Разсекретените архиви на КПСС за намесата й в дейността и болшевизацията на БКП (1923-1925) – част 11:  Заседание на ПБ на ВКП(б), 22.04.1925 г. (за “българските събития”)

(част 10:  Заседание на ПБ на ВКП(б), 13.03.1925 г. за военните организации на компартиите

http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/11/28/razsekretenite-arhivi-na-kpss-za-namesata-i-v-deinostta-i-bo.1025398

Продължение:

         АТЕНТАТЪТ В ХРАМ „СВЕТА НЕДЕЛЯ” СЕ Е СЪСТОЯЛ ПРЕДИ 6 ДНИ ...

Съгласно Руския държавен архив за социално-политическа история - Фонд 17, опис 3, дело 499, л. 2, 3, ръкопис, машинопис:

Протокол № 59 за заседание на ПБ на ЦК на РКП(б) – 22.04.1925 г.

         Слушали:

         Т. 8. За българските събития (2)

         Постановили:

а) Да се възложи на др. Чичерин в отговор на Юнайтед прес да се разграничи по най-решителен начин от опитите да се накисне Съветското правителство към българските събития.

         б) Да не се възразява срещу изказването на др. Чичерин в интервю, преглеждането на което да се възложи на др. Сталин.

в) Да се помоли ИККИ да помести в печата кратко опровержение по въпроса за българските събития в духа на състоялия се обмен на мнения.

г) Да се предложи на другарите Коларов и Димитров да се въздържат от самостоятелни изказвания.

ЗАБЕЛЕЖКИ:

(2) На ч6 април 1925 г. в София по време на тържествена церемония е бил произведен взрив в катедралата „Света Неделя”. Този взрив, повлякъл със себе си значителни жертви на в нищо невиновни хора, е бил терористичен акт на Военната организация на БКП. В отговор на това правителството, разбира се, е организирало полицейско-жандармски улов на дейци на БКП и леви земеделци.

Ден преди взрива, на 15 април, Президиумът на ИККИ приел „Резолюция по българския въпрос”, в която се говорело и за това, че е необходимо да се преустрои военната организация в БКП, „да се премине от задачи, свързани с подготовка на въоръжено въстание, към удовлетворяване на нуждите на партията във вид на самоотбрана, защита на събрания, демонстрации и т.н.” (фонд 495, опис 2, дело 44, лист 24). Обаче тази препоръка малко закъсняла. БКП продължавала да действа по старата схема.

На заседанието на ПБ на ЦК на РКП(б) от 22 април 1925 г. Г. Зиновиев пише следната записка:

„Коларов ми каза вчера вечерта (под строг секрет), че взривът е извършен от члена на ЦК на компартията Янков (възглавяващ бойната организация) без съгласието (и, видимо, против мнението на ЦК). Янков е арестуван.

Във връзка с това аз задържах  декларацията на Коларов и Димитров до днес. Прилагам я. Трябва да се реши:

1)     да се печата ли тази декларация или друга (може да се извика тук Коларов)?

2)     да се пуска ли възвание от ИККИ и какво?

3)     да се говори ли за това сега открито (малко се боя – много хора) или да се ограничим с преписка или да се пренесе в седморката?” Отговорите на тази записка на Зиновиев са били следните: „По-добре в седморката. Сталин, А.И. Риков, Молотов, М. Томски, Л. Каменев”. „Съгласен. Само че трябва да се печата по-бързо. Тогава днес след приключване на дневния ред. Г. Зиновиев” (фонд 324, опис 2, дело 26, лист 31). В състава на „седморката” са влизали всички членове на Политбюро (освен Л.Д. Троцки), а също и председателят на ЦКК В.В. Куйбишев.

В средата на 20-те години Коминтернът приел редица решения за борбата на комунистите против провокаторите и предателите и по отношение на индивидуалния терор, към терористичните актове. Той считал за възможни актовете на ликвидация на провокатори само в изключителни случаи под форма на самоотбрана. В решението на Президиума на ИККИ по българския въпрос от 25 април 1925 г. било записано следното: „Терористични актове се допускат само като актове на самоотбрана в борбата с предателите”. (фонд 495, опис 2, дело 44, лист 43).