Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.09.2012 12:41 - Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 1
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 1384 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.03.2013 15:09


Сталин, КПСС, КГБ и съветизацията на България – част 1
част 2: http://iliaganchev.blog.bg/novini/2012/09/19/stalin-kpss-kgb-i-syvetizaciiata-na-bylgariia-chast-2.1001264
         В дейността на съветската държавна сигурност в страните от Централна и Източна Европа могат да се отделят два основни периода:

В началния период, свързан с навлизането в тези страни на Червената армия, съветските наказателни институции (органите СМЕРШ, оперативните групи на НКВД и войските на НКВД) са действали съвсем открито. В техните задачи е влизало разгромяването на всички сили, които са препятствали установяването на приемливите за съветското ръководство порядки, и помощ за довеждането до властта на комунистите и блоковете от партии, ориентирали се към Кремъл.

Новодошлите на власт в тези страни правителства, даже и когато не са били изцяло компартийни, както в Чехословакия, веднага са били поставяни под пълното наблюдение от страна на НКВД. Това се е извършвало под форма на тяхната „охрана”. Така например, на 11 април 1945 г заместник народният комисар на вътрешните работи на СССР А. Н. Аполонов е съобщил на Берия за това, че 235-ти специален стрелкови батальон от вътрешните войски на НКВД, сформиран специално за „охрана на правителството на Чехословакия”, е пристигнал на 10 април на местоназначението в гр. Кошице (док. 01).

Войските на НКВД са напуснали Румъния и България в края на 1945 година след разформироването на Южната група войски.

В края на  1946 г. вътрешните войски на МВР са били извадени от Полша, Унгария и Австрия. Официално съветски полицейски сили са останали само в Съветската окупационна зона в Германия.

По-късно, особено след заминаването на съветските войски от някои страни, откритата репресивна политика на съветското НКВД-МГБ се заменя с тайната дейност на изпратените в тези страни сътрудници на разузнаването и съветници на Министерството на държавната сигурност (МГБ), които по правило са се числели към апаратите на съветските посолства и многобройните търговски и други представителства.

До 1949 г. представителите на съветските спецслужби (основно от разузнаването) съвсем традиционно са извършвали работата си, вербувайки агенти в правителствените учреждения на страните от Централна и Източна Европа.

Признак за необратимостта на състоялото се включване на страните от Източна Европа в единен блок със СССР става отказът от съветска разузнавателна дейност на територията на тези страни. Сега Сталин ги разглеждал като надеждни съюзници.

Решението за това било подготвено постепенно през лятото на 1949 година. То е било предшествано от няколко най-важни изменения в смисъл на по-ясно дефиниране и закрепване на промосковската ориентация на страните от Източна Европа.

Решението на Политбюро на ЦК (П66/240) от 23 декември 1948 г „За икономическите отношения между СССР и страните с народна демокрация” предвижда свикването в Москва на 5 януари 1949 г. на закрито съвещание, на което се е предполагало да бъдат поканени представителите на Румъния, Унгария, България, Полша и Чехословакия (док. 02).

Очевидно е, че в този момент само с тези държави се е ограничавал списъкът от страни, където по мнението на Сталин е имала място „народната демокрация”. Самото решение за прекратяване на съветската разузнавателна дейност в страните с народна демокрация е било взето на 2 август 1949 г. и е обхващало Полша, Чехословакия, Унгария, България, Румъния, Албания, Северна Корея и „освободените райони от Китай”. В него се съдържа искането „да се прекрати агентурно-разузнавателната дейност в страните с народна демокрация”, да се разпусне в тези страни мрежата на действащата агентура и занапред да не се допуска вербуване, а на поредните срещи да се обяви на всеки агент, че той се освобождава от задълженията да провежда работа в полза на СССР, тъй като „отношенията на дружба и доверие между СССР и неговата страна правят това ненужно”. В постановлението се е съдържало също изискването да се установят контакти и се изпратят официални представители на съветските разузнавателни органи в съответните разуззнавателни служби „с цел оказване на помощ в разузнавателната и контраразузнавателна работа” (док. 03).

От есента на 1949 г. дейността на съветските съветници от МГБ в страните от източна Европа придобива оформен и постоянен характер. По това време Сталин стига до твърдото убеждение, че съветските апарати на МГБ на СССР при  учрежденията на органите на държавна сигурност в страните-сателити са необходими като задължителен елемент от контрола върху тяхната дейност.

         Постепенно и неотклонно Сталин провежда линия на увеличаване на съветските представители на държавната безопасност и външнополитическото разузнаване в страните от Източна Европа, а също в Северна Корея и Китай (док. 04).  При това се прави всичко, щото формално молбите за изпращане на съветски представители от МГБ да идват от ръководителите на страните от блока.

Решенията за изпращане на съветски съветници от МГБ в страните от Източна Европа са се вземали изключително от самия Сталин пред Политбюро на ЦК на ВКП(б). При това всеки път е била налична (в качеството на обосновка) молба от ръководителите на съответните страни.

Така например, Абакумов информирал на 9 ноември 1949 г. Маленков (писмо № 6157/А) за молбата на Георге Георгиу-Деж  да се изпратят в Румъния двама работника на МГБ на СССР „за оказване на помощ при разобличаването на агентите на чуждестранните разузнавания” (док. 05). 

Тоест всичко изглеждало формално така, като че ли Сталин само отстъпвал пред молбите на ръководителите на страните-сателити. В действителност самите тези молби са били подсказвани от московските представители и механизмът на организирането им е бил съвсе прост. Главното било да се убедят лидерите на страните от съветския блок в това, че техните страни са наводнени от чуждестранни шпиони, а във властовите структури е пълно със „заговорници”.

Заедно с решението на ПБ на ЦК за изпращането на съветници от МГБ на СССР винаги се утвърждавал и текст на телеграмата-отговор от „товарищ Филиппов” (псевдонима на Сталин, използван в шифрованата преписка с ръководителите на страните от Източния блок), с повече или по-малко типово съдържание. Така например Политбюро на ЦК на 14 октомври 1949 г (П71/393) „във връзка с молбата на Мао Цзе-дун” задължило МГБ на СССР да изпрати в Китай „за оказване на помощ в работата на органите на държавна сигурност и техните войски” съветниците от  МГБ на СССР А.А.Иванов и П.С.Великанов (док. 06).

         А на 31 октомври 1949 г ПБ на ЦК с решението си (П71/537) „удовлетворява молбата на Ракоши” и изпраща в Унгария допълнително 15 съветника „за оказване на помощ в работата на местните органи на държавна сигурност и граничните войски” (док. 07).

         Следващото решение на ПБ на ЦК (71/626) от 13 ноември 1949 г., озаглавено „Въпрос на ЦК на Румънската работническа партия” задължава МГБ на СССР да изпрати в Румъния за оказване на помощ в работата на органите на държавна сигурност А.М.Сахаровски и С.В.Патракеев (док. 08).

         През следващата година на 27 февруари 1950 г. (П73/98) Политбюро на ЦК взема решение „Да задължи МГБ на СССР да изпрати в Българската народна Република за оказване на помощ в органите на държавна сигурност и граничната служба” в качеството на старши съветник от МГБ на СССР генерал-майор С.И.Филатов и с него още 10 съветника (док. 09).

.....

(продължава)



Тагове:   кгб-социализъм,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 5258757
Постинги: 4968
Коментари: 877
Гласове: 1345
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031