Крайната политико-икономическа цел на Движението на наемните работници и свободните труженици
Движението започва да се формира сега и ще се усъвършенства непрекъснато и последователно:
http://www.facebook.com/ilia.ganchev#!/groups/124395891078734/
Крайната цел на Движението е свързана с промяна на сегашната политико-икономическа система и замяната й със система на органично съчетаване на свободата и равенството.
За да бъде постигната тази цел, трябва основно да се реши въпросът за собствеността и да се постигне икономическата демокрация..
Решаващият въпрос на промяната на обществото е и остава въпросът за собственстта. Икономическата власт означава едновременно и политическа власт. До момента до който решенията на големите предприятия са ориентирани към стремежа за печалба вместо към благото на общността, политиката ще бъде изнудвачество, а демокрацията ще остава празна дума.
Социалното, мирното, екозъобразното, демократичното общество изисква, да бъде отхвърлена и преодоляна икономическата власт на онези, които печелят от бедността, експлоатацията, разрушаването на природата, въоръженията и войните.
Нашето движение се бори за промяна на отношенията на собственост. Ние искаме радикално обновяване на демокрацията, кето се разпростира и върху икономическите решения и подлага всички форми на собственост на еманципаторски, социални и екологични мащаби.
Без демокрация в икономиката не могат да бъдат прокарвани интересите на общността спрямо тесните интереси към печалба; иначе демокрацията остава несъвършена. Ето защо в икономическата демокрация ние виждаме носещата опора на обществото на рационалната стабилност, което е нашата крайна цел.
Да бъде постигана повече демкрация в икономиката винаги е било и ще бъде важна задача на стремежа на онеправданите и ограбвани в една или друга степен наемни работници и свободни труженици, които представляват огромното мнозинство от обществото. Трябва да продължим и ще продължим тази традиция.
При днешните условия осъществяването на икономическата демокрация има международни, европейски, национални и регионални измерения. Във връзка с икономическия процес на интернационализация (глобализация) икономическата демокрация не може да бъде постигната само в рамките на националната държава. От решаващо значение за ограничаване ролята на икономическата власт са международните правила.
В тази връзка достъпът до знания и информация трябва да стане публичен, открит. Не можем да се съгласим с това, субсидираните с публични пари изследователски резултати да не бъдат с публичен достъп до тях. За едно мирно, солидарно и демократично общество не може да се заобиколи публичният достъп до знанието и информацията и той не може да се остави запазен само за отделни индивиди. Ние искаме да приспособим икономиката към измеренията на общото благо, за да стане тя обществено и екологично пононосима, т.е. да бъде обществото рационално и устойчиво.
Демократичното управление на икономическото развитие предполага укротяването на финансовите пазари и връщането им към тяхната същностна функция за обслужване на реалната икономика, стопанството. Икономика, която служи на хората, а не на печалбата, трябва д аизпълнява преди всичко следните функции:
Първо, тя трябва да удовлетворява потребностите на хората и да осигурява на всички живот в благополучие и социална сигурност,
Второ, тя трябва да въздейства за постигане и поддържане на екологична устойчивост,
Трето, тя трябва да реагира иновативно на новите предизвикателства и
Четвърто, да ползва пестеливо обществените ресурси.
Освен всичко това, икономиката трябва да бъде организирана така, че всички пряко или непряко свързани с нея хора да могат да разгръщат свободно своите способности и в рамките на дейността си да могат да се образоват и квалифицират.
При такъв солидарен обществено-икономически ред, какъвто ние желаем, място имат различни форми на собственост: държавна и общинска, обществена, частна и кооперативна. Заетите в отделните предприятия (фирми), потребителите, представителите на групови интереси трябва да поддържат демократичен диалог и пряко да участват във вземането на икономическите решения.
