Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2013 11:51 - ЗАЩО ХИТЛЕР СТИГНА ДО МОСКВА (Сталинският терор в Съветската армия) – част 1
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 3084 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.03.2013 12:15


ЗАЩО ХИТЛЕР СТИГНА ДО МОСКВА (Сталинският терор в Съветската армия)

Д-р инж. Илия Ганчев, 30 ноември 2011 - февруари 2013, Варна

част 1: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2013/01/26/zashto-hitler-stigna-do-moskva-stalinskiiat-teror-v-syvetska.1046386

част 2: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2013/02/02/zashto-hitler-stigna-do-moskva-stalinskiiat-teror-v-syvetska.1049057

част 3: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2013/02/08/zashto-hitler-stigna-do-moskva-stalinskiiat-teror-v-syvetska.1051137  

част 4: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2013/02/21/zashto-hitler-stigna-do-moskva-stalinskiiat-teror-v-syvetska.1056134 
част   5:  http://iliaganchev.blog.bg/novini/2013/03/01/zashto-hitler-stigna-do-moskva-stalinskiiat-teror-v-syvetska.1059554

 

ПРЕДГОВОР:

По постановка на темата и обхват на доказателствата тази разработка е първата в България. Изследването е осъществено преди всичко въз основа на проучените от Архива на Президента на Руската федерация данни от материали в размер на 3500  страници.

Числото, поставено в квадратни скоби при отделните лица, съответства на номера на списъка за разстрел, подписан от Сталин, Молотов, Ворошилов и други членове на Политбюро на ЦК на ВКП(б).

В рамките на „голямата чистка”, както наричат политическите репресии в СССР 1937-1941, Сталиновата банда, управляваща ВКП(б) и СССР, унищожава най-добрите комaндни кадри на съветската армия.

         Съгласно различни руски историци са репресирани между 35.000 и 45.000 офицери. (Р. Конквест – 35.000; А.И. Козлов – 45.000; Н.М. Раманичев – 44.000; А.М. Самсонов – 43.000 офицери).

         Съвременниците на тези събития не са познавали истинската картина. В съветските средства за масова информация са се разпространявали информации, че е действала само „жалка банда от отцепници и изменници”, като Тухачевски и неговите помагачи. На 13 юни, един ден след разстрела на Тухачевски, Уборевич, Якир, Корк, Примаков, Путна, Фелдман и Ейдеман във в. Правда е публикувана заповед на народния комисар на отбраната Ворошилов, в която се казва:

         „Цялата Червена армия облекчено ще въздъхне, узнавайки за достойната присъда на съда над изменниците, за изпълнението на справедливата присъда. Гадните предатели, така подло измамили своето Правителство, народа, Армията, са унищожени... Под тежестта на неопровержими факти, те признаха за своето предателство, вредителство и шпионаж ... Световният фашизъм и този път ще узнае, че неговите верни агенти гамарниковци и тухачевци, якировци и уборевичи и другата коварна мърша, лакейски служила на капитализма, са изтрити от лицето на земята, и паметта за тях ще бъде проклета и забравена”.

На заседанието на Военния съвет при наркома на отбраната на СССР, състояло се на 29 ноември 1938 г. маршал Климент Ефремович Ворошилов заявява, че от армията през 1937-1938 са изчистени повече от 40 000 души. Лев Троцки, който по това време е емигрант в Мексико, пише на 13 март 1939 г.: „Сталин изтреби цвета на командния състав, разстреля, затвори и заточи 30 000 офицера”.

По време на обсъждането на планираното нападение срещу СССР, част от немските генерали се опитват да убедят фюрера, че е преждевременно да се впускат във война с руснаците. Отговорът на Адолф Хитлер е бил следният (Журнал „Военная история” - 2002, № 3-4):

         „80 % от командните кадри на Червената армия са унищожени. Червената армия е обезглавена, отслабена както никога, това е главният фактор за моето решение. Трябва да воюваме, докато кадри не са израснали отново”.

         По низходящ ред на военните звания са репресирани, както следва:

Маршали на СССР:   от общо 5 - разстреляни 2, починал при инквизициите 1;

Командарми 1-ви и 2-ри ранг:    разстреляни 19, върнал се от затвора жив  1;

Флагмани на флота 1-ви и 2-ри ранг: разстреляни 5;

Командири на корпус: разстреляни 58, починали при инквизици 4, самоубили се 2; върнали се от затвора живи 5;

Флагмани 1-ви ранг: разстреляни 5, върнал се от затвора жив 1;

Командири на дивизии: разстреляни 122; починали при инквизиции 9; върнали се от затвора живи 22;

Командири на бригади: разстреляни 201; починали при инквизиции 15; самоубил се 1; върнали се от затвора живи 30;

Общо за висшия команден състав: разстреляни 412; починали при инквизиции 29; самоубили се 3; върнали се живи от затвора 59.

 

Репресираните маршали на СССР:

Тухачевский Михаил Николеевич (1893 – 12.06.1937)

Блюхер Василий Константинович (1890 – 9.11.1938)

Егоров Александр Ильич (1883 – 23.02.1939)   [336]

 

Репресираните командарми 1-ви ранг:

Уборевич Иероним Петрович (1896 - 12.06.1937) – командващ войските на Белоруския военен окръг от април 1931 до 20 май 1937.

Якир Иона Эммануилович (1896 - 12.06.1937) – от март 1924 до ноември 1925 началник на ГУ на военно-учебните заведения; от ноември 1925 до май 1935 командващ войските на Украинския военен окръг; от 1935 до 1937 командващ войските на Киевския ВО.

Федько Иван Федорович (1897 - 26.2.1939) - зам. ком. на ОКДВА и командващ Приморската група войски, след ареста на Якир - ком. Киевския ВО (1937-38), 1-ви зам. Нарком на отбраната (1938). Арестуван на 7.7.1938. Осъден от ВКВС на 26.2.1939 и разстрелян по обв. за участие във военно-фашистски заговор. Реабилитиран на 26.5.1956.

 

Репресираните командарми 2-ри ранг:

Дыбенко Павел Ефимович (1889 - 29.7.1938) –командващ Приволжския ВО, в момента на ареста - командващ Ленинградския ВО. Арестуван на 26.2.1938. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 29.7.1938 по обвинение в шпионаж. Реаб.  16.5.1956. [336]

Левандовский Михаил Карлович (1890 - 29.7.1937) - ком. Закавказския ВО, в момента на ареста  - ком. Приморската група войски на ОКДВА. Арестуван на 23.2.1938. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 29.07.1938 по обв. в шпионаж. Реаб. 28.4.1956. [336]

Дубовой Иван Наумович (1896 - 29.7.1938) - ком. Харковския ВО. Арестуван на 21.8.1937. Осъден от ВКВС на СССР на 28.7.1938 по обв. за участие в контрареволюционна организация. Разстрелян на 29.7.1938. Реаб.  14.7.1956. [119] [336]

Корк Август Иванович (1887 - 11.6.1937) - нач. на Военната академия ФРУНЗЕ, Арестуван на 14.5.1937. Осъден от Специалния състав на ВС на СССР на 11.6.1937 по обв. в участие в антисъветска троцкистска военна организация в Червната армия ("делото на Тухачевски"). Разстрелян през нощта на 11/12 юни 1937. Реаб. 31.1.1957 "за отсъствие на състав на престъпление".

Каширин Николай Дмитриевич (1888 - 14.6.1938) - ком. Северо-Кавказския ВО  (юни 1931- юли 1937); начальник на управлението за бойна подготовка на щаба (от юли 1937); Арестуван на 19.8.1937. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 14.6.1938 по обв. за участие в к.р. терористична организация. Реаб. 1.9.1956. [119]

Седякин Александр Игнатьевич (1893 - 29.7.1938) - зам. нач. Генщаба на РККА, в момента на ареста - нач. ПВО на РККА. Арестуван на 2.12.1937. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 29.7.1938 по обв. за участие във военен заговор. Реаб. 4.8.1956. [336]

Алкснис Яков Иванович (1897 - 29.7.1938) - нач. Управлението на Въздушните сили на РККА, зам. Нарком на отбраната по ВВС. Арестуван на 23.11.1937. Осъден от ВКВС на СССР на 28.07.1938 по обв. за участие в антисъветска националистическа шпионско-терористична организация. Разстрелян на 29.7.1938. Реаб. 1.2.1956. [336]

Халепский Иннокентий Андреевич (1893 - 29.7.1938) - нач. Авто-бронетанковото управление на РККА, в момента на ареста - нач. Управлението за въоруженията на РККА. Арестуван на 13.11.1937. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 29.7.1938 по обв. за участие в к.р. терористична организация, причастности към военен заговор. Реаб. 8.9.1956. [336]

Вацетис Иоаким Иоакимович (1873- 28.7.1938) – съветник на наркома по отбраната на СССР, професор във Военната академии ФРУНЗЕ. Арестуван на 29.11.1937. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 28.7.1938 по обв. в шпионаж и участие в к.р. терористична организация. Реаб. 28.03.1957. [336]

 

Репресирани флагмани на флота 1-ви ранг:

Орлов Владимир Митрофанович (1895 - 28.7.1938) - нач. на Морските сили на РККА, заместник нарком на отбраната. Арестуван на 10.7.1937. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 28.7.1938 по обв. в создаване във военно-морския флот на к.р. организация. Реаб. 23.6.1956. [119] [336]

Викторов Михаил Владимирович (1893 - 1.8.1938) - ком. Тихоокеанския флот, в момента на ареста - началник на морските сили на РККА. Арестуван на 22.4.1938. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 1.8.1938 по обв. в шпионаж и участие в к.р. организация. Реаб. 14.3.1956. [336]

 

Репресирани флагмани на флота 2-ри ранг

Галлер Лев Михайлович (1883 - 12.7.1950) - ком. Балтийския флот. Осъден по "делото на 4-те адмирала". Единствен от флагманите, преживял войната, но загинал в затвора. От 1937 – зам. нач. на морските сили в Наркомата по отбраната на СССР. От 1938 – началник на главния морски щаб. От 1940 – зам.нарком на ВМФ по корабостроенето и въоръжението. По време на войната ръководи разработката и строителството на нови кораби за флота. От 1947 – началник на Военно-морската академия А.Н.Крилов. Арестуван на 19.12.1947 заедно с адмиралите Кузнецов, Алафузов и Степанов за предателство. Осъден на 3.2.1948 на 4 години лишаване от свобода, на 20.02.1950 въдворен в Казанската психиатрична болница на МВР на СССР, където умира на 12.07.1950. Реабилитиран през 1953.

Кожанов Иван Кузьмич (1897 - 22.8.1938) - ком. Черноморския флот (юни 1931- окт. 1937). Арестуван на 5.10.1937. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 22.8.1938 по обв. за участие във военно-фашистски заговор. Реаб. 7.7.1956. [227] [339]

 

Репресирани флагмани 1-ви ранг:

Душенов Константин Иванович (1895 - 4.2.1940) - ком. Северния флот (март 1935 - май 1938). Арестуван на 22.05.1938. Осъден на 03.02.1940, разстрелян на следващия ден. [съгласно писмо на Берия до Сталин от 16.01.1940]

Кадацкий-Руднев Иван Николаевич (Никитич) (1889 - 28.7.1938) – командващ Амурската военна флотилия. Арестуван на 19.3.1938. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 28.7.1938 по обв. за участие в к.р. терористична организация. Реаб. 11.06.1956. [336]

Киреев Григорий Петрович (1890 - 29.7.1938) - ком. Каспийската флотилия, зам. ком. на ТОФ, в момента на ареста – командващ Тихоокеанския флот, флагман на флота 1-ви ранг. Арестуван на 10.1.1938. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на  29.7.1938 по обв. за участие в к.р. терористична организация. Реаб. 13.6.1956. [336]

Лудри Иван Мартынович (1895 – 26.11.1937) – от 1927 г. ком. бреговата охрана на Черно море, от 1932 – зам.началник на Морските сили на РККА. През 1937 – началник на Военно-морската академия К.Е. Ворошилов”.

Разстрелян на 26.11.1937. Реаб.  8.09.1956. [119]

Панцержанский Эдуард Самуилович (1887- 26.09.1937) - от 1921 до 1924 - командващ ВМС. 1925 – 1926 – началник на Морските сили на Черно море. Март 1937 – началник на морския отдел и страши ръководител на катедра във Военната академия на Генщаба на РККА. Арестуван на 13.06.1937. Подложен на жестоки инквицизии, Осъден от ВКВС и разстрелян на 26.09.1937 на полигона Комунарка.

Реабилитиран от Военния трибунал на Върховния съд на СССР през 1956. [90]

Сивков Александр Кузьмич (1892 - 1938) – от 1933 - началник на Главното управление по корабостроенето на УВМС на РККА. От 1935 - началник щаб на Балтийския флот. От 25.01.1937 – ком. Балтийския флот. Арестуван на 20.08.1937. Осъден на разстрел на 22.02.1938. Реаб. 10.10.1956. [218]

 

Репресирани флагмани 2-ри ранг:

Васильев Александр Васильевич (1887 - 04.05.1938) – от 1935 до 1938 – командир на бригада от Тихоокеанския флот. Арестуван на 13.01.1938, осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 4.05.1938. Реаб. 06.06.1957. [300]

Васильев Григорий Васильевич (1892- 15.07.1943) – от 1931 до 1937 – командир на 1-ва бригада подводни лодки на Черноморскиия флот. Арестуван на 31.01.1938, изтeзаван, обвинен в «активна вражеска дейност по подриване готовността на подводния флот». Осъден на 04.06.1939 от ВКВС на СССР на 15 години лишаване от свобода. Починал в затвора на 15.07.1943. Реаб. 20.04.1957.

Виноградский Георгий Георгиевич (1890 - 1.08.1938) – от септември 1933 командир на бригада ескадрени миноносци на Балтийския флот. През ноември 1937 старши преподавател във Военно-морската академия ФРУНЗЕ, декември 1937 арестуван. С постановление на «висшата двойка» (Комисия на НКВД и прокуратурата на СССР) от 17.01.1938 осъден на разстрел. Реаб. 04.08.1956.

Галкин Георгий Павлович (1896 – 23.09.1938) – от декември 1926 – комисар на Научно-техническия комитет на Морските сили на СССР; от август 1927 до начала 1931- командващ Морските сили на Каспийско море. 1935-1937 – помощник командващ на Балтийския флот. 1938 – помощник командващ на КБФ по авиацията.

Арестуван на 09.01.1938 от УНКВД за Ленинградска област (антисъветски военно-фашистки заговор). Осъден от ВКВС на СССР на 22.09.1938 на разстрел, разстрелян на 23.09.1938. Реабилитиран от ВКВС на СССР на 24.12.1957. [362]

Озолин Яков Иванович (1893 – 27.09.1938) – от 1926-1930 – ком. Амурската речна военна флотилия, 1930-1937 – зам.началник на управлението на ВМС на РККА, от 1937 - началник на 2-ро (Севастополско) Военно-морско училище. Арестуван на 14.03.1938. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 27.09.1938.

 

Репресирани командири на корпуси (комкор):

Алафузо Михаил Иванович (1891 - 13.07.1937) – 1921-1924 началник щаб на Московския ВО; 1924-1927 началник щаб на Северо-Кавказския ВО; 1927-1935 началник щаб на Кавказската армия; 1935-1937 началник катедра по организация и мобилизация на Военната академия на генералния щаб. Арестуван на 15.04.1937 по обвинение в шпионаж, вредителство и участие в контрареволюционна терористична организация. Списъкът от 10.07.1937, в който той е включен за разстрел,е съставен личноот Сталин и Молотов. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 13.07.1937. Реабилитиран на 22.11.1960 от ВКВС на СССР. [37]

Аппога Эрнест Фрицевич (1898 - 28.11.1937) – началник щаб на Уралския ВО, нач. на 3 отдел на Генщаба и нач. на Военнте съобщения на РККА, член на Военния Съвет при наркома на отбраната. Арестуван на 22.05.1937 по обвинение за участие в антисъветски военно-фашистски заговор и вредителство. Осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 28.11.1937. Реаб. на  18.04.1956. [147]

Базилевич Георгий Дмитриевич (1889 - 3.03.1939) – 1925-1931 ком. Московския и Приволжския ВО, член на Постоянното военно съвещание на РВС на СССР, 1931 - ноември 1938 секретар на Комисията и Комитета на отбраната на  Правителството на СССР. Арестуван на 23.11.1938. Осъден на смърт на 02.03.1939, разстрелян на 03.03.1939. Реаб. 1955.

Баторский Михаил Александрович (1890 - 08.02.1938) – от 1936 — помощник началник катедра по тактика на висшите съединения на ВАГШ на РККА. Арестуван на 17.07.1937. Предложен за разстрел в списък, подписан от Сталин, Ворошил, Молотов и Каганович от 03.02.1938. осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 07.02.1938. Реаб. 24.08.1957. [222]

Богомягков Степан Николаевич (1890 - 1966) – от 1935 – началник отдел за бойна подготовка на Управлението на Военно-въздушните сили на РККА, от 1936 – началник щаб на ОКДВА. От 1937 — зам. началник на Генералния щаб на РККА, началник на отдела за бойна подготовка, след това – нач. щаб на Специалната Далекоизточна армия. Арестуван в средата на февруари 1938, 3 години следствие. Осъден от ВКВС на СССР на 10 години ИТЛ и изпратен в лагер. Освободен от лагера през 1948.

Бондарь Георгий Иосифович (1893 - 10.03.1939) – 1925-1928 инспектор на артилерията и бронираните сили на РККА, началник на артилерията на Приволжския ВО; 1929 командир на 48 стрелкова дивизия, председател на Артилерийския комитет на Артилерийското управление на РККА, началник на научно-техническото управление на Артиллерийското управление на РККА; 1929-1930 началник на Артиллерийското управление на РККА; 1932-1937 командир на 17-та стрелкова дивизия, май-ноември 1937 зам. началник на Артиллерийското управление на РККА, ноември 1937 – август 1938 заместник на народния комисар на отбранителната промишленност на СССР. Арестуван на 25.08.1938, осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 10.03.1939 по обвинение за участие в контра-революционна терористична организация. Реаб. 25.06.1956.

Вайнер Леонид Яковлевич (1897 - 26.11.1937) - от 1935 – на разпореждане на Разузнавателното управление на щаба на РККА. Военен съветник при главнокомандващия на Монголската народна република (1936-август 1937). Арестуван на 15.08.1937. Осъден и разстрелян на 26.11.1937. Реаб. 14.05.1955. [119]

Василенко Матвей Иванович (1888 - 01.07.1937) - Командир на 9-ти стрелкови корпус (1929-1930); Командир на 17-ти стрелкови корпус (1930-1931); Инспектор на пехотата на РККА (1931-1935) и едновременно от 1934 член на Военния съвет при Народния комисариат на отбраната на СССР; Зам. ком. на Уралския ВО (от 1935). Арестуван на 11.03.1937. Предложен за разстрел в списък,подписан от Сталин, Каганович, Ворошилов, Жданов и Микоян на 26.06.1937. Осъден  от ВКВС на СССР и разстрелян на 01.07.1937 по обвинение за участие във военно-терористичен заговор. Реаб. 28.11.1956 от ВКВС на СССР. [29]

Восканов (Восканян) Гаспар Карапетович (1887 - 20.09.1937) – 1920 – командир на Ударната група на 12-та армия, командващ 12-та армия на Юго-Западния фронт. 1921-1922 - командир на 2-ра погранична дивизия, 47-ма стрелкова дивизия. 1923-1924 - командир на 6-ти стрелкови корпус. 1926 – военен аташе в Турция. От май 1926 до юли 1928 военен аташе във Финландия. От 1929 до 1930 военен аташе в Италия. От 1931 до 1936 – завеждащ военния сектор на Всесъюзния комитет по стандартизация при Съвета за труд и отбрана на СССР. От 1936 до 28.05.1937 – зам. председател на Централния съвет на Осоавиахим на СССР. Арестуван на 28.05.1937, осъден от ВКВС на СССР и разстрелян на 20.09.1937 по обвинение в контрареволюционна и терористична дейност. Реаб. 29.12.1956.

Гайлит Ян Петрович (1894 - 01.08.1938) – 1933-1937 ком. Сибирския ВО. От  1936 член на Военния съвет при НКО. От 14.03.1937 ком. Уралския ВО. Арестуван на 15.08.1937. Осъден от ВКВС на СССР за шпионаж и участие в к.р. организация и разстрелян на 01.08.1938. Реаб. 28.11.1956. [336]




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5262457
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031