Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.01.2011 09:32 - АВТОБИОГРАФИЯ писана от агента “Сергей” (Ахмед Доган) през 1979
Автор: iliaganchev Категория: Новини   
Прочетен: 2195 Коментари: 2 Гласове:
1



АВТОБИОГРАФИЯ писана от агента “Сергей” (Ахмед Доган) през 1979

http://bg.altermedia.info/?p=1866

(Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама (Джордж Оруел)

Роден съм на 29.03.1954 г. в с. Пчеларово, Толбухинско. Когато съм бил на 6 месеца, родителите ми се развеждат. Една година по-късно майка ми се омъжва за втори път. От втория си баща имам три сестри – най-голямата е с две години по-малка от мен, средната е родена през 1963 г., най малката – 1969 г.

До 8-годишна възраст израснах под грижите на баба и дядо – по майчина линия. През целия си живот дядо ми е бил овчар, член е на Партията от 1944 г., почина на 80-годишна възраст – 1971 г.

Почти цялото си време прекарах с дядо на полето – като често се случваше да го замествам. Баба ми беше домакиня – безпартийна, почина през 1963 г.

През 1962 г. цялото ни десетчленно семейство се пресели в с. Дръндар (Варненски окръг). Като повод за това послужи женитбата на един от вуйчовците ми за една кадънка от с. Дръндар, а причината – че във въпросното село живеят само турци.

До IV-то отделение учих в местното училище – вече изцяло под грижите на майка ми и втория си баща. Тъй като в селото нямаше основно училище, прогимназиалния курс на обучение изкарах в съседното с. Николаевка. В учението бях винаги един от първите – исках всичко да знам, мой кумир беше Ломоносов. Но поради буйния си темперамент и недоброто възпитание имах лошо поведение. Обичах да предизвиквам учителите си и имах склонност към побоища. Твърде рано започнах да се увличам и от момичета. През този период се увлякох и от литературата за разузнаването. Под влиянието на някои книги често бягах от къщи и на автостоп се добирах до Варна, за да гледам филми на подобна тематика. Всичките ми приятели бяха от две до седем години по-големи от мен, които в много отношения имаха по-лошо възпитание – бяха склонни към кражби, побоища и изнудване.

След завършване на основното си образование (1969 г.) постъпих в Техникума по индустриална химия – гр. Варна, но преди да завърша първата учебна година, бях принуден да напусна училището, защото родителите ми – уж под формата на недоволствуване от мен, често ме оставяха без средства. От този момент реших сам да се справям с живота си. Записах се в СПТУ по стъкло в с. Белослав, Варненско, защото храната и спането се осигуряваха безвъзмездно.

В края на 1970 г. ми попаднаха няколко книги за живота и дейността на Маркс и Енгелс, особено на Ленин. Само след 6–7 месеца успешно самостоятелно занимание с литература относно събитията от страна на техния живот, ми послужи като достатъчно емоционално основание да започна системно и последователно изучаване на марксизма-ленинизма и най-вече на философията. Но поради липсата на нужния абстрактно-понятиен апарат изчетох почти всички популярни изложения на Диалектикоматериалистическата философия – написани на български език. За да си набавя необходимите пари за купуване на книги – често ми се случваше да работя на частно. Единствената помощ през този период ми оказа преподавателят ми по рисуване, който ми търсеше подходящи книги от библиотеката или ги купуваше от книжарницата. За две години самостоятелни занимания бях убеден, че по нататъшният ми живот органически ще се свърже с теорията и практиката на марксизма.

За комсомолец съм приет през 1968 г. Същата година бях избран за секретар на ДБ на ДКМС. В СПТУ бях заместник-секретар на УК на училищната комсомолска организация, отговарях за идейно-възпитателната работа.

През 1971 г. ОК на ДКМС – гр. Варна, ме изпрати на Националната лагер-школа за комсомолски кадри.

До 1973 г., като резултат от моята самостоятелна работа, бяха два обширни реферата: първият – “Класовият дълг на съвременната българска младеж”; вторият – “Личността при социализма”. С тях имах за цел да участвам в републиканския политически конкурс – в рамките на средношколската младеж, но поради факта, че не бяха напечатани на машина – не ги приеха.

След завършването на средното си образование 5–6 месеца работих като арматурист и бетонджия в КЗ “Георги Димитров” – гр. Варна. Месец октомври 1973 г. влязох в казармата – Строителни войски, гр. Шумен. До третия месец бях комсомолски секретар на взвод, рота, впоследствие и на батальон. В казармата се специализирах като електротехник на строителни машини, особено на новите автоматични бетонови възли, за които изкарах специален курс в гр. Плевен. Сравнително добрите битови условия в казармата ме улесниха в самостоятелните ми занимания. Уволних се м. октомври 1975 г. Около 5 месеца работих като корабен бетонджия в КЗ “Георги Димитров”, а останалото време (до септември 1976 г.) като дефектоскопист към отдела за технически и качествен контрол на заварките (в същото предприятие). През 1976 г. кандидатствувах във ВУЗ.

Две учебни години изкарах във ВПИ – гр. Шумен, специалност “Българска филология”. През 1978 г. се прехвърлих в СУ “Климент Охридски” – специалност “Философия”. Понастоящем съм II курс.

16.04.1979 г.

“Сергей”




Гласувай:
1



1. pitashtia - Още един трактор
21.01.2011 20:54
Май е подобна тази биография с тази на Алексей Петров-Трактора.

Интелигентно и амбициозно момче, което добре се ориентира в обстановката и възможностите, които има. Нисък социален старт и семейна култура. Бедност и амбиции. Агресия. Стремеж към лидерска позиция и обществен статус. Манталитет и инстинкт на куче алфа.
цитирай
2. анонимен - gggg
03.02.2011 22:46
nyakoi da raskaje za voini6kiyat jivot na dogan
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliaganchev
Категория: Политика
Прочетен: 3943796
Постинги: 4178
Коментари: 877
Гласове: 1111
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031