Освещението ни помага да стоим във волята на Бога и ни прави зависими от Него. 

От нас се иска да загърбим “аза” си, защото там е човешката сила, която винаги се стреми да се докаже и да прояви надмощие над другите. Себелюбивата ни егоистична природа все още надига глава в нас. Пре­минавайки през смърт на „аза”, умираме за влиянието на всичко, което ни кара да се защитаваме, да търсим своето си, за да ни е добре на нас, без оглед на това какво причиняваме на другите.

Целта на дявола е да ни активира да живеем спо­ред старата си егоистична, плътска природа и нико­га да не пазим думите на Словото. Това не е побе­доносен живот! Лишени сме от реалността на нашата вяра! В ума ни има малко Бог, затова и животът ни е малко за Бога. В сърцето ни има много други неща освен Христос, затова и любовта никога не ни дос­тига да обичаме другите както себе си. Цялото ни по­ведение е душевно, влияещо се от емоциите ни и от об­стоятелствата. Душата ни все още не е подвластна на духа и повече сътрудничи на нашата плът, отколкото на духа, а цялата борба е за нея! Ето защо е лесно да се заблудим и да се подведем да правим компромиси с Бо­жиите принципи, което е неправда и липса на святост!

Например, идва някой при теб и те съветва да напра­виш нещо, което всички други правят, (дори и христи­яни), но ти си наясно с правилата на Словото Божие, достатъчно добре знаеш, че това не би се харесало на Господ и не се съгласяваш. Устояваш на компромиса. Днес повече от всякога святостта е отстъпила пред ком­промиса и беззаконието!

За да бъдем ефективни ходатаи, трябва да живеем в святост!

Да бъдем честни! Ясни! Безкомпромисни! Да ка­жем НЕ! на беззаконието!  Трябва да живеем достойно за Бога!

Здравей, Жана( може би Яна?). Не трябва да се отстъпва от критериите, ако искаме всичко да върви добре и да ни уважават. Критериите за святост са зададени, а за обявяване за светец само два пъти са се променяли, доколкото знам от Духовно-просветния център. С тях контактувам и се допитва за църковните въпроси.
Поздрави!