Сегашната световна криза на капитализма – какво ще се случи, ако евро-зоната се разруши?

         Задачата на ЛЕВИЦАТА е да работи въз основа на ясни концепции за социална Европа, за поставяне на край на разпродажбата на публична собственост; заедно с обществените движения Левицата трябва да оказва съпротива срещу политиката, която иска от хората все повече жертви, за да увеличи богатствата на малцинството и да се заеме с политика в интерес на мнозинството – за социална справедливост, преразпределение отгоре надолу и за солидарно съвмествно съществуване.

Редица политици и медии прибързано се готвят да изпълнят надгробния химн на левите сили, но би трябвало да се замислят върху сегашната развиваща се с все по-ускорени темпове световна криза.

Левите сили са преживели много организации и дезорганизации, но сега е в подем съвременна левица, която нито се е изцапала с тежки грешки и престъпления, нито е крайна, както обичат да я назовават покорните слуги на капитала. Решаващото е, че автентичната левица на Европа възниква на стабилната основа на реалността и се опира на същността на проблемите. Все повече в Европа се вижда, че леви партии са необходими и могат да бъдат успешни, когато са последователни и решени да действат. Ако се ориентираме по това обстоятелство, не бива да се съмняваме или плашим и за бъдещето на Левицата в България.

Преди дни се състояха забележителни избори във Франция и Гърция - във Франция  капиталистическата левица получи мнозинство в парламента, а в Гърция автентичната лява коалиция СИРИЗА се утвърди като втора политическа сила.

Резултатите от тези избори трябва да бъдат оценявани на фона на все по-засилващата се евро-криза.

         Независимо от това, че десните консерватори в Гърция спечелиха, същественото явление е това, че се получи стабилно висок резултат за лявата СИРИЗА, почти равен на резултата на дясната Нова демокрация. Това показва, колко голяма е съпротивата срещу кризисната политика на Меркел и Сие. Да не забравяме, каква гигантска пропагандна битка се развихри в предизборния период за 3 седмици. Непрекъснато се повтаряше като от кречетало: ако искате да запазите еврото, тогава трябва да изберете Нова демокрация. Това беше една лъжа. За лявата СИРИЗА не е съществувала опция „Изоставяне на еврото”. По-скоро съществува опасност, Меркел да бъде подсилена с този изборен резултат в политиката си на икономии и рецесия, която да се опитва да прокарва в цяла Европа – без съществени промени. Не бива да се допуска в кризисната политика призивът „Да продължаваме все така!”. То би ни довело до катастрофа. Ето защо е правилно, когато СИРИЗА се обяви в Атина за устойчива и твърда опозиция. Това трябва да направят всички леви сили в европейските страни!

Поради европейския диктат на икономии Гърция се намира в най-дълбоката рецесия от края на Втората световна война. Председателят на СИРИЗА Алексис Ципрас не иска да се примири с това.

Известно е, че европейските договори не предвиждат изолирано измъкване от евро-зоната. От договорна гледна точка не съществува възможност, дадена страна да бъде изхвърлена по решение на другите страни от евро-зоната. От т.н. „програма за помощ” Гърция трябва да получи до края на 2014 г още около 60 млрд евро. В същия период Гърция трябва да заплати лихви на стойност около 70 млрд евро. Курсът на СИРИЗА беше последователен и правилен, тъй като какво още по-лошо трябва да се случи на гръцката държава и на гръцкото население, ако страната престане да се прекланя пред диктата на икономии и прекрати плащанията по лихвите? „Помощните кредити” идваха в началото изключително в полза за банките и другите кредитори, а на хората противно на това чрез катастрофалната политика на икономии от последните години им се отнемаше почвата изпод краката.

Да погледнем към Испания: след дълги колебания и тя се помоли за Евро-спасителен чадър. Къде са причините за това и налице ли е банкова криза в Испания или тя е живяла свръх своите възможности? Разбира се, не! Испанският държавен дълг между 2002 и 2008 г. беше стабилен. Показателите на задлъжнялост бяха значително по-добри от тези на Германия. Едва със започване на глобалната финансова криза и спукването на испанския балон на недвижимите имоти нарастна държавният дълг – стръмно нагоре, както и в други страни.

Ние преживяваме световна криза на капитализма. Масовата покупателна способност въз основа на все по-несправедливо променящото се разпределение на доходите от редица години остава твърде ниска. Вместо това е налице тенденция, тази празнина да се запълва чрез несъответстваща кредитна експанзия. Когато дълговете не могат да бъдат обслужвани повече, тогава искат населението да плаща сметката. В случая с Испания, както и с много други страни, се стига изострящо се до това, че индустрията през последните 10 години загуби пазарни дялове поради агресивния германски дъмпинг на заплатите по Програма 2010.

Американският носител на Нобелова награда Йозеф Щиглиц нарече европейската програма за „помощ” за Испания накратко „Voodoo-Цkonomie” („икономика на шаманите”). Испанското правителство щяло да спасява испански банки, докато пък от своя страна те щели да спасяват испанската държава.

Има ли изход от този дяволски кръг?

Първо трябва да кажем, че с планираното испанско спасяване на банки падна и последната маска! Държавният испански банково-спасителен фонд трябва да получи кредит в размер на до 100 млрд от Европейския спасителен фонд и да препрати парите на банките. Така ще се спасяват кредитните институции, докато испанските държавни дългове и годишното лихвено натоварване в държавния бюджет ще нараства скокообразно.

Според логиката на фиктивната евроспасителка г-жа Меркел и нейните приятели от Еврокомисията, респ. от МВФ, това отново налага нови икономии в държавния бюджет – и всичко това в една страна, която още сега страда от 50 %-на безработица при младежта!

Който иска да сложи край на този дяволски кръг, трябва вместо това най-после да постави печалбарите от кризата чрез облагане и такси за милионери пред касата за плащане. Предизвиканите дългове и имуществата са различните страни на един и същ медал!

Какво става в Италия?

В тази държава се изостря рецесията, финансовите пазари отново са взели на мушка страната. Какво ли ще се получи като следствие, ако и тя поиска помощ от ЕС!

Италия по същия начин както Гърция, Португалия и Испания бива тласкана към рецесия чрез политиката на „икономии”. Икономическата база, да могат да бъдат обслужвани лихвите и главниците, ще бъде разрушена. А кризата ще се изостря все повече. С планираното спасяване на испанските банки сега беше пропиляно почти последното евро от наличния „Евро-спасителен чадър”. Преманентният спасителен чадър ESM обаче още не е готов за действие. Но дори и ако беше готов, то неговият кредитен обем в размер на 500 млрд евро не би достигнал, за да откъсне Испания и Италия с актуалните им държавни дългове на стойност 2 600 млрд за  много години от финансовите пазари!

През последните седмици тоновете станаха все по-резки. Увеличиха се гласовете, които предупреждават за срутването на евро-зоната.

         Имайки предвид безотговорната политика на господстващите кръгове и в частност тази на г-жа Меркел, можем да очакваме всичко. Вярно е, че не може да се предскаже точно, кога точките на пропукване в Европа ще бъдат пренатоварени. Но е очевидно, че при продължаване на политиката на спасяване на банки и рецесия Европа ще се задвижва не в посока на политически съюз, а ще бъде доведена до разцепление!

         Какво ще се случи, ако евро-зоната се разруши?

                Ще се случат редица неща, от които най-непредсказуемите са дългосрочните политически ефекти!

В кратък срок, т.е. незабавно, гигантски кредитни искания – особено в Германия – ще бъдат определени като невъзвращаеми.

Промените в стойността на валутите ще ударят тежко икономиките и в частност особено силно германската индустрия.

В кризисните страни социалната ситуация би се влошила още по-силно поради силната девалвация.

Ето защо изострящата кризата политика а la Merkel НЕЗАБАВНО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕНА!

Да се надяваме, че новият френски президент Оланд, след като спечели изборите и за Националното събрание, ще изпрати силен сигнал по този въпрос към Берлин! В противен случай съществува опасност, ръководството на ГЕСП по въпроса за Фискалния пакт да бъде превърнато в „крава за продан”.

Единствената партия на Федералната република, която се държи отговорно към своя народ в момента, е партия ЛЕВИЦАТА и нейната фракция в БУНДЕСТАГА. Тя категорично се противопоставя на ратифицирането на този договор, който би закрепил задълго международноправно рецесионната политика.

Европейският стабилизационен механизъм и Фискалният пакт са противоконституционни за редица държави и битката ще бъде остра и продължителна!