Прочетен: 1053 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2012 09:30
Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 5 - армейската чистка, убийство, реабилитация и посмъртно награждане
(Stalin, die KPdSU, der KGB und Sowjetisierung Bulgariens - Teil 5 – Sдuberung in der Armee, Ermordung, Rehabilitierung und Postum Auszeichnung )
(Продължение на:
Същевременно в България тайно била прехвърлена една дивизия от вътрешните войски на МГБ на СССР. Превозването на личния състав на дивизията било осъществено на три етапа – на 21, 23 и 25 октомври 1949 по море, като всички военослужещи били преоблечени в цивилни костюми (док. 52).
Съгласно централния архив на Федералната Служба за сигурност на Руската федерация общата численост на дивизията начело с генерал-майор Бровкин е бил 4030 души. Съставът на дивизията тръгнал с кораб от Одеса в гражданско облекло. Въоръжението се състояло от 342 картечници, 3468 автомата, 12 миномета, 518 пистолета и 7292 гранати. В България дивизията е останала до 14 януари 1950 г.
Кореспонденцията на Сталин с Червенков и Коларов в този период е особено интензивна.
На 12 октомври 1949 г. Сталин им пише: „Ние получихме съобщение от нашия посланик за Вашата беседа с него по въпроса за началника на генералния щаб Кинов (док. 53) и за показанията на арестуваните, които говорят за това, че към заговорническата дейност са съпричастни Кинов и някои други военни. Във връзка с това ние считаме за необходимо да Ви съобщим следното наше мнение. По отношение на лицата, разобличени в заговорническа дейност, както гражданските, така и особено военните, съветваме да се действа бързо и решително, да не се ограничавате със снемането от постовете им, а да ги арестувате” (док. 54).
Въпреки толкова ясния съвет на Сталин, българските ръководители, незнайно защо, се бавели. Информиран от Оголцов (док. 55), съветският вожд отново им напомнил за необходимостта да се действа бързо и решително. В телеграмата до Коларов и Червенков от 27 октомври 1949 г. се казва:
„От др. Оголцов ни стана известно, че Вие сте загрижени от положението на нещата в армията и не сте съвсем уверени в нейния висш команден състав.
В своето съобщение др. Оголцов изказва следното мнение:
1). Сега да се отстранят Кинов и Българанов от заеманите от тях постове, като компрометирани от следствието, а Политбюро на ЦК на българската компартия да назначи комисия за щателна проверка на работата им в армията с цел в зависимост от резултатите на тази проверка и по-нататъшния ход на следствието да се реши въпросът за съдбата на Кинов и Българанов (док. 56).
2). Във връзка с това, че в българската армия на низши и средни командни длъжности се намират до 100 югославски офицери и така не е изключено, сред средите им да има разузнавачи, специално прехвърлени в България от апарата на Ранкович, във вид на политемигранти – сега да се отчислят от българската армия всички югославски офицери, като им се предостави работа в граждански учреждения.
Ние считаме, че др. Оголцов е прав и бихме искали да знаем, как Вие мислите по тези въпроси” (док. 57).
По същото време българските ръководители разглеждали въпроса за предаване на граничните и вътрешните войски към състава на армията. В Съветския Съюз граничните и вътрешните войски традиционно са влизали в състава на ведомствата на вътрешните работи или на държавна сигурност. Затова Сталин не можел да се съгласи с такова решение.
На 23 октомври 1949 г. Сталин изпраща телеграма до посолството на СССР в София за предаването й на Коларов и Червенков. В нея той пише, че му е станало известно „за съмнението” на българите, „дали да не предадат вътрешните войски към министерството на отбраната” и съобщава своето мнение за това, че е „целесъобразно да ги оставят в МВР”. Позицията си той аргументира по следния начин:
„Ако граничните войски бъдат на подчинение на министерството на отбраната, то всеки пограничен конфликт ще се превръща във военен конфликт, което не е в интерес на държавата. Що се отнася до вътрешните войски, то тяхната задача е да обезпечават вътрешната сигурност, а това е пряко задължение на МВР. Изхождайки именно от тези мотиви в Съветския съюз граничните и вътрешните войски са подчинени на Министерството на държавна сигурност, а не на министерството на въоръжените сили” (док. 58).
При това Сталин настоявал (док. 59) за необходимостта специалният отдел (военното контраразузнаване) и неговите органи да се предадат на МВР, изземайки ги от министерството на отбраната, опирайки се на опита на СССР:
„Органите на Специалния отдел трябва да обезпечават чекистката работа във войските и не могат успешно да работят откъснато от органите на МВР.
В Съветския Съюз специалните отдели са подчинени на МГБ, а не на министерството на въоръжените сили. Нашият опит потвърждава правилността на такава организация на специалните отдели” (док. 60).
В края на краищата, в хода на тоталната чистка в армията българските ръководители дошли до извода, че е най-добре да помолят Москва да им изпрати опитен съветски генерал на поста началник на Генералния щаб.
На 2 ноември 1949 г. Сталин отговорил, че счита това за нецелесъобразно, тъй като ръководителят на Генералния щаб е длъжен добре да познава българските условия и българския език, т.е. – да бъде свързан с българската армия. Такава кандидатура по мнението на Сталин може да се подбере само в България.
Демонстрираната от Сталин "логика" не му попречила да назначи за министър на националната отбрана на Полша съветския маршал К. Рокосовски, разбира се, "по молба на Болеслав Бйерут" - на 2 ноември 1949 г. (док. 61).
Заедно с това Сталин обещал да предаде в помощ на бъдещия началник на Генералния щаб съветски съветник, „който ние в най-скоро време ще изпратим в България” (док. 62).
На 5 ноември 1949 г. Абакумов информирал Сталин, Молотов, Берия и Маленков (док. 63) за телеграмата на Оголцов от България. В нея се съобщавало за разполагането на дивизията на съветските вътрешни войски:в София – 3500 души, а във Варна – 500.
„Нейното разполагане, - пиши Оголцов, - е максимално засекретено”, дивизията охранява зданието на ЦК на БКП, Министерския съвет, квартирите и вилите на българските ръководители, летището и радиото. Оголцов съобщавал също, че началникът на Генералния щаб генерал Иван Кинов и началникът на Политическото управление Боян Българанов с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 29 октомври са освободени от заеманите длъжности, взети са под наблюдение и в квартирите им е поставена техника за секретно подслушване (док. 64).
За поддържането на дейността на съветското МГБ в България с решение на Политбюро на ЦК на ВКП(б) (П71/718) от 23 ноември са отделени 130 милиона лева (док. 65).
Сега вече всичко е наред: разследването по делото на Трайчо Костов завършва с шумен процес през декември 1949 г. и разстрел.
Решението за провеждане на открит процес е взето от Политбюро на ЦК на БКП, то е утвърдило и персоналния състав на съда и реда за провеждане на процеса. За това съобщава Шварцман в Москва, като е писал освен това, че на 5 ноември 1949 г. на съвещание с участието на Коларов, Червенков и министъра на вътрешните работи Руси Христозов са били представени първите резултати от следствието по това дело.
Информацията от Шварцман на 6 ноември 1949 г. Абакумов с писмо (№6151/А) изпратил на Сталин и в отговор от Кремъл получил заповед да представи предварително обвинителния акт по делото на Костов за разглеждане в Москва.
Абакумов тутакси се разпоредил за това и написал забележка върху съобщението: „Необходимите указания са дадени. Абакумов. 09.11.49” (док. 66). Обвинителният акт по делото на Костов на 24 ноември 1949 г. е бил изпратен от Абакумов на Сталин (с писмо № 6212/А) с предложение да се проведе съдебният процес в София до 18 декември – т.е. до престоящите избори за Народно събрание на народната република (док. 67).
Обвинителният акт бил разгледан в Москва. За това свидетелстват забележките с молив върху екземпляра, запазен в архива (док. 68).
Съгласно съобщението на Шварцман от София (което Абакумов препратил на Сталин на 29 ноември с писмо № 6231/А), обвинителният акт е бил връчен на всички 11 обвиняеми на 28 ноември 1949 г., а слушането на делото е назначено за 7 декември. Публикацията на обвинителния акт в печата е била определена за 30 ноември, във връзка с това, че на 29 ноември е публикувана Резолюцията на Информбюро на просъветските компартии с красноречивото название:
„Югославската компартия във властта на убийци и шпиони” (док. 69).
Такава пропагандистка подготовка е била съвсем уместна. Та нали в посочената резолюция става въпрос за опитите на Тито „да създаде в страните с народна демокрация политически банди от реакционни, националистически, клерикални и фашистки елементи, така че, опирайки се на тях, да осъществи в тези страни контрареволюциионен преврат, да ги откъсне от Съветския съюз ...” (док. 70).
И състоялият се процес над Ласло Райк в Унгария и предстоящият процес над Трайчо Костов в България по мнението на сталинските идеолози са най-доброто доказателство и илюстрация за това.
Информирането за съда в София е било осъществено напълно по традициите на съветската преса. По каноните на показните „Московски процеси” от 1930-те години подсъдимите били представени като истински злодеи, назовавали ги с най-обидни прякори, дискредитирали цялата им предишна революционна дейност. За сталинската пропаганда е било важно не само да се очерни жертвата, но да не се допуска и мисъл за някакви си предишни заслуги на подсъдимите.
Тоест: Врагът винаги си е бил враг, просто по-рано не са могли или не са успели да го разобличат!
В този смисъл е показателно, че точно в деня на произнасяне на присъдата на Костов във вестник „Правда”, органа на ВКП(б), със задна дата е била публикувана записка на Димитров, написан от него един месец преди смъртта му. При това, разбира се, няма никаква гаранция, че този документ не е бил фалшифициран с пропагандистка цел. А е и логично да се мисли така, тъй като Трайчо Костов е бил най-близък сътрудник на Георги Димитров и това всички са го знаели и виждали.
На 10 май 1949 г. пленумът на ЦК на БКП е изключил Костов от състава на ЦК. Димитров, който в този момент се е намирал на лечение в Москва, е бил запознат със стенограмата от този пленум. След което, според версията на „Правда”, Димитров написал до ПБ на ЦК на БКП следното:
„После моего ознакомления с протоколом пленума и особенно с длинной речью т. Костова я окончательно убедился, что мы имеем дело не только с интеллигенствующим индивидуалистом и прожженым карьеристом, но и с лукавым, изощренным и законченным подлецом, которому не может быть места в подлинно большевистской партии…” (док. 71).
Както било вече набелязано, процесът „срещу Трайчокостовската банда от шпиони и предатели” започнал в София на 7 декември 1949 г. и продължил една седмица.
Начинът на описване на процесът може да се види както от съветския „Правда” (док. 72), така и от българския партиен официоз „Работническо дело”.
За „Правда” ежедневните репортажи били подписвани от някой си П. Голубев.
Естествено представителите на МГБ в София Оголцов и Шварцман редовно са информирали Москва за хода на процеса. Техните съобщения Абакумов акуратно е препращал на Сталин, Молотов, Берия и Маленков (7.12.1949 - № 6248/А, 9.12.1949 - № 6256/А, 14.12.1949 - № 6273/А и други) (док. 73).
Президиумът на Народното събрание на 16 декември 1949 г. разгледал молбата на Костов за помилване и я отхвърлил. Същият ден той е обесен.
До отбелязването на 70-годишния юбилей на вожда на всички народи оставали 5 дни и тази разправа e била един отличен подарък ...
През ноември 1961 г., след като се върна от Москва след 22 конгрес на КПСС (бившата ВКПб), Тодор Живков свика пленум за разобличаване на виновниците за репресиите, макaр че и самият той е бил един от тях, както свидетелстват протоколите от заседанията на ЦК през 1949 г.
Жертваният Костов беше реабилитиран, а посмъртно му беше присвоено званието Герой на социалистическия труд „за заслуги в борбата против фашизма и капитализма и строителството на социализма”. Това беше небивал случай.
Както обикновено българите надминаха съветските си другари, защото в СССР посмъртно реабилитираните не ги награждаваха ...
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Разбиране на никотиновите торбички: Пълн...
