БИ ЛИ ОЗНАЧАВАЛО ПРОМЯНА: ГСДП-ФУНКЦИОНЕРЪТ ЩАЙНБРЮК ПРЕЗ 2013 КАНЦЛЕР НА ГЕРМАНИЯ?

         През лятото на 2013 едновременно с „БОЙКО-СЕРГО” изборите в България ще се проведат „МЕРКЕЛ-ЩАЙНБРЮК” изборите в Германия.

ПРИНЦИП: Полическите промени се решават чрез промяна в съдържанието!

Ръководството на немската капиталистическа левица ГСДП издига бившия финансов министър от бившия коалиционен кабинет на ХДС-ГСДП, „другаря” Пеер Щайнбрюк за кандидат-канцлер на предстоящите избори за Бундестаг.

Това решение внесе яснота по отношение на лицето, но не и по съдържанието. Председателят на ГСДП Зигмар Габриел каза наскоро „В ГСДП всичко си е както преди”. Това е наистина така, доколкото Щайнбрюк не е човекът, който е подходящ за постигането на изборна победа, след като постигна вече 2 поражения при избори.

Забележителното е, че ГСДП от ПЕС отново ще се състезава чрез кандидат, който досега не само никога не е печелил избори, но и през 2005 на провинциалните избори в Северен Рейн-Вестфалия постигна катастрофално поражение!

С Пеер Щайнбрюк трудно бихме могли да си представим действителна промяна в политиката. Досега той застава зад намаляване на заплати, пенсии и социални дейности и не на последно място защитава гигантските планини от дългове чрез поемане на вредни рискове от балансите на банки.

 Канцлерската кандидатура на Пеер Щайнбрюк е сигнал за това, че върхът на ГСДП иска да продължи след евентуално падане на „Черно-жълтото” (ХДС-СвДП) чрез една „голяма коалиция”, т.е. ХДС-ГСДП (нещо като дясно-лява посока).

За разумните хора, които не са опиянени от манипулациите на пресата, купена от финансовата олигархия, СЪДЪРЖАНИЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЛИЦАТА.

Сега се чудя само, как и дали Пеер Щайнбрюк е в състояние да разбие лъжите относно жизненото ниво, съдържащи се в Програмата на ГСДП, която създадоха и прилагаха по време на пребиваването си на власт заедно с другите подобни: Герхард Шрьодер, Франц Мюнтеферинг и Франк-Валтер Щайнмайер.

         Политиците на Германия би трябвало да бъдат накарани от немския народ да извършат промяна на във вътрешната и външна политика – вътрешна в социален аспект в интерес на мнозинството с цел национална стабилност и външна – в устойчивост чрез отказ от участие в авантюристичните войни на финансовата олигархия срещу редица народи и нации. Добре известни са оръжейните сделки на правителството на Меркел и на предишното й коалиционно правителство, когато нейни министри бяха Щайнбрюк – финансов, Щайнмайер – външен и Габриел – екологичен, с няколко агресивни държави в света.

Интересно е, че Лявото крило в ГСДП, което уж беше за истинска социална алтернатива вместо Меркел, се съгласи с този кандидат-канцлер, така горещо предложен и от Шрьодер, и от останалите шрьодерианци.

Първият извън ГСДП, който се обади с ободряваща подкрепа, се оказа не някой друг, а злополучният с банката си, но щастлив с джоба си Йозеф Акерман, доскорошният бос на Дойче Банк.

Особено е любопитно, как ГСДП (авангардът на „лявата вълна”) с такъв кандидат за канцлер ще съчетае хармонично промяна в позицията си с регулиране на банките, проблема с минималната заплата и наболелите въпроси от социалната политика?