1949 – Георги Димитров беше умрял, Трайчо Костов беше обесен, Сталин навърши 70, а аз бях на 6

         1949 ... Оставаха 64 години до големите днешни протести срещу охранените наследници на тоталитарния комунизъм от БКП/БСП, ДПС, НДСВ, ГЕРБ и техните работодатели от комсомолско-организираните КАПИТАЛОКРАДЦИ.

1949 беше една забележителна година в живота на моето поколение ...        

На 10 март аз навърших 6, Г. Димитров умря на 2 юли, Т. Костов беше обесен по нареждане от Москва на 16 декември, на 21 декември „цялото прогресивно човечество” отпразнува 70-годишнината на „вожда и учителя на всички народи”.

А на 24 декември 1949 органът на ЦК на БКП публикува като уводна статия следното писание на българския тоталитарно-комунистически фюрер Вылко Червенков:

НА НАШИЯ УЧИТЕЛ И БАЩА

Стотици и стотици милиони хора по цялото земно кълбо – от изток до запад и от север до юг – отправят днес пълни с дълбока признателност и гореща любов погледи към своя велик вожд и учител, към скъпия Йосиф Висарионович Сталин, от чисто сърце, от цялата си душа му изпращат най-горещи приветствия, желаят му най-крепко здраве, дълги, дълги години живот и работа за радост и щастие на съветския народ и на всички народи в света, на всички, в гърдите на които бие честно сърце, на които са скъпи мирът, демокрацията и социализмът.

В тези дни – дни с най-голямо значение за международното работническо и комунистическо движение, за цялото миролюбиво и прогресивно човечество – своите сърдечни приветствия и синовни пожелания, своя сърдечен, искрен привет на другаря Сталин изпраща и нащият трудещ се български народ – нашите работници и селяни, занаятчии, нашата интелигенция, бойците от нашата армия, мъжете и жените, младежите и децата; изпраща му боен, пламенен, болшевишки привет Българската комунистическа партия.

Българският народ в деня на седемдесетгодишнината на другаря Сталин изразява нему, великия баща и учител, незаменимия приятел и защитник, своята безпределна преданост, признателност и любов и се кълне да пази като зеницата на очите си и да укрепва с всички сили своята нерушима дружба с братския съветски народ.

Нашият народ дълбоко обича другаря Сталин, счита го за свой вожд, и няма за нас по-голяма чест, по-голямо щастие от щастието и честта да се борим, работим и побеждаваме, следвайки неговото учение, неговите съвети и неговия пример.

Всеки трудещ се в България не само знае, но и с цялото си същество чувства значението на другаря Сталин за нашата страна, за нейното развитие и подем, за нейното съществувание като независима и свободна държава.

Другарят Сталин е освободител на България от позорния гнет на германския империализъм. Никога нашият народ няма да забрави това, което другарят Сталин и съветският народ направиха за нашата страна през есента на 1944 г., когато героичната Съветска армия навлезе в територията на нашата страна. За съдбата на България тая крачка имаше решаващо значение.

Никога нашият народ няма да забрави онази помощ, която съветските освободителни войски, които се намираха в страната до сключването на мира, ни оказваха за заздравяване на народната власт.

Никога нашият народ няма да забрави, че още преди свършването на войната съветското правителство, по указание на другаря Сталин, започна да снабдява България с ценни материали, за възстановяването на разрушеното от фашисткия гнет и войната народно стопанство.

Нима може нашият народ да збрави, че той бе спасен от глад през първите години след войната само с помощта на другаря Сталин и съветското правителство?

Никога нашият народ няма да забрави, че той запази своята национална независимост, своя държавен суверенитет, своята териториална неприкосновеност само благодарение на блестящата и твърда защита от страна на Съветския съюз и другаря Сталин.

Другарят Сталин е велик покровител на българската национална независимост.

Другарят Сталин във всички трудни моменти е поддържал и поддържа България. Никога нашият народ няма да забрави и вечно ще остане признателен на другаря Сталин за жялата оная огромна помощ, която ни оказва Съветският съюз и без която ние не бихме могли да започнем и да видим  успешно социалистическото строителство, не бихме могли да преодолеем вековната икономическа изостаналост на страната.

Българската комунистическа партия никога няма да забрави и завинаги ще остане благодарна и предана на другаря Сталин за оная неоценима и своевременна помощ, която той й е оказвал със съвети и разяснения по въпросите на нейната политика като ръководна сила в народно-демократическа България.

Благодарение помощта на другаря Сталин и Съветския съюз нашата страна сега се намира в подем, нашият народ действително започна да разкрива и разгръща всички свои сили. От своя собствен опит той се убеди, че главната гаранция за процъфтяването на България се заключава в сътрудничеството със Съветския съюз, в нерушимата и все по-тясна дружба с него , във верността и предаността към другаря Сталин – великия и любим наш вожд, учител и баща.

Ето защо от дълбочината на душата на българските трудещи се бликат горещи думи на любов и най-искрени чувства на признателност към другаря Сталин в деня на неговата седемдесетгодишнина.

Ето защо българо-съветската дружба и верността към другаря Сталин са слънце и въздух за българската нация.

Ето защо Комунистическата партия и българските трудещи се с радост и любов наричат другаря Сталин свой вожд и вървят след него.

Да живее нашият велик учител и вожд – любимият и роден Йосиф Висарионович Сталин!