Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2013 11:10 - Защо ПЕС-партиите се опитват да пълзят нагоре, но не успяват
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 556 Коментари: 0 Гласове:
0



Защо ПЕС-партиите се опитват да пълзят нагоре, но не успяват

Най-краткият отговор бих дал чрез думите на Максим Горки от поетичната му поема „Песня о Соколе”:

„Рожденный ползать летать не может!”

Да разгледаме примера с най-силната от ПЕС-партиите, тази в Германия – ГСДП и падането на доверието в нея.

Кой „храни” тази партия и каква е приликата й с БСП:

1. Членски внос – 29 %

2. Държавна субсидия – 26 %.

3. От едрия капитал през 2007 г. ГСДП е получила следните „дарения”:

* 1.371.143 € Daimler Chrysler AG

* 657.522 € BMW AG

* 638.393 € Allianz SE

* 365.820 € Porsche AG

* 302.115 € Verband der Chemischen Industrie e. V.

* 300.000 € Deutsche Bank AG

* 300.000 € E.ON AG

* 281.211 € B.TV Television GmbH & Co. KG

* 277.258 € Sьdwestmetall

* 250.000 € Commerzbank AG

В известни исторически периоди считаха ГСДП и дясната ХДС за „народни партии”. Сега нито едната, нито другата са народни, защото двете общо едва събират в някои случаи до 55-60 % от гласувалите.

Най-лошото й ниво беше през септември 2004 – 24 %.

По динамика на „изпаряване” на членската маса ГСДП от години е по-бърза от ХДС. През 1990 г. германската социал-демокрация все още имаше повече от 940 000 члена, а ХДС почти 780 000. В края на 2008 г. християндемократите се приближават по брой до социалдемократите – без да се имат предвид при това баварските христиансоциални. В края на май 2008 ГСДП обяви 531 737 члена, а ХДС стана 531 299.

Не е само немската социалдемокрация, която страда от напускане. В Европа името на португалската столица е пример за един продължителен процес на залез.

За кретането на социалдемократите са отговорни цял комплекс от причини.

Важен индикатор: Социалдемокрацията се намира в един задълбочаваш се идеологически и политически процес на трансформация. При социално-регулирания капитализъм мнозинството от социалдемократическите партии реши, че деформациите на капиталистическото производство и натрупване би трябвало да бъдат балансирани чрез социално участие. Тъй като синдикално организираният наемен труд и голямата част от жените – независимо то това дали са включени или не в общественото производство – по отношение на капитала са в структурно неизгодно положение, трябва чрез социално-държавна интервенция  - политика на пазара на труда, обществена система на здравеопазване, законово осигуряване по старост, образователна и културна политика и т.н. – да бъде осъществен приемлив компромис в разпределението. В хода на ерозията на Рейнския капитализъм този компромис на участието беше прекратен. При това социалдемокрацията се оказва политическа стимулаторка на едно финансовопазарно осъществявано натрупване, което иска да приспособи достигнатата система на социална сигурност към разпределителните структури на Shareholderния капитализъм.

 

Превръщането на социалдемокрацията от партия на социалната държава в една модернизирана формация на „Новия център”, което в края на краищата стига до скрит отказ от представителство на интересите на долните социални слоеве, определя политическата й програма в началото на 21 век.

Законите, глсувани от ГСДП, доведоха до политика на орязване на социалната държава и разширяване на нископлатения сектор до нарастваща дистанция спрямо бързо увеличаващите се долни слоеве, които вече не са убедени в меритократичния основен консенсус – доходи и място в обществото според личното участие в труда. Това води до непрекъснати вътрешнопартийни разпри в ГСДП.

Социалната структура на ГСДП през 2005 г изглежда така:

·        пенсионери – 34 %

·        жени-домакини – 5 %

·        учащи се – 2 %

·        безработни – 5 %

·        свободни професии – 2 %

·        собственици – 4 %

·        администрация – 23 %

·        служащи – 15 %

·        работници – 8 % .

Както виждаме, налице е отказът на нарастващи части от наемните работещи от ГСДП. Връзката между индустриален наемен труд, синдикати и социалдемокрация в течение на десетилетия беше константа в политическото съотношение на силите. Но от 1998 г, когато ГСДП заедно със Зелените след 16 години социалдемократическо господство пое правителствените функции в Берлин, тя загуби 15 % от работническите избиратели.

С дял от 8 % работниците се превърнаха в малцинство сред наличните членове на ГСДП. Дълги години това даже не беше оплаквано от ръководните представители на партията. Тъкмо обратното: те не били искали да бъдат производствен съвет на обществото или пък местен политически съвет на работническото благополучие, чуваше се да обявяват социалдемократическите „модернизатори”. Техните формули за преобразуването на обществото на услугите, забавленията или науката имаха толкова голяма сугестивна сила, че беше недооценявано решаващото, а именно:

„През миналите десетилетия социалдемократите бяха сигурни за своите база и материални интереси. Тази яснота и съвпадение с място, субект и цел не съществува вече.” (Валтер, 2008).

Най-голямата членска група в ГСДП са пенсионерите с дял от 34 %. Това не е отражение просто на демографско развитие и също така още по-малко на доверие на по-възрастното население към една партия, която както никоя друга радикално промени системата на законово осигуряване по възраст: раздяла с осигуряването на жизнен стандарт, приватизация, удължаване на възрастта за пенсиониране. Определящият социално-структурен фактор се състои в прогресиращото отдалечаване на партията и нейните мандатоносители от натрупания опит и знания по отношение на обществения труд – секторът на обществения труд стана порьозен.

Добавя се и още един социално-структурен фактор, който обаче не се вижда от статистиката за членския състав: Прекаризирането. Тук се касае не за чисто социо-икономически, а за един политически добавен процес на дерегулация на фордисткото нормално трудово взаимоотношение и освобождаването на натиска на финансово пазарния капитализъм върху условията за репродуциране на стоката „работна сила”. Прадоксално е, че представяното точно от социалдемократическа гледна точка развитие се състои в това, че ГСДП в нейната 10-годишна правителствена политика прокарваше прекаризирането на труда както никоя друга социална тенденция и по този начин не само не укрепи своя проект за „Нов център”, а, обратно, го демонтира. Защото политиката на прекаризиране за увеличаващи се сектори на наемния труд доведе до ерозия на така наречения обществен „център” (също и сред неучастващите в наемния труд части от населението).

            Ето как изглежда динамиката на доверието в ГСДП:

1949 до 1966: Опозиция в Бундестага

1966 до 1969: Първата голяма коалиция (с ХДС/ХСС)

1969 до 1982: Коалиция със СвДП

1982 до 1998: Отново в опозиция (1994 – 36,4 %)

1998 до 2005: Коалиция със Зелените (2002 - ГСДП: 18.488.668; ХДС/ХСС: 18.482.641; 2004 – 21,5 %)

2005 до 2009: Втората голяма коалиция (с ХДС/ХСС (ГСДП – 34,2 %)

От 2009: Отново в опозиция (ГСДП – 23 %)

Последен рейтинг - Политбарометър през май 2013:

ГСДП - 27%; ХДС/ХСС - 42%; Св.ДП - 4%; Зелените - 14%; Левицата - 6%; Др. - 7%

 



Тагове:   пес-станишев,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5504986
Постинги: 5025
Коментари: 877
Гласове: 1361
Архив
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031