Илия Ганчев – автобиография – стр. 17

Регенсбург, 04.12.2016  

Джамбов ме изпрати в незабавна командировка до ГДР с формулировка, която не съответстваше на поставената пред мене проучвателна задача – изрично ми каза, че „макар и малко роднина на др. Живков, все пак се страхувам от него, защото веднъж вече ме дра заради мнението ми, което е като Вашето!” И добави: „Все пак др. Живков не е специалист по двигатели – той дава мило и драго от някоя трънка да изкочи заек!”

Върнах се след една седмица и му предадох конфеденциално получената в ГДР информация относно подобни двигатели – естествено отрицателна и не би могла и да бъде друга!

Джамбов обаче направил изложение пред Живков и Папазов, при което се е разбрало, кой е „противникът”. Можете да си представите, как е изглеждал в очите на Живков измамилият го председател на Научно-техническия прогрес.

Тогава Папазов решил да ме заплаши, за да бъда „охладен”, та ако ще затихва тази афера, то поне да затихне кротко, без виновни ... така е затихвала 20 години преди това и компартийната афера със „Софийското море”.

ЗАПЛАХАТА: Папазов имаше една „сянка” казваше се Хачик Хайрабедян – „пратеник за специални поръчки”. Той често посещаваше Тайната лаборатория и се държеше много любезно със всички. Другарят Хайрабедян ми се обади по телефона и ми каза: „Ще дойда да се видим с тебе, но не в лабораторията, а у вас, в къщи!”

Дойде Хачик една вечер в къщи, но предварително поиска и жена ми да е там. Целта му беше очевидно да се уплаши жена ми и да ми повлияе да не бъда толкова упорит в разобличителната си дейност. Започна с това: Какво мислиш, Ганчев, че ще успееш да докажеш, че ти си прав ли? Толкова професори не са съгласни с тебе! Пък и прав да излезеш, какво мислиш, че ще получиш медал ли? Ходил си в ГДР да проучваш въпроса с двигателя – кой те изпрати там? Знаеш ли, че можеш да бъдеш съден за шпионаж, разпространяване на държавна тайна ...?

Служителят на Начо Папазов едновременно заплашваше и се мъчеше да разбере точно, какво съм правил в ГДР. Не успя нито с едното, нито с другото. В хода на разговора жена ми помогна по решителен начин и то така, че Хайрабедян схвана много бързо, че няма да постигне нищо и много бързо прекрати желания от него разговор и си тръгна.

По това време отговарящ за промишлеността в Политбюро беше членът на ПБ на ЦК на БКП Тодор Божинов. Джамбов поиска да се срещна с Божинов, за да му изясня технически проблемите по тайния двигател. Това стана в кабинета на Божинов: Божинов ми направи силно впечатление не на висш партиен функционер, а на мислещ в техническо отношение човек. След този разговор работата по създаването на двигателя-чудо затихваше постепенно и гузно, но така че да не се разбира точно какво е положението.

Във връзка с тази история тогава един колега ми разказа следния виц за етапите на техническия прогрес в България и внедряването на някои чудновати новости: „1. Всеобщ ентусиазъм, 2. Пълно разочарование, 3. Търсене на виновните, 4. Наказване на невинните, 5. Награждаване на неучаствалите“. Аз бях по същество към лицата по етап 4-ти.

Доста пари и време се пръснаха напразно по тази история, а ефектът беше двоен: нанесе се вреда на истинското усвояване на английския лиценз ПЕРКИНС, който осигуряваше двигатели за българските мотокари; навреди се и на усвояване на големи корабни двигатели по швейцарския лиценз ЗУЛЦЕР.
                ... продължава ...