Кризата в немската партия ЛЕВИЦАТА се засилва – Die Krise in der deutschen LINKE verschдrft sich

21.05.2012

На партийния конгрес на ЛЕВИЦАТА, който ще се състои на 2 и 3 юли в Гьотинген, ще бъде избрано ново ръководство.

Ще бъде решено, дали и в бъдеще ще се запази „двойният върх” – двама съпредседатели на Националния съвет на Левицата.

Планирано е отново начело да стоят един мъж и една жена, които да представляват Източната и Западната част на Германия, т.е. бившата ГДР и бившата ФРГ.

От 16 юни 2007, когато западно-германската левица ИАС се обедини с източно-германската левица ПДС (наследницата на тоталитарно-комунистическата партия ГЕСП), до 15 май 2010 новата обединена германска партия ЛЕВИЦАТА се ръководеше от двамата съпредседатели Оскар Лафонтен (от ФГР) и Лотар Биски (от ГДР).

После на конгрес двамата подадоха едновременно оставка и конгресът избра берлинската ГДР-овка Гезине Льоч и западняка Клаус Ернст за нови съпредседатели.

От изненадващата оставка на Гезине Льоч през април 2012 „по лични причини” – мъжът й бил болен и тя трябвало да се грижи повече за него – Клаус Ернст остана единствен председател на партията.

До този момент Ернст не се е изказал, дали ще се кандидатира отново на предстоящия конгрес в Гьотинген.

Преди 2 дни беше уредена среща, свързана със спора за партийното  председателство между Оскар Лафонтен и източния Дитмар Барч, който понастоящем е зам. председател на фракцията на ЛЕВИЦАТА в бундестага. На срещата, продължила 2 часа, участва и председателят Клаус Ернст, който пестеливо, но доста ясно на пресконференция вчера описа противоречието между двамата, без да взема отношение по него. След тази среща положението в Левицата е още по-изострено.

Немските медии се занимават с удоволствие с предчувстваната разруха в ЛЕВИЦАТА, тъй като досега тя единствена в продължение на 5 години заемаше последователна позиция срещу политиката на едрия капитал и особено престъпленията на финансовата олигархия в Германия, Европа и света.

След като през последната година ЛЕВИЦАТА пожъна няколко неуспеха в избори, в партията се разгоря борба по въпроса, дали 68-годишният Оскар Лафонтен трябва да се върне на ръководния пост на национално ниво.

Лафонтен постави условие, че ще се съгласи да бъде водещ в парламентарната партийна листа догодина само в качеството си на председател на партията. Барч от своя страна също издигна своята кандидатура и не е готов да отстъпи.

Натискът върху Лафонтен от източния поток на партията се засили.

На 19 май делегатски партийни конференции на двете западно-германски провинции Саар и Рейн-Пфлац единодушно решиха, че председател на ЛЕВИЦАТА трябва да бъде Лафонтен, а не Барч. Веднага последваха нападки от „източно-берлинските” левичари.

Отделни висши функционери на левицата изказват различни мнения и подкрепа за един от двамата, а през това време 75-те хиляди членове са загрижени за съдбата на партията си.

Председателят на парламентарната фракция и бивш председател на ПДС, Грегор Гизи, зае позиция тип „Пилат Понтийски”: „И ти си прав, и ти си прав!”(„Оскар Лафонтен е забележителен немски и европейски политик, но и Дитмар Барч е забележителен политик, които обаче нямат еднаква тежест, тъй като това не би било възможно поради обстоятелствата, в които за живели.”)

Източните сега нападнаха също източния Гизи, защото не им харесва да се поддава на Лафонтен.

Моят извод е такъв, какъвто винаги е бил относно различията и дискусиите в тази партия:

ТРУДНО Е ОТ ТОТАЛИТАРНИЯ КОМУНИСТ ИЛИ ОТ ЧОВЕК, ВЪЗПИТАН ОТ ТОТАЛИТАРНИ КОМУНИСТИ ДА ОЧАКВАШ ТАКА ЛЕСНО ДА СТАНЕ АВТЕНТИЧЕН СОЦИАЛИСТ!

Какво ще стане, ще видим – засега допускам, че, независимо от опасността и за двата потока (източния и западния) от разцепление към началното им положение, е напълно възможно от сегашната партия ЛЕВИЦАТА отново да видим скоро двете първоначални, макар и малко променили се от съвместното си пребиваване в единство. Надявам се това да не се случи и особено важна за постигането на единство е позицията на Грегор Гизи ...