елементарна формула: МАФИЯ = МРЪСНИ ПАРИ + ВЛАСТ”

         Напоследък се говори за промени в наказателния кодекс, съответстващи на увеличаващата се престъпност. Отдавна бяха наложителни. Уви, както и в други области, се започна от следствието, не от причината.

         Престъпност в България имаше и по мое време. Индивидуална, групова. Но и в най-арогантната фантазия, и в най-перверзните помисли, не можеше да се доближи до днешните размери. Освен това, близо 80 % от престъпленията се разкриваха. Единични бяха драстичните случаи на насилие. С години се коментираше и повтаряше чутото за тях. И главно – нямаше организирана престъпност. И неможеше да има. Организирана престъпност може да съществува само, когато тя е свързана със структурите на властта. От долу – до върховете. Така е навсякъде по света.

         Повтаря се непрекъснато „пране на пари”. Не знам, дали това понятие е напълно ясно на всички, които го употребяват. Неговата същност, разновидности. Мръсните пари са абстракция. Тяхното свързване с властта от различните й нива ги прави престъпни.

         Мафия – това не са компилативно свързани понятия. Или обидна дума, както впрочем напоследък често фриволно се прикачва на този или онзи.

         Мафия – това е връзката: престъпни пари + власт. Организираната престъпност не може да вирее, ако не е свързана дори не просто с властническия апарат, но и с най-високите етажи на властта. Не се ли разбере това, мафиотските групировки ще се разрастват, управлението ще се изражда, за да обслужва техните интереси. А борбата срещу престъпността ще се декларира пред народа като перспективен план, разпределен в бъдещето.

         Има и организирана групова престъпност на кокошкарско ниво. Но тя не може да бъде нито застрашителна, нито устойчива. Нейното постепенно ликвидиране не е проблем за кадрите на Вътрешното министерство, ако усилията им се съсредоточат приоритетно срещу нея. Те имат и умение, и готовност да се справят с тази престъпност и да противостоят или поне да ограничат посегателствата върху личността на гражданите, тяхното здраве, имоти и спокойствие.

         Чух абсурдното твърдение, че нарастването на престъпността е белег на демократичните промени и нашето отваряне на Запад. Пълното ни изолиране преди способствало на занижаване на криминогенните фактори. Това е не само нелепо, но и невярно.