Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2013 13:41 - Началото на 42-то Народно събрание ме връща към анализа за разгрома на Ваймарската република
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1124 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 23.05.2013 08:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Началото на 42-то Народно събрание ме връща към анализа за разгрома на Ваймарската република

         Както е известно, „Ваймарската република” е добилото гражданственост название на Германия от 1919 до 1933 година. Тя започва с премахване на монархията и приключва с установяването на национал-социалистическата диктатура, чрез заграбването на властта от Национал-социалистическата германска работническа партия, водена от Адолф Хитлер.

         Още в периода на нейното съществуване Ваймарската държава е била наричана „демокрация без демократи”.

Във ваймарската република е отсъствал здрав конституционен консенсус, който би могъл да свърже целия спектър на поплитическите сили – от десни до леви.

Вълната на демокрацията не се е докоснала до онаследените от кайзеровата империя институтции на управлението, правото и преди всичко военния апарат.

Антидемократични стремежи са съществували и в лагера на левите, но Ваймарската република претърпява крах до коляма степен поради противодействието срещу демокрацията от страна на десните.

От момента на своето възникване тази република е била принудена да отразява ударите от двете страни.

В края на краищата парламентарно мнозинство в Райхстага получават 3 партии, отхвърлящи ценностите на парламентарната демокрация: Национал-социалистическата германска работническа партия и Германската национална народна партия – от една страна и Комунистическата партия на Германия – от друга,

Повечето от политическите партии въпреки своите названия (с изключение на ГСДП и Партията на Центъра) запазват идеологията на непосредствените си предшественици в кайзерова Германия и са обслужвали предимно интересите на определени групи.

Парламентарната система от една страна и способстващата раздробеността на политическите партии ПРОПОРЦИОНАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА от друга страна са изисквали готовност за компромиси.

Партиите от Ваймарската коалиция (ГСДП, Партията на Центъра и германската демократическа партия), са образували правителствената коалиция във Ваймарското учредително събрание, лишили са се от абсолютно мнозинство още на първите избори за райхстаг през 1920 г. и повече никога не са се върнали в този вид на власт.

За 14 години се сменят 20 правителствени кабинета. Единадесет кабинета, създадени от малцинството, са работели с разрешението на парламентарното мнозинство, а в края на Ваймарската република, вече при отстранен райхстаг – само по усмотрение на държавния президент и въз основа на извънредни декрети, които са се издавали вместо закони, съгласно чл. 48 на Ваймарската конституция.

Броят на партиите в Райхстага достигнал 17 и само в редки случаи е намалявал до 11.

         Що се отнася до правната система, мнозинството от съдиите произнасяли политически ангажирани присъди: престъпник, придържащ се към десни възгледи, можел да разчита на значително по-мека присъда отколкото престъпник с леви възгледи.

Всички надежди на първата немска демокрация за дългосрочна стабилизация на страната се оказали напразни.

През 1929 г. в Германската национална народна партия начело на ръководството застават екстремистки настроени антирепубликански сили начело с медийния магнат Алфред Гугенберг, който заедно с Адолф Хитлер и Франц Зелдте от „Стоманен шлем” (въоръженото крило на ГННП) инициирали референдум за отмяна на плана Юнг.

Референдумът се провалил, но благодарение на него национал-социалистите били допуснати до широки кръгове от консервативната буржуазия.

         Решаващо значение в радикализацията на политиката имала световната икономическа криза, която засегнала Германия значително по-остро, отколкото други страни в Европа. След фалитите на Уолстрийт голяма част от краткосрочните чуждестранни кредити е била прекратена, което довежда до крах на немската икономика, която и без това страдала от ограничена конкурентоспособност, обусловена от дефицита по търговския баланс и репарациите.

Кризата в експорта бързо се отразил върху вътрешната конюнктура.

Започналата масова безработица задълбочила и без това влошаващото се социално и икономическо състояние. В края на съществуването на Ваймарската република през 1933 е имало 6 милиона официално регистрирани безработни, което е представлявало повече от 30 % на населението. Само 12 мил. са имали постоянна работа. Мнозина са живеели с жизнения минимум.

Всичко това се е съпровождало с продължителна правителствена криза.

Отношенията между парламент, правителство и президент са напомняли по скоро противодействие, отколкото взаимодействие.

В последвалите едни след други непрекъснати избори и правителствени кризи РАДИКАЛНИТЕ ПАРТИИ И ПРЕДИ ВСИЧКО Национал-социалистическата германска работническа партия набирали все повече гласове.

С усложняването на световната икономическа криза се изостря и кризата в самата Германия: ликвидността на немските банки е зависела в значителна степен от доверието на чуждестранните кредитори, което с напредване на кризата е ставало все по-неустойчиво.

Така, още през септември 1930 г., когато на изборите за Райхстаг национал-социалистите постигат 10-кратно увеличение на дадените за тях гласове, инвеститорите, обезпокоени от възможна политическа нестабилност, започват извеждане на капитали от Германия. Положението се изострило особено, когато в зоната на икономическата турболенция попаднали и известните немски концерни.

През май 1931 года, когато във връзка с кризата около „Кредитанщалт” паниката завладяла и Австрия, се разкриват редица финансови неуредици и започва лавинообразна банкова криза.

Въпреки отчаяните протести на банкерите, държавата снижила процента за кредитиране на икономиката и със свой декрет намалява процента по текущите заеми. Бил въведен строг контрол на банките и за пръв път – банков надзор. Правителството успяло да предотврати краха на финансовата система на Германия благодарение на сериозната интервенция – като се започне с изкупуването на крупни банки, преструктуриране и завършвайки с мерки за постоянен банков надзор. Но заедно с това правителството загубило и последното доверие в очите на населението.

Профсъюзите и комунистите се нахвърлят с критика за „социализацията на загубите”. Антикапиталистическите настроения на населението вече получили разпространение сред населението по време на икономическата криза, поради което правителството, хвърлило се на амбразурата и спасявайки крупния капитал и непопулярните за народа банки, не предизвиквало вече никаква сисмпатия.

Банките, въпреки че държавнот овмешателство ги спасило в крайна сметка, също се отвърнали от премиера Брюнинг. Неговата предпазлива политика внесла значителен принос за оздравяване на германската икономика, но политическата система на Ваймарската република вече не се интересувала от това.

На изборите през септември 1930 национал-социалистите постигнали замшеметяващ успех:

 Броят на дадените за Хитлеровата партия се увеличил на 18,3 %. С това тя постигнала второто място.

В райхстага, който се превърнал в агитационна трибуна  на десните и левите противници на републиката, „голямата коалиция” престанала вече да е в мнозинство. Събитията непрекъснато се съпровождали с по-нататъшното изостряне на икономическата криза.

Вярата в демокрацията и републиката пада стремително. На държавата се наложило да въведе няколко нови данъка за покриване на държавните нужди.

Гласовете, настояващи за „силната ръка”, която ще може да върне на Германската империя предишното й величие, ставали все по-силни.

На „търсенето” на тази част от обществото се отзовавали преди всичко национал-социалистите , които в своята пропаганда, концентрирана върху личността на Хитлер, целенасочено му създавали такъв именно „силен” образ.

Те умело завоювали населението чрез мащабни мероприятия и използвали най-съвременни средства за предизборна борба, като например ПОСЛЕДОВАТЕЛНАТА ЕМОЦИОНАЛИЗАЦИЯ.

Хитлер се нахвърлил с критика срещу всички, които са били свързани с „Ваймарската система”, започвайки с партийната система, в която преобладавали относително неголеми и разцепващи се партии и свършвайки със самия принцип на парламентарната демокрация.

Но са се засилвали не само десните, но и левите сили.

Републиканските социалдемократи за разлика от либералите са останали в изборите почти без загуби, а Комунистическата партия на Германия (секция на Московския Коминтерн) даже подобрила своите резултатии се превърнала в сериозна сила както в парламента, така и на улицата, където вече от доста време сае била преместила борбата между бойните организации на НСДАП (СА) и на КПГ (Ротфронт) – тя все повече заприличва на гражданска война.

В крайна сметка всички тези хаотични въоръжени стълкновения, често инициирани от самите национал-социлаисти, помагали на Хитлер, в когото все по-често виждали „последното средство” за налагане на ред.

 На изборите за Райхстаг на 6 ноември 1932 г. Хитлеровата Национал-социалистическа германска работническа партия получава 33,1 % от гласовете, ГСДП – 20,4 %, а Компартията – 16,9 %, а и още 5 следващи ги партии получават места в Райстага. Местата в 584-членния парламент за първите 3 партии са следните:

НСДАП – 196; ГСДП – 121; КПГ – 100.

Така започва историята на 12-годишния хитлеров райх, завършил с повече от 10 мил. жертви за самия немски народ и десетки милиони убити и осакатени от останалите народи в Европа и света.




Гласувай:
0
0



1. iliaganchev - МОЖЕ ЛИ ДА ДОКАРВА УЛИЦАТА ФАШИЗМА НА ВЛАСТ? –ДА (НО НЕ САМА)!
23.05.2013 09:21
МОЖЕ ЛИ ДА ДОКАРВА УЛИЦАТА ФАШИЗМА НА ВЛАСТ? –ДА (НО НЕ САМА)!
По повод на моята публикация „Началото на 42-то Народно събрание ме връща към анализа за разгрома на Ваймарската република” Kostadin Kocil Shikolarev казва:
„Хитлер заграбва властта не без помощта на немските комунисти. На изборите през 1933-та той няма абсолютно мнозинство, но другарят Ернст Телман му го осигурява. В последствие комунистите стават първите клиенти на концлагерите, а социалдемократите - малко след тях.”
МОЯТ ОТГОВОР:
Как точно е станало всичко, съм го описал в горния постинг. Що се отнася до това, което не съм написал, ще го кажа сега: Помощта на Ернст Телман и другите нови ръководители на смененото ръководство на ГКП от коминтерновските кукловоди в Москва се е състояла само в едно нещо: тръгвайки по пътя на тоталитарно-комунистически бунт, германските комунисти предизвикват смъртен страх у крупния немски капитал, който успява, сочейки ги на обикновените немци като плашило, да стимулира идването на другата чума на власт - кафявата!
СЪВЕТ КЪМ УЛИЧНИТЕ ФЮРЕРИ (лидери, вождове): Когато се борите за власт и издадете брошурка със своя план, не я обличайте в корици с кафяв цвят! Така ще предотвратите страха на мислещите от Вас...
цитирай
2. iliaganchev - МОЖЕ ЛИ ДА ДОКАРВА УЛИЦАТА ФАШИЗМА НА ВЛАСТ? –ДА (НО НЕ САМА)!
23.05.2013 09:24
МОЖЕ ЛИ ДА ДОКАРВА УЛИЦАТА ФАШИЗМА НА ВЛАСТ? –ДА (НО НЕ САМА)!
По повод на моята публикация „Началото на 42-то Народно събрание ме връща към анализа за разгрома на Ваймарската република” Kostadin Kocil Shikolarev казва:
„Хитлер заграбва властта не без помощта на немските комунисти. На изборите през 1933-та той няма абсолютно мнозинство, но другарят Ернст Телман му го осигурява. В последствие комунистите стават първите клиенти на концлагерите, а социалдемократите - малко след тях.”
МОЯТ ОТГОВОР:
Как точно е станало всичко, съм го описал в горния постинг. Що се отнася до това, което не съм написал, ще го кажа сега: Помощта на Ернст Телман и другите нови ръководители на смененото ръководство на ГКП от коминтерновските кукловоди в Москва се е състояла само в едно нещо: тръгвайки по пътя на тоталитарно-комунистически бунт, германските комунисти предизвикват смъртен страх у крупния немски капитал, който успява, сочейки ги на обикновените немци като плашило, да стимулира идването на другата чума на власт - кафявата!
СЪВЕТ КЪМ УЛИЧНИТЕ ФЮРЕРИ (лидери, вождове): Когато се борите за власт и издадете брошурка със своя план, не я обличайте в корици с кафяв цвят! Така ще предотвратите страха на мислещите от Вас...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3308557
Постинги: 3365
Коментари: 877
Гласове: 884
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30