РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ ЛЕНИН И РОЗА ЛЮКСЕМБУРГ ОТНОСНО ДИКТАТУРАТА
(Този текст е част от моята публикация „НЕУГАСВАЩАТА ЗВЕЗДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СОЦИАЛИЗЪМ” (15.01.2009)
Най-сериозните различия на Роза Люксембург с Ленин и болшевишката партия са във възгледите им за диктатурата на пролетариата и по въпроса за политическата свобода в пролетарската държава. Книгата й „Руската революция” (1918) съдържа една много остра критика към Ленин и Троцки по въпроса за демокрацията, която днес след сталинизма и капиталистическата реставрация в Русия се превръща в едно пророчество относно по-нататъшното развитие.
На Роза Люксембург й е било ясно, че предизвиканото поради предателството на западната социалдемокрация изолиране на руската революция би трябвало да доведе до деформации в нейното развитие. Без международна революционна подкрепа би трябвало „също и голямата смелост и огромните жертви на пролетариата в една отделна страна неминуемо да се превърнат в една плетеница от противоречия и грешни ходове.” Същевременно тя предупреждава: „Опасното започва там, където те (Ленин и Троцки) превърнат необходимостта в добродетел, принудената поради тези фатални условия тактика оттук нататък теоретично закрепят по всички линии и поискат да я препоръчат на международния пролетариат като мостра за социалистическа тактика за следване.”
Важен момент от критиката на Роза Люксембург засяга разтурянето на Учредителното събрание от болшевиките:
„Факт е, че Ленин и другарите му до тяхната октомврийска победа искаха бурно свикването на Учредителното събрание, че именно политиката на отлагане по този въпрос от страна на правителството на Керенски стана точка за обвинения на болшевиките срещу това правителство и им даде повод за най-остри нападки. И Троцки казва в своята интересна брошура „От Октомврийската революция до Бресткия мирен договор”, че Октомврийският преврат бил точно „спасение за Учредителното събрание”, както и за революцията въобще. „И когато ние казвахме - продължава той, - че входът към Учредителното събрание минава не през парламента на Церетели, а през завемането на властта от съветите, ние бяхме съвсем искрени... Същите вождове, които бяха искали Учредителното събрание, го разтуриха на 6 януари 1918 г.”
Р. Люксембург се противопоставя остро на прилагания от болшевиките принцип на отричане на „тежкоподвижните демократични учреждения”:
„Всичко показва, че „трудноподвижният механизъм на демократичните институции” има мощен коректив – именно в живото движение на масите, в техния непрекъснат натиск. И колкото по-демократична е институцията, колкото по-жив и силен е ударът на пулса на политическия живот на масите, толкова по-непосредствено и по-точно е въздействието – въпреки закоравелите партийни табелки, остарелите избирателни листи и т.н. Разбира се, всяка демократична институция има своите рамки и недостатъци, както междувпрочем и всички други човешки институции. Само че лечебното средство, което Троцки и Ленин са изнамерили – отстраняването на демокрацията изобщо – е още по-лошо от злото, което то трябва да излекува: то засипва именно живия извор, от който единствено могат да се поправят всички вродени пороци на обществените институции – активния, безпрепятствения, енергичен политически живот на най-широките народни маси.”
Следва атака с аргументирани оценки срещу изработеното от съветското правителство избирателно право: „Най-вероятно е предположението, че е останало само теоретичен продукт от кабинетен тип, но такова, каквото е, то представлява един много поразителен продукт на болшевишката теория за диктатурата. Всяко избирателно право, както и изобщо всяко политическо право, не може да бъде оценявано по някакви абстрактни схеми за „справедливостта” и подобна буржоазнодемократична фразеология, а по социалните и икономическите отношения, за които то е скроено... В духа на тълкуването на тази диктатура, което дават Ленин и Троцки, избирателното право се предоставя само на онези, които живеят от собствен труд, а се отнема от всички други.”
Особено важни и валидни и до днес са постановките на Р. Люксембург за демокрацията и свободата при социализма. Ето тяхното актуално звучене в думите на великата социалистка:
„Трябва да обърнем внимание и на премахването на най-важните демократични гаранции за един здрав обществен живот: свободата на печата, правото на обединения и събрания, без които всички противници на съветсткото правителство се развилняха. За тези нападки не е без значение и приведената тук аргументация на Троцки относно трудноподвижността на демократичните изборни учреждения. Напротив, съвсем очевиден и неоспорим е фактът, че без свободна, неограничавана преса, без не възпрепятстван живот на обединенията и събранията е съвършено немислимо именно господството на широките народни маси.”
Тя категорично се противопоставя на потискането и терора срещу опозиционните партии:
„Свобода само за привържениците на правителството, само за членовете на една партия – колкото и многобройни да са те – не е свобода. Свободата винаги е само свободата за другоячемислещите. Не от фанатизъм за „справедливостта”, а защото цялото Животворно, Лекуващо и Очистващо [качество] на политическата свобода зависи от тази същност и то прекъсва действието си, когато „свободата” се превърне в привилегия.”
Роза Люксембург е убедена, че политическата свобода е необходимост за здравото развитие на социализма. Още в зората на социалистическите управленски системи тя вижда смъртната опасност, грозяща новия обществен ред и проявила се по-късно повсеместно във форми, които ние наричаме тоталитарен, бюрократичен и пр. „социализъм”:
„Какво остава в действителност, ако всичко това отпадне? Ленин и Троцки въведоха вместо произлезлите от всеобщите народни избори представителни тела, съветите като единствено истинско представителство на трудещите се маси. Но с потисничеството на политическия живот в цялата страна все повече ще се парализира и животът в съветите. Без всеобщи избори, незадушавана свобода на пресата и събранията, свободна борба на мненията, ще замре животът във всяка публична институция(и), ще се превърне във въображаем живот, където бюрокрацията ще остане единственият действащ елемент. Общественият живот постепенно ще заспи, няколко дузини партийни фюрери с неизчерпаема енергия и безграничен идеализъм ще дирижират и управляват, измежду тях в действителност ще ръководят една дузина видни глави, а един елит от работничеството отвреме навреме ще бъде приканван на събрания, за да ръкопляска на речите на вождовете, единодушно да гласува предложените резолюции... една диктатура, но не диктатурата на пролетариата, а диктатурата на шепа политици, т.е. диктатура в буржоазния смисъл, в смисъла на Якобинското господство ...”.
Така Роза Люксембург предрича онова, което скоро се случва – обезвластяване на работническата класа в Съветския съюз.
Уроците на историята трябва да се проучват внимателно и задълбочено, ако искаме, преодолявайки капитализма, да се придвижим постепенно и последователно към обществен ред с автентична социалистическа характеристика и да го осъществим. Теорията на научния социализъм и нейните най-ярки представители в Европа – Маркс, Енгелс, Роза Люксембург, Благоев и много още след тях – дават реална възможност пред голямата цел на човечеството.
