Китайската комунистическа партия – яростна битка с усмихнати очички
(БЪДЕЩИЯТ ВОЖД НА КИТАЙ БИЛ ИЗЧЕЗНАЛ!)
На 14 август официалната китайска агенция СИНХУА съобщи, че благополучно е приключила работата по избора на делегати за предстоящия след месец 18 конгрес на управляващата Китайска комунистическа партия.
2270 делгати са били избрани от повече от 80 милиона членове на ККП, организирани в 4 мил. низови партийни организации.
Сред избраните броят на длъжностните лица е 69,5 %, което било с 2,1 % по-малко отколкото на предишния 17-ти конгрес.
Представителите от „челната линия на труда и производството” са 30,5 % от делегатите.
Средната възраст на делегатите е 52 год., като 114 от тях са на възраст до 35 г.
Най-старият делгат е Цзяо Жоюй (род. 1915, член от 1936), а най-малдият е другарката Цзяо Люян (род. 1990, член от 2008).
72 % са станали членове на ККП след ноември 1976, т.е. след началото на реформите.
Очаква се смяната на генералния секретар Ху Цзинтао от Си Цзинпин, който в края на 2013 трябва да стане и председател на Китайската народна република.
Преди 101 години в полуфеодален Китай беше проведена буржоазно-демократичната революция и свален от власт последният китайски император Пу И.
10 години след това (през 1921) възникна Китайската комунистическа партия.
От 1949 г държавата се нарича Китайска народна република и се управлява от комунистическата партия „въз основа на марксизмо-ленинизма и ученията на Мао Цзедун и Дън Сяопин”.
И сега в Китай стават чудеса – икономически, научни и политически.
Миналата година се случи едно такова чудо:
Под гърмяща маршова музика и между червени знамена на трибуната се появиха партийният и държавен шеф Ху Цзинтао и висшите другари. Но заедно с тях се оказа и 85-годишният Цзян Цзъмин, който беше възкръснал от небитието. Хонгконгските медии бяха съобщавали вече, че той не е между живите, но ето че видният партиен старец махаше радостно на другарите, вярно вече със сбръчкано лице, но със смеещи се очички. Все пак Цзян е от от шанхайския отряд на ККП.
Доскоро се знаеше и официално, че Ху ще бъде заменен от соменатия вече Си Цзинпин, а вторият човек в партията, премиерът Вен Цзябао ще бъде наследен от Ли Кецян (сегашен вицепремиер).
Но ... На конгреса трябва да бъдат подменени и от Политбюро (т.е. от същинската властова централа) седем от общо 9 поста. При което не става въпрос само за това, кой ще контролира полицията, съдилищата или медиите, но и за стабилните търговски интереси в председателския етаж на държавния капитализъм: Кой какви дялове от световната фабрика може да осигури за себе си и своите фамилии?
Така например предишният премиер Ли Пън (1987-1998) по време на своето властване поднесе на децата си електроенергийните гиганти на Китай.
Семействата на партийния шеф Ху и премиера Вен също са сред търговски преуспелите: потомъкът на председателя даваше повод да се говори за него, когато като шеф на една фирма получаваше привлекателни поръчки за скенери по летищата. Съпругата на премиера пък забогатя в бижутерийния бранш.
Мандатът на управление по държавните и партийни върхове е ограничен на 2 периода от по 5 години и всъщност предстоящата смяна би давала добра възможност да се дебатира интензивно по въпроси на бъдещето на втората в света индустриална нация: как Китай може като съвременна държава да се справя по-добре с нарастващия брой бунтове на селяните с отнета собственост? Как страната може да развива иновативни индустрии и да се освобождава от зависимостта от евтините експорти?
Вместо това обаче партийният елит (за което говори и фактическото послание с изненадващата поява на Цзян) със своето непрозрачно боричкане за власт в правителствения квартал Чжуннанхай – заобиколената с високи стени жилищна и работна квартира за управляващите в Пекин.
Вярно е, че спекулации относно предстоящото преразпределение на постове е табу за китайските медии и който се уговаря със западни журналисти за срещи, има ядове с вездесъщата държавна сигурност.
Това, което не можа да остане скрито е, че водещите функционер отдавна водят остра индиректна предизборна борба „в китайски стил”.
Бо Силай, партийният шеф на Чунцин в централен Китай, агитираше чрез една политически коректна кампания в чест на Мао за своето политическо завръщане във столицата.
Бо Силай е единият от т.н. „принцове” – неговият баща принадлежеше към „безсмъртните” революционери. През 1966 г, когато започна т.н. „културна революция, неговият баща, известният партиен ветеран и финансов министър на КНР, Бо И Бо, беше наречен „десен контрареволюционер” и вкаран за 20 години в затвора, където е бил инквизиран и умира. Майката на младия Бо Силай е хваната от тълпа хунвейбини и пребита до смърт.
Срещу Бо се изправи оживелият Цзян Цзъмин със своята шанхайска клика, която контролира по традиция министерството на железниците. Но за нещастие този министър бе уволнен поради корупция. Така новопоявилото се влияние на стария Цзян изглежда да е помръкнало завинаги.
През февруари т.г. се състоя първото посещение на бъдещия 58-годишен държавен и партиен шеф Си Цзинпин в Белия дом. Западния печат нарече това събитие „Премиерата на един принц”. Американците обаче така и не разбраха накъде ще води новият председател новата суперсила.
Единственото, което е известно за този лидер е, че обича да танцува и да играе тенис. Повечето не знаят даже, как се произнася точно името му (Си или Чи, Цзин или Джин).
Като бъдещ господар на държавата с население 1,3 млрд., Си Цзинпин владее желязното мълчание, както и сегашният лидер Ху.
Бащата на Си Цзинпин, Си Чжунсун, е създател на организацията на ККП в провинция Шанси и е от партийните дейци от т.н. първо поколение. По времето на Мао преди войната е бил политкомисар и е стигнал до вицепремиер, но „културната революция” го смъква, а през 1978 е реабилитиран напълно. Издига се отново по времето на Дън Сяопин (в провинция Гуандун).
Младият Си въплъщава в себе си ярките противоречия на една комунистическа народна република в епохата на капитализма: от една страна той произхожда от политически относително либерално семейство, от друга страна се е профилилирал като верен на линията примерен функционер.
Определеният миналата година за бъдещ лидер Си се издига също и благодарение на популярната си съпруга, която е от партийната номенклатура: пламенната Пън Лиюан, 49-годишна, пее по телевизията патриотични песни; тя е звезда от един ансамбъл на Народноосвободителната армия и има военно звание генерал-майор.
Дъщеря им следва под чуждо име в елитния американски университет Харвард.
Зад кулисите битката за власт в постоянния комитет на Политбюро се засилва.
Във всеки случай сега в Китай цари политическа парализа.
Междувременно през април от всички постове в партията бе отстранен главният съперник на Си, Бо Силай: жена му беше обвинен , че е отровила британски търговец.
Върхът на напрежението е днешният 11-ти септември, когато бе съобщено, че бъдещият вожд на Китай е изчезнал!
От 10 дни просто го нямало. Не се показва публично. Китайските цензори не допускат никаква информация по въпроса. Това предизвика ново безпокойство в Китай и по света.
Слуховете гласят: автопроизшествие, опит за убийство от политпротивници, ранен при плуване ...
Представете си, последната, която го видя и разговаря с него беше германската канцлерка г-жа Меркел, която даже се засне радостно с него.
Предстоят интересни китайски и глобални дни ...
