Илия Ганчев – автобиография – стр. 18 и 19
Регенсбург, 04.12.2016
От юни 1977 г. отново се върнах фактически на работа като научен сътрудник – отначало в Базата по корабни дизели, а след закриването й – в Направление Корабно машиностроене на Института по корабостроене и по-късно в Направление Научно-иследователска дейност – секция Корабни силови уредби.
През 1979 г. имах ново интересно събитие – Опит на Пентагона да ме привлече към научно сътрудничество. Това стана така:
Един ден през пролетта на 1979 г. получих писмо от Рощок (ГДР) от проф. д-р инж., д-р хонорис кауза Рудолф Постл - моя научен ръководител на докторантурата ми в Рощокския университет (1969-1973). До своето писмо в същия плик Постл беше поставил един по-малък запечатан плик, за който ми пишеше: „В секция Корабна техника, научната област Механика на твърдото тяло, се получи писмо за Вас от Пентагона, което Ви препращам“. Съвсем ясно се виждаше, че писмото ми от САЩ е било отваряно – не разбира се от моя професор, а от „другата служба“.
Писмото имаше следния текст:
Department of the Navy - Naval Research Laboratory – Washington - Shock and Vibration Information Center, 18 January 1979
Министерство на отбраната на САЩ - Отдел на Военноморските сили
Военноморската изследователска лаборатория
ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ПО УДАРИ И ВИБРАЦИИ
Вашингтон 18-ти януари, 1979
Г-н И. Ганчев
Университет Рощок, Научна област Механика на твърдите тела
Рощок, Германска дем. Република
Уважаеми г-н Ганчев,
Мисия на този Център е да събира, анализира, категоризира и разпространява техническа информация, генерирана по целия свят, която се занимава с удари, вибрации, акустика и свързаните с тях области на динамиката.
До сега правехме това основно чрез сканиране на списанията от света и резюмиране на съответните технически документи, а след това индексиране на тези документи, за да станат част от нашата информационна база по удари и вибрации.
Резултатите от нашата работа се разпространяват главно в нашия месечен дайджист по удари и вибрации, с който Вие може би сте запознат.
Въпреки че усилията, описани по-горе, ни дават значителна полезна информация, ние чувстваме известна липса в нашите познания за текущите програми и може би резултатите от проучванията, завършени през последно време. Това писмо е предназначено да привлече информация от този характер. По-специално, информация, свързана с последните новости в областта на компютърните програми и / или динамичните изпитания са от интерес.
Както знаете, данните, събрани от Центъра, са на разположение на учени и инженери по света; качеството и обхвата на тези данни са толкова добри, колкото информацията, получена от видни работници в областта, като Вас самия. Вие се признават като ключов изследовател по теми в рамките на нашите технологии. Бихме Ви били много признателни, ако Вие бихте ни предоставяли някои описания на настоящата си работа и интереси, допълнени може би с копия на нови технически доклади, които сте написали. Ние сме също много заинтересувани от Вашите мнения по направленията в рамките на нашата технология, които са критично нуждаещи се от допълнителни изследвания.
Ние си признаваме, че това искане е от много общ характер, не даващ определена посока за Вашия отговор. Моля, да се ръководите от Вашата собствена преценка, за всяка информация, която сте така любезен да ни предоставите с надявам се минимални усилия от Ваша страна.
Ние с нетърпение очакваме да чуем Вашия отговор.
Искрено Ваш,
Henry C. Pusey, Директор
(копие от оригинала на това писмо е известно на моите приятели във фейсбук:
Писмото предадох тогава на инж. Георги Георгиев, директора на Института по корабостроене, в който работех след завръщането си от ГДР, а той, следвайки задължителните правила, го изпрати на ДС, която ми забрани контакт, обяснявайки ми, че това би било шпионаж в полза на класовия враг. Аз поисках от ДС да ми разреши да продължа контактите с ВМС на САЩ в изследователската насока, тъй като тогава нашата корабостроителна наука беше начинаеща и току-що беше възникнал Институтът по корабна хидродинамика – Варна, който би оползотворил такива възможност. Така беше реализиран известен „пропуск” за Народната република България и голям пропуск за мене лично. Сега Институтът по корабна хидродинамика, който се превърна в Институт по хидро- и аеродинамика работи успешно и с гордост по изследователски поръчки на Офиса за изследвания на ВМС на САЩ и фирмите от редица други държави като Дания, Сингапур, Турция ...
Отговарящият за Института по корабостроене по линия на ДС беше Любомир Димитров, мой колега от следването ми в Морското училище. Разговорът стана всъщност с него по негова покана и се състоя в стаята му на 4-ия етаж на НИПКИК. Този разговор с Любчо беше доста колоритен и ми даде първата представа „откъде изгрява слънцето“. Привеждам го по спомен: „Илийчо, ела да се видим, стари познати сме! Ти какво правиш, с какво се занимаваш в Института?“ – Обясних спокойно, без да си представям причината за Любчовия интерес. – „A, добре ... Ходиш на панаири, срещаш се с чужденци ... Я да те питам, ти познаваш ли американци?“ – Не! – „Ама никакви? А като беше в ГДР“ – И там – там познавах само немци и руснаци! – Aха ... Да ти кажа защо съм те извикал: Ти си получил писмо от американците... и добре, че си го дал на директора си, че иначе можеше да стане нещо лошо!“ – Че какво лошо? Аз го дадох, за да установим контакти с Американската лаборатория – това ще ни е от полза! ... „Добре че си го дал ... Защото ти си наше момче, завършил Морското училище, специалист – кой да се съмнява в тебе? – Във Варна всеки ден пристига един чувал писма от ГДР – приятелки, приятели – тук курорт, немкините идват ... Проверяваме някои от писмата, ако имаме подозрения, ама твоите – не! И виж какво става сега ...“ – Аз продължих да упорствам и да обяснявам на Любчо, че нищо няма да загубим от такъв контакт, повече ще спечелим, пък и тъкмо е възникнал Институтът по корабна хидродинамика – ще черпи информация от американците! – „Илийчо, знаеш ли как му казват на това – шпионаж! И знаеш ли, че те плащат в долари?“ – Знам, и аз съм човек и искам да си купя нещо от „Кореком“ (по-старите си спомнят това особено търговско образование, което „събираше“ твърдата валута срещу покупки от моряци, високи партийни секретари и подобни сънародници, както и от чужди туристи) ... – накрая на разговора Любчо ми каза: „Добре, разбрах всичко, отивай си сега, работи си и остави американците“ и т.н.
Мълвата се разнесе много бързо и всеки в Института ме питаше: „Вярно ли, че ...?“ После всичко затихна, Любчо ми каза, че всичко си остава, както сме говорили.
Десет години по-късно 10-ти ноември завари Любчо на поста Директор на РДВР – Варна; в края на 1991 г. МВР Соколов го уволни, като преди това се подигра с него нечестно, пращайки го на курс в САЩ, който Любчо завърши отлично, върна се и го уволниха. В резултат Л. Димитров бе вкаран в бизнеса – охранителна фирма и е вече в областта на частната сигурност.
Илия Ганчев – автобиография – стр. 4
Илия Ганчев – автобиография – стр. 5
